Спор няма – трансмазнините са опасни

| от |

20140209170657-1Трансмазнините са получени по технологичен път течни мазнини, към които се добавя в присъствието на катализатори под високо налягане молекула водород. Това е така нареченият процес на хидрогениране. При него в течната мазнина се създават структурни изменения, които я превръщат в твърда. При този процес част от мазнините се превръщат в така наречените трансмазнини. При хидрогенирането растителните мазнини се втвърдяват, което ги прави както по-трайни, така и по-евтини.

Трансмазнините са особено вредни за човешкото здраве, тъй като са неразпознаваеми от организма, предупреждава Георги Балджиев, експерт в Българската агенция по безопасност на храните пред в. „Монитор“. Аз лично от 14 години предупреждавам за вредата от тях. Не зная защо в обществото се е създало впечатление, че по този проблем се говори отскоро. За да се предпазим от вредното влияние на трансмазнините, най-малкото, което трябва да сторим, е внимателно да четем етикетите на храните, които консумираме.

Колкото до това дали да ги забраним, забраната им е въпрос на законодателна воля. Това, което научните изследвания показват, е, че не може да бъде установена точна граница, в която тези мазнини не са опасни. Всеки организъм е индивидуален и реагира по различен начин на множеството заболявания. Така че не може да бъде определена такава граница и вследствие на това да се дават препоръки трансмазнините колкото е възможно повече да се избягват. Ако можем напълно да ги елиминираме, би било най-добре.

Тези мазнини по пътя на различни биохимични промени в организма могат да доведат до инсулти, атеросклероза и други сериозни заболявания. Няма нужда трансмазнините да бъдат замествани, това, което е тяхно предимство, е, че те са евтини. Всякакви други мазнини, които могат да свършат тази работа, са по-скъпи и затова не са предпочитани за момента от производителите. Това е причината да бъдат използвани, защото не се развалят и не се разграждат в организма. Те създават предпоставки за плакообразуване по стените на кръвоносните съдове, но не действат директно, малко по-сложен е механизмът.

Как да предпазим децата от подобни храни? Ами просто не бива да им ги даваме и те не бива да добиват вредния навик да ги консумират. Трябва да се избягват сладкиши, готови опаковани храни, бисквити, вафли, снаксове. Чипсът според мен не е храна, така че няма с какво да бъде заместван, той просто не бива да се консумира от деца. Малчуганите масово си купуват чипсове и кроасани в междучасията, защото това им се предлага. Ако им се предлагат банани, плодове, салати, и нямат друг избор, ще си купят това, което има.

Проблемът не е в децата. Те купуват това, което им предлагат лавките и магазините около училищата. Много се говори и за това дали маргаринът е вреден. Става дума за този маргарин, който съдържа трансмазнини, получени по технология на хидрогениране на растителни мазнини. Маргарините, съдържащи мазнини, които са произведени по различни технологии от хидрогенирането, евентуално не съдържат трансмазнини. Но кои са тези маргарини на пазара и как могат да бъдат различени, аз самият не знам. Не знам и доколко българските производители са въвели тези нови технологии.

 
 

Другите роли на актрисите от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Има редица причини, поради които харесваме Game of Thrones – фантастичен свят, политически интриги, военни сблъсъци, кръв… Но нека си признаем – красивите жени са сред водещите ни мотиви.

Те изглеждат величествено в света на Вестерос, но със сигурност ще се изненадате да ги видите и в други роли, които са играли на малкия и големия екран.

Предлагаме ви някои от най-секси кадрите с тяхно участие, които ще ви накарат да изгледате филмите, за които става дума.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание