Владо Пенев и Лилия Марвиля се състезават за „Икар“ днес, на Международния ден на театъра

| от |

Stefan-Mavrodiev-3Награда ИКАР за цялостен принос ще бъде връчена на актьорът Стефан Мавродиев.

Съюзът на артистите в България ще връчи театралните награди „Икар“ на специална церемония в Народния театър „Иван Вазов“. Тя се състои, както всяка година, на Международния ден на театъра – 27 март.

Водещи на събитието ще бъдат актьорите Мила Люцканова и Герасим Георгиев-Геро, а режисьор е Стоян Радев. В спектакъла ще се включат музикантите от Берковската духова музика, Мистерията на българските гласове и Валя Балканска.

Сред номинираните са имената на актьорите Иван Бърнев, Владо Пенев, Стоян Радев, Лилия Маравиля, Жоржета Николова, Атанас Атанасов и Александър Кадиев. Призовете са в 16 различни категории, сред които за цирково изкуство, куклен спектакъл, сценография, дебют, водеща женска и мъжка роля и режисура. Церемонията ще се предава на живо по БНТ от 21:00.

Ето и всички номинирани:Номинации за критически текст, излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите:

Деляна Манева за книгата „Предизвиканото тяло“, Издателство „Ciela“;

Камелия Николова за книгата „Българският театър след 1989 и новата британска драма“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“;

Ромео Попилиев за книгата „Съпротивата на драмата в драмата за съпротивата“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

Номинации за драматургичен текст:

Елена Алексиева за драматургичния текст „Глас“;

Стефан Иванов за драматургичния текст „Между празниците“;

Яна Борисова за драматургичния текст „Хората от Оз“.

Номинации за съвременен танц и пърформанс, излъчени от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства:

„Monocrossing“ – мултимедиен танцов пърформанс на Derida Dance;

„Тълковен речник“ – музикално танцов пърформанс на Сдружение за съвременно алтернативно изкуство и култура „По действителен случай“;

„Танцувам Мария Калас“ – идея, хореография и танц Галина Борисова;

Номинации за „Златен глас“, излъчени от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа:

Ани Василева за ролите и в „Новите съседи“;

Здравко Методиев за Спондж Боб в „Спондж Боб“;

Николай Николов за полк. Ханс Ланда в „Гадни копилета“;

Награда за цирково изкуство, излъчена от Гилдията на цирковите артисти:

Сашо Петров Койчев и Алекс Сашов Койчев за приноса им в цирковата клоунада и пантомима;

Номинации за куклен спектакъл, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

„Аз, Сизиф“ драматургия и режисура Веселка Кунчева, Продуцентска къща „Контраст филмс“ ООД;

„Басни“ по Лафонтен, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Бургас;

„Бурята“ от Уилям Шекспир, реж. Катя Петрова, Столичен куклен театър;

Номинации за индивидуално постижение в кукленото изкуство, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство:

Ана-Мария Лалова за Вещицата в „Джуджето Дългоноско“ от Вилхелм Хауф, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Сливен;

Свила Величкова за сценографските решения на „Басни“ по Лафонтен, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Бургас и „Джуджето Дългоноско“ от Вилхелм Хауф, реж. Бисерка Колевска, Държавен куклен театър – Сливен и костюмите на „Професия Лъжец“ спектакъл на Стефан (Теди) Москов, Държавен куклен театър – Варна;

Христо Йоцов за музиката на „Бурята“ от от Уилям Шекспир, реж. Катя Петрова, Столичен куклен театър.

Комисията, определила номинациите, е с състав: Албена Тагарева – театровед, Борис Луканов – актьор, проф. д.и.н. Камелия Николова – театровед, Огняна Серафимова – сценограф.

Номинации за майсторско техническо осъществяване:

„Времето на кварките“ – интерактивна театрална инсталация на тема квантова физика, идея и режисура Гергана Димитрова, Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“;

„Дисни трилър“ от Филип Ридли, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив;

„Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго, реж. Лилия Абаджиева, Театър „София“;

Номинации за авторска музика или оригинално музикално оформление:

Милчо Левиев за „Веселите уиндзорки“ от Уилям Шекспир, реж. Ръсел Болъм, Народен театър „Иван Вазов“;

Георги Георгиев (Остава, Homeovox) за „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, реж. Крис Шарков, Театър „София“;

Петър Дундаков за „Талантливият мистър Рипли“ от Филис Наги, реж. Стайко Мурджев, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и „Дисни трилър“ от Филип Ридли, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив.

Номинации за сценография:

Венелин Шурелов и Елица Георгиева за „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, реж. Крис Шарков, Театър „София“ и „Канкун“ от Жорди Галсеран, реж. Стилиян Петров, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“;

Мира Каланова за „Ревизор“ от Николай В. Гогол, реж. Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“;

Петър Митев за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив.

Номинации за дебют:

Гергана Змийчарова за Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, реж. Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово;

Красимир Василев за Асенчо във „Възвишение“ по романа на Милен Русков, реж. Иван Добчев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив;

Тея Сугарева за режисурата на „Робин“ от Анна Топалджикова, Сдружение „Антракт“ и Камерен театър „Възраждане“;

Явор Веселинов за режисурата на „Малки ритуали за сбогуване“ от Оля Стоянова, Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров“ – Благоевград.

Номинации за поддържаща женска роля:

Александра Василева за Магазинерката в „Очите на другите“ от Иван Димитров, реж. Марий Росен, Народен театър „Иван Вазов“;

Ина Добрева за Елена в „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, реж. Крис Шарков, Театрална работилница „Сфумато“ и „Exodus Art“;

Надежда Петкова за Дойката в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, реж. Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово.

Номинации за поддържаща мъжка роля:

Александър Кадиев за Клеант в „Скъперникът“ от Жан Батист Молиер, реж. Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“;

Атанас Атанасов за Труман в „Хората от ОЗ“ от Яна Борисова, реж. Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев“;

Малин Кръстев за Тим в „Часът на вълците“ по Ингмар Бергман, реж. Десислава Шпатова, Младежки театър „Николай Бинев“.

Номинации за водеща женска роля:

Дария Симеонова за Камий в „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, реж. Крис Шарков, Театрална работилница „Сфумато“ и „Exodus Art“;

Жорета Николова за Нанси в „Морски пейзаж“ от Едуард Олби, реж. Петър Денчев, Народен театър „Иван Вазов“;

Лилия Маравиля за Г-жа Министершата в „Госпожа министершата“ от Бранислав Нушич, реж. Недялко Делчев,Театър „София“.

Номинации за водеща мъжка роля:

Владимир Пенев за Арпагон в „Скъперникът“ от Жан Батист Молиер, реж. Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“;

Иван Бърнев за Г-н Форт във „Веселите уиндзорки“ от Уилям Шекспир, реж. Ръсел Болъм, Народен театър „Иван Вазов“ и Херкулес в „Херкулес и Авгиевите обори“ от Фридрих Дюренмат, реж. Ивайло Христов, Народен театър „Иван Вазов“;

Стоян Радев за Градоначалника в „Ревизор“ от Николай В. Гогол, реж. Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.

Номинации за режисура:

Иван Добчев за „Възвишение“ по романа на Милен Русков, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив;

Крис Шарков за „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, Театрална работилница „Сфумато“ и „Exodus Art“;

Лилия Абаджиева за „Скъперникът“ от Жан Батист Молиер, Малък градски театър „Зад канала“.

Награда ИКАР за чест и достойнство се определя и връчва от Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България. С нея тази година ще бъде удостоен актьорът Михаил Хаджиилийков.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.