Star Wars: Силата се пробужда, джедаи

| от |

„Преди много години, в една далечна галактика се случи нещо…“, едно ревю за новата ера на „Междузвездни войни“ е редно да започне по този начин. „Междузвездни войни“ не е просто филм, това е индустрия, важен сегмент в киноисторията, поп-културен феномен, нещо различно.

Вземете първия си любим детски спомен, към него добавете първата хапка сладолед в началото на лятото, човека, когото харесвате с цялото си сърце, който ви се усмихва за първи път, любимата си песен по радиото и първия път, в който сте изпитали оргазъм. Ето това е усещането за феновете на „Междузвездни войни“ да гледат филмите. Сега знаете чувството.

Десет години след като „Междузвездни войни III: Отмъщението на Ситите“ излиза и с това хората смятат, че финалът за сагата е дошъл, студио „Дисни“ купуват правата за поредицата от Джордж Лукас и назначават Джей Джей Ейбрамс начело на най-важния пилотски кораб в киното. Той самият е огромен фен на поредицата и дори в едно интервю разказва, че леко се е притеснил, когато е снимал филма. Първият от предполагаемите три, надяваме се.

The Hollywood Reporter бяха написали, че „Джей Джей Ейбрамс е като ученик на Джордж Лукас, който си е изслушал добре урока и е постигнал най-доброто, което е научил от учителя си.“ Ейбрамс е дълбок фен на Лукасовата поредица и това си личи от първата до последната минута на „Силата се пробужда“.  Някъде на втората батална сцена – между Рей, Фин и щурмоваците – зрителят разбира и някак си отдъхва, че „Междузвездни войни“ са попаднали в добри ръце.

„Силата се пробужда“ е филм направен за фенове. Ейбрамс има много препрадки към старите филми на Лукас и същевременно изгражда един нов, различен и независим сам по себе си свят на джедаи, принцеси и зли генерали. Най-голямата сила в „Силата се пробужда“ е фактът, че може да запали наново искрата, която се разгоря в далечната 1977-а в сърцата и главите на хиляди хора по света и гори и до днес. Филмът е направен така че, хем да угоди на онези старите, върли почитатели на поредицата, хем да задоволи глада за звездна сага на по-младите.

Не се бъркайте, обаче. „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ няма за цел да печели награди и високи отличия, може би затова в историята има няколко сюжетни линии, които бяха леко претрупани и забързани, но дори те не дразнят. „Междузвездни войни“ е направен, за да задоволи фенския глад и да върне сагата там където й е мястото – на голям екран. През 1977-а ефектите и историята измислена от Лукас, са нещо новаторско. В нашия век това не може да се случи и няма нужда. „Междузвездни войни“ са отвъд тези неща и те не са от такова значение, нито за екипа, нито за феновете.

И най-важното – те, феновете, ще останат доволни. И старите и новите. Те ще видят тази еклектика от модерно, изключително комерсиално кино, с лек привкус на стари дантели от едно отдавна отминало време. Защото хората понякога удобно обичат да забравят, че киното има за цел предимно да забавлява, да вълнува, да разклаща света ти, да ти казва, че може би има нещо отвъд ежедневното пране на чорапи и миене на чинии. Филми като този са доказателство, че то не е загубила тази своя забавно-комерсиална страна и още го умее. При това го умее добре.

Способността на Ейбрамс понякога да се зарява в дълго точене на сюжетни линии и лек мелодраматизъм, тук е обрана, което може би се дължи на сценаристите Майкъл Арндт и Лорънс Касдан, който е работил по сценариите на Епизод V и Епизод VI.

„Междузвездни войни: Силата се пробужда“ е забавление с много ефекти, каскади, екшън и няколко тъжни момента, които може би ще докарат на по-възрастните сред вас и леки сълзи в очите.

Другият голям плюс на Ейбрамс е фактът, че човекът знае как да подбира актьорите си. С лекото изключение на Дейзи Ридли, която е единствената актриса, която стои малко дървено в част от сцените, всички останали са в топ форма. От Харисън Форд като Хан Соло – остарял, но все така badass умник, който е секси, през новите попълнения Адам Драйвър – моят тотален фаворит тук, Домнал Глийсън, Джон Бойега, Лупита Нионго, която няма да познаете, не се съмнявам в това, Гуендолин Кристи, Оскар Айзък до Анди Съркинс и разбира се, Кари Фишър, която грам не е загубила от очарованието на оная нахакана Лея, която помним. Просто е по-улегнала.

Старите роботи и дроиди, нови машини и мисии, всичко е налице за една истинска съвременна космическа сага.

Светът отново е „Междузвездни войни“, което напомни на много хора за детството им. Някои отново се почувстваха на 16, а други дори по-малки. Което значи, че този, който е въртял диригентската палка си е свършил работата.

Разбира се, че е ваше право да не харесате „Междузвездни войни“. Може да го наречете детски, глупав, прекалено фантастичен. Особено, ако не сте фенове на сагата, това е най-вероятното нещо, което ще си помислите за него. И няма лошо. Просто приемете, че това не е вашият филм.

Няма да издавам нищо от сюжета, защото няма да е честно към нито един от вас, които четете това ревю и се вълнувате. Знам аз как се вълнувах. Изненадите във филма са няколко и никога не бих развалила кефа на нито един от вас да ги научи по най-добрия начин – от големия екран, докато стои в притихналата тъмна зала, заедно с огромна група от хора, които делят същото вълнение като него. Защото това е едно от най-хубавите чувства на света.

Така че, тази зима, преди да посрещнете Нова година, преди да се срещнете с белобрадия старец, преди да изслушате скучната реч на Плевнелиев по БНТ, се отправете на едно пътешествие в една галактика, която е далеч, много далеч…

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

Coolpad представи смартфона Cool Changer 1C

| от chronicle.bg |

Coolpad  официално представи втория смартфон от серията Cool, разработен съвместно с LeEco. Името на новия телефон е Cool Changer 1C.

Cool Changer 1C идва при потребителите с 5.5-инчов дисплей с 1080p резолюция, Snapdragon 652 процесор, 3 GB оперативна (RAM) памет, 32 GB вградена, 13-мегапикселова основна и 8-мегапикселова предна камера, скенер за пръстови отпечатъци и капацитет на батерията от 4060 mAh.

Устройството работи с LeEco eUI потребителски интерфейс.

Цената на телефона в Китай ще е 899 юана (130 щатски долара), а продажбите започват на 5 декември.

Източник: GSM Arena

 
 

Drake е най-популярният изпълнител в Spotify за 2016 г.

| от chronicle.bg, БТА |

Drake е най-стриймваният изпълнител в Spotify за 2016 г., съобщи АP.

Канадският рапър е стриймван 4,7 милиарда пъти. Той може да се похвали с най-популярния албум – „Views“, стриймван 2,45 милиарда пъти, и най-популярната песен – „One Dance“, стриймвана 980 милиона пъти.

В челната петица са Justin Bieber, Rihanna, 21 Pilots и Kanye West.

Най-стриймваните албуми след „Views“ са „Purpose“ на Bieber, ‘Anti“ на Rihanna, „Blurryface“ на 21 Pilots, „Beauty Behind the Madness“ на Weekend.

При песните на второ място след „One Dance“ е „I Took a Pill in Ibiza – Seeb Remix“ на Майк Поснър, следван от „Don’t Let Me Down“ на Chainsmokers, „Work“ на Rihanna и Drake, и „Cheap Thrills“ на Сия.

Зейн от One Direction, който тази година издаде самостоятелен албум, е изпълнителят с най-впечатляващ пробив.

Drake е и най-стриймваният изпълнител в историята на Spotify с общо 8,7 милиарда слушания.