Sky Sports: Григор Димитров е лицето на новата вълна в мъжкия тенис

| от |

В своя публикация за Sky Sports коментаторът и бивш тенисист Бари Коуън обръща специално внимание на Григор Димитров, предава sportal.bg.


 

Според англичанина на предстоящите турнири в Северна Америка Новак Джокович, Роджър Федерер, Рафаел Надал и Анди Мъри ще срещнат най-голяма съпротива от Стан Вавринка и лицето на новата вълна в мъжкия тенис – Григор Димитров.

„Младите тенисисти трябва да са постоянни, а не да играят една седмица добре тук или една – там. Давам за пример 1/2-финалиста от „Уимбълдън“ Григор Димитров, който може да достигне нови висини. Димитров има железен характер и самоувереност, които растат със спечелването на някои много тежки мачове. Пример за това е случаят, когато обърна резултата срещу Александър Долгополов, след като изоставаше с 1:2 сета на „Уимбълдън“. Освен това по пътя към титлата в Акапулко той спечели последните си три мача в три сета, като успехите му срещу Анди Мъри и Кевин Андерсън дойдоха след 7:6 в последната част. Димитров изигра и три тайбрека на финала срещу Фелисиано Лопес в Куинс и очевидно вярва във възможностите си да излиза от всяка трудна ситуация в ключовите моменти. Единственото, което му липсва в момента, с изключение на трофей от Големия шлем, е титла от турнир от сериите „Мастърс“. Ако той имаше такава, мисля, че срещата му с Джокович на „Уимбълдън“ можеше да завърши в негова полза. На този 1/2-финал Новак беше на ръба и не показа вдъхновението от финала с Федерер. А ако Григор беше победил, кой знае какво щеше да се случи срещу Роджър. Мисля, че Димитров е готов да направи наистина голям пробив, но ако спечели поне един от двата „Мастърс“-а в Торонто или Синсинати, ще знаем, че наистина е готов за това!“

 

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма:

 
 

Кръсти детето си Алцек – вземи 200 лв.: 12 неща, които ще се случат след това

| от |

- Здрасти, как се казваш?

- Здрасти, аз съм Алцек, приятно ми е!

- Как?

- АЛЦЕК. Алцек Иванов. А ти?

- Аз съм Уя, приятно ми е. Уя Петкова.

- Хубаво име. Откъде идва, кръстена ли си на някого?

- Не, просто нашите са искали кратко, звучно и модерно име. А ти на кого си кръстен?

- Ааа, на хан Алцек, брат на Аспарух, пети син на хан Кубрат, гасталд в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия. Наш’те са ме кръстили на него, щото едни са раздавали по 200лв. да си кръстиш детето така. Супер оферта.

Ето такива диалози ще се водят след двайсетина години, когато кръщаваните днес деца ще се запознават на бутилка „Шуменско“ бомбичка, която дотогава ще е изчезвала от пазара два пъти и отново ще е излязла, защото ретрото пак ще е на мода.

18527164_1806758336318782_3450110848834296977_o

През последните години положението с имената на българските деца излиза извън контрол. Все още сме далеч от една България, в която начело на мъжките имена стои Магнъс, а на женските – Рапсодия, но тенденция за отдалечаване от българщината в кръщаването на децата има.

Затова патриотите (ама не в политическия смисъл) от фондация „Въздигане“ обявяват своята инициатива за поощряване на младите семейства да кръщават децата с истински, български имена. Родителите, които кръстят своите отрочета Аспарух, Кубрат или Алцек, ще получат 200 лв. за това, че са подкрепили българското. Безвъзмездно. От фондацията не уточняват дали ако някой реши да кръсти бебето си Алциок вместо Алцек, ще получи сумата. Някои историци твърдят, че Алциок и Алцек са една и съща историческа личност, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези няма преки доказателства.

Все пак нека си представим и още 12 неща, освен обичайния диалог от бъдещето, който ще се случи в резултат от тази патриотична благотворителност: 

1. Двеста майки на деца с името Аспарух излизат на протест пред парламента, защото са избързали с раждането и няма да получат 200 лв., въпреки че синовете им са носители на българското име. Ще изискват изплащане със задна дата.

2. 2/3 от бебетата от квартали „Христо Ботев“ и „Факултета“ в София през идната година получават имената Кубрат-Аспарух, Алцек-Кубрат и Аспарух-Алцек. За двойно застъпване на родните имена от „Въздигане“ би трябвало да дават по 400 лв.

3. Пенсионерите, които се казват Аспарух, Кубрат и Алцек, отправят протестна нота до всички институции с искане да получат поне по 150 лв. бонус към юнската пенсия.

4. Ромски босове влизат в мръсни схеми с подкупни лекари в АГ отделенията на болниците и на ромите се назначават ин витро процедури, за да се раждат повече близнаци. Парите, дадени за братята Куби и Паро, се разделят между родителите им, босовете и медиците. Всички стават много богати.

5. Валери Симеонов внася в парламента законопроект българите, които кръщават децата си с родоотстъпнически имена да бъдат облагани с данък „чуждестранно име“.

6. Във Facebook се създава група на майките на деца с имена Калоян, Тервел, Кардам, Омуртаг и Крум, в която младите майки, които никога нямат никакво време, по цял ден пишат във Facebook колко е несправедливо, че никой няма да кихне 200 лв. за техните хлапета. А имената им пак са хански.

7. Инициативата се разраства и през 2020г. най-популярните имена сред малките българчета са Вихтун, Котомер и Звинич за момченцата, и Енравота, Чепа и Перина за момиченцата.

8. В родилните отделения се въвежда система за проследяване имената на предишните деца на родилката и се забранява трето подред момченце да се кръщава Кубрат.

18595167_1809583052702977_6456666332929372966_o

9. Родителите, които харесват името Вълчан повече от Алцек, роптаят защо за Вълчан се дават само по 100 лв. Да не би името да е османско?

10. Собствениците на деца, които искат да припечелят някой лев, но и да кръстят децата си с нещо модерно, ще прибегнат до комбинации като Аспарух-Роберто, Кубрат-Фернандо и Алцек-Алфонсо. Това ще има дълготрайни последици върху психичното здраве на децата и много психотерапевти ще забогатеят след петнайсетина години.

11. Любопитни тълпи ще се поинтересуват за произхода на нестандартните имена и ще установят, че изначално те не идват от братята Кубрат и Тервел Пулеви.

12. За момичета с имената Кубрат и Аспарух ще започне да се плаща двойно.

 
 

Досиетата CHR: Убийците на деца от блатата

| от chronicle.bg |

Едно объркано детство, „Моята борба“ на Хитлер и жестока страст към насилие и перверзии. Това са основните елементи, които изграждат портрета на един от най-зловещите серийни убийци във Великобритания от последния век. 

Иън Брейди, един от най-известните серийни убийци във Великобритания, почина на 79 години.  Заедно със съучастничката си Майра Хиндли, той стои зад смъртта на пет деца през 60-те години. Умира в затворническа болница заради тежко белодробно състояние.  Дори и в смъртта си обаче Брейди оставя болка за другите, отнасяйки в гроба тайната за мястото, на което е погребал последната си жертва – Кийт Бенет.

Десетилетия след престъплението и години след смъртта на майка му, полицията в Голям Манчестър не може да приключи случая със смъртта на 12-годишния Кийт.

Мартин Бартоломей от отряда, който работи по забравените досиета казва, че служителите на полицията биха работили по надеждна информация, която да им помогне да намерят тялото. Той обяви, че смъртта на Брейди не променя нищо и полицията няма просто да затвори случая.

В последните години здравето на Брейди се влоши и той беше призован да направи нещо добро към края на живота си и да разкрие къде е погребано тялото на 12-годишния Кийт, но той отказа. Майката на момчето почина, без да разбере къде са костите на детето й.

Официално не беше обявена причината за смъртта на Брейди, но властите съобщиха, че в последните си часове е бил на изкуствено дишане.

Брейди многократно изразяваше желание да му бъде позволено да сложи край на живота си, като дори направи гладна стачка и се наложи да бъде захранван през тръба, за да не умре. През 2013 година поиска да бъде преместен в шотландски затвор, където да гладува до смърт, но молбата му беше отхвърлена, след като специалисти посочиха, че той страда от хронично психично заболяване и трябва да остане в болница.

През февруари му беше отказано да избере сам адвокат, който да присъства на изслушването в съда за преразглеждане на въпроса. По време на изслушването стана ясно, че има белодробен емфизем и от две години не е ставал от леглото си, а състоянието му е терминално.

Брейди влезе зад решетките до живот през 1966 година. Прекара по-голямата част от присъдата си обаче в болницата и изглежда се забавлява да си играе с властите, без да покаже и капка разкаяние за действията си.

Жестокостта на престъпленията, извършени с Хиндли през 60-те години разтърси до дъно цялата нация. През 60-те години двамата отвличат младежи от улицата, измъчват ги и ги убиват.

Брейди и Майра стават известни като убийците Мурс, след като подлагат на мъчения и убиват 5 деца – Полин Рийд (16), Джон Килбрайд (12), Кийт Бенет (12), Лесли Ан Дауни (10) и Едуард Евънс (17). Заравят телата им в местността Садълуърт Мур в Пенинските планини.

Брейди е роден на 2 януари 1938 година и е извънбрачно дете на шотландска сервитьорка, която го изоставя. Отгледан е от приемни родители в Глазгоу.

През тийнейджърските си години се отдава на малки престъпления, преди да бъде изпратен от шотландския съд в Манчестър, за да живее с майка си и новия й съпруг. Взима фамилното име на доведения си баща, но продължава да извършва престъпления, като преди да навърши 18 вече е алкохолик.

На 18 вече започва да чете книги за нацистка германия, садизъм и сексуални перверзии. Среща Майра за първи път, когато двамата работят в една и съща компания в Манчестър. Двамата започват да излизат много скоро след това, а Брейди често й чете откъси от „Моята борба“ на Адолф Хитлер.

Двамата започват ужасяващите си престъпления през 1963 година. Отвличат 16-годишната Полин Рийд, която отива на дискотека близо до дома си в Манчестър. Майра Хиндли я пресреща с лъжата, че е изгубила ръкавицата си край тресавищата наблизо и има нужда от помощ, за да ги открие.

Тялото на момичето е открито едва през 1987 година, когато Майра и Брейди признават убийството.

Брейди я е бил по главата, преди да пререже гърлото й с такава сила, че да пречупи и гръбначния й стълб.

Четири месеца след изчезването на Полин, денят след убийството на Кенеди в САЩ, изчезва Джон Килбрайд – 12-годишното момче е втората жертва на престъпното дуо.

Джон отново е отведен към мочурищата, където е сексуално насилен и убит. Брейди заснема Хиндли с кучето й, докато седи край гроба му. Благодарение на тази снимка полицията открива тялото на детето.

Кийт Бенет умира, след като излиза от дома си на 16 юни 1964 година. Полицията претърсва блатата през 1986 година, но не открива следи от тялото му.

22nd October 1965 (Moors Murders) A view from the air shows the Police conference behind the canvas screen alongside the moorland grave where the body of John Kilbride was found in a shallow grave, murdered by Myra Hindley and Ian Brady.

Следващата жертва е 10-годишната Лесли Ан, която е убита през 1964 година в деня след Коледа. Тя е най-малката им жертва и е отвлечена от увеселително паркче близо до дома на Хиндли. Брейди я съблича, изнасилва, измъчва, снима за порнографски кадри, а после убива. Последните й минути са запосани на аудиокасета. В последните си минути детето вика майка си и моли Бог за помощ, преди гласът й да заглъхне завинаги.

Едуард Евънс е на 17, когато е прилъган да тръгне с Брейди и Хиндли към дома им. Той е последната им жертва.

Иън Брейди е на 28 години, когато през май 1966 година е заловен и заедно с Хиндли – обвинен за убийството на Лесли Ан и Едуард. Обвинен е и за смъртта на Джон Килбрайд и така получава три доживотни присъди. Брейди признава за останалите убийства през 1987 година, но така и не е съден за тях.

Убийците биват заловени, когато зетят на Хиндли – Дейвид Смит, става свидетел на убийството на Едуард Евънс и помага на двойката да почисти след престъплението. От страх обаче бяга към вкъщи и разказва всичко на съпругата си – по-малката сестра на Хиндли, и двамата звънят в полицията. Версията на Брейди е различна – той твърди, че Смит е участвал активно в престъплението и е бил двигател на това убийство. Така или иначе онова, което казва Смит, е това, което полицията приема като вярно.

Арестът се случва година, след като парламентът забранява смъртното наказание, затова Брейди и Майра получават доживотни присъди. По време на делото те демонстрират тотално отсъствие на емпатия.

Police Cease Active Search For Moors Victim Keith Bennett

Хиндли, която също беше осъдена до живот за смъртта на Лесли Ан и Едуард. Тя почина през 2002 година. Нейната роля в убийствата се състои в отвличането на децата. Тя твърди, че не е участвала в убийствата или изнасилванията. В затвора тя твърди, че причината да помага в престъпленията на Брейди е фактът, че той я е биел, изнудвал и заплашвал да убие семейството й, ако не му помага. По време на делото съдия Фентън Аткинсън казва, че по-тежката вина пада върху Брейди, защото Хиндли била различна извън влиянието му. Наняколко пъти тя се явява на заседания за предсрочно освобождаване и според съдията е изглеждала като истински променил се човек. Една от съкилийничките й обаче твърди, че Хиндли е зла и подла жена, а майката на една от жертвите заявява, че би я убила, ако я види на свобода. Така Хиндли остава в затвора.

„Знам, че ако изляза, ще имам една седмица, преди някой да ме убие. Но поне ще съм имала една седмица на свобода“, казва тя.

Братът на убития Джон Килбрайд казва, че се е вцепенил от новината за смъртта на брейди. Описвайки го като психопат, той казва, че дори след смъртта си Брейди продължава да съсипва живота им, а майката на Кийт сигурно се върти в гроба заради новината, че мястото, на което е погребано детето й, остава тайна.

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.