Star Wars: Силата се пробужда, джедаи

| от |

„Преди много години, в една далечна галактика се случи нещо…“, едно ревю за новата ера на „Междузвездни войни“ е редно да започне по този начин. „Междузвездни войни“ не е просто филм, това е индустрия, важен сегмент в киноисторията, поп-културен феномен, нещо различно.

Вземете първия си любим детски спомен, към него добавете първата хапка сладолед в началото на лятото, човека, когото харесвате с цялото си сърце, който ви се усмихва за първи път, любимата си песен по радиото и първия път, в който сте изпитали оргазъм. Ето това е усещането за феновете на „Междузвездни войни“ да гледат филмите. Сега знаете чувството.

Десет години след като „Междузвездни войни III: Отмъщението на Ситите“ излиза и с това хората смятат, че финалът за сагата е дошъл, студио „Дисни“ купуват правата за поредицата от Джордж Лукас и назначават Джей Джей Ейбрамс начело на най-важния пилотски кораб в киното. Той самият е огромен фен на поредицата и дори в едно интервю разказва, че леко се е притеснил, когато е снимал филма. Първият от предполагаемите три, надяваме се.

The Hollywood Reporter бяха написали, че „Джей Джей Ейбрамс е като ученик на Джордж Лукас, който си е изслушал добре урока и е постигнал най-доброто, което е научил от учителя си.“ Ейбрамс е дълбок фен на Лукасовата поредица и това си личи от първата до последната минута на „Силата се пробужда“.  Някъде на втората батална сцена – между Рей, Фин и щурмоваците – зрителят разбира и някак си отдъхва, че „Междузвездни войни“ са попаднали в добри ръце.

„Силата се пробужда“ е филм направен за фенове. Ейбрамс има много препрадки към старите филми на Лукас и същевременно изгражда един нов, различен и независим сам по себе си свят на джедаи, принцеси и зли генерали. Най-голямата сила в „Силата се пробужда“ е фактът, че може да запали наново искрата, която се разгоря в далечната 1977-а в сърцата и главите на хиляди хора по света и гори и до днес. Филмът е направен така че, хем да угоди на онези старите, върли почитатели на поредицата, хем да задоволи глада за звездна сага на по-младите.

Не се бъркайте, обаче. „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ няма за цел да печели награди и високи отличия, може би затова в историята има няколко сюжетни линии, които бяха леко претрупани и забързани, но дори те не дразнят. „Междузвездни войни“ е направен, за да задоволи фенския глад и да върне сагата там където й е мястото – на голям екран. През 1977-а ефектите и историята измислена от Лукас, са нещо новаторско. В нашия век това не може да се случи и няма нужда. „Междузвездни войни“ са отвъд тези неща и те не са от такова значение, нито за екипа, нито за феновете.

И най-важното – те, феновете, ще останат доволни. И старите и новите. Те ще видят тази еклектика от модерно, изключително комерсиално кино, с лек привкус на стари дантели от едно отдавна отминало време. Защото хората понякога удобно обичат да забравят, че киното има за цел предимно да забавлява, да вълнува, да разклаща света ти, да ти казва, че може би има нещо отвъд ежедневното пране на чорапи и миене на чинии. Филми като този са доказателство, че то не е загубила тази своя забавно-комерсиална страна и още го умее. При това го умее добре.

Способността на Ейбрамс понякога да се зарява в дълго точене на сюжетни линии и лек мелодраматизъм, тук е обрана, което може би се дължи на сценаристите Майкъл Арндт и Лорънс Касдан, който е работил по сценариите на Епизод V и Епизод VI.

„Междузвездни войни: Силата се пробужда“ е забавление с много ефекти, каскади, екшън и няколко тъжни момента, които може би ще докарат на по-възрастните сред вас и леки сълзи в очите.

Другият голям плюс на Ейбрамс е фактът, че човекът знае как да подбира актьорите си. С лекото изключение на Дейзи Ридли, която е единствената актриса, която стои малко дървено в част от сцените, всички останали са в топ форма. От Харисън Форд като Хан Соло – остарял, но все така badass умник, който е секси, през новите попълнения Адам Драйвър – моят тотален фаворит тук, Домнал Глийсън, Джон Бойега, Лупита Нионго, която няма да познаете, не се съмнявам в това, Гуендолин Кристи, Оскар Айзък до Анди Съркинс и разбира се, Кари Фишър, която грам не е загубила от очарованието на оная нахакана Лея, която помним. Просто е по-улегнала.

Старите роботи и дроиди, нови машини и мисии, всичко е налице за една истинска съвременна космическа сага.

Светът отново е „Междузвездни войни“, което напомни на много хора за детството им. Някои отново се почувстваха на 16, а други дори по-малки. Което значи, че този, който е въртял диригентската палка си е свършил работата.

Разбира се, че е ваше право да не харесате „Междузвездни войни“. Може да го наречете детски, глупав, прекалено фантастичен. Особено, ако не сте фенове на сагата, това е най-вероятното нещо, което ще си помислите за него. И няма лошо. Просто приемете, че това не е вашият филм.

Няма да издавам нищо от сюжета, защото няма да е честно към нито един от вас, които четете това ревю и се вълнувате. Знам аз как се вълнувах. Изненадите във филма са няколко и никога не бих развалила кефа на нито един от вас да ги научи по най-добрия начин – от големия екран, докато стои в притихналата тъмна зала, заедно с огромна група от хора, които делят същото вълнение като него. Защото това е едно от най-хубавите чувства на света.

Така че, тази зима, преди да посрещнете Нова година, преди да се срещнете с белобрадия старец, преди да изслушате скучната реч на Плевнелиев по БНТ, се отправете на едно пътешествие в една галактика, която е далеч, много далеч…

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.