Швейцарците се боят от имигранти, но се гордеят с един руснак

| от |

284776_original

Алис Бахджиан и Керълайн Копли от Ройтерс

Само броени дни след като швейцарците гласуваха за въвеждане на нови бариери пред имиграцията, изненадващата победа на зимната олимпиада в Сочи на един роден в Русия сноубордист, когото вече тук галено наричат с прякора Айпод, парадоксално стана повод за изблик на национална гордост.

Снимките на 25-годишния Юрий Подладчиков, който победи американеца Шон Уайт и спечели за Швейцария златния медал в техничната дисциплина халфпайп, превзе челните страници на швейцарските вестници в сряда, борейки се за място със заглавията за плановете на страната да ограничи притока на имигранти.

„Юрий е нашият злато-цар. Щастливо съвпадение е, че отдаваме дължимото на един наш олимпийски шампион, който се казва Юрий Подладчиков“, писа таблоидът „Блик“. „Към олимпийска победа с мощ и стил“, обяви „Тагес-Анцайгер“.

Роденият в Москва Подладчиков се мести в Швейцария на 8-годишна възраст, когато баща му е поканен да преподава в Техническия университет в Цюрих. Преди това семейството му е живяло в Холандия и Швеция. Самият Юрий става швейцарски гражданин през 2007 г. Говори руски, английски и швейцарски немски.

Чужденците са близо една четвърт от 8-милионното население на страната. Но присъствието им поражда страхове сред местните жители, че застрашава тукашния начин на живот. Тези страхове експлоатира дясната Швейцарска народна партия (СВП), която поведе кампания за затягане на контрола над имиграцията. Именно това одобриха швейцарците на референдума в неделя, макар и с минимално мнозинство.

„Странно е, от една страна, че много хора гласуваха за тази инициатива. От друга страна, сега, когато имаме златен медалист, те се гордеят с момчето, което не се казва Ханс Мюлер“, казва Георг Луц, професор по политически науки в университета в Лозана.

Резултатът от референдума разочарова швейцарските бизнес кръгове, включително и банковия сектор, които са силно зависими от чуждестранна работна ръка. Швейцарското правителство също е против затягане на контрола над имиграцията, но сега има на разположение 3 години да въплъти в закони народния вот.

Съгласно договора с ЕС от 2002 г. граждани на Швейцария и на ЕС могат свободно да пресичат границата и да работят и от двете й страни, ако имат трудов договор или ако са самонаети. Сега обаче швейцарските партньори от ЕС предупреждават, че този вот може да минира целия по-широк кръг от споразумения, покриващ всичко – от икономическо и техническо сътрудничество до обществени поръчки и доставки, авиация и жп транспорт.

Резултатите от референдума се отнасят до всички имигранти, не само до тези от страните от ЕС. Поне на теория семейства като това на сноубордиста Подладчиков могат да бъдат засегнати.

„Занапред хората ще могат и трябва да могат да имигрират в Швейцария. Вотът от миналата неделя не може да повлияе на този процес по никакъв начин. Новата конституция обаче ще налага Швейцария самостоятелно да регулира и да взема решения кой може да пребивава тук и колко дълго“, каза Мартин Балтисер, говорител на СВП, в отговор на запитване от Ройтерс.

На въпрос дали швейцарците могат да се гордеят с Подладчиков, Балтисер казва: „Ние силно се гордеем с постиженията на всички наши спортисти на олимпийските игри. Произходът и родното им място нямат значение в случая“.

Според официалната статистика Швейцария е приемала средно по 77 хиляди имигранти в годините между 2007 и 2012. Две трети от тях са от ЕС. Хора с чуждестранен произход играят важни роли на всички нива в швейцарското общество. „Креди сюис“ – втората по големина банка в страната, и фармацевтичният гигант „Новартис“ се управляват от американци.

Звездите на швейцарския футбол Джердан Шакири, Гранит Джака и Блерим Джемайли са етнически албанци, Иносент Емегара е роден в Нигерия, а Йохан Джуру е от Кот д’Ивоар. Веднага след референдума в Туитър се появи снимка на швейцарския национален отбор по футбол с въпроса какво би представлявал той без имигрантите. На нея бяха зачеркнати всички футболисти, освен трима.

След победата си на олимпиадата Подладчиков заяви пред „Блик“: „Руският е моят майчин език. Но когато изпитвам носталгия по родината, си мисля за Швейцария.“

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge