След изборите всички се кръстят на програмата на Реформаторския блок

| от |
Митко Димитров и Даниел Вълчев

Митко Димитров и Даниел Вълчев

Изборите минаха и дойде време за следизборни сметки и политическо инженерстване, което трябва да изведе страната на пътя на стабилността, колкото и клиширано да звучи. Големият въпрос е кой ще спечели от цялата процедура. Силно се надявам това да сме ние – българските граждани. Иначе казано – политиците трябва да се вземат в ръце, ако искат сметките им да не излязат криви, защото народът е озверял от безочието и наглостта на властимащите.

Бойко Борисов заговори за правителство на споделената отговорност. Зачудих се от кога Борисов е придобил способността да споделя властта. Ако трябва да съм честен, г-н Борисов впечатли с този еквилибристичен похват по време на пресконференцията им, но всъщност изразът „правителство на споделената отговорност” ми звучи толкова празно и плашещо, колкото и „експертно правителство”. Не ми се струва разумно парламентарните партии да демонстрират липсата на коалиционна култура, която води след себе си жестока властова немощ, която пряко рефлектира върху животите на българските граждани. И, за да не бъде обвинен в празнодумие, ще го кажа така: партиите да седнат и да се разберат какво е най-нужно за страната в следващите 6 месеца, в следващите 12 месеца и така да започне промяната, за която всички говорят от 89-та насам. Това означава реформи, реформи и само реформи. В съдебната власт, в здравеопазването, в социалната сфера. Това, както разбираме звучи плашещо за някои партии и техните лидери и явно има защо.

Единствен носител на подобни намерения е Реформаторският блок. Колкото и трудна коалиция да е, както често се изразяват представители на ръководствата на партиите в Блока, е единствената смислена сила в бъдещия парламент, дай Боже и в следващото управление, която настоява за някакви реформи въобще. Истината е, че всички политици и партии, които искат да си предадат някакъв сериозен облик, започнаха да се кръстят на програмата на Реформаторския блок, и това безспорно е успех за дясното обединение. От тема табу, правосъдието се превърна във водеща тема в говоренето на толкова много хора. Тук въпросът е отново КОЙ? – кой е в състояние да проведе такава реформа, кой е в състояние да я подкрепи и кой недоволства от намерението за това. Очевидно приказващите са повече от мераклиите, но мисля, че това не учудва никого. Въпрос на воля и на смелост е, а към момента единствено Реформаторският блок показва смелост, решителност и намерение за реформи, а отказът на останалите партии да проведат реформи доказва огромните зависимости, в които е оплетена системата.

Източник: Блогът на Митко Димитров

 
 

Ед Шийран е сгоден?

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Ръсел Кроу, който е много близък с Ед Шийран, каза, че певецът му гостува „с годеницата си“ Чери Сийборн, когато е в Австралия, съобщи Контактюмзик.

„Запознаха ни общи приятели и когато беше на турне той отсядаше у нас. Сприятелихме се и оттогава е идвал няколко пъти с годеницата си“ – цитира актьора в. „Сън он сънди“.

Ед Шийран е на 26 години. Той е признавал, че с приятелката му Чери „са на път“ към женитба, но още нямат конкретни планове.

„Няма да се женя скоро. Хората непрекъснато ме питат за това. Бих искал един ден да се оженя, но не веднага“ – увери Ед Шийран.

Той е казвал също, че е много щастлив с Чери и двамата почти не се разделят.

 
 

Коя е групата, която виждаме в новия „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

На сцената в бара от “Туин Пийкс” Роудхаус сме свикнали да виждаме русокосата Джули Круз, която с магическия си глас изпълнява песни, създадени от композитора Анджело Бадаламенти.

В новия „Туин Пийкс“ обаче нейното място е заето от друга русокоса жена с не по-малко магнетично излъчване. Тя се казва Рут Раделет и е вокал на американската банда от Орегон Chromatics. На сцената бандата изпълнява парчето Shadow, което се вписва съвършено в атмосферата на сериала.

Групата е създадена през 2001 година. Състои се от Рут – вокали, китара, синтезатор, Адам Милър – китара, вокодер, Нат Уолкър – барабани, синтезатор, Джони Джуъл – продуцент, мултиинструменталист.

Бандата има специфично звучене, в което се преплитат пънк и лоу фай, описвани са като шумни и хаотични. Постепенно вкарват в музиката си синтпоп и постпънк елементи. Техни парчета сте чували и в „Клюкарката“, „Mr Robot“, „Bates Motel“ и във филма „Drive: Живот на скорост“ (2011).

От бандата казват, че видеото към парчето представлява отдаване на почит към филма на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ и „легендарната Джули Круз“.

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари(много при това) на вятъра.

За това се грижат пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Но често става така, че именно хората, които създават историята,  стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек често е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Защото винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на едни от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.

 
 

5 знака, че сте по-интелигентни от средното

| от chronicle.bg |

Знаете какво казват за глупавите хора: че да си тъп е като да си мъртъв: само другите страдат. Ако сте от онези, които страдат, прочете тези 6 признака, които вероятно значат, че сте по-умни от повечето хора. Ако е така, ви съчувстваме искрено.

Психични разстройства

Според нови проучвания психичните разстройства може да бъдат цената, която някои хора плащат за високата си интелигентност.  Психолозите са открили, че по-високото IQ в детска възраст корелира пряко с шанса за отключване на биполярно афективно разстройство в юношеските години. Новото проучване налива масло в дискусията за връзката между интелигентността, креативността и психичното здраве.

Тревожност

Хората с по-висок интелект са по-склонни да развият тревожност в някакъв момент от живота си. Най-вероятно тревожността се е развила заедно с интелигентността – като защитен механизъм в древните времена.

Нови идеи

Интелигентните хора обикновено са по-склонни да раждат нови идеи. В исторически план това включва например отхвърляне на суеверията и намиране на нови начини на организиране на обществото. Според едно изследване тази хипотеза се потвърждава от това, че по-интелигентните личности по-често са атеисти и либерални в политически план. Същото проучване показва, че млади хора, които описват себе си като „много консервативни“ имат средно IQ около 95, докато онези, които се определят като „либерални“ са с IQ 106.

Самотници

Колкото повече хората с интелект над средния общуват с други хора, толкова по-малко задоволени се чувстват те от живота. Проучване по темата възприема идеята, че социаизирането обичайно прави хората по-щастливи. Но не и за много умните: при тях то носи по-скоро отчаяние, чувство за отцепеност и може да доведе и до депресивни настроения.

Късно ставане

Стоенето в будност до късно и късното отлепване от леглото не са симптоми на обикновен мързел, а на висок интелект. Психолози изследват навиците, които се отнасят до режима сън-бодърстване на 20,745 подрастващи американци и установяват, че в работен ден от седмицата „тъпите“ си лягат към 11,41ч. и стават към 7,20.

Обратно на тях, онези с по-високо IQ си лягат средно в 12,29ч. и стават в 7,52ч. През уикенда различиките са дори още по-очевидни.