След смъртта на Абауд

| от chronicle.bg, по Guardian |

След дълго и напрегнато преследване, Абделхамид Абауд беше идентифициран като едно от мъртвите тела след полицейската акция в Сен Дени.

Чувството на успокоение, че 28-годишният джихадист вече не е на свобода, беше смесено с гняв, че това не се е случило по-рано, преди атентата от 13 ноември, които отнеха живота на 129 души, а 350 бяха ранени. Именно Абауд е човекът, който стои зад организацията на организираните терористични атаки.

Способността му да се движи необезпокоявано между Европа и Сирия го превърна във въплъщение на най-голямата слабост и страх на Европа – показа, че граничния контрол в рамките на Шенген вече не е нищо друго освен хартиена стена срещу нарастващите терористични заплахи.

След смъртта на Абауд за службите остава само да опитат да възстановят стъпките му, за да открият къде са сбъркали и какъв урок трябва да научат от случилото се.

Абауд изчезва от дома си в Брюксел в края на 2013 – началото на 2014 година, дълго след като се е отдалечил от своето белгийско-мароканско семейство. Абауд учи в добро католическо училище през 1999 година, когато е бил на 12. Отпада след година и заживява по улиците на Моленбеек, където е привлечен все по-силно от престъпността.

По това време среща друг младеж от квартала – Салах Абдеслам – един от участниците в терористичния акт в Париж, който все още е в неизвестност. Двамата лежат заедно в затвора през 2011 година след обир. Не е ясно дали Абауд се радикализира в затвора или преди това.

Когато заминава за Сирия, минава през Германия. Там е разпитан на 20 януари 2014, преди да се качи на полет за Истанбул. Досието му за дребни престъпления и подозренията за радикализиране, карат белгийските власти да го поставят в списъка за наблюдение. Не е имало обаче поводи да бъде задържан или да му бъде забранено да напуска страната.

След като пристига в Сирия, Абауд се издига бързо в йерархията на ИДИЛ и става ръководител на подразеление, посветено на изпращане на европейски джихадисти обратно в страните им, за да проведат терористични атаки.

Подписва се като Абу Умар ал-Балджики (Умар от Белгия). Сред неговите подчинени е Мехди Немуш – мъжът, който уби посетители в Еврейския музей в Брюксел през май 2014 година.

Предполага се, че Абауд се е върнал в Европа в края на 2014 година, заедно с още двама джихадисти, с които в Белгия са планирали атаките в Париж. Не е ясно как са се предвижвали.

Има две основни теории как Абауд се е върнал в Европа. Според едната е използвал фалшив паспорт а според другата – използвал е паспорт на жив член на ИДИЛ от Европа. Доброволците, които се присъединяват към ИДИЛ, предават паспортите си при пристигането в Сирия, което дава на групировката богат избор от документи за чуждестранните им операции. Абауд може да е взел паспорт на някой, на когото прилича.

Абауд и двамата джихадисти са планирали да влязат на стадион Стад дьо Франс преоблечени като белгийски полицаи, но този план е пропаднал, а двамата му спътници са убити при престрелка с полицията във Вервие. Предполага се, че Абауд е дирижирал операцията от Атина. След престрелката във Вервие, клетката на ИДИЛ в Гърция е арестувана, но Абауд успява да се измъкне и да се върне обратно в Сирия, където дава напътствия на алжирския студент Сид Ахмед Глам, който арестуван заради атаката във Вилежуиф, при която беше убита инструкторка по танци.

През юли Белгия задочно осъжда Абауд на 20 години затвор за набирането на джихадисти в Европа, сред които и 13-годишния си брат  Юнес, известен като най-младия боец на ИДИЛ. Предполага се, че Абауд е бил ментор и на Аюб ал-Казани – роденият в Мароко джихадист, нападнал скоростния влак Амстердам-Париж през август.

Абауд е отговарял за връщането на европейски джихадисти в родните им страни, за да провеждат атаки, но двама тунизийци имали последната дума за това кой да бъде изпратен обратно.

Явно обаче Абауд е изпратен в Европа, за да следи лично атаката в Париж. Пътуването му отново изглежда не оставя следи. Известно е само, че е използвал мобилния си телефон в Гърция през лятото. Там следите му се изпаряват, за да се появи отново затрупан под останките от жилището в парижкото предградие Сен Дени, оставяйки след себе си редица въпроси и страхове за това кой може да тръгне по стъпките му.

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.

 
 

Какво се случва със Зейн Малик?

| от chronicle.bg, по БТА |

Зейн Малик отмени планираните си концерти в Япония, като феновете ще получат обратно парите за купените билети.

Изпълнителят на хита „Still Got Time“ трябваше да изнесе няколко концерта в Япония миналата седмица, които бяха отменени през януари поради негови ангажименти със звукозаписи. Сега става ясно, че Зейн отменил концертите, защото иска те да са част от планирано световно турне. Концертите вече се пренасрочени за по-късни дати.

24-годишният Малик напусна бандата „Уан дайрекшън“ през 2015 г., за да започне соло кариера. Той обаче имаше малко изяви като соло изпълнител поради психични проблеми, свързани с тревожност. По-рано този месец Зейн увери феновете, че се е научил да се справя по-добре с тези проблеми.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

2CELLOS с ново видео към песен от „Властелинът на пръстените“

| от chronicle.bg |

2CELLOS изненадаха феновете си с ново видео към песента „May It Be”. Парчето е кавър от саундтрака на „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ и част от последния им албум SCORE. Целият албум, посветен на филмова музика, ще чуем на живо на 4 декември в зала „Арена Армеец“.

За по-малко от месец видеото към “May It Be” събира 1 милион гледания в YouTube.

Това не е първото видео от албума “Score”, заснет в Хърватия. Миналата година, в Дубровник е заснет и клипът към нашумелия кавър на “Game of Thrones”, а през февруари тази година там снимат видеото към “Moon River” – саундтракът на класиката „Закуска в Тифани“. Месец по-късно, видеото към „Now We Are Free” от „Гладиатор“, което е частично снимано в Хърватия, беше представено в Pula Arena – единственият римски амфитеатър, който все още е непокътнат. Във всички видеа от новия албум двамата челисти са придружени от Лондонския симфоничен оркестър.

Чрез новия си албум „Score”, продуциран от Sony Music Masterworks, 2CELLOS представят нов стил, като включват най-обичаните хитове, както в класическата, така и в съвременната музика. Траклистът включва песни от саундтраци като този на „Титаник“, „Властелинът на пръстените“, Закуска в Тифани“, „Кръстникът“, Гладиатор“, „Списъкът на Шиндлер“ и много други.

Билети за концерта, част от световното турне на талантивите музканти, може да закупите в касите на EASYPAY, EPAYGO.BG, OMV, THE MALL и EVENTIM.BG на цена от 50 до 110 лв.