Швейцария се чуди дали иска чужденци

| от |

Откакто български и румънски роми прииждат към Германия, в Европа се заговори за миграция по бедност. Проблемът на Швейцария е по-луксозен, защото приема предимно квалифицирани чужденци. Въпреки това някои са недоволни, пише Дойче веле.

sui

Препълнени влакове, задръстени пътища, високи наеми, престъпност – някои смятат, че за всичко това са виновни именно чужденците. Дясноконсервативната Швейцарска народна партия наложи провеждането на референдум срещу масовия приток на чужденци. Допитването ще се проведе в началото на февруари.

Позицията на партията не е нова. От години насам лидерът ѝ Кристоф Блохер тръби все едно и също пред осемте милиона швейцарци: „Недостиг на работни места, недостиг на жилища, дъмпинг на заплати, проблеми в училищата и болниците – просто нямаме сили да поемаме повече чужди проблеми. Би трябвало да можем сами да регулираме политиката си спрямо чужденците“, обявява той.

Народната партия, която разполага с 30 процента одобрение, де факто настоява за следното: край на свободата на придвижване, договорена с ЕС преди повече от десет години. Това означава и край на свободния избор на местоживеене и месторабота в рамките на Европа.

„Имаме твърде много имигранти“

Дясноконсервативната партия иска отново да бъдат въведени контингенти, т.е. всяка година да се определя конкретен брой чужденци, които да бъдат допускани в страната, и то така, че да не се надхвърля нивото от 80 000 души, колкото са били миналата година. Председателят на Швейцарската народна партия Тони Брунер казва: „Имаме твърде много имигранти. С нашата инициатива искаме да върнем на Швейцария правото сама да налага ограничения“.

Не всички обаче са на това мнение. Позицията на швейцарския икономически съюз „Economie Suisse“ е, че Швейцария се нуждае от имигрантите – поради липсата на специалисти в определени браншове и поради застаряването на обществото. Европейците, които идват, са високо квалифицирани и са крайно необходими. В крайна сметка не е случайно, че безработицата в Швейцария е едва три процента. Дори близкият до Швейцарската народна партия шеф на Селскостопанския съюз Маркус Ритер не препоръчва Швейцария отново да се „затвори“. „При това положение може да се окаже, че не ни достига работната ръка, от която имаме нужда, за да свършим работата по полето“, казва той.

В строителството на Швейцария по правило се трудят много чужденци, същото се отнася обаче и до високите технологии, фармацевтичната промишленост и здравеопазването, в които са ангажирани голям брой граждани на Германия, Португалия и Италия. Какво ще стане, ако притокът на чужденци секне? Криста Марквалдер от Либералната партия заявява: „Това би било катастрофа за Швейцария както в политически, така и в икономически план. А и ще загубим достъпа си до европейския вътрешен пазар, който е най-важният ни търговски партньор. Затова подобна инициатива никога не би могла да бъде в полза на Швейцария“.

ЕС не е склонен на компромиси

Действително – Европейският съюз вече отправи заплахата, че ще прекрати всички двустранни договори с Швейцария, ако тя ограничи свободата на придвижването. Това означава, че инициативата на Швейцарската народна партия крие реални рискове за страната. Засега е доста трудно да се предвиди как ще гласуват швейцарците на 9 февруари. Много ще зависи от това доколко агресивна ще бъде агитацията преди референдума и какви емоции ще бъдат разпалени. Но едно е ясно: Европейският съюз ще блокира достъпа на Швейцария до общия си пазар, ако тя не се придържа към свободата на придвижването. В крайна сметка този принцип е сред основните достижения на европейското единение и никой в ЕС няма намерение да се отказва от него.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.