Ще пострада ли Източна Европа от антируските санкции на САЩ?

| от |

15465465465470

Властите на САЩ решиха да прекъснат сътрудничеството с Русия по редица проекти в рамките на руско-американската президентска комисия, създадена още по време на президента Дмитрий Медведев за „презареждане на отношенията”.

Президентът Барак Обама подписа закон за въвеждане на санкции спрямо Москва. Освен това, Северноатлантическият алианс изцяло анулира цивилното и военно сътрудничество с Москва, макар и да остави пролука за продължаване на политическия диалог. Министрите на външните работи на НАТО приеха пакет мерки, насочени към задълбочаване на отношенията с партньори от Източна Европа, също под натиска на Вашингтон. По този начин Америка внедрява нови радикални мерки, но далеч не всички в Европа са съгласни с тях.

Вестник „La Repubblica” пише, че „Европейският съюз буксува по въпроса за санкциите против Русия във връзка с нейните действия по Украйна, което дразни Белия дом”. Според Вашингтон, „Европейският съюз за пореден път демонстрира неспособност…”.

Междувременно Белият дом смята, че „без участието на европейците в определянето на приоритетите икономическият ефект няма да бъде адекватен. Дори свикването на Г-7 без Русия се съпровожда със слухове, че Германия не е съгласна с ликвидирането на Г-8”.

Събитията в Украйна, предизвикали реакцията на Вашингтон, провокираха един важен въпрос: ще устои ли Русия? И още – имат ли граници тези санкции, ще се ограничи ли Западът с икономиката или с този въпроса ще се заеме американското министерство на отбраната? Чисто хипотетично, в случай на икономическа блокада, при която в страната престанат да идват стратегически важни ресурси, Русия може да се сблъска със сериозен недостиг на редица хранителни стоки, лекарства, комплектуващи за производството.

Но, съгласно публикациите на някои украински издания, „санкциите на Вашингтон могат директно да повлияят и върху икономиката на страните от Източна Европа – да създадат там маса проблеми”.

Заместник директорът на Института на глобализацията и социалното движение Василий Колташов, коментирайки положението, отбелязва следното:

- Засега обнародването на западните икономически санкции против Русия предизвикаха своеобразна обратна реакция от страна на южните членки на еврозоната, които заявиха, че от сега визовият режим с Русия се улеснява. От това са заинтересовани всички страни на Източна Европа, които просто искат приток на руски туристи.

В същото време има и механизми за друго сътрудничество, механизми за взаимни инвестиции. Тук американските санкции лягат на абсолютно неподготвената европейска почва, защото в Европа нищо подобно не може да се случи. И това, между другото, е една от главните причини, защо американските и отчасти брюкселски икономически санкции спрямо Русия са обречени на провал – за тях сега няма нито условия, нито заинтересовани сили в Европа. Ще отговаря ли Америка, ако Европа пострада от вашингтонския сценарий?

Американската преса цитира заявления, правени в Брюксел, Берлин, Лондон и Париж. Дори Великобритания, която обикновено е единен фронт със САЩ, не иска въвеждане на икономически санкции. Дейвид Камерън е против да бъдат плашени руските инвеститори, които разполагат свои капитали в Лондонското Сити. Единствената санкция на Европейския съюз стана замразяването на собствеността на 18 чиновници от Украйна,близки до сваления президент Виктор Янукович.

Според Василий Колташов, САЩ сега се стремят да получат трансатлантическо споразумение за свободна търговия, в която да включат не само своите стари партньори Канада и Мексико, но и всички членки на Европейския съюз и асоциирани с тях държави. Т.е. те искат да контролират европейската икономика, като реализират един такъв „план на Маршал наопаки” – като не дадат на европейската икономика стимул за индустриално развитие, но обсебят нейните пазари в подкрепа на износния модел на реиндустриализацията на американската икономика. Това е своеобразен план за износ, който, според администрацията на Барак Обама, следва от една страна да смекчи вътрешните конфликти в САЩ между Републиканската и Демократическата партия, и в същото време да позволи на американската икономика да се съвземе и да продължи излизането от кризата. Този изход от кризата обаче, следва да става за сметка на други страни, и по тази причина отделянето на Крим от Украйна създава един опасен прецедент за Вашингтон и Брюксел, защото по същия начин могат да постъпят и други страни, в това число и от Европейския съюз. Тук Русия се оказва в една нова историческа роля. Не знам, доколко руското ръководство е готово да поеме върху себе си изцяло тази роля, но кризата в Европа ще провокира и други региони да търсят начин за сближаване с Русия, докато американският план за икономически конфликт с Москва не дава никакви икономически стимули за Източна Европа.

И така, санкциите са готови. Това предвижда замразяване на визи, конфискуване на банкови сметки и друга собственост на руски чиновници. Конгресът на САЩ предлага предприемане и на по-строги мерки, които да засегнат икономиката на Русия, по-специално по газовия въпрос. Америка казва, че е „препълнена с газ и го продава за стотинки!. У тях – да. А в Европа щатското гориво ще излезе по-скъпо от руското. Едва ли Европа е готова да преплаща в името на една съмнителна корпоративна солидарност с акцент към интересите на американския бизнес, пише Гласът на Русия.

 
 

Кери Мълиган: нежното лице на Холивуд

| от chronicle.bg |

Кери Мълиган може да изглежда като сладко и невинно момиченце, но е играла на една снимачна площадка с Райън Гослинг, Леонардо ди Каприо и Майкъл Фасбендър. Освен това, е един от ярките таланти на Холивуд и участва във филми, които трябва да присъстват във видеотеката ви (имаме предвид тази в ума ви, явно е, че никой вече не събира касетки“.

Мълиган дебютира в света на филмовото изкуство заедно с Розамунд Пайк и Кийра Найтли в „Гордост и предразсъдъци“ през 2005 година.

Впоследствие тя ще участва в още един филм заедно с Найтли – излязлата през 2010 драма „Никога не ме оставяй“, която й носи отличие за главна женска роля от фестивала в Палм Спрингс и от церемонията на Британските независими награди. По това време престижните награди вече не са новост за Кери, която през 2009 спечели сърцата на зрителите и критиците с ролята на Джени Мелър – гимназиална ученичка, която е на път да получи първите си истински житейски уроци.

Нежната англичанка има рожден ден днес и в галерията може да видите 10 нейни роли, които просто не стават за изпускане.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

British Airways планира днес да възобнови обслужването на полетите

| от chronicle.bg |

Британският авиопревозвач British Airways се готви днес да обслужва „почти нормално“ полетите си на летище „Гетуик“ и „повечето“ полети от „Хийтроу“ след тежкия компютърен срив, който предизвика хаос в трафика през уикенда.

Ще има някои нарушения в разписанието ни за неделя, тъй като самолетите и екипажите ни по света не са на място, съобщи компанията в ранните часове на днешния ден в Twitter, извинявайки се сериозните нарушения вчера. British Airways призовава пътниците да не се отправят към летищата, освен ако полетът им не е потвърден.