Стара Загора подписа договора за изпълнение на проекта „Регионално депо за битови отпадъци“

| от |

До средата на 2015 г. Стара Загора ще има Регионално депо за отпадъци. Разрешителното за строеж ще бъде издадено до дни и ще стартира самото изграждане, което ще продължи 7 месеца.

Това каза днес кметът Живко Тодоров при подписването на договора за изпълнение на Обект 1 от проекта „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Стара Загора“. Бенефициент е Община Стара Загора, а партньори са общините – Братя Даскалови, Гурково, Гълъбово, Казанлък, Мъглиж, Николаево, Опан, Павел баня, Раднево, Твърдица, Чирпан и СНЦ „Регионално сдружение за управление на отпадъците – Стара Загора“.

IMG_4727

„Проектът е важен не само за Стара Загора, а за цялата област, защото включва още 11 общини“, подчерта Тодоров. По думите му, „реализацията не търпи отгалагане поради строгите изисквания на ЕС и заплащаните отчисления към МОСВ, заради липсата на депо за отпадъците от бита, отговарящо на съвременните изсквания и позволяващо оползотворяването им.“

Кметът припомни, че както и на много места в страната, проектът е минал през доста затруднения – съдебни спорове относно оценката за въздействие върху околната среда и проекта за подробен устойствен план, които бяха обжалвани на няколко инстанции, но в крайна сметка общината е спечелила делата.

Екипът, подготвил проекта работи сериозно, извършена е огромна по обем работа, заяви ръководителят на проекта зам.-кметът Йордан Николов.

IMG_4767

Избраният изпълнител чрез открита процедура за обществена поръчка е  ДЗЗД „Иринополис“ гр. София, който включва 4 фирми с опит в строителството на депа за отпадъци – „Водстрой 98“ АД, „Трейсгруп“ Холдинг, „Енергоремонтстрой“ и „Инфраструктурно строителство“ . Дейностите по изпълнението трябва да приключат до м.юли 2015 г. Стойността на договора за изграждането на Регионален център за управление на отпадъците е 32,5 млн.лв. с ДДС.  и включва като подобекти Регионално депо за неопасни отпадъци, Общински център за рециклиране и Инсталация за сепариране и закрито компостиране.

От страна на изпълнителите договорът подписа Момчил Борисов от „Водстрой 98“ като обеща, че ще работят качествено и в срок. Заради съдебните спорове предстои изготвянето на актуализиран календарен график, който ще представим в общината, увери Борисов. Той съобщи още, че четирите фирми ще работят с персонал общо над 2 300 души, като строителството е обезпечено ресурсно и технически.

Строителните дейности трябва да приключат до 16 декември, а до края на април ще тече срока за отстраняване на дефектите. Сегашното градско сметище „Мандра баир“ ще бъде ликвидирано, за което, по думите на кмета, вероятно ще бъдат необходими 3 млн.лв.

IMG_4778

Ето повече технически подробности за проекта:

Изграждането на регионален център за управление на отпадъците“ е Обект 1 от проекта  „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Стара Загора“ . Той се осъществява по договор № DIR 5112122-С007 за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“

Стойност на проекта: 52 017 747,21 лв.

Европейско съфинансиране: 42 004 330,87 лв.

Национално съфинансиране: 7 412 528,98 лв.

Собствено съфинансиране: 2 600 887,36 лв.

Основни дейности и етапи на изпълнение на проекта:

Eтап 1 – включва допустимите за финансиране по ОП „Околна среда 2007-2013 г.“ дейности:

Обект 1: Изграждане на Регионален център за управление на отпадъците – Стара Загора

Под-обект 1.1: Регионално депо за неопасни отпадъци – гр. Стара Загора

- Външни връзки – /електрозахранване – изграждане на електропровод за захранване на площадката; водоснабдяване – изграждане на захранващ водопровод; колектор за отвеждане на пречистени отпадъчни води до точка на заустване; довеждащ път от съществуващата инфраструктура до границите на РЦУО /закрито компостиране/;

- Изграждане на клетка 1 с Vполезен = 1,2 млн. m3 на регионалното депо за неопасни отпадъци;

- Изграждане на вътрешната инфраструктура – вътрешни площадкови инсталации и съпътстващата инфраструктура обслужващи клетка 1 на регионалното депо, електронна везна, административни и технически сгради, охранителни канавки включително за мерки за мониторинг и защита на околната среда – пречиствателна станция за инфилтрат, пречиствателни съоръжения за битово-фекални води, резервоари за техническа вода, мониторингови кладенци и др.;

- Система за улавяне на газовете.

Под-обект 1.2: Общински център за рециклиране

Под-обект 1.3: Инсталация за сепариране и закрито компостиране

Технологията включва механично и биологично третиране на смесени БО, ЕГО, растителни отпадъци разделно събрани при обслужване на обществени паркове и градини (дървесни и „зелени“ отпадъци) събрани в регион Ст. Загора.

Обект 2: Изграждане на Претоварна станция (ПС) за битови отпадъци – Казанлък, обслужваща общини Казанлък, Павел баня и Мъглиж

- Изграждане на външни връзки за ПС – довеждаща инфраструктура /електрозахранване; довеждащ път до ПС – Казанлък – реконструкция на съществуващ път до площадката и изграждане на нови участъци; заустване на пречистени отпадъчни води/;

- Строителни работи и оборудване за ПС – Казанлък;

- Площадка за шредиране и временно съхранение на „зелени“ отпадъци (използва се мобилен шредер, който се намира на РЦУО и се докарва на площадката при необходимост);

- Площадка за шредиране и временно съхранение на ЕГО;

- Оборудване за общински център за рециклиране.

Обект 3: Изграждане на Претоварна станция (ПС) за битови отпадъци – Гурково, обслужваща общини Гурково, Николаево и Твърдица

- Изграждане на външни връзки за ПС – Гурково – електрозахранване, водоснабдяване и довеждащ път до ПС – Гурково;

- Строителни работи и оборудване за ПС – Гурково;

- Площадка за шредиране и временно съхранение на „зелени“ отпадъци (използва се мобилен шредер, който се намира на РЦУО и се докарва на площадката при необходимост);

- Площадка за шредиране и временно съхранение на ЕГО;

- Оборудване за общински център за рециклиране.

Обект 4: Изграждане на Претоварна станция (ПС) за битови отпадъци – Гълъбово, обслужваща община Гълъбово

- Изграждане на външни връзки за ПС – Гълъбово – електрозахранване, водоснабдяване и довеждащ път до ПС – Гълъбово;

- Строителни работи и оборудване за ПС – Гълъбово;

- Площадка за шредиране и временно съхранение на „зелени“ отпадъци (използва се мобилен шредер, който се намира на РЦУО и се докарва на площадката при необходимост);

- Площадка за шредиране и временно съхранение на ЕГО;

- Оборудване за общински център за рециклиране.

Eтап 2

- Клетка 2 за регионалното депо;

- Закриване на Клетка 1;

- Система за улавяне и оползотворяване на газовете;

- Изграждане на инсталация за сепариране и механично-биологично третиране на отпадъците;

Eтап 3

- Клетка 3 за регионалното депо;

- Закриване на клетка 2;

- Система за улавяне и оползотворяване на газовете;

Eтап 4

- Клетка 4 за регионалното депо;

- Закриване на клетка 3;

- Система за улавяне и оползотворяване на газовете.

Местоположение: Площадката, определена за изграждане на Регионален център за управление на отпадъците – Стара Загора, е разположена извън урбанизираната територия в землището на с. Ракитница, община Стара Загора.

Площадките за изграждане на претоварни станции са на територията на общините Казанлък, Гурково и Гълъбово.

Очаквани резултати:

Постигане на регионалните цели за рециклиране и оползотворяване на отпадъците:

2015 г. – Процент рециклиран отпадък в рамките на Регионалната система за управление на отпадъците – регион Стара Загора – 34.93 %

2020 г. – Процент рециклиран отпадък в рамките на Регионалната система за управление на отпадъците – регион Стара Загора – 53,22 %

Срок на изпълнение: до м.юли 2015 г.

 
 

Даян Крюгер: пътят към наградата в Кан

| от chronicle.bg |

След като на кинофестивала в Кан снощи Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса във филма „Изневиделица“, погледите се насочиха към нея. Киноманите, разбира се, знаят коя е Даян Крюгер, но ние сме длъжни да припомним:

Даян се ражда на 15 юли 1976 в семейството на банков чиновник и компютърен специалист. Има по-малък брат – Щефан. От малка успешно се занимава с балет и даже е приета в елитното балетно училище Royal Ballet School. Контузия обаче рано прекратява балетната и кариера. Когато е на 13 години, родителите й се развеждат и тя е отгледана от майка си. Оттогава досега не поддържа връзка с баща си, чиито проблеми с алкохола са причина за развода.

След травма загубва възможността да се занимава професионално с балет и се мести в Париж, където работи като фотомодел. Паралелно започва и да се снима в епизодични роли във френски филми.

MV5BMTQ1MDM1NDQyM15BMl5BanBnXkFtZTgwMTg1MDc3MTE@._V1_SY1000_CR0,0,674,1000_AL_

Дебюта си на голям екран прави през 2002 г., когато се снима с Денис Хопър и Кристоф Ламбер в „The Piano Player“. Големият пробив обаче идва през 2004 г. с участието в хита Троя, където играе Хубавата Елена. Същата година се снима в друг голям филм – Съкровището, където си партнира в главната роля с Никълъс Кейдж. През 2007 г. участва в продължението на филма и е водеща на церемонията по откриването и закриването на кинофестивала в Кан.

През 2009г. се снима във филма на Куентин Тарантино „Гадни копилета“ , за което е номинирана за Най-добра поддържаща женска роля за Screen Actors Guild Award.

В галерията може да видите ролите й, които със сигурност си струва да гледате.

 
 

Различното име срещу „хилавото кино на новия век“

| от Амелия Понд |

Само ден след като приключи 70-тото издание на фестивала в Кан, той беше охулен от мнозина и прехвален от останалите.

Много чужди издания вече изразиха мнение за лошата селекция или както я нарекоха някои – „хилавото кино на новия век“. Неприятни емоции предизвика и платформата Netflix, която се бори за участие в престижния фестивал от два сезона и тази година за първи път беше допусната, като филмът им Okja беше част от претендентите за „Златна палма“.

Проблемът дойде от факта, че Netflix отказаха да се съобразят с изискването на фестивала и да пуснат за разпространение филмите си в различни салони, а държат те да се предлагат единствено през тяхната платформа.

Въпреки тези дребни неуредици, фестивалът в Кан си остава (и 70-тото му издание е поредното доказателство за това) най-престижното, елитно, красиво и въпреки всичко, отнасящо се с почит и достойнство към седмото изкуство, събитие.

Тази година журито, оглавявано от испанския режисьор Педро Алмодовар, награди София Копола за режисура и гръка Йоргос Лантимос за оригинален сценарий. Филмът „Площадът“ , който отчасти се вдъхновява от известните Дионисиеви мистерии, грабна голямата награда. А Андрей Звягинцев и неговият „Loveless“ получи наградата на журито. Даян Крюгер и Хоакин Финикс даже няма нужда да ги споменаваме. Снимките им обиколиха половината свят.

Нашият акцент на тазгодишните фаворити обаче пада върху един човек, в чието кино вярваме с плахост и надежда. И това е Йоргос Лантимос.

йоргос лантимос, колин фаръл, колин фарел, никол кидман

Гръцкият режисьор и неговото второ англоезично заглавие „The Killing of a Sacred Deer“ изправиха публиката на крака след премиерата си. Всички смятаха, че той ще грабне Златната палма, която режисьорът си е заслужил още с „Омарът“. Той вече има две награди от фестивала, но не и най-важното.

Не се случва точно това, но появата на „The Killing of a Sacred Deer“, е ясна заявка, че Лантимос е едно от новите имена на различното, алтернативно, сюрреалистично кино, което публиката трябва да следи.

Още през 2009-а, след снимане на музикални клипове, ТВ продукция и реклами, Йоргос Лантимос прави първия си „различен“, почти бунюелски, пълнометражен филм. Dogtooth или Kynodontas – както е на гръцки, е заглавието, което показва на света начина, по който откачения грък вижда нормите, моралните ценности, етиката, живота и семейството. И в неговата версия няма нищо нормално.

Dogtooth е клаустрофобичен, тъжен разказ за семейство, което е принудено от своя патриархален глава да живее изолирано, без да има никакви познания за света навън. От лъжливи думи, които заместват реални термини от живия живот, през измислени, почти фантазни начини за появата на нови хора и животни в изолирания свят на брата и двете му сестри, до свеждането на най-фундаменталните нужди, всичко в света на Dogtooth е сведено до тотална механика и обслужване на физиката за сметка на духа. В този ред на мисли Dogtooth е притеснителен и плашещ, защото изглежда много истински. От насилието до секса и порно филмите, през диалога за жена, която ще роди куче, до това, че котката е най-голямото зло, дадено на планетата, за Йоргос Лантимос не съществува нищо свято.

Той взима познатите норми и правила и ги набучва на вилица. След това ти я завира в очите, ако не си успял да я видиш добре. Всичко при него е озъбена, злостна, изкривена, изнасилена версия на перфектния свят, към който човечеството така жадно се стреми, ама все не успява да достигне.

Dogtooth се превръща в първия гръцки филм, селектиран за Кан от десетилетие, става и претендент за „Оскар“. Изкривената версия на идеалното консервирано семейство, носи на своя автор наградата „Особен поглед“. Йоргос поема по дългия път към киното, което иска да прави и нито веднъж не изменя на извратения си стил.

Две години след Dogtooth се появява филма Alps, който този път проследява процесите на тъга, скръб и полудяване в човека. Alps няма чак такъв успех като Dogtooth, но помага на Йоргос Лантимос да се доближи до световното кино. Така 4 години след него светът се запознава с перфектния свят на гръка – онзи, който той обрисува в „Омарът“.

Леа Седу, колин фарел, колин фаръл, рейчъл уайз

„Омарът“ е шедьовърът на Лантимос. Той носи в себе си нотките на тъга, клаустрофобия и лудост от гръцките му заглавия и същевременно е като пораснала и страшна версия на света, който познаваме. Отново стремежът към перфектност и изчистеност е в основата на сюжета и визията. Но този път те са пречупени през идеята за любовта, близостта и интимността.

Сексът, любовта и човешките нужди са сведени до механични и почти ненужни, но някак полезни за здравето, духа и спортната натура действия, които човек продължава да извършва, защото така е свикнал. Киното на Йоргос Лантимос обича да разбива фундаменталните представи и да ги пъха в криви кутии.

„Омарът“ е шедьовър. Натъпкан до горе с насилие, злоба, тъга и механичен секс. Той е идеалният свят, в който никой не иска да живее. Ако някой още не си е позволил да го е гледал, нека го направи. Разбира се, предупреждаваме, че за Йоргос Лантимос, ви трябва специална настройка. Нека „Омарът“ дойде в перфектния момент.

Две години след „Омарът“ публиката, имала шанс да види „The Killing of a Sacred Deer“, твърди че това е заглавието, което ще донесе на Лантимос нужното комерсиално призвание от добрата привилегирована Америка. Не, че това е необходимо непременно.

Йоргос Лантимос работи за втори път с Колин Фарел и успява да изкара от него нещо тотално различно. От безхаберник и лошо момче, гръцкият режисьор превръща този ирландец в различен мъж всеки път. Тук компания му прави и Никол Кидман. Една от най-красивите жени на Кан тази година, заслужава адмирации за повечето си роли. Тази не прави изключение.

The Killing of a Sacred Deer трябва да дойде у нас на някой от предстоящите филмови фестивали, а дотогава се запознайте с извън рамковия страховит свят на Йоргос Лантимос. Дори гръцкият диалог няма да ви подразни. И се пригответе за филми, които са като крошета в лицето. Може и да звучи мазохистично, но колкото повече боли, толкова повече ще ви хареса.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

Миналото на Джак Спароу – всичко, което знаем

| от chronicle.bg |


Внимание! Текстът съдържа сполери за „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“.

Запознахме се с капитан Джак Спароу в първия филм от поредицата – „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ през 2003 година. В момента той е някъде посредата на кариерата си и ние продължаваме да я следим с интерес. Но колко точно знаем за миналото му?

С всеки следващ филм научаваме все повече и повече и това продължава в „Отмъщението на Салазар“. В трейлъра на филма виждаме Спароу като много млад, така че предстои да научим още. За сега обаче знам толкова:

 

Семейството му

В „Карибски пирати: Сандъка на мъртвеца“ виждаме Едуард Тиг – пазителят на Пиратския Код и баща на Спароу. Тогава разбираме и откъде Джак наследява маниерите си. За майка му знаем много малко, дори не знам името й. Известно ни е обаче, че главата й е смалена и се пази като талисман от бащата на Джак, който после му я подари. Тя висеше от колана му в „Карибски пирати : В непознати води“, както и в последните кадри на „Карибски пирати: На края на света“.

 

Той изкарва името и шапката си в битка със Салазар 

Научихме много за Джак Спароу от последният филм. Името му (Спароу, sparrow – от англ. ез. – врабче) е прякор, който получава по време на битка с ловеца на пирати Салазар. Той се подиграва на Салазар от борда на кораба си и докато го прави, изглежда като малка птичка, която чурулика. Тогава той става и капитан за първи път, когато капитанът на кораба му е убит. След като успешно преминава с кораба и екипажа си през битката, Джак получава адмирации и прочутата си шапката, която обича толкова много.

 

Джак има магически компас

Едно от най-мистериозните и свръхестествени елементи от поредицата „Карибски пирати“ е компасът на Джак Спароу. Който го използва, може да види къде се намира това, което желае най-много. В „Сандъка на мъртвеца“ научаваме, че го получава на бартер от Тиа Далма, която всъщност е богинята Калипсо в човешка форма. В новият филм обаче виждаме, че Джак го получава от предишният капитан на „Умиращата чайка“. Може би го е изгубил и след това е трябвало да си говърне. Тук ситуацията не е много ясна.

 

Джак става лидер на пиратите

В „На края на света“ разбрахме, че пиратите имат девет лидера и Джак е един от тях. Възможно е предишният лидер на неговатаа позиция да е бил предишният капитан на „Умиращата чайка“.

 

Компанията East India Trading го маркира и потопява кораба му

Когато ни представят Спароу по име за пръв път, виждаме белега на ръката му, който го маркира като пират. Този белег е оставен от East India Trading. По-късно виждаме и Кътлър Бекет – мъжът, който поставя белега. В непоказани кадри от „Карибски пирати: На края на света“ Бекет наема Спароу да прекара някакъв товар. Когато пиратът научава, че товарът всъщност са роби, ги пуска на свобода, за което Бекет го маркира и изгаря кораба му.

 

Той продава душата си, за да върне Перлата 

След като Бекет съсипва кораба, Джак Спароу и Дейви Джоунс сключват сделка, в която Джак се съгласява да му служи 100 години след като умре, ако Дейви върне кораба му и Джак му е капитан 13 години. В роман сроден на франчайза пише, че корабът се казва „Умиращата чайка“, но Спароу го прекръства на „Черната перла“ след като се появява отново. Традиционно преименуването на кораб е лош късмет, но Джак решава, че щом веднъж вече е бил потопен, това няма особено значение.

 

Екипажът му се разбунтува и го оставя да умре

Въпреки, че Джак и Дейви се разбират Джак да е 13 години капитан на Перлата, той се задържа само две преди най-личният му приятел Хектор Барбоса да поведе екипажът му на бунт. Джак е оставен сам на остров, от който обаче успява да избяга. Ще изминат 8 години преди да успее да си върне Перлата в първия филм от поредицата.