Срещата на министрите на НАТО отбеляза напредъка в изпълнението на решенията от Съмита в Уелс

| от |

Министър Даниел Митов участва в Срещата на министрите на външните работи на НАТО, която се състоя в Главната квартира на Алианса в Брюксел. Срещата е първа възможност след Съмита в Уелс  през септември да бъде разгледан напредъкът в изпълнението на взетите там решения. Във фокуса на дискусиите бяха отношенията НАТО-Украйна, Планът за действие за готовност на НАТО в контекста на заплахите от изток и юг,  мисията „Решителна подкрепа” на Алианса в Афганистан след края на 2014 г.

В рамките на заседанието на Комисията НАТО-Украйна, Генералният секретар обяви стартирането на дейността на пет доверителни фонда на Алианса в подкрепа на Украйна, в допълнение на оказваното до момента съдействие. Министър Даниел Митов потвърди поетия от България ангажимент да изпълнява функциите на водеща страна по фонда за лечение и рехабилитация на украински военнослужещи. Страната ни ще предостави също софтуер на Украйна в областта на логистиката и стандартизацията, както и хуманитарната помощ  чрез Международния комитет на червения кръст.

Украинският външен министър Павло Климкин, който участва в срещата по видеоконферетна връзка, подчерта привързаността на новото коалиционно правителство към европейските и евро-атлантическите ценности, пое ясни ангажименти за осъществяването на необходимите дълбоки реформи в украинското общество. Климкин заяви, че ще продължи да търси мирно решение на кризата. Той изрази надежда, че съдействието от страна на Алианса за реформите в сектора за сигурност и отбрана и изграждането на способностите на украинската армия ще бъде разширено.

Министрите единодушно потвърдиха категоричната си подкрепа за териториалната цялост и суверенитета на Украйна,  призовавайки към прекратяване на агресивните действия на Русия и за прилагане на Минските споразумения.

Напредъкът по изпълнението на Плана за действие за готовност на НАТО бе основна тема на втората работна сесия, в която участва и Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини. Те отбелязаха, че работата по него напредва в двете основни направления: мерките за гарантиране на сигурността на съюзниците в източната зона на Алианса и мерките за „адаптация”, включително за изграждането в междинна фаза на сили на НАТО с много висока степен на готовност.

Министър Митов подчерта българската позиция в подкрепа на цялостното изпълнение на Плана за действие за готовност в договорените рамки и  срокове. България отдава приоритетно значение на едновременното и равнопоставено разполагане на новите структури за управление и контрол на НАТО на територията на шестте източноевропейски страни – Румъния, Литва, Латвия, Естония, Полша и България.

В заключение бе посочено, че Срещата на министрите на отбраната през февруари 2015 г. ще направи по-нататъшна оценка на прогреса относно готовността на НАТО за отговор, като част от процеса на адаптация на Алианса към променената среда за сигурност, в съответствие с решенията от Уелс.

Срещата продължи със заседание на държавите, потенциални партньори в не-бойната операция Resolute Support Mission. Министрите, в присъствието на президента Гани и старшия служител на правителството д-р Абдула, обявиха официално започването на мисията в Афганистан от 1 януари 2015 г., която ще сложи началото на нов етап на партньорството НАТО-Афганистан. Министрите отбелязаха приключването на мисията на ISAF в края на настоящата година и поемането на пълна отговорност за сигурността в страната от афганистанските сили за сигурност.

В рамките на форума министър Даниел Митов се срещна с турския и грузинския си колега, с които обсъди двустранни въпроси от взаимен интерес, включително възможностите за размяна на посещения. Потенциалът за развитие на икономическите и търговските връзки бе разгледан с министър Тамар Беручашвили, като България потвърди подкрепата си за  Грузия по пътя й за членство и позицията си по сключения  договор между Русия и самопровъзгласилата се република Абхазия. Сред дискутираните теми с министър Мевлют Чавушоглу бяха сътрудничеството в областта на енергетиката, реадмисията и неконтролируемата миграция.

Срещата на министрите на външните работи на НАТО приключи с работна вечеря, посветена на предизвикателствата пред евроатлантическата сигурност.

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

68 на 100 от българите не са си купували книги през последната година

| от chronicle.bg |

Най-малко 68% от българите и техните семейства не са си купували книга през последната година. Това сочат данни на „Галъп интернешънъл“, публикувани по повод 24 май.

32% от анкетираните твърдят, че те или семействата им са купили поне една книга в последните 12 месеца.  13% заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% казват, че не са.

Проучването е проведено сред 819 пълнолетни българи между 4 и 11 май.

Данните показват, че в сравнение с 2010 година процентът на хората, които не са закупили нито една книга през последната една година, се увеличава.

 

Засилващата се тенденция към ползване на онлайн литература вероятно също допринася за това увеличение.

Затрудненият достъп до книги е другата ключова причина за отчетените резултати. Според данните, делът на четящите закономерно е съставен предимно от млади хора с висше образование, населяващи по-големите градове. Жените, които са закупували книги или са вземали от библиотека, са два пъти повече от мъжете.

Проучването обаче показва позитивна тенденция сред младите – повече от половината на възраст между 18 – 35 г. са си купували книги през последната година, а една четвърт от най-младите са взимали книга от библиотека.