След Крим, по пътя към Евразийски съюз: засега не всички маршируват в крак

| от |

Ирина Джорбенадзе / Росбалт

Договорът за създаване на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) се очаква да бъде подписан в началото на идната година. И вероятно така и ще стане, но ентусиазмът на основните играчи в бъдещия блок – Беларус и Казахстан, вече няма да е същият. Безспорно наплашени според експерти от украинските събития и отцепването на Крим, Минск и Астана ще посрещнат с нова тревога евентуално разрастване на кримския прецедент към Източна Украйна.

15135

Казахстан впрочем след кратка пауза официално заяви, че смята референдума в Крим за свободно волеизявление на хората в украинския автономен регион, посрещайки с „разбиране“ решението на Русия. А Киргизстан – потенциален член на Митническия съюз (МС) и ЕАИС, дори призна резултата от референдума.

Друга кандидат-членка на МС – Армения, разпространи не много ясно комюнике, допускащо различни тълкувания. По официални данни арменският президент Серж Саркисян е съобщил по телефона на руския лидер Владимир Путин, че Ереван разглежда кримския референдум като осъществено право на волеизявление – думи, зад които може би се прокрадва сянката на Нагорни Карабах със съответното му „право“.

Донейде двойствена позиция зае Беларус. От една страна, Минск не ръкопляска открито нито на Украйна, нито на Русия и Крим. От друга страна, президентът Александър Лукашенко констатира: „Де факто Крим стана част от Русия. Ситуацията се развива де факто. И ние ще сме с Руската федерация. Каквото стане де юре, ще стане чак после“.

Лукашенко май си остави възможност да маневрира – фактически сякаш призна станалото, юридически обаче не. Един вид за всеки случай: хем да не го разстрелят „червените“, хем „белите“ да не го обесят.

Воден от политически прагматизъм, Лукашенко премълча едно-друго. Разкри го обаче безспорно контролираният от него вестник „Белоруские новости“: „Начинът, по който Русия реагира на последиците от вътрешноукраинската конфронтация, е предизвикателство срещу основите на днешното световно устройство. Включително срещу проекта за евразийска интеграция, чиито шансове да успее стават вече призрачни“.

Изданието се пита: „За каква правна дисциплина може да става дума, щом Кремъл – главен мотор на интеграцията, си позволява тъй демонстративно да тъпче нормите на международното публично право?“. И още: „Виждайки това, ръководствата на Беларус и Казахстан няма как да не се замислят – ще попречи ли нещо Русия да наруши юридическите си ангажименти в рамките на Единното икономическо пространство или на заявения Евразийски икономически съюз? На този фон всички приказки за равен статут на участниците в евразийската интеграция се превръщат в несполучлива шега“.

Беларус и Казахстан обаче ще се наложи все пак да подпишат договора за ЕАИС, защото лъвският дял от външната им търговия се пада на Русия, при това с всяка година нараства. Ако припомним, че Беларус плаща сравнително малко за руските горива, картината става ясна.

Минск впрочем се стреми да развива връзки и с Украйна, и с ЕС – първата е доста значим за Беларус външноикономически партньор, а от втория до голяма степен зависи бъдещето на беларуския износ за Европа и сравнителната политическа стабилност в страната: Лукашенко едва ли би желал да ускори собственото си сваляне по европейско-американски сценарий.

Някои наблюдатели обаче напомнят, че Беларус е близо до границите на ЕС; според тях след Украйна „цветна вълна“ ще залее и Минск, тъй като Западът не може да контролира Русия, без да се укрепи по границите й. Навярно Лукашенко чудесно го разбира – неслучайно заяви, че няма да допусне в страната си повторение на киевските събития. Тук би могла да му помогне само Русия.

Лукашенко не се страхува от разцепване на Беларус по примера на Украйна – там няма що-годе голям анклав с преобладаващо руско население. Казахстан обаче е друг въпрос. Според последното преброяване 23 на сто от жителите му са етнически руснаци и живеят предимно в северните райони, граничещи с Русия. На този фон за Казахстан не е зле, волю-неволю, да дава рамо на федерацията.
При все това част от експертите са на мнение, че Русия може да плати за Крим с провала на Евразийския интеграционен проект. Агенция Новости-Армения например цитира мнение на Джос Бунстра, научен сътрудник на Фонда за изследване на международните отношения и диалога с външния свят, директор на Програмата за мониторинг върху развитието на отношенията между ЕС и Централна Азия (Мадрид, Испания).

„Днес не виждаме в страните от Митническия съюз особен ентусиазъм, що се отнася до задълбочаване на интеграцията по евразийския вектор. Може би точно това ще е цената, която Русия ще плати за Крим – провал на Евразийския проект“, каза Бунстра неотдавна в Ереван на конференция под наслов „Партньорството на НАТО в Южен Кавказ“. „При всяко положение Армения все още не членува в МС – добави експертът. – Много са още спънките по пътя на Армения към пълноценно членство в тази структура“.

Ами другите постсъветски държави? Ще успее ли Русия да включи някои от тях в Евразийския икономически съюз? На този етап Грузия със сигурност отпада, а може би и Молдова. ЕС толкова се изплаши от кримските събития, че изтегли сключването на спогодби за асоцииране с тези страни, насрочено в края на есента, за началото на лятото. По този начин, съобщи Ройтерс, като се позова на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, Брюксел отправя към Русия сигнал, че смята да изтръгне бившите съветски републики от сферата на влияние на Москва и да ги включи в собствената си орбита.

Азербайджан пък отказа да сключи спогодба за асоцииране с ЕС; не е намеквал обаче за евентуално влизане в МС или ЕАИС. Според някои местни експерти впрочем Баку трябва да се насочи към участие в евразийския интеграционен проект.

Изгледите за интеграция на централноазиатските държави не се поддават на прогнози. Най-вероятно изглежда в МС да влязат Киргизстан и Таджикистан. Но за да примами в евразийския политикономически блок туркмените и узбеките, Москва ще трябва доста да се поизмъчи. Нещата около тях впрочем ще станат по-ясни, щом наближи окончателното изтегляне на войските на НАТО и САЩ от Афганистан. Към края на годината средноазиатските страни, незакърпили границите с Афганистан, ще се наложи да избират между несигурността (заплахата в региона да навлязат ислямски радикални групировки, срещу които може да ги брани Русия) и загубата на малко самостоятелност.

Местните режими не бива да забравят и риска при тях също да плъзне революционният вирус – налице са всички предпоставки Западът охотно да подкрепи смени на властта в средноазиатските държави. Русия може да ги подпомогне и тук. Но пак ще са изправени пред избор: сравнителната стабилност ще означава и мащабно връщане на Русия в Средна Азия.

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.

 
 

Да не ти мине котка път…

| от Мануела Геренова |

Те не се познават от пръв поглед и не носят бадж на ревера си, но в някакъв момент ще разкрият истинската си същност – суеверните хора. Много внимават с кой крак стават от леглото, имат червен конец на ръката или синьо око на врата, датата петък 13-ти е оградена в календара с черно и се счита за фатална.

Вторият им въпрос към вас след името ви е коя зодия сте.

Факт е, че понякога сме склонни да вярваме на суеверия, а най-често споменаваната реплика от човек, който плюе през рамо или ръси сол е „То може и да има нещо вярно…“. Поне не вредят на никого със странните си ритуали.

Разбира се, всеки народ има своите суеверия и е абсурдно да считаме, че сме по-различни. Но за сметка на това в България сме склонни особено ревностно да спазваме различни поличби. Какво толкова, може и да има нещо…

На първо място, разбира се, е петък 13-ти, за който дори легендите от Клуб НЛО направиха песен.

Петък 13-ти е и дъщеря ти води негър за зет, блъска те кола и те посещават данъчните. В съвременния свят може да станеш жертва на хакерска атака или да ти откраднат смартфона.

Всъщност петък 13-ти е просто дата – денят след четвъртък 12-ти и преди събота 14-ти. Няма нужда от излишен фатализъм, сърдита физиономия от сутринта до вечерта и черни мисли. Лоши неща се случват без оглед кой ден от седмицата сме. Това не звучи особено успокояващо, но е факт.

Друг задължителен аксесоар на суеверния човек е червеният конец на китката.

Счита се, че е за здраве и предпазва от уроки. Напоследък се продава и в тунинговани варианти с украса от сребърни фигурки.

Всъщност червеният конец стана популярен покрай източното учение Кабала. Парадоксално е, че това учение няма почти никакви последователи в България, но за сметка на това имате поне трима познати червени конци по китките. Ако питате такъв човек за какво му е, отговорите ще варират от „За здраве, късмет…“ до „Какво толкова, няма да ми натежи?!“.

Освен това винаги можете да каже, че освен него червен конец носят Бойко Борисов, Сергей Станишев и Сотир Цацаров.

Синьото око е ориенталският еквивалент на червения конец, също толкова разпространено е в България. Можете да го срещнете във вариант за китката или гердан, но има и такива за входната врата. Подобно на гривната от текстил в определен цвят, сините очи няма да ви предпазят от нищо.

Зодиите от своя страна не са суеверие, но има хора, които ще се опитат да ви убедят, че астрологията е точна наука колкото математиката. Във зодии вярват изключително много хора по целия свят. Те четат хороскопи, мога да смятат асценденти и знаят кога идва ретроградният Меркурий.

Лошото е, че са склонни да оправдаят абсолютно всичко с астрологията – от неприятности в живота до това защо даден човек да е с непоносим характер. Имате семейни проблеми – нормално, партньорът ви е скорпион. Ударили сте колата – ами, да, луната е в трети дом.

За съжаление подобни заключения никак не ви помагат, дори има риск сериозно да ви подразнят.

Да разубеждавате фен на астрологията е безсмислено. Най-добре е да смените темата, защото в противен случай рискувате да се стигне до скандал.

Всъщност ако сте здравомислещ, здраво стъпил на земята и категоричен противник на суеверията, астрологията и псевдонаучните вярвания, най-добре е да подминавате техните почитатели със снизходителна усмивка. Спестете си нервите от безпочвените разправии и ги оставете за по-съдържателни спорове.

 
 

Двубоят Пулев-Джошуа окончателно пропадна

| от chronicle.bg |

Двубоят между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа няма да се състои, обяви промотърът на световният шампион Еди Хърн. Българският боксьор е получил частично разкъсване на гръден мускул и няма да успее да се възстанови за 28 октомври.

Вместо него на ринга на стадион „Милениум“ в Кардиф ще се качи Карлос Такам. Камерунецът с френски паспорт е на 36 години и има 35 победи и три загуби в професионалния бокс. Той е №3 в ранглистата на Международната боксова федерация (IBF), за чийто пояс Пулев беше първи претендент.

„В късния следобед получих обаждане от Кале Зауерланд, който ме информира, че Пулев е контузил рамото си може би е аут от двубоя. По-късно това беше потвърдено от неговия доктор. Според правилата на IBF претендентското място отива при следващия по ранглиста, който е Такам“, заяви Хърн.

Освен пояса на IBF Джошуа ще защитава титлите на Международната боксова организация (IBO) и Световната боксова асоциация (WBA).

Олимпийският шампион от Лондон 2012 преследва 20-ата си победа в 20 мача на професионалния ринг. Всеки един от двубоите му е завършил с нокаут.

„Това е трудна ситуация за Антъни, защото той се подготвяше целенасочено за стила и височината на Пулев. Сега ще трябва да се изправи срещу боксьор с коренно различен стил. Досега това не се е случвало в кариерата му, но той е готов за всякакви предизвикателства“, каза още Хърн.

 
 

Примата на Болшой театър и Ла Скала Светлана Захарова гостува в България

| от chronicle.bg, БТА |

Примабалерината на Болшой театър, Мариинския театър и Миланската Скала Светлана Захарова се представя с коронната си роля – на Жизел, при първото си гостуване в България. Примата и Денис Родкин ще танцуват в спектакъла на Софийската опера и балет „Жизел“ от Адам тази вечер от 20.00 ч. в зала 1 на НДК. Диригентът на Болшой театър Павел Клиничев ще дирижира оркестъра на първия ни оперен театър, съобщават организаторите от „Жокер медиа“.

Много се радвам, че при първото си идване в София ще покажа „Жизел“, един от най-любимите си балети. Той е сложен, с драматична история. Танцувала съм го по цял свят, в различни редакции, каза примата пред репортери. Тя припомни, че това е и една от първите й големи роли – още на 17 години, когато много неща не е знаела и не е разбирала. А с годините натрупаният жизнен опит обогатява изпълнението й, добавя нови нюанси и още по-ярки емоции в образа.

Денис Родкин я „спечелил“ преди три години със своята отдаденост на балета – за две седмици научил всички партии в „Кармен-сюита“, в която двамата си партнират за първи път в Мариинския театър.

Времето не е много, но понеже често танцуваме, ми се струва, че отдавна сме заедно, казва Захарова.

Никога не съм имал трудности в работата си със Светлана – разбира се, вълнувах се много преди първата ни репетиция, от срещата с такава звезда. Тя ме научи на много неща – вече съм съвсем различен човек. Трябва да съм не само сигурен партньор, а и в соловите си вариации да съм на нейното ниво, коментира Родкин.

Светлана Захарова ще е в ролите на две свои знаменити предшественички – Наталия Макарова и Алла Осипенко, в нов спектакъл в Болшой театър, посветен на Рудолф Нуреев. Премиерните представления са на 9 и 10 декември.

Двете прими са писали писмо на Нуреев. Докато актьор чете текста на писмото, техните портрети се появяват на видео, а аз изпълнявам шестминутно соло, с музикален съпровод – своеобразен монолог. Това е много красив, откровен момент в спектакъла, който е доста необичаен и за Болшой театър, а мисля, и за целия свят, отбелязва Захарова.

Тя мечтае шестгодишната й дъщеря, първокласничка, да поеме по нейния път.

Българската публика ще види през май нейната авторска хореография „Аморе“ с участието и на Денис Родкин, в която Захарова изпълнява три съвсем различни образа. Спектакълът е създаден преди година и половина, с премиера в Италия. Има интерес от много страни. Сега артистите се връщат от гастрол в Токио, където е посрещнат много добре. По думите на Светлана Захарова, „Аморе“ е в най-добрите традиции на съвременната хореография.