Според социолозите ГЕРБ печелят изборите за ЕП

| от |

Партия ГЕРБ печели най-много гласове на изборите със сериозна преднина пред БСП. 


1

Галъп интернешенъл

Според екзитпола на агенция „Галъп Интернешънъл,“ цитиран от БНТ депутати в следващия Европарламент изпращат пет партии:

ГЕРБ – 28.6 %, БСП – 19.8%, ДПС – 14.9%, ББЦ – 11.1%, Реформаторски блок – 6.4%.

Според екзитпола на агенцията АБВ взема 4.3%; „Атака“ – 3.6; НФСБ – 2.8; „Глас народен“ – 1.3%; „Зелените“ – 0.6%.

Преференциален вот са упражнили 42.6% от всички гласували. Най-висок процент избиратели, упражнили правото си на преференция, са гласувалите за Реформаторския блок – 57.2%. Следват избирателите на „България без цензура“ 51%. ДПС – 34%.

Според екзитпола на агенцията АБВ взема 4.3%; „Атака“ – 3.6%; НФСБ – 2.8; „Глас народен“ – 1.3; „Зелените“ – 0.6.

Преференциален вот са упражнили 42.6% от всички гласували. Най-висок процент избиратели, упражнили правото си на преференция, са гласувалите за Реформаторския блок – 57.2%. Следват избирателите на „България без цунзура“ 51%, „Атака“ – 43.5, НФСБ – 43%, АБВ – 42.7, БСП – 42.3, „Глас народен“ – 40%, ГЕРБ – 39.4%, „Зелените – 36.1, ДПС – 34,6 %.

Коалицията, която има най-висок дял гласували висшисти, е Реформаторският блок – 67.5%, следвана от „Зелените“ – 65.7%. С най-нисък дял гласували за партията висшисти е ДПС – 11.7%.

Голяма изненада е представянето на Българска левица, която е с 2,4% от всички избиратели. Според социолозите избирателите, които са искали да подадат вота си за Коалиция за България са объркали името на партията. 

 

Според „Алфа рисърч“  ГЕРБ води с близо 7% преднина пред БСП на изборите за Европейски парламент у нас, показват първите резултати от екзитполове на „Алфа рисърч“, цитирани от Нова ТВ.


655-402-ekzit-pol

Алфа рисърч

Пет формации ще изпратят общо 17 български депутати в Европейския парламент.

Според данните на ЦИК са гласували около една трета от имащите право на глас. По официални данни гласувалите до 17 ч. са 27,2%.

Според предварителните резултати, огласени от „Алфа рисърч“, ГЕРБ печели 28,4%, а БСП – с 21,6%.

ДПС е трета политическа сила с 15,5%, а Николай Бареков с партията си „България без цензура“ е четвърти с 9,9%.

Реформаторският блок ще има един представител в ЕП – коалицията събира 6,8%.

Под чертата остават „Атака“, които имат 3,7%, АБВ – с 3,4% и НФСБ с 2,7%.

„Медиана“: ГЕРБ получава 27,6% от гласовете

БСП получава 20,2%, на трето място е партията на Лютви Местан с 14,6%, следвана от „България без цензура“ на журналиста и политик Николай Бареков с малко над 11,6%. „Реформаторският блок“ получава подкрепата на 7,6% от избирателите.

„Сова Харис“: ГЕРБ получава подкрепата на 29,9% от гласувалите

БСП получава 19,7%, на трето място е партията на Лютви Местан с 14,6%, следвана от „България без цензура“ на журналиста и политик Николай Бареков с малко над 11%. „Реформаторският блок“ получава подкрепата на 6,5% от избирателите.

Според социолозите от „Сова харис“ ГЕРБ получава 6 мандата, БСП – 4, ДПС – 3, ББЦ – 2, РБ – 1. Последният 17 мандат ще стане ясно къде отива при пълната извадка.

Всички останали партии са под изборния праг от 5,78%. Атака – 3,1%, НФСБ – 2,6%, Българска левица – 2,5% и АБВ – 3,7%.

По данни на „Екзакта рисърч груп“ за Агенция „Фокус“, на базата на 63% неокончателна извадка, резултатите от евроизборите са: ГЕРБ – 29,4 %; БСП – 21,2 %; ДПС – 13,5 %; ББЦ – 11,2 %; РБ – 7 %.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.