Смъртта на една държава

| от |

Случващото се в Ирак е всъщност закономерно историческо развитие. Тази държава, обитавана от три много различни народностни групи, се ражда по изкуствен път. И сега страда заради греховете на създателите си, пише Дойче веле.

Ирак е изкуствено създадена държава, чиито граници са прокарани в съответствие с интересите на победителите в Първата световна война. Алчността по отношение на нефтените залежи се оказва по-силна от първоначалните споразумения за подялбата на Османската империя. Тайният договор Сайкс-Пико, сключен между Лондон и Париж през 1916 година, предоставя Мосул на французите. Но само година по-късно британците успяват да сложат ръка на Мосул и неговите петролни находища. За сметка на това Франция получава повече права в Сирия и Ливан. „Това е приказно, надхвърля и най-смелите ни мечти“, казва за нефта Уинстън Чърчил. Той има предвид иранския нефт, но тясната връзка между нефта и властта важи в същата степен и за Ирак и Персийския залив.

Центробежните сили в новия Ирак, скроен от британците, са силни още от самото начало. През 20-те години лоялността на кюрдските племена на север се „гарантира“ чрез въздушни нападения, извършвани от британските военновъздушни сили. Чърчил дори тихомълком се чуди, че не е бил използван и отровен газ. Това е първият път, в който се предприемат въздушни нападения срещу иракското население. В продължение на десетилетия кюрдите организират въстания срещу централното правителство в Багдад. И чак по време на режима на Саддам Хюсеин срещу тях е използван и отровен газ.

Много военни се съмняват, че в наши дни добре въоръжените терористични групировки на организацията „Ислямска държава“ биха могли да бъдат прогонени чрез въздушни удари. Техният самопровъзгласил се халиф Ибрахим обяви границите между ислямските държави за отменени. Но неговият подход отблъсква мнозинството вярващи от идеята за единство на всички правоверни и ликвидиране на всички еретици.

Ако не успее да достигне до Ербил и Багдад, Ибрахим ще се отправи най-вероятно към други цели – например Алепо и по-нататъшния сирийски север, както и Ливан с акцент върху Триполи. В най-отдалечената южна част на иракските кюрдски области бойците на Ибрахим вече са доближили град Ханакин – граничния преход на основния маршрут от Багдад до Техеран.

Опустошени земи

Дестабилизацията на Ирак започна през 1990 година с опита на Саддам Хюсеин да анексира Кувейт. Това доведе до катастрофа. Тогавашният американски президент Джордж Буш-старши беше наясно, че Ирак може да бъде управляван само от Саддам или от някого като него. За разлика от сина си, той не изпрати войските си чак до Багдад.

Пораженията, нанесени от американската нападателна война при управлението на Джордж Буш-младши през 2003 и продължилата осем години окупация, са трайни. По време на тази фаза от гражданската война бяха убити най-малко 300 000 иракчани. Инфраструктурата бе разрушена, приходите от петрола бяха пропиляни. И никаква хуманитарна акция на Съединените щати, никакво хвърляне на храна и вода от въздуха не може да заличи нанесените физически и психически опустошения.

Бъдещето на Ирак е мрачно. Няма никаква сигурност, че ако избягва грешките, допуснати при управлението на премиера Нури ал-Малики, новото правителство ще може да спаси държавата в сегашната ѝ форма. Раните, които управлението на шиита ал-Малики нанесе на самочувствието на сунитите, трудно биха могли да зараснат. Гражданската война и терорът прогониха най-малко 4 милиона иракчани от родината им. Ако някога сунитите в Багдад са били 45 процента, сега са само пет.

Съседен Иран, който в продължение на осем години бе във война с Ирак, оказваше до последно подкрепа на ал-Малики. Но и новият премиер в Багдад може да разчита на правителството в Техеран. Иран не иска хаос – това първо, и второ – не иска независим Кюрдистан. Турците са единствените, които междувременно приемат тази перспектива.

Буре с барут

В исторически план Ирак винаги е бил просто пейзаж. Държава на име Ирак никога не е съществувала – тя се ражда едва след намесата на западните „акушери“. Днес границите на Ирак не са застрашени нито от съседите му, нито пък от някоя световна сила – раздорът бушува отвътре.

Ако на новия премиер не му се удаде да удържи различните народностни групи – шиити, сунити и кюрди – и да постигне баланс между тях, Ирак ще си остане буре с барут. А това го превръща в изключително благодатна почва за радикални организации като „Ислямска държава“. Ако стремежът е държавата Ирак да бъде запазена в сегашната ѝ форма, шиитите трябва да направят отстъпки пред останалите народностни групи и да се съгласят на разделение на властта.

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го и спира да се състезава

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни AlphaGO, изкуственият интелект на DeepMind, за първи път победи Ке Жи, най-добрия играч на древната китайска бордова игра Го.

Сега хората от екипа на AlphaGO започват да работят по други проекти.

През изминалата година Хасабис и екипът му значително подобриха изкуствения интелект. Това доведе и до безапелационната победа на AlphaGo във Вужен, Китай – три успеха срещу Ке Жи за изкуствения интелект. Когато DeepMind представи AlphaGo, сериозните Го играчи попитаха дали е достатъчно умен, за да предизвикат най-добрите от тях. Когато той победи южнокорееца Лий Седол, мнозина се оплакваха, че изкуственият интелект по някакъв начин имитира интуицията, която се изисква, за да се играе тази изключително сложна игра. Но тъй като екипът на DeepMind продължи да подобрява тази изненадващо мощна система, топ играчите на Го не можеха да развият достатъчно уникален и понякога превъзхождащ стил на игра.

AlphaGo може би ще бъде използвана в областа на роботиката и автомобилите, обявиха от DeepMind, подразделението за изкуствен интелект на Google. Важното е, че изкуственият интелект надви най-добрите в сфера, за която се твърдеше, че е невъзможно. Или поне не би трябвало да е възможно днес. AlphaGo повече няма да се състезава, а ние ще следим с огромен интерес към следващия проект на екипа зад него.