Сто години Ердоган

| от |

Със солидна вербална офанзива и много политическо лъкатушене ще запомним първите 100 дни на Реджеп Ердоган като президент, пише Дойче веле. Той остава верен на своето его и действа без да го интересува какво струва това на Турция.

Той се пали на Запада и Израел, говори срещу режима на Асад в Сирия и се заканва на кюрдските бойци в Кобане. Днес почти нищо не е останало от надеждите, които събуди избирането на Реджеп Тайип Ердоган за президент на Турция на 10 август. Към своите противници тогава той се обърна с думите: „Нека оставим старите вражди в стара Турция.“

Ето че вече сто дни той е начело на неговата „нова Турция“. Страната обаче си остава все така разделена, а в международен план Ердоган успя за това време да проиграе доста политически капитал. И все повече започва да напомня на Путин. Крайните му изказвания вече предизвикват подигравки от страна на критиците му и нарастваща загриженост сред съюзниците на Турция. Малко преди посещението на папата в Турция, Ердоган нападна Запада, че се опитвал да експлоатира мюсюлманите. А по време на предизборната си кампания, още като премиер, той сравни политиката на Израел с тази на Адолф Хитлер.

Ердоган: „Искат ни мъртви“

Турският президент открито говори за това, как критиците му имали психологически проблем: „Само защото повтарям научно доказани факти, бивам нападан от западни медии и от чужди нам хора, развили его комплекс“. С „чужди“ той има предвид прозападно настроените турци.

„Онези, които идват в ислямския свят, обичат петрола, златото и диамантите, харесват евтината работна ръка и скандалите“, громи Ердоган противниците си, които обвинява, че само се правели на приятели на Турция. „Всъщност те ни желаят мъртви, искат да видят, че децата ни умират“, твърди той разпалено. Според него Америка била открита от мюсюлмани, след като в дневника си Христофор Колумб описва истинска джамия край бреговете на днешна Куба.

Друга проява на Ердоган също предизвика световното внимание. На среща на върха на жените в Истанбул той апелира към нежния пол да се концентрира върху майчината роля, защото равнопоставеността между половете на работното място противоречала на „човешката природа“.

Ердоган сравнява Кюрдската работническа партия ПКК и сблъсъците в Кобане с терористичните акции на „Ислямска държава“, макар същевременно да твърди, че не е против мирния процес с ПКК. Турция си навлече много международни критики заради поведението си около събитията в Кобане. Първоначално Ердоган изключи всякакви военни действия срещу джихадистите от „Ислямска държава“ в съседна Сирия, а след това възможността за това все пак беше обсъдена. Турската армия разположи танкове по границата със Сирия, но не ги използва, когато екстремистите почти превзеха Кобане.

Опасност от авторитаризъм

Не от вчера са упреците към Ердоган, че работи за ислямизацията на Турция. Така например само за една година почти се е удвоил броят на учениците в страната, посещаващи религиозни гимназии и средни училища, съобщи наскоро вестник „Тараф“. Но Ердоган залита и към авторитаризъм. Турското правителство подготвя пакет от закони, които ще позволят по-твърд подход на властите срещу демонстрантите в страната. По силата на един от тези закони, чуждите съпрузи на турски граждани ще получават турско гражданство само след щателна проверка на „общия морал“ на съответното лице.

Част от „новата Турция“ на Ердоган е и новият му президентски дворец в Анкара. Няма публични данни за това, колко е струвало изграждането на помпозната сграда, която, според Сдружението на архитектите, е построена в природен резерват. По информация на турския вестник „Хюриет“, по време на командировка в чужбина миналия месец Ердоган бил оценил разходите на 400 милиона евро – солидна сума за една страна, чиято икономика все повече забавя ход и чието правителство наскоро намали прогнозата си за икономическия ръст през тази година на 3,3 процента – три пъти по-малко отколкото през 2010-та.

Краят на турския икономически бум може да застраши властта на Ердоган. Но засега той държи здраво юздите в ръцете си. От тази гледна точка неговата цел – да посрещне като президент стотния юбилей на турската държава през 2023 година – изглежда постижима.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!