Соломон Паси: Без разширяването на НАТО много страни щяха да имат съдбата на Крим

| от |

Без разширяването на НАТО от 12 на 28 членки редица зони от Балтийския регион, Балканите или Черно море можеше да имат съдбата на Крим, заяви в интервю за Аджерпрес бившият външен
министър Соломон Паси, който е основател и председател на Атлантическия клуб в България.

В интервюто, дадено по повод десетата годишнина от присъединяването на Румъния и България към НАТО заедно с други пет страни, Соломон Паси обяснява защо Косово не може да бъде смятано за прецедент за Крим, както и какви са основните предизвикателства пред НАТО в следващото десетилетие.

solomonpassy

„Разширяването на НАТО от 12 страни през 1949 г. до 28 страни през 2014 г. е колосалн геостратегическо развитие. Основните ефекти на глобално ниво са най-малко три:

1. Значително се разшири зоната, защитавана от класически интервенции. Редица държави от Балтийския регион, Балканите или Черно море можеше вече да имат съдбата на Крим;

2. Сигурността на останалата част от света отвъд границите на НАТО нарасна. Ако днес НАТО беше в границите от 1949 г., вероятно не само Крим, а цялата Украйна щеше да бъде анексирана;

3. Светът премина от поляризация и фрагментация към консолидация. Последният път, когато се гласува в Съвета за сигурност на ООН, Русия беше единствената, която гласува в своя полза, докато останалите 14 членки показаха категорично, че не приемат агресията като форма на общуване в 21 век“, посочи Соломон Паси.

Той отбеляза, че присъединяването към НАТО е било „решаващ катализатор“ за приемането на България и Румъния в Европейския съюз, а поканата за влизане в Северноатлантическия алианс от
2002 г. е решила до голяма степен проблемите с имиджа и доверието в двете страни. Според него занапред ЕС трябва да иска от бъдещите си членки преди това да са се присъединили към
НАТО.

„Румъния и България влязоха заедно в ООН, ОССЕ, НАТО и ЕС. Това не е краят на нашето сътрудничество, а напротив – едно ново и голямо начало“, подчерта още бившият първи дипломат на
България. Във връзка с кризата в Украйна Паси смята, че „Западът има слаби лидери“ и прогнозира, че „отношенията между ЕС и Русия ще станат още по-напрегнати“. „Президентът Путин няма никакво
намерение да ревизира позицията си, а Западът, поне засега, е много плах, много нерешителен и лишен от въображение в опитите си да го принуди. Ако Западът няма адекватна реакция, можем да
очакваме нови действия от страна на Путин, визиращи други части на Украйна, Приднестровието, както и перлата в мечтаната от него корона – Северния полюс“, посочва Паси.

На въпрос може ли случаят с Косово да бъде използван като прецедент за Крим, бившият външен министър заяви, че „единственото общо нещо между Крим и Косово е, че и двете започват в буквата К“. „В Косово светът трябваше да спаси от геноцид, унищожение и принудителна депортация един етнос, атакуван от един полудял диктатор, който поведе десетки балкански войни. В Крим нямаше нищо подобно. В Косово имаше намеса, подкрепена от НАТО, ЕС и десетки страни от цял свят,
докато в Крим имаме едностранна намеса на Русия без никаква международна подкрепа“, подчерта Паси.

На въпрос как би коментирал решението на ЕС да наложи санкции на сравнително малък брой представители на Русия, бившият външен министър посочва, че „тези санкции са половинчати
и символични“. „Общата политика на ЕС зависи от саможертвите, които са готови да направят Германия, Великобритания и Франция в отношенията си с Русия“, отбелязва той.

По думите му анексирането на Южна Осетия и Абхазия през 2008 г. не е променило на практика нищо в отношенията между НАТО и Русия, но Западът се е уплашил и не е поканил Грузия в НАТО. Ако
и след Крим се повтори същият сценарий, трябва да очакваме анексиране и на Приднестровието, посочи Паси. „Отхвърлянето на кандидатурата на Грузия в НАТО е грешка, за която плащаме сега“,
подчерта той. „Като цяло светът се развива правилно. Очаквам в този век да се изпълни предвиждането на Атлантическия клуб за установяване на електронна демокрация: идеално управление на държавите и планетата, базирано на математически модели и симулации вместо
избори. Точно като автопилота на самолетите. Знам, че изглежда утопия. Уверявам ви, че през 1990 г. много хора смятаха за утопия мечтата на Атлантическия клуб България да напусне Варшавския договор и да се присъедини към НАТО“, отбелязва в заключение Соломон Паси.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.