Среднощно авиопрепускане из България

| от |

За някои летенето е досадно задължение, за други тръпка, за трети мечта. За мен лично по малко и от трите… Но има и „луди“, които летят заради самото летене. Такъв е нашият приятел Стоян Гоцев. Вижте едно среднощно авиопрепускане по летищата на България, придружено с галерия от новия терминал на Летище Варна.

И така… Един ваучер за „безплатен“ (от най-безплатните при това) полет до Виена се оказа, че може да бъде оползотворен другояче и да стане безплатен на около 40%.

Ето го и графика на полетите:

1379663_10200438401945001_283271267_n

Двамата луди направихме 4 излитания и кацания буквално за една нощ. Изпратихме залеза на летище София и се втурнахме по самолетите и по летищата, за да успеем 11 часа по-късно да се върнем и на същия терминал на летище София да посрещнем новия изгрев.
Незабравимо преживяване безспорно! Чекирахме се онлайн и разбира се провокирани от мързел ние най-гордо НЕ разпечатахме бордните си карти.

Разбира се, ако летяхме със силно уважаваните от мен лоу-костове това щеше да ни струва поне още веднъж стойността на билета, но при България Ер този проблем го няма.

Резервацията ни трябваше да бъде:
Отиване: София – Варна (transfer)- Бургас
Връщане: Бургас – Варна (stopover) – София, но девойките от играта „Как мислите?“ нещо се омотаха (и е разбираемо) и резервацията ни изглеждаше така:
Отиване: София – Варна
Връщане: Варна – Бургас (transfer) – Варна (stopover) – София

Това създаде голямо чудене и недоумяване на служителите на чек-ина на летище София, когато видяха резервацията ни. И подавайки си личната карта на въпроса им „За къде летите?“, ами… наистина не знаех как да отговоря. Резервацията ни е до Варна, всъщност май-май летим до Бургас, но в крайна сметка си летим до София… Това беше едно летене без дестинация. От София до София.

Е, кацнахме във Варна. Направихме сефтето на новия терминал. Аз лично останах с много добри впечатления и малко забележки. Искало е още малко, за да бъде това, което трябва, но дизайна отвътре е страхотен и си личи, че е направен функционално особено по отношение Шенген и Не-Шенген. Дори много хитро е направен в това отношение.
Най-тъпата издънка на терминала бяха номерата на багажните ленти. Четирите ленти носиха следните номера: 1, 2, 3, 3, силно се надявам да са имали някаква идея, но още по-силно се съмнявам това да е така.
Иначе магазините работиха цяла нощ. Какъв „айляк“ им е на тези, които работят там нощна смяна. Хората на скенера се бяха прибрали в стаичката си, а ние от далеч им помахахме. Станаха веднага, доста бързо влязоха в работна кондиция, но останаха страшно учудени.
Друго интересно нещо. Хората не ни очакваха. Учудиха се, че има пътници за Бургас и в крайна сметка, чек-ин процедурата ни се извърши на гише „Информация“. Информирахме ги, че летим за Бургас и половин час по-късно ни откриха в един от магазините между „Пристигащи“ и „Заминаващи“ и ни повикаха. Служителят държеше в ръката си 4 бордни карти (и за следващия полет) и ни ги връчи.
Първият полет беше с LZ-SOF, а вторият с LZ-FBC. Нищо лично, но на Wizz air самолетите отвътре са къде-къде по-добре спрямо „Чарлито“. Салона беше доста износен. Стюардесите не ни харесаха особено много, което също е разбираемо, макар, че можеше и малко по-любезни да бъдат.

В Сарафово дремнахме за 2-3 часа. И час преди полета се събудихме. Ударихме една сутрешна физзарядка, която беше придружена от мислите „БДЖ-то или самолето? Каква ли е тежката ни участ“

Аз лично мислех, че ще го изпуснем. В крайна сметка в 4:20 влязохме в терминала и успяхме да се чекираме.

1392051_10200438416345361_1171619839_n

Е, размина ни се новия терминал в Бургас. Размина се и съм сигурен, че с не повече от няколко седмици ни се размина, но пък това е повод една такава подобна „простотия“ да бъде сътворена отново през зимния сезон.

Е, качихме се на LZ-BUR (Ембраера се оказа удобен за сън) и заспахме още преди бординга да приключи. Минахме през Варна. Толкова ми се спеше, че успях да фокусирам пътника до мен, който се качи от Варна, чак когато раздаваха шоколадчетата.

А ето и как изглежда новият терминал на Летище Варна :

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.

 
 

British Airways планира днес да възобнови обслужването на полетите

| от chronicle.bg |

Британският авиопревозвач British Airways се готви днес да обслужва „почти нормално“ полетите си на летище „Гетуик“ и „повечето“ полети от „Хийтроу“ след тежкия компютърен срив, който предизвика хаос в трафика през уикенда.

Ще има някои нарушения в разписанието ни за неделя, тъй като самолетите и екипажите ни по света не са на място, съобщи компанията в ранните часове на днешния ден в Twitter, извинявайки се сериозните нарушения вчера. British Airways призовава пътниците да не се отправят към летищата, освен ако полетът им не е потвърден.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Най-добрите наши и чуждестранни студентски филми показват в НАТФИЗ

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-добрите студентски филми от наши и чуждестранни университети показват в НАТФИЗ. Панорамата „CILECT Prize – 2017″ – от игрални, документални и анимационни филми, е от днес до 2 юни в кинозалата на НАТФИЗ, съобщават от академията.

The CILECT Prize е първата по рода си награда, присъдена на студентски филми от висшите училища, обединени в организацията CILECT. Всяко училище има право да изпрати по един филм в трите категории – игрално, документално и анимационно кино. Всички избрани студентски филми стават част от компилацията The CILECT Prize.

The CILECT Prize е основана през 2005 г. по предложение на ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев, тогава заместник-председател на конференции и фестивали. Церемонията по представянето на наградата е в рамките на годишните конференции на CILECT. Първата церемония е в Мадрид на 21 ноември 2006 г.

В 12-ото издание – „CILECT Prize-2017″ – са 115 игрални, 94 документални и 54 анимационни филма. НАТФИЗ се състезава с анимацията „Terror – Error“ на Александър Начев, документалния филм „Пеем и това е“ на Сюзън Кутайфан и игралния „Добри“ на Орлин Милчев.