След Крим, по пътя към Евразийски съюз: засега не всички маршируват в крак

| от |

Ирина Джорбенадзе / Росбалт

Договорът за създаване на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) се очаква да бъде подписан в началото на идната година. И вероятно така и ще стане, но ентусиазмът на основните играчи в бъдещия блок – Беларус и Казахстан, вече няма да е същият. Безспорно наплашени според експерти от украинските събития и отцепването на Крим, Минск и Астана ще посрещнат с нова тревога евентуално разрастване на кримския прецедент към Източна Украйна.

15135

Казахстан впрочем след кратка пауза официално заяви, че смята референдума в Крим за свободно волеизявление на хората в украинския автономен регион, посрещайки с „разбиране“ решението на Русия. А Киргизстан – потенциален член на Митническия съюз (МС) и ЕАИС, дори призна резултата от референдума.

Друга кандидат-членка на МС – Армения, разпространи не много ясно комюнике, допускащо различни тълкувания. По официални данни арменският президент Серж Саркисян е съобщил по телефона на руския лидер Владимир Путин, че Ереван разглежда кримския референдум като осъществено право на волеизявление – думи, зад които може би се прокрадва сянката на Нагорни Карабах със съответното му „право“.

Донейде двойствена позиция зае Беларус. От една страна, Минск не ръкопляска открито нито на Украйна, нито на Русия и Крим. От друга страна, президентът Александър Лукашенко констатира: „Де факто Крим стана част от Русия. Ситуацията се развива де факто. И ние ще сме с Руската федерация. Каквото стане де юре, ще стане чак после“.

Лукашенко май си остави възможност да маневрира – фактически сякаш призна станалото, юридически обаче не. Един вид за всеки случай: хем да не го разстрелят „червените“, хем „белите“ да не го обесят.

Воден от политически прагматизъм, Лукашенко премълча едно-друго. Разкри го обаче безспорно контролираният от него вестник „Белоруские новости“: „Начинът, по който Русия реагира на последиците от вътрешноукраинската конфронтация, е предизвикателство срещу основите на днешното световно устройство. Включително срещу проекта за евразийска интеграция, чиито шансове да успее стават вече призрачни“.

Изданието се пита: „За каква правна дисциплина може да става дума, щом Кремъл – главен мотор на интеграцията, си позволява тъй демонстративно да тъпче нормите на международното публично право?“. И още: „Виждайки това, ръководствата на Беларус и Казахстан няма как да не се замислят – ще попречи ли нещо Русия да наруши юридическите си ангажименти в рамките на Единното икономическо пространство или на заявения Евразийски икономически съюз? На този фон всички приказки за равен статут на участниците в евразийската интеграция се превръщат в несполучлива шега“.

Беларус и Казахстан обаче ще се наложи все пак да подпишат договора за ЕАИС, защото лъвският дял от външната им търговия се пада на Русия, при това с всяка година нараства. Ако припомним, че Беларус плаща сравнително малко за руските горива, картината става ясна.

Минск впрочем се стреми да развива връзки и с Украйна, и с ЕС – първата е доста значим за Беларус външноикономически партньор, а от втория до голяма степен зависи бъдещето на беларуския износ за Европа и сравнителната политическа стабилност в страната: Лукашенко едва ли би желал да ускори собственото си сваляне по европейско-американски сценарий.

Някои наблюдатели обаче напомнят, че Беларус е близо до границите на ЕС; според тях след Украйна „цветна вълна“ ще залее и Минск, тъй като Западът не може да контролира Русия, без да се укрепи по границите й. Навярно Лукашенко чудесно го разбира – неслучайно заяви, че няма да допусне в страната си повторение на киевските събития. Тук би могла да му помогне само Русия.

Лукашенко не се страхува от разцепване на Беларус по примера на Украйна – там няма що-годе голям анклав с преобладаващо руско население. Казахстан обаче е друг въпрос. Според последното преброяване 23 на сто от жителите му са етнически руснаци и живеят предимно в северните райони, граничещи с Русия. На този фон за Казахстан не е зле, волю-неволю, да дава рамо на федерацията.
При все това част от експертите са на мнение, че Русия може да плати за Крим с провала на Евразийския интеграционен проект. Агенция Новости-Армения например цитира мнение на Джос Бунстра, научен сътрудник на Фонда за изследване на международните отношения и диалога с външния свят, директор на Програмата за мониторинг върху развитието на отношенията между ЕС и Централна Азия (Мадрид, Испания).

„Днес не виждаме в страните от Митническия съюз особен ентусиазъм, що се отнася до задълбочаване на интеграцията по евразийския вектор. Може би точно това ще е цената, която Русия ще плати за Крим – провал на Евразийския проект“, каза Бунстра неотдавна в Ереван на конференция под наслов „Партньорството на НАТО в Южен Кавказ“. „При всяко положение Армения все още не членува в МС – добави експертът. – Много са още спънките по пътя на Армения към пълноценно членство в тази структура“.

Ами другите постсъветски държави? Ще успее ли Русия да включи някои от тях в Евразийския икономически съюз? На този етап Грузия със сигурност отпада, а може би и Молдова. ЕС толкова се изплаши от кримските събития, че изтегли сключването на спогодби за асоцииране с тези страни, насрочено в края на есента, за началото на лятото. По този начин, съобщи Ройтерс, като се позова на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, Брюксел отправя към Русия сигнал, че смята да изтръгне бившите съветски републики от сферата на влияние на Москва и да ги включи в собствената си орбита.

Азербайджан пък отказа да сключи спогодба за асоцииране с ЕС; не е намеквал обаче за евентуално влизане в МС или ЕАИС. Според някои местни експерти впрочем Баку трябва да се насочи към участие в евразийския интеграционен проект.

Изгледите за интеграция на централноазиатските държави не се поддават на прогнози. Най-вероятно изглежда в МС да влязат Киргизстан и Таджикистан. Но за да примами в евразийския политикономически блок туркмените и узбеките, Москва ще трябва доста да се поизмъчи. Нещата около тях впрочем ще станат по-ясни, щом наближи окончателното изтегляне на войските на НАТО и САЩ от Афганистан. Към края на годината средноазиатските страни, незакърпили границите с Афганистан, ще се наложи да избират между несигурността (заплахата в региона да навлязат ислямски радикални групировки, срещу които може да ги брани Русия) и загубата на малко самостоятелност.

Местните режими не бива да забравят и риска при тях също да плъзне революционният вирус – налице са всички предпоставки Западът охотно да подкрепи смени на властта в средноазиатските държави. Русия може да ги подпомогне и тук. Но пак ще са изправени пред избор: сравнителната стабилност ще означава и мащабно връщане на Русия в Средна Азия.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.