Сигурни ли са банките?

| от |

Пет години след финансовата криза банките са станали по-сигурни, твърдят водещи банкери като Дъглас Флинт и Антъни Дженкинс. Някои експерти обаче са скептично настроени към техните аргументи, пише Дойче веле.

Banking - Bank of America, New York

Голяма част от участниците в Световния икономически форум в Давос, който приключва утре (25.01.14), са убедени, че пет години след кризата банките са станали по-сигурни. Дъглас Флинт например, който е управител на една от най-големите банки в света – HSBC, е в състояние да изброи цял списък с детайли, доказващи това – повече капитал, по-висока ликвидност, по-строги регулации, редовни стрес тестове.

Неговата банка дори се беше оказала принудена да си състави завещанието – по нареждане на надзорния орган Financial Stability Board. Той задължава всички банки, които са от съществено значение за банковата система (т. нар. системно релевантни банки), да предприемат подобни предпазни мерки. На повече от 10 000 страници е описано какво следва да се направи, ако някоя подобна банка се окаже в опасна ситуация, пояснява Флинт. „Като изключим атомната индустрия, няма друг бранш, който да изисква толкова детайлни планове за справяне с извънредни ситуации“, обобщава банкерът.

Финансовата криза прилича на…

Професор Анат Адмати, която е финансов експерт към университета в Станфорд, не споделя позицията на Дъглас Флинт. Флинт и някои други банкери, според нея, се опитват да представят финансовата криза като някакво непредвидимо природно бедствие. „Такива сравнения са напълно неподходящи. Станалото в никакъв случай не може да се оприличи с природно бедствие“, казва тя и добавя: „Финансовите кризи се създават от хората и за тях има конкретно отговорни лица.“

Адмати по-скоро е склонна да сравнява финансовата криза със серия тежки катастрофи и взривове в жилищен квартал, предизвикани от непредпазливото шофиране на претоварени камиони в гъста мъгла – като единствената реакция от трагичното нещастие е въвеждането на минимални ограничения за скоростта в региона, без да се променя нещо друго.

Антъни Дженкинс, шеф на британската банка Barclays гледа на станалото по друг начин. „Системата днес е по-сигурна, отколкото през 2008. Има обаче нужда от допълнително повишаване на сигурността й“, казва той. Според него сега обществото е длъжно да определи в рамките на един демократичен диалог как да се постига правилният баланс между сигурност и дееспособност.

С понятието „дееспособност“ Дженкинс въвежда един от често използваните аргументи на банките, които твърдят, че колкото по-сериозни са изискванията за сигурност към институциите, толкова по-малко кредити могат да се отпускат, което се отразява отрицателно на икономиката. Анат Адмати припомня в тази връзка, че предишният шеф на американския Федерален резерв Пол Волкър бе нарекъл подобна аргументация „пълни глупости“.

Все пак стратегията на банките спрямо политиката е доста успешна. В средата на януари например беше разхлабено изискването за максимален праг на задълженията на европейските банки, за да не бъдат поставени в по-неблагоприятни условия пред американските си конкуренти.

От гледна точка на финансистката Адмати, основният проблем на банките е в недостатъчния им собствен капитал. „Когато собственият капитал на една банка се измерва с едноцифрен процент, това говори за опасни диспропорции“, казва тя. Според нея няма друг бранш в цялата икономическа сфера, който да има по-лесен достъп до евтини пари от банките. „Само че рисковете засягат не само банковите институции, а всички нас“, добавя Адмати.

Тя подчертава, че по време на финансовата криза е станало пределно ясно, че при нисък собствен капитал са достатъчни и най-дребните проблеми, за да стане една банка неплатежоспособна. „А последствията от това развитие носят данъкоплатците“, добавя Адмати. Затова тя пледира за изисквания, каквито има например към купувачите на недвижим имот – а именно: да разполагат с поне 20%-30% собствен капитал.

Banking - Saxo Bank, Hellerup, Denmark

Малко вероятно е обаче подобни изисквания да станат факт. През идните години се предвижда вдигане на квотата на собствения капитал от два на седем процента, като дори тази минимална промяна се отчита като голям успех.

Данъкоплатците и спестителите

„Ясно е, че евентуалното повишаване на собствения капитал на банките би станало за сметка на техните собственици – т.е. на акционерите“, пояснява управителят на HSBC Дъглас Флинт. Според него това автоматично ще намали печалбите от капиталовложенията им. Той добавя, че от подобно развитие биха били засегнати не само големите инвеститори, а и всички онези, които са вложили спестяванията си в пенсионно-осигурителни фондове.

„Обществото се радва да чуе от политиците, че данъкоплатците не бива да носят отговорност за дълговете на банките. Само че изречението има и продължение, което не е така популярно: данъкоплатците не отговарят за дълговете на банките, защото парите за погасяването на тези дългове се удържат директно от техните пенсии и спестявания”, казва Флинт.

За Адмати подобни аргументи не са убедителни. От нейна гледна точка става дума за извинения, с които банкерите се опитват да прикрият факта, че „и с новите си дрехи, те пак си остават голи“.

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.

 
 

Раян Мърфи съживява Джани Версаче в нов сериал

| от chronicle.bg |

Раян Мърфи продължава да е във вихъра си. И по всичко изглежда, че ще се задържи там поне още един сезон.

През миналата година сериалът „Народът срещу О Джей Симпсън: Американска криминална история“ стана хит и получи няколко награди Еми. Мърфи сам си постави много висока летва и сега се готви да скочи още по-високо. Следващият сезон на поредицата вече се снима и предстои да излезе на екран в началото на 2018 г. А темата е повече от пристрастяваща – не просто убийство, а убийството на един от легендарните модни гиганти – Джани Версаче. „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история“ разказва за живота и смъртта на великия моден дизайнер, който в една юлска сутрин през 1997 г. е прострелян смъртоносно в дома си в Маями.

От екипа на сериала миналата седмица пуснаха специално за Entertainment Weekly първи кадри на някои от актьорите. И всички са страхотни. Можем да бъдем спокойни, защото по всичко личи, че Раян Мърфи отново ще ни докара до екстаз. Имаме Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, Пенелопе Круз е главозамайващо секси в ролята на сестрата, Донатела Версаче, а младият и свеж Дарън Крис (когото познаваме от „Клуб Веселие“) ще играе Андрю Кънанан – убиецът, чийто мотиви остават загадка. А в образа на италианския дизайнер ще влезе Едгар Рамирез.

На 15 юли 1997 г. Джани Версаче се връща в дома си след традиционната сутрешна разходка по Оушън Драйв. Докато се изкачва по стълбите на имението в Баями Бийч, е прострелян в главата от 27-годишния Андрю Кънанан. Убиецът е хомосексуален, чиято цел е да се запознава с възрастни влиятелни мъже, които да го внедрят във висшето общество. Преди няколко години се среща с Версаче и оттогава е обсебен от него. Освен дизайнера, в списъка му с жертви са поне още четирима мъже, убити с едно и също оръжие. Осем дни след смъртта на Версаче Кънанан се самоубива, използвайки същата пушка. Така и не е заловен, а мотивите му и до днес не са изяснени. Модната империя на италианеца преминава в ръцете на сестра му, Донатела, а партньорът му, Антонио Д’Амико, получава доживотна издръжка. Семейството обаче се намесва в последната воля на Версаче и условията са променени.

Всичко това, допълнено от безброй детайли, ще видят зрителите догодина. От информацията, публикувана досега, се вижда, че приликата с реалността е поразителна. За това спомага не само локацията на снимките (къщата на Версаче в Маями Бийч), но и приликата на актьорите с техните персонажи. Можете да се убедите в това сами, като разгледате галерията горе.

 
 

Google Home задмина Amazon Alexa

| от chronicle.bg |

В резултат на проведено проучване относно качествата на Google Home и Amazon Alexa, стана ясно, че въпреки че Amazon Alexa е доста по-популярен и по-добре продаван продукт, вероятността Google Home да отговори правилно на потребителските въпроси е шест пъти по-голяма.

Към момента Amazon Alexa има цели 70 процента от пазара на управляваните с глас домашни асистенти, но практическият тест показва нещата по-различно. В него Amazon Alexa и Google Home отговарят на 3000 въпроса. Едно от възможните обяснения е разликата в подхода на Google и Аmazon при захранването на асистентите си с информация.

Google използва базата данни Knowledge Graph, която се компилира от резултатите в търсачката на компанията за последните пет години. От своя страна, Amazon обикновено се позовава на информация от свои партньори.

Google Home се оказва и по-адекватен, когато става въпрос за прости команди с цифри.