Сорос, парите и политиката

| от |

Американският финансист Джордж Сорос е сред най-богатите хора в света. Той обича да раздава наляво и надясно политически съвети и е твърде добре омрежен в политика. 83-годишният Сорос е добре известен и в България, пише Дойче веле.

Soros_talk_in_Malaysia

На световния икономически форум в Давос тази година Джордж Сорос се изяви най-вече с пледоарии за хуманитарната трагедия в Сирия. Тези изказвания влизат в съзвучие с рекламата, която той си прави на интернет-страницата си като „международно известен защитник на демократичните идеали“. Когато не говори за Сирия, Сорос с удоволствие насочва вниманието си към еврокризата и често критикува германската политика заради нежеланието ѝ да участва във въвеждането на еврооблигации. През миналата година той предприе ефектна медийна кампания за въвеждането на тези еврооблигации. Особено англосаксонските финансови пазари смятат, че тъкмо еврооблигациите са най-ефикасното лекарство срещу финансовата криза. Германия обаче категорично се съпротивлява срещу такова обобществяване на национални дългове.

Добре омрежен в политиката

Преди няколко години Сорос основа „Институт за ново икономическо мислене“, който се опитва да въздейства върху идеите на икономистите по цял свят и по този начин да задава определено направление на световното стопанство. Сорос и политиката – това взаимодействие се развива на много равнища. Според сайта на Сорос, неговата фондация „Отворено общество“ подпомага демокрацията в над 70 страни. Самият Сорос, дори когато не го питат, обича да раздава наляво и надясно политически съвети и съответно е твърде добре омрежен в политиката. Финансовите му успехи до голяма степен се дължат тъкмо на това, че неговият хедж фонд Quantum Endowment често пъти се възползва от реакциите на финансовите пазари на определени политически решения.

Фондът играе най-вече на валутните пазари, които са силно зависими от политиката. Сорос търси слабите места в националните икономики, които биха могли в близко бъдеще да предизвикат обезценяване на съответната национална валута. Неговите залози срещу надценени национални валути са кошмар за много правителства по света. Звездният му миг в тези игри беше през 1992 година, когато Сорос успя да събори британския паунд и принуди Лондон да напусне европейската валутна система. Впрочем, днес мнозина англичани трябва да му благодарят за акцията, тъй като в резултат именно от нея Обединеното кралство не въведе еврото. В началото на миналата година Сорос атакува японската йена и малко по-късно Японската централна банка я обезцени. От тази акция финансистът спечели 1 милиард долара, а общата печалба на фонда през 2013-та бе 5.5 милиарда долара.

Бизнесът и личният живот

С богатството си от около 20 милиарда долара през миналата година Джордж Сорос се класира на 19-то място в ранглистата на списание „Форбс“ за най-богатите хора в света, а през тази година навярно ще се изкачи и по-нагоре.

Сорос е роден през 1930 година в Будапеща в не особено религиозно еврейско семейство. През 1946 година, бягайки от Съветската армия, напуска Унгария и се записва да следва в реномираната Лондонска икономическа школа LSE. През 1956 заминава за Ню Йорк, където бързо прави кариера на Уолстрийт, а през 1973 заедно с прочутия инвеститор Джим Роджърс основава хедж фонда Quantum Endowment със стартов капитал от 4 милиона долара. Известни са само няколко имена на първоначалните инвеститори във фонда – едно от тях е на фамилията Ротшилд. Днес фондът „струва“ над 28 милиарда долара, а „Файненшъл Таймс“ му присъди титлата „най-успешен фонд на всички времена“.

Бизнесът на Джордж Сорос върви добре – за разлика от личния му живот. Наскоро вестниците описаха един съдебен процес, в който неговата 30-годишна бивша приятелка Адриана Ферейр се нахвърлила върху 83-годишния магнат. Според булевардния британски „Дейли Мейл“, бразилската сапунена звезда ударила Сорос по главата и го наругала по изключително вулгарен начин. Делото се води за един апартамент на стойност близо 2 милиона долара в най-скъпия нюйоркски квартал. Актрисата твърди, че Сорос искал да ѝ го подари, но после неочаквано го приписал на третата си съпруга. Това решение нанесло на Адриана тежка психическа травма, казват нейните адвокати.

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание