Среднощно авиопрепускане из България

| от |

За някои летенето е досадно задължение, за други тръпка, за трети мечта. За мен лично по малко и от трите… Но има и „луди“, които летят заради самото летене. Такъв е нашият приятел Стоян Гоцев. Вижте едно среднощно авиопрепускане по летищата на България, придружено с галерия от новия терминал на Летище Варна.

И така… Един ваучер за „безплатен“ (от най-безплатните при това) полет до Виена се оказа, че може да бъде оползотворен другояче и да стане безплатен на около 40%.

Ето го и графика на полетите:

1379663_10200438401945001_283271267_n

Двамата луди направихме 4 излитания и кацания буквално за една нощ. Изпратихме залеза на летище София и се втурнахме по самолетите и по летищата, за да успеем 11 часа по-късно да се върнем и на същия терминал на летище София да посрещнем новия изгрев.
Незабравимо преживяване безспорно! Чекирахме се онлайн и разбира се провокирани от мързел ние най-гордо НЕ разпечатахме бордните си карти.

Разбира се, ако летяхме със силно уважаваните от мен лоу-костове това щеше да ни струва поне още веднъж стойността на билета, но при България Ер този проблем го няма.

Резервацията ни трябваше да бъде:
Отиване: София – Варна (transfer)- Бургас
Връщане: Бургас – Варна (stopover) – София, но девойките от играта „Как мислите?“ нещо се омотаха (и е разбираемо) и резервацията ни изглеждаше така:
Отиване: София – Варна
Връщане: Варна – Бургас (transfer) – Варна (stopover) – София

Това създаде голямо чудене и недоумяване на служителите на чек-ина на летище София, когато видяха резервацията ни. И подавайки си личната карта на въпроса им „За къде летите?“, ами… наистина не знаех как да отговоря. Резервацията ни е до Варна, всъщност май-май летим до Бургас, но в крайна сметка си летим до София… Това беше едно летене без дестинация. От София до София.

Е, кацнахме във Варна. Направихме сефтето на новия терминал. Аз лично останах с много добри впечатления и малко забележки. Искало е още малко, за да бъде това, което трябва, но дизайна отвътре е страхотен и си личи, че е направен функционално особено по отношение Шенген и Не-Шенген. Дори много хитро е направен в това отношение.
Най-тъпата издънка на терминала бяха номерата на багажните ленти. Четирите ленти носиха следните номера: 1, 2, 3, 3, силно се надявам да са имали някаква идея, но още по-силно се съмнявам това да е така.
Иначе магазините работиха цяла нощ. Какъв „айляк“ им е на тези, които работят там нощна смяна. Хората на скенера се бяха прибрали в стаичката си, а ние от далеч им помахахме. Станаха веднага, доста бързо влязоха в работна кондиция, но останаха страшно учудени.
Друго интересно нещо. Хората не ни очакваха. Учудиха се, че има пътници за Бургас и в крайна сметка, чек-ин процедурата ни се извърши на гише „Информация“. Информирахме ги, че летим за Бургас и половин час по-късно ни откриха в един от магазините между „Пристигащи“ и „Заминаващи“ и ни повикаха. Служителят държеше в ръката си 4 бордни карти (и за следващия полет) и ни ги връчи.
Първият полет беше с LZ-SOF, а вторият с LZ-FBC. Нищо лично, но на Wizz air самолетите отвътре са къде-къде по-добре спрямо „Чарлито“. Салона беше доста износен. Стюардесите не ни харесаха особено много, което също е разбираемо, макар, че можеше и малко по-любезни да бъдат.

В Сарафово дремнахме за 2-3 часа. И час преди полета се събудихме. Ударихме една сутрешна физзарядка, която беше придружена от мислите „БДЖ-то или самолето? Каква ли е тежката ни участ“

Аз лично мислех, че ще го изпуснем. В крайна сметка в 4:20 влязохме в терминала и успяхме да се чекираме.

1392051_10200438416345361_1171619839_n

Е, размина ни се новия терминал в Бургас. Размина се и съм сигурен, че с не повече от няколко седмици ни се размина, но пък това е повод една такава подобна „простотия“ да бъде сътворена отново през зимния сезон.

Е, качихме се на LZ-BUR (Ембраера се оказа удобен за сън) и заспахме още преди бординга да приключи. Минахме през Варна. Толкова ми се спеше, че успях да фокусирам пътника до мен, който се качи от Варна, чак когато раздаваха шоколадчетата.

А ето и как изглежда новият терминал на Летище Варна :

 
 

Cry, baby, cry. Софи Търнър обяви годежа си

| от chronicle.bg |

Плачете, фенове на Санса! Актрисата Софи Търнър, която влиза в ролята на голямата сестра Старк в Game of Thrones, обяви годежа си.

Търнър постна снимка на годежен пръстен с диамант в Instagram профила си.

I said yes.

A post shared by Sophie Turner (@sophiet) on

Щастливият годеник е фронтменът на DNCE Джо Джонас.

giphy

Звездата от и Джонас започнаха да се срещат в края на миналата година. Оттогава, те са били забелязани из Лос Анджелис да се държат за ръце, заедно на концерт в Ротердам и отново заедно на миналия Хелоуин и на деня на благодарността.

Да са живи и здрави!

 
 

Маргарет Атууд за антиутопиите и завръщането на тоталитаризма

| от chronicle.bg, по БТА |

Светът е по-близо от всякога до тоталитаризма от 30-те години на миналия век, каза във Франкфурт канадската писателка Маргарет Атууд, която ще получи престижна германска литературна награда, предаде Ройтерс.

Антиутопичният роман „Историята на прислужницата“ (1985 г.) от Маргарет Атууд се върна в списъка на бестселърите, след като по него беше заснет сериал. Той е за тоталитарно бъдеще, в което млади момичета се изпращат в сексуално робство на богати семейства. Избирането на Доналд Тръмп за президент приближи сюжета до действителността заради опитите в някои щатове да бъде ограничено правото на жените да правят аборт.

„По-близо сме до 30-те години на миналия век, отколкото когато и да било след това“ – каза Маргарет Атууд на пресконференция, като направи паралели с фашистките и комунистически режими в части от Европа. „Хората в Европа гледаха на САЩ като на пример за демокрация, свобода, откритост и не искаха да повярват, че нещо такова може да се случи там. Сега обаче времената се променят и аз съжаление става все по-възможно да мислим по този начин“ – добави Маргарет Атууд.

Маргарет Атууд е на Франкфуртския панаир на книгата, за да получи Наградата за мир от Германската асоциация на книгоиздателите и книгоразпространителите утре. Тя й беше присъдена за „политическата интуиция и прозорливост, когато става въпрос за опасни скрити тенденции и течения“.

Сред предишните лауреати на наградата са Орхан Памук, Сюзан Зонтаг, Амос Оз, Вацлав Хавел. Миналата година я спечели Каролин Емке.
Маргарет Атууд спечели наградата „Букър“ за романа „Слепият убиец“ през 2000 г. Други нейни популярни романи са „Ясновидката“, „Наричаха я Грейс“, „Одисеята на Пенелопа“. Тя написала повече от 40 книги – романи, поезия, есета.

 
 

Най-гиздавите SUV автомобили на Автосалон София

| от chronicle.bg |

SUV автомобилите отдавна излязоха от калните пътища и влязоха по тесните, софийските улички. В началото това ни дразнеше, но впоследствие чарът на вдигнатите, едри коли ни спечели.

На автосалон София SUV колите доминират категорично. В галерията може да видите най-атрактивните от тях.

 
 

„Да убиеш присмехулник“ и други лоши заглавия от книгите

| от chronicle.bg |

След като американците изключиха „Да убиеш присмехулник“ от програмата в училищата заради повтарящата се дума „негър“, всички си отдъхнахме, че нещата тръгват в правилна посока.

Но това е само началото на политическата коректност, която трябва да погълне творческата продукция.

Ето няколко предложения за преименуване заглавията на други книжни класики, които, като се замислим, не звучат угодно на цялото население на Земята:

 „Борба за територия и мир“

„Война“ е лоша дума. Това е нещо, от което трябва да се страхуваме и като всяко нещо, от което се страхуваме, да не го назоваваме. Както правят героите от „Хари Потър“ с Волдемор. Та нека бъде „борба за територия“.

„Умствено изостанал в тежка степен“

„Идиот“ е обидна дума. А нейният еквивалент в учебниците по психиатрия е „умствено изостанал в тежка степен“. Та хайде да не се обиждаме. И Достоевски ще се съгласи, че „идиот“ не звучи добре в рамките на съвремието.

„Десет малки афроамериканчета

Какво е това „негърчета“? Срам за българските преводачи.

„Трима души в една лодка (като броим и кучето)“

Ей! И животните имат права!

„Възрастният мъж и морето“

„Старец“ звучи грозно. Каква е тази дискриминация на възрастните?

„Материално подсигурен и нуждаещ се от финансова помощ“

„Богат, беден“ всява класови различия и конфликт между слоевете

„Прекратяване на жизнените функции край Нил“

Думата „смърт“ не е хубава.

„Мемоарите на една репресирана жена“

Гейшите все пак не са виновни, че са проститутки, животът ги е принудил.

От българските класики също има какво да се желае, що се отнася до коректност.

„Под игото“, например, следва да се прекръсти на „Под османското присъствие“. „Маминото детенце“ може да обиди 30-годишните, които живеят с техните и е по-добре да се преименува на „Момчето, което обичаше майка си“, а за „Крадецът на праскови“ да не говорим. Да не искате някой да реши, че е хубаво да се краде?