Швейцария връща мигранти на ЕС

| от |
Швейцарските партии, отстояващи приоритета на националната държава пред „европейския дом“, празнуват извоюваната с референдум победа на „миграционната инициатива“ – закон, целящ
да ограничи притока на мигранти от ЕС в страната. Мнозина в Европа споделят швейцарските нагласи, но еврочиновниците демонстративно не забелязват очевидни неща – или не желаят да ги
забележат, пише в свой материал Любов Люлко от в.“Правда“.
За обявяване на референдум в Швейцария е достатъчно да бъдат събрани 100 хил. подписа. В рамките на тази пряка демокрация миналата година се състояха 11 общонационални референдума.
„Миграционната инициатива“ бе предложена от дясната националистическа Швейцарска народна партия (на фр. ез. Демократичен съюз на центъра). Точно тази партия стана през 2010 г. инициатор на референдум за експулсиране на чужденците, осъдени за каквото и да било правонарушение, а през 2011 г. – за забрана да се строят джамии в страната. Швейцарците одобриха и двете инициативи. Те на два пъти отказаха членство в Европейския съюз, но през 2002 г. конфедерацията сключи редица договори с ЕС, по-специално за свободно движение на хора в замяна на достъп до общия пазар.
0,,17415692_303,00
В неделния референдум взеха участие рекорден дял от избирателите – 56 на сто. И 50,4 процента подкрепиха предложението за връщане на мигрантските квоти. Текстът посочва, че Швейцария трябва „самостоятелно да ръководи имиграцията на чужденци“, да определя броя годишни квоти „с оглед глобалните икономически интереси на Швейцария при спазване на принципа за национално предпочитание“. Сиреч швейцарците пак ще бъдат назначавани на работа с предимство пред чужденците.
Новите квоти ще обхващат всички видове разрешения, включително по молбите за предоставяне на убежище. Ще се вземат под внимание препоръките от работодателя, възможностите за интеграция в обществото и за самоиздръжка според приходоизточниците. Правото на жителство, правото на събиране със семейството и социалните помощи може да бъдат ограничени.
Инициативата има приоритет спрямо международните договори и всички стари разпоредби трябва да бъдат преразгледани до три години, цитира текста португалският в. „Публико“.
Всяка година в Швейцария имигрират към 80 хил. души и една трета идват от западноевропейски страни. Преди няколко месеца населението на конфедерацията надхвърли психологически значимата летва от 8 млн. жители – при положение че 23 процента са пришълци.
Швейцария представлява икономически оазис в Европа. Безработицата е само 3 до 3,4 на сто, заплатите са се вдигнали средно с 0,6 на сто от 2002 г. насам, икономиката расте с очаквания БВП да скочи с 2 процента през 2014 г. Над половината от швейцарския износ отива на общия пазар.
Nigel+Farage
Националистически партии и евроскептици се наредиха сред първите европейци, коментирали след референдума швейцарското „да“. Лидерът на Партията за независимост на Великобритания (с
резултат 25 на сто в местните избори) Найджъл Фараж нарече резултата „чудесна новина за влюбените в свободата и националния суверенитет в Европа“. „Масовата имиграция в Европа е голям
проблем и източник на големи тревоги, защото намалява заплатите, упражнява натиск върху системите за социално осигуряване и създава у хората чувство, че са чужденци в собствената си
страна“, каза той.
За френския Национален фронт швейцарският референдум „бележи положителен обрат срещу разрушителните догми на „света без граници“. „Това е ясна победа на швейцарския народ срещу
неговите елити, техноструктурата на Европейския съюз и доброжелателите, които не мислят конкретно за никоя страна в Европа – каза лидерката на крайнодясната партия Марин льо Пен. – Тази победа ще засили волята на французите да спрат масовата имиграция и да възстановят контрола над своите граници с ЕС.“
marine-le-pen3
Европарламентаристи и европейски служители изразиха загриженост. Германският финансов министър Волфганг Шойбле например заяви: резултатът „сочи, че в света на глобализацията хората срещат големи неудобства в стремежа към пълна свобода на миграцията“. „Според мен всички трябва да погледнем сериозно на това“, добави той.
Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц заяви: „Страхувам се, че швейцарското „да“ означава връщане към дискусиите за свободното движение на хора в Европейския съюз“.
„Те ще разгледат въпроса отново, само ако десните партии получат достатъчно присъствие в европейските парламенти – коментира за „Правда“ политологът Александър Тавдой-Бурмули, доцент от катедрата по евроинтеграция в Московския държавен институт за международни отношения. – Тези десни партии обаче могат да съберат най-много 27-28 на сто от гласовете, и то в две държави. А като цяло и средно ще имат от 2 до 12 на сто, което не е много за 28 страни. С подобно присъствие в Европарламента те (десните, бел. на изданието) не ще могат да наложат някакво решение.“ Според експерта, при все че не членува в ЕС, Швейцария като цяло е близка по ценности и социално-икономически параметри до водещите страни от общността – „затова нагласите в Швейцария кажи-речи отговарят на тези в повечето европейски страни“.
Резултатът отразява тревогата сред европейците, смята Тавдой-Бурмули. „Потокът от имигранти създава силно напрежение в социално-икономическата, политическата, културната сфера.
Крайнодесните европейски партии искат да видят същата тенденция и в своите страни; тя ще проличи там не на референдуми, а на избори, чрез изборни победи на крайните десници на местно,
федерално и европейско равнище. Доколко е силна в Европа крайнодясната идея,  ще разберем през май, на изборите за Европарламент“, заключи аналитикът.
Тук се откроява сериозно противоречие. Евросъюзът има нужда от мигранти, за да поддържа растежа си, а обикновените хора виждат нещата от собствените си прозорци и не желаят да бъдат
толерантни към мигрантите. ЕС има ценности, въз основа на които е създаден – високо равнище на примирение, толерантност и търпимост. Зачитането им е жизненоважно за Евросъюза, въпрос на
самосъхранение. Затова изглежда ще са трудни бъдещите преговори между Берн и Брюксел по споразумението за свобода на движението от 2002 г.
topelement
Предстоят опити да се задължи швейцарският народ да зачита европейските ценности. ЕС разполага с мощни лостове за целта. Той може да „катурне“ целия Първи пакет от двустранни споразумения, използвайки „принципа на гилотината“, според който или са в сила всички документи от пакета, или всички вкупом се обезсилват.
Как ще действа швейцарското правителство? „Това е промяна в системата с големи последици за швейцарците и за нашите отношения с ЕС. Това е предизвикателство към властта и глас срещу икономическата политика на ЕС“, заяви на пресконференция швейцарската министърка на правосъдието Симонета Сомаруга.
 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

„Туин Пийкс“ се завърна. Ето няколко неща, които ще видите

| от chronicle.bg |

„Туин Пийкс“ се завърна и ако никога не сте предполагали, че екранът отново ще ви потопи в Черната дупка, добре дошли в света на Линч! Вие никога не сте излизали от нея.

Вместо сериал, Линч предлага различен тип изживяване, който прилича по-скоро на насечен на части и дава на публиката онова, което иска – епизоди, които на теория могат да се преглътнат наведнъж. На практика обаче Линч ви казва – „преглътни ме, ако можеш“.

Визуално преживяване, което смесва кино, телевизия и театър, новият „Туин Пийкс“ не може да бъде описан. Той носи съвършения печат на създателите си Дейвид Линч и Марк Фрост, оставил следа и по лицата на героите си 26 години по-късно. Отново виждаме Кайл Маклоклан като агент Купър (или мистър С*), Шерил Лий като Лора Палмър (или не?), Рей Уайз като Лиланд Палмър, Катрин И. Коулсън като Дамата с дънера, Медхен Еймик в ролята си на Шели и много от другите познати лица.

Ако се страхувате от спойлери – трудно е да ви предоставим такива, защото верен на стила си, Линч оставя зрителя в недоумение какво се случва на екрана. Опитайте се да проследите и опитите за коментар по епизодите на западните медии – Vulture директно казва, че до голяма степен идеята е абсурдна.

Дейвид Линч обяви наскоро, че повече не смята да прави филми, но така или иначе е стигнал до момента, в който може да вложи своя специфичен стил във всяка медийна творба. 

Втори сезон на „Туин Пийкс“ беше последен през 1991 година заради нисък рейтинг. Днес Дейвид Линч не просто не е застрашен от спиране на епизодите – всички 18 части на творбата му са вече одобрени и ще бъдат излъчени без каквато и да е цензура или намеса от страна на Showtime – заедно с Марк Фрост могат да правят каквото си поискат на малкия екран в рамките на сериала.

Новият „Туин Пийкс“ предлага нефилтрирана версия на всичко линчовско, което сме свикнали да очакваме. Тук обаче имаме вече много информация от предходните епизоди – знаем какво се е случило с агент Купър (Кайл Маклоклан) и с Боб. В новия сезон Линч ни оставя да надникнем и към живота на познатите герои от Туин Пийкс, но ни потапя и в друга история.

Совите не са това, което са и онова, което ще видите на екрана, не е това, което очаквате. Независимо какви очаквания сте насъбирали в ума си 25 години. Ако не ви е страх от спойлери, вижте галерията.