София – кандидат за домакин на XVI-тите Зимни Олимпийски игри през 1992

| от |

Малко история… или научна фантастика, преценете сами. Припомняме една стара статия (от 2005) на колегите от http://www.ski.bg, където можете да следите всичко около зимните спортове у нас и по света.

Далеч назад остана времето, когато българските скиори само научаваха, че някъде се провеждат Олимпийски зимни игри. Преди повече от половин век те отбелязаха и първото си участие в тях. Но никои не е посмявал и да мечтае дори, че ние можем да предложим домакинство за тяхното провеждане. Ето че и това време доиде, когато трябваше да мерим ръст с такива популярни зимни центрове като Албертвил (Франция), Фалун (Швеция), Кортина д’Ампецо (Италия), Берхтесгаден (Федерална Република Германия), Анкоридж (Съединени Американски Щати) и Лилехамер (Норвегия) за игрите през 1992 г. Предложихме София с Витоша.

WOG1992_elections_VitoshaSofia_map

Добре известно е какви възможности са необходими за една такава грандиозна задача: финансови, материално-технически, организационни, социално-битови и много други. БОК и ЦС на БСФС, подкрепени с правителствено решение, задълбочено оцениха какво има и какво от необходимото може да бъде направено в София и на Витоша и кандидатурата на нашата столица беше официално подадена в МОК. Разчиташе се и на досегашната роля на България в международното спортно и олимпийско движение, на факта, че тя е една от 13-те страни, участнички в първите съвременни олимпийски игри, на приноса на нашата страна в популяризирането и утвърждаването на високохуманните принципи на олимпизма и на неговата роля за световен мир.

17 октомври 1986 г. В седалището на МОК в Лозана се провежда неговата 91-ва сесия. Една от най-важните задачи пред членовете на комитета е изборът на домакин за Олимпийските зимни игри през 1992 г. Борбата между отделните кандидатури бе пред своята кулминация. А беше наистина борба. Защото многочислени (с изключение на София) експедиции на градовете-кандидати бяха дошли на брега на Леманското езеро, за да защитават и доказват предимствата си. От всички само Кортина д’Ампецо бе вече домакин на Игрите, а Фалун провеждаше вече четвъртата си кандидатска кампания, въпреки че Швеция е добре известна с успехите си в зимните спортове. Борбата излезе от рамките на националните спортни организации и почти навсякъде прие формата на държавна задача. Достигнат бе невиждан връх в конкуренцията с огромна по мащабите си предварителна агитация, пропаганда и реклама, посещения на видни спортни и политически дейци, вложени бяха колосални суми. Само малкото норвежко селце Лилехамер до деня на гласуването бе изразходвало три милиона долара в рекламната си кампания. През целия период на кампанията по кандидатурите и на самото им представяне пред членовете на МОК, начело на делегациите на Швеция и Норвегия бяха техните крале – Крал Густав XV и Олав V. Френският премиер Жак Ширак непрекъснато сновеше между членовете на МОК, а в помощ на Албертвил бяха такива крупни спонсори като фирмите „Ситроен“, „Рено“, „Евиан“ и много други, за да се стигне до фабриката за производство на ножчета „Спинел“ в Савоя. За икономии (никой…) не мислеше. 160 ентусиазирани привърженици на кандидатурата на столицата на Аляска бяха навсякъде из седалището на МОК в Лозана, развяваха знамена и плакати, скандираха и приканваха членовете на МОК да гласуват за Анкоридж. Множеството от разнообразни реклами, тържествени банкети, приеми и коктейли, разноцветни сувенири и шумни групи от ентусиазирани агитатори достигна небивало равнище (нещо, което финансово по-слабите не можеха да си позволят…)

Начело на италианската пропагандна кампания, освен правителството и добре подготвената делегация, бе световни известната кинозвезда Джина Лобриджида. В павилиона на шведската делегация гостите посрещаше легендарният Ингемар Стенмарк. Беше пределно ясно, че борбата ще бъде наистина крайно оспорвана. Нашата кандидатура не разчиташе единствено на самоцелен шум и реклама. Зад нея стояха гаранциите на държавата, а София бе доказала признатите си възможности за домакин и организатор на състезания от най-висок ранг. Кампанията ни се водеше в името на мира и дружбата между народите, в името на високоблагородните идеали на олимпизма и на Пиер дьо Кубертен, намерили място в неговата ода „О, спорт, ти си мир“ и в издигнатия от нашата страна девиз на олимпийския конгрес във Варна „Спортът за един мирен свят“.

Делегацията ни се ръководеше от Георги Йорданов, заместник-председател на Министерския съвет и председател на Съвета за духовно развитие. В нея бяха включени членът на МОК генерал-полковник Владимир Стойчев – почетен председател на БОК, председателят на БОК Иван Славков, председателят на ЦС на БСФС Трендафил Мартински, председателят на Българската федерация по ски Васил Попов и най-именитият ни скиор Петър Попангелов.

Тайното гласуване бе продължително и напрегнато. Предварителните анализи на възможностите, сочени от американската преса, предвиждаха победа на Фалун, а София бе оставена последна. В началото на гласуването, поне това предвиждане за София бе опровергано. След първия тур с най-много гласове бе нашата столица, макар и недостатъчни за спечелване на домакинството. В общо петте тура, София бе два пъти на първо място и три пъти на второ. Накрай победата спечели Албертвил, ние останахме на второ място, а Фалун – на трето…

WOG1992_elections_candidate_logos

 

Неизбежен е въпросът трябва ли да сме огорчени и загубихме ли много. Действително не спечелихме кандидатурата, но София и нашата страна извоюваха нов авторитет и международно признание сред световната спортна общественост в достойно съперничество с представители на най-силните страни в ски спорта и в зимните спортове изобщо. Не могат да останат забравени и положителните оценки на многобройните представители на МОК, на ФИС и на други международни спортни организации, които проучиха предлаганите възможности на нашата столица за домакин на Игрите. Милиони хора получиха представа за нашата страна, на нейните зимни центрове, за нашия народ с неговите обичаи и фолклор, за нашата привързаност към олимпийската идея. Ето защо неудовлетворението и унинието трябва да отстъпят място на заслужено повишеното самочувствие, на оптимизма. А и загубата е в конкуренция с изключително силни съперници, от която ние излязохме с достойнство пред света.

Кампанията на кандидатурата на София изведе проблемите на ски спорта у нас наред с най-актуалните на българския спорт изобщо.

Можеше ли да спечелим все пак? Реално погледнато – трудно. Сред членовете на МОК тези от Източна Европа са малцинство. А това далеч не е последният фактор при избора. А и финансовите възможности, проявени в отделните кандидатури, се оказаха с важно значение…

Проблем, който става все по-актуален, е за така наречените „открити игри“, които дават възможност за участие и на аматьори, и на професионалисти. Това надхвърля Хартата на МОК, нарушава заветите и принципите на Кубертен, а мнозинството от членовете на МОК приемат това с примирение, както и на все по-бурното навлизане на индустрията и комерсиализацията.

Говори се (а е и напълно възможно) за негласно „разпределение на гласовете между Барселона – за Летните игри, и Албертвил – за зимните“, което се е почувствало съвсем осезателно след гласуването, от многозначителни полуусмивки.

И все пак, не пропуснахме ли нашия шанс? Струва ми се, че зародишът на неуспеха ни трябва да се търси далеч преди кулминацията в Лозана. Ние слабо (не по нашите, а по международните критерии) пропагандирахме нашите възможности пред света. Не можахме да представим в най-пълен и завършен вид немалкият опит на София в провеждането на авторитетни международни спортни прояви от най-високо равнище. Опит, който не можа да бъде популяризиран максимално пред международната спортна общественост. Не на последно място не можахме да си дадем ясна сметка и да убедим в това всички у нас за значителния икономически и социален ефект от едно олимпийско домакинство в София.

Наистина, в оспорваната конкурентна борба не бяхме фаворити, но не бяхме и без шансове. Имахме надежди. Какво друго ни остава, освен да гледаме напред и да се готвим с още по-голямо старание за по-забележимо участие в игрите през 1992 г. в Албертвил, а и още по-напред – към 1994г.!

материалът е по книгата на здф. Йордан Гълъбов
„СКИ СПОРТЪТ – поява и развитие“, издадена 1988 г.

Факти:

16-ти Зимни Олимпийски игри – Албертвил, Франция
8-13 февруари 1992 г.
64 държави, 1801 състезатели (488 жени)
6 спорта, 57 състезания

На 16 октомври 1986 г., по време на 91-вата сесия на МОК в Лозана, Швейцария, след общо шест гласувания, за домакин на 16-тите Олимпийски зимни игри през 1992 година беше избран Албервил. Броят на гласовете, които спечели всеки от кандидатите за домакинство бяха следните:

Round                     1   2   3   4   5   6
–––––––––––––
Albertville              19 26 29 42  – 51
Sofia                      25 25 28 24  – 25
Falun                     10 11 11 11 41  9
Lillehammer           10 11  9 11 40  –
Cortina d’Ampezzo  7  6   7   –   –   –
Anchorage               7  5   –   –   –   –
Berchtesgaden         6   –   –   –   –   –

 

 
 

Джони Деп се извини за шегата, че е време Тръмп да бъде убит

| от chronicle.bg по БТА |

Актьорът Джони Деп се извини за шегата, че може би е време да бъде убит Доналд Тръмп.

В изявление, разпространено чрез списание „Пийпъл“ Деп каза, че думите са били проява на „лош вкус“, че се е опитал да се пошегува, но не му се е получило, искал е само да разсмее публиката и не е имал лоши намерения.

По време на своя проява на музикалния фестивал в Гластънбъри, Великобритания, звездата от „Карибски пирати“, споменавайки Тръмп, попита откога актьор не е убивал американски президент, имайки предвид убийството на президента Ейбрахам Линкълм, застрелян през 1865 г. от актьора Джон Уилкс Бут.

След това Деп каза, че наистина това отдавна не се е случвало и „може би вече е време“.

Думите му предизвикаха остра критика от страна на привържениците на Тръмп.

Миналия месец актрисата Кaти Грифин също бе разкритикувана, след като се появи нейна снимка, на която тя държи маска, приличаща на окървавената глава на американския президент. Заради това Си Ен Ен уволни Грифин от новогодишното си предаване.

кати грифин, доналд тръмп, глава

 
 

Елизабет Мос – актрисата с безброй лица

| от chronicle.bg |

Елизабет Мос е името на този сезон, а 2017-а определено е нейната година. Актрисата участва във филма „Площадът“, който беше отличен със „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците.

Мос е и в главната роля в хитовия сериал „Историята на прислужницата“ (Handmaid’s Tale) по романа на Маргарет Атууд. Предстои да я гледаме в един и същ сериал с Никол Кидман съвсем скоро.

Със сигурност обаче всички си я спомняме като Пеги от „Момчетата от Медисън авеню“ – роля, която изпълняваше от 2007 до 2015 година. Елизабет Мос обаче доказа, че е много повече от персонажа си и именно след финала на сериала тя започна да разкрива пълния си потенциал, хващайки се с цяла поредица интересни проекти.

Елизабет Сингълтън Мос е родена през 1982 година в Лос Анджелис в семейството на музиканти. Отгледана е в традицията на сциентологията – „учение“, според което всеки минал живот има неестествени преживявания, полепнали по телата ни като кърлежи и това е причината индивидът да е в конфликт с обществото и да не може да се приспособи към живота. За да се промени това, миналите преживявания, наречени енграми, трябва да бъдат открити и премахнати.

Първоначално си мечтае да стане професионална танцьорка, а в ранното си тийнейджърство заминава за Ню Йорк, за да учи балет. Учи танци и в следващите години, въпреки че започва да получава и роли като актриса. За да успее да балансира между образованието и кариерата си, започва да учи у дома и завършва гимназия през 1999 година, когато е само на 16.

Преди да е навършила 35 години, тя вече се е появявала в 76 продукции – филми и сериали, продуцирала е филм и сериал, появявала се е и на сцената.

Въпреки че има малки роли във филми и сериали още преди да навърши 16, големият й пробив идва с ролята на Зоуи Барлет в сериала „Западното крило“, в който играе дъщеря на персонажа на Мартин Шийн. Тя е Зоуи до 2006 година и се превръща в образ, неразделен от четвъртия сезон на шоуто с достоверната си игра.

Участва заедно с Уинона Райдър и Анджелина Джоли във филма „Луди години“ (1999). Въпреки че след това се снима в редица други филми, лудото приключение за нея започва с появата на сериала „Момчетата от Медисън авеню“. В периода получава пет номинации за Еми. Говорейки за кастинга, с който е избрана, Мос разказва: „Явих се на прослужване (за ролята). По това време имаше сценарии за два пилотни епизода, за които всички говореха по това време, че са наистина добри, и „Момчетата от Медисън авеню“ беше единият от тях“. Докато се снима в сериала Мос, прави и дебюта си на Бродуей в пиесата от Дейвид Мамет „Speed-the-Plow“. През 2012 година получава ролята на Галатея Дънкъл във филма по култовия роман на Джак Керуак „По пътя“.

Мос играе и ролята на детектив Робин Грифин в сериала от 2013 година „Top of the Lake”, в който през 2017-а ще я видим да си партнира с Никол Кидман. Най-забележителното е, че Елизабет Мос е различна във абсолютно всяка от ролите си – актьорската й игра се променя радикално спрямо ролята, тя се слива с персонажа си и всички, които са я гледали в ролята на Пеги, няма да повярат, че същата актриса играе и ролята на Офред в „Историята на прислужницата“ и със сигурност ще видят напълно различно лице в ролята на Робин Грифин.

По повод успешната 2017 г. за Елизабет Мос, предлагаме ви да видите някои от най-знаковите й роли + бонус (нейна снимка от 2003 година).

 
 

Пикасо ще бъде героят на втори сезон на „Геният“

| от chronicle.bg |

National Geographic обяви, че вторият сезон на поредицата „ГЕНИЯТ“ ще проследи живота и работата на испанския художник Пабло Пикасо – един от най-влиятелните и известни артисти на 20-ти век.

Новият сезон ще бъде излъчен премиерно през 2018.

Артистичната кариера на Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Киприано де ла Сантисима Тринидад Руиз и Пикасо се простира в над 80 от общо 91 години от неговия живот, голяма част от които прекарани в неговия втори дом – Франция. Подобно на героя от първия сезон на „ГЕНИЯТ“ – Алберт Айнщайн, Пикасо преобразява и интерпретира света по напълно нов и неортодоксален начин и постоянно провокира представите ни за изкуство и творчество. Плодотворният художник създава над 50 000 творби, сред които най-известни са Старият китарист от Синия му период, изложена в Арт Института в Чикаго; Герника, вдъхновена от нацистката бомбардировка над едноименния малък град в Испания, която може да бъде видяна в музея Reina Sofia, Мадрид; Госпожиците от Авиньон, вдъхновена от неговата любовница и муза Фернанд Оливие, изложена в Музея за Съвременно изкуство в Ню Йорк.

Страстната му натура и неуморимата му творческа енергия са неразривно свързани с личния му живот, изпълнен с шумни бракове, безброй афери и постоянно менящи се политически и лични съюзници. В годините, прекарани в кипящия от живот Париж в началото на 20 век, Пикасо се среща с писатели, художници и артисти като Ърнест Хемингуей, Коко Шанел, Анри Матис, Марк Шагал, Гертруд Щайн, Жорж Брак и Жан Кокто. Пикасо постоянно преоткрива себе си, винаги стремящ се към новото и отвъд познатите граници на артистична изява.

Кен Билър отново ще бъде начело на екипа на сериала, като ще влезе в ролята и на изпълнителен продуцент и сценарист за новия сезон. Втори сезон идва отново от Fox 21 Television Studios, чийто скорошен сериал „Народът срещу О. Джей Симпсън: Американска криминална история“ доминира на всички награди и оглави избора на критиката; Imagine Television, създатели на сериалите “24” и “Империя” с изпълнителни продуценти Брайън Грейзър и Рон Хауърд, както и изпълнителният продуцент Франки Калфо и продуцентът Анна Кълп; и Madison Wells Media’s OddLot Entertainment, които по-рано тази година продуцираха номинирания за Оскар игрален филм “На всяка цена,” с изпълнителни продуценти Джиджи Прицкер и Рейчъл Шейн. Сам Соколов и Джеф Кууни от EUE/Sokolow също са изпълнителни продуценти. Снимките на сериала се очаква да започнат по-късно тази година, а премиерата е планирана за 2018 по National Geograhic в 171 държави на 45 езика.

 
 

Тейлър Суифт спечели 400 000 долара за две седмици

| от chronicle.bg |

Преди две седмици Тейлър Суифт сложи край на бойкота си на стрийминг услугите и оттогава е спечелила близо 400 000 долара.

Мнозина помислиха, че тя е върнала песните си на стрийминг платформата Спотифай, за да ядоса Кейти Пери, но се оказа, че е спечелила също солидна сума.

Суифт взе странното решение да прекрати бойкота си на стрийминг услугите точно преди излизането на новия албум на Кейти Пери „Witness“ на 9 юни.

Нови данни обаче сочат, че 27-годишната Тейлър е спечелила малко под 400 000 долара за двуседмичния период, през който отново започна да ползва стрийминг услуги, като тези на Спотифай, Амазон мюзик и Пандора.

Тейлър Суифт, която не е издавала нови песни от повече от две години, решила да преустанови бойкота си на стрийминг услугите в знак на благодарност към феновете, след като от мултиплатинения албум „1989“, излязъл през 2014 г., бяха продадени 10 милиона копия в целия свят.