Случайност ли е, че синът на Байдън работи в украински концерн?

| от |

Синът на американския вицепрезидент Байдън внезапно се оказа член на управителния съвет на мощна украинска газова компания, пише Дойче веле. Това случайност ли е или нещо като „благодарност“ за това, че САЩ подкрепят властта в Киев?

0,,17634767_303,00

Това, че от април тази година Хънтър Байдън работи за една украинска газова компания, явно не вълнува особено американците. „Уолстрийт джърнал“, който съобщи тази новина в сряда /14.5/, я помести едва на четвърта страница. Информацията бе тиражирана само от няколко вестника, най-важният от които е „Вашингтон пост“. Изданието смята, че новите позиции на сина на вицепрезидента застрашават доверието към политическите и дипломатически усилия, които Съединените щати полагат за решаването на украинската криза.

В чужбина американската външна политика често се интерпретирала като егоистично преследване на икономически интереси, породени най-вече от големия енергиен глад. Чрез ангажиментите на Байдън за украинския холдинг „Буризма“ – най-голямата частна газова компания – твърдението получавало особено красноречиво потвърждение. Авторът на статията нарича това поведение „срамно“. Цитирани са и читатели, които изразяват възмущение и казват, че „тази работа е нередна“. Те очевидно имат предвид и обстоятелството, че по данни на „Уолстрийт джърнал“ зад енергийния гигант „Буризма“ стои доверено лице на бившия украински президент Янукович.

С какво Байдън младши е подходящ за новия си пост?

Освен това в САЩ не изключват вероятността, Байдън-старши да е договорил назначението на сина си по време на посещението си в Киев на 22 април тази година, когато се срещна и с министър-председателя Арсений Яценюк. Някои медии дори предполагат, че назначението на Хънтър Байдън е било нещо като „благодарност“ за обещаната от американците подкрепа за временното украинско правителство. Защото, питат се те, с какво Байдън младши изведнъж се оказа толкова подходящ, че да заеме високия пост в петролната и газова индустрия?

От друга страна, подобно нещо се е случвало и преди. 44-годишният демократ Хънтър Байдън нямаше и понятие от това как се строят или карат влакове, но това не беше пречка, предишният президент Джордж Буш да го назначи в управителния съвет на американските държавни железници АМТРАК. А и докторът по право, който е партньор в една от големите нюйоркски адвокатски кантори, няма да се занимава със сондажи, а ще ръководи правния отдел на „Буризма“ и ще разширява международните контакти на компанията.

Белият дом също не вижда нещо нередно в новото поприще на Хънтър Байдън. Говорителят Джей Карни отказа да коментира новината, защото била свързана с „частни лица“. Сходна е и позицията, изразена пред „Дойче веле“ от Михаил Савкив, председател на Дружеството на украинците в САЩ. Той смята, че украинската енергийна промишленост само ще спечели от работата на Байдън младши – така политическите и икономическите контакти между двете страни щели да укрепнат допълнително. Савкив подчертава също, че в последните 25 години, откак Украйна отново се сдоби с независимост, корупцията в страната постоянно се увеличава. Затова и всеки, който работел срещу тази тенденция, трябвало да бъде приветстван – „без значение дали става дума за сина на някой американски, или на някой украински политик. Не на последно място Савкив вижда в лицето на Байдън младши представител на онези сили в Америка, които са за оказването на по-активна подкрепа на Украйна.

Разделяне на политиката от бизнеса

Директорът на американско-украинския бизнессъвет Морган Уилямс обаче изтъква добрата американска традиция, която не допуска членове на семействата на конгресмени или министри да работят в организации, чиято дейност зависи от политиката на техните роднини.

Именно това правило е нарушено с новото назначение на Хънтър Байдън: „На пръв поглед става дума за конфликт на интереси“, казва Уилямс, но добавя, че той самият засега не вижда такъв. Все пак той изтъква: „Но щом като искаме да не смесваме политиката с бизнеса и да се борим срещу корупцията, е ясно, че става дума не само за спазването на закони, но и за това да внимаваме, как едно или друго действие изглежда в очите на широката общественост“.

 

 
 

Страстен танго спектакъл на сцената на Sofia Live Club

| от chronicle.bg |

Един страстен спектакъл очаква любителите на тангото на 31 май в Sofia Live Club.

Музикантите от Tango Cats ще представят на българската публика пиеси от Астор Пиацола, Карлос Гардел и Ричард Галиано.

Орлин Цветанов (цигулка), Зорница Цветанова (пиано) и Младен Тасков (пиано) са в основата на проекта Tango Cats, който заразява с любовта си към тангото. Музикантите ще потопят публиката в света на tango Nuevo с виртуозни изпълнения на пиесите на Астор Пиацола.

Гост звезди на вечерта са Васил Златанов (акордеон), Веселин Веселинов Еко (бас) и Стоян Янкулов Стунджи (барабани). Изпълнението ще бъде съпроводено от танца на Владислав Петров и Лорена Тарантино – той е една от водещите фигури на българското танго, а тя носи магията на юга и за първи път ще танцува на българска сцена.

След концерта DJ Васил Адамов ще забавлява гостите с милонга (танго парти).

Билетите се разпространяват онлайн на EPAY-GO Билети и Събития или на касите на Easypay.

 
 

Пролетен базар на книгата 2017: какво си струва да видим

| от chronicle.bg |

Пролетният базар на книгата – най-голямото книжно събитие за българския читател ще се проведе в следващите дни в Националния дворец на културата. От 23-ти май до 28-ми май (неделя) българските читатели ще могат да присъстват на много и разнообразни срещи с автори и издатели от страната и чужбина. Повече от 100 книгоиздатели и търговци участват в тазгодишното издание.

Официалното откриване е на 23-ти май от 11:00 ч. в мраморното фоайе на НДК. Гости на откриването ще бъдат спортистите Стефка Костадинова и Валери Йорданов, които ще представят юбилейни албуми, посветени на кариерите си.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов, др.

Днес правим подбор на част от издателствата, които тази година ще вземат участие. Какво можете да намерите на техните щандове, вижте в галерията горе.

 
 

Наистина ли Памела Андерсън е неузнаваема?

| от chronicle.bg |

Вече веднъж го преживяхме с любимата Бриджит Джоунс, когато Рене Зелуегър се появи на събитие с променена визия. Всички, които помнят пухкавите устни на героинята от култовия филм не можеха да повярват какво се е случило с актрисата и започнаха безкрайни разговори за пластичната хирургия и това, което причинява на любимите ни лица от екрана. Никой обаче не обърна внимание на друго – между снимките на Бриджит Джоунс и деня на фотоса бяха минали години. Ако образът от филма не остарява, актьорът в ролята не е открил философския камък, който да го дари с вечна младост.

Сега ни се случи още веднъж. С Памела Андерсън. 

Актрисата се появи в Кан и за своите 49 години изглежда невероятно, С пригладена на опашка коса и семпла рокля, тя наистина беше едно от събитията на червения килим. Не така обаче видяха мнозина актрисата от „Спасители на плажа“. „Неузнаваема“, „провокира въпроси за пластичната хирургия“ и т.н. заглавия отново се появиха онлайн. Независимо какви са причините да изглежда толкова добре, на Памела Андерсън могат да завидят мнозина 49-годишни жени.

Всъщност голямата промяна е, че актрисата е оставила зад гърба си провокативните и разголени дрехи, като ги е заменила с доста по-семпли облекло и грим. В галерията можете да видите снимки на „новата“ Памела и да ги сравните с предишното й амплоа.

Междувременно появата на актрисата в Кан провокира и друг разговор – за отношенията й с Джулиан Асанж. Преди време тя определи създателя на „Уикилийкс“ като един от най-любимите й хора на планетата. Тя често посещаваше австралиеца в посолството на Еквадор в Лондон, където той поиска политическо убежище през 2012 година, за да избегне екстрадирането си в Швеция по обвинения за изнасилване – обвинения, които в петък бяха окончателно свалени.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.