Ще напуснат ли шотландците Обединеното кралство?

| от |

На 18 септември е референдумът в Шотландия – „да“ е за отделянето, „не“ за оставане в Обединеното кралство под британския флаг „Union Jack“. Англичани, уелсци и северноирландци няма да могат да гласуват, а само шотландци. За първи път обаче и 16-годишните тийнейджъри ще имат право на глас.  


Силите са изравнени. И за двете каузи има доста солидни аргументи. Ще посмеят ли наистина шотландците да се отделят и какво ще им струва това? Какво ще се случи с икономиката на Шотландия – ще спечели или загуби, ако страната получи независимост? На тези въпроси се опитаха през годината да отговорят десетки журналисти и политици.
Премиерът Дейвид Камерън, финансовият министър Джордж Озбърн, гуверньорът на Банк ъф Ингланд Марк Карни са между значимите фигури от света на политиката и финансите, които ходиха на място в Шотландия да обясняват за вредите от отцепването. Камерън обаче упорито отказа телевизионен дебат с лидера на националистите и шотландски премиер Алекс Салмънд под претекст, че в референдума ще гласуват само шотландци и затова те самите трябва да преценят какво е по-добре за тях.

Барак Обама несръчно се намеси в дебата

за шотландската независимост, заявявайки, че Британия е „по-силна, когато е обединена“. Това стана по време на срещата на Г-7 в Брюксел на 5 юни т. г. Обединеното кралство било „изключителен партньор“ на Америка и това трябвало да продължи, защото партньорството „работело много добре“. Въпреки че финалното решение ще е на шотландските гласоподаватели, той заяви, че Съединените щати имат „дълбок интерес в създаването на сигурност, че един от най-близките съюзници ще остане обединен и ефективен партньор“. В отговор Салмънд заяви чрез слогана на президентската кампания на Обама от 2008 г.: „Ние можем“. В интервю за радио БиБиСи той коментира: „Преди повече от 200 години Америка трябваше да се бори за независимостта си. Ние в Шотландия сме късметлии да имаме демократичен процес, чрез който ние ще гласуваме за нашата независимост“. Според Салмънд с независима Шотландия САЩ ще имат „двама добри приятели и съюзници вместо един“. Мнозина коментатори изтълкуваха изявлението на Обама като намеса във вътрешните работи на Британия.
Икономисти и финансисти предупреждават за заплахите пред финансовото бъдеще на Шотландия. Те сметнали, че отделянето ще струва на всеки шотландец около 1400 паунда.

Валутата ще остане британският паунд

Отначало Алекс Салмънд искаше бъдещата независима държава да приеме еврото, но скоро се отказа от тази идея. Според него нямало проблеми паундът да остане. Той дава пример как в продължение на 80 години Белгия и Люксембург са споделяли една и съща валута. Джордж Озбърн, финансов министър на управляващата коалиция, е против бъдещата суверенна държава да продължи да използва британската лира. Уестминстър иска здрав контрол над данъци и разходи, а независима Шотландия ще настоява за обратното – повече икономическа свобода. Нова валута ще означава повече разходи, но и повече независимост. Финансисти чепкат въпроса как Шотландия ще взема заеми на пазара на ценни книжа – бондове. Те при всички случаи ще са с по-висока лихва – от 0,5 до 1 процент над този на Обединеното кралство. Така излиза, че за да контролират собствената си съдба, шотландците ще трябва да платят повече пари, коментират журналисти на БиБиСи.

change_eddie
Според икономисти коментарите за валутата засега са без тежест – ако страната се отдели, тогава ще има и преговори.
Едно от основните искания на националистите около Салмънд е

бъдещата независима държава да е безядрена

- страната не иска ядрените ракети, носени от подводницата „Трайдънт“. Ако обаче подводницата напусне шотландските брегове, сигурността на Британия ще се оголи, а и въобще на НАТО. Америка е крайно раздразнена от това искане, твърдят наблюдатели.
В момента Шотландия е особено ценна за икономиката на Обединеното кралство със суровините си – нефт и газ, индустрията си – силно развит риболов и огромна империя за производството на скоч уиски. В документален филм, посветен на ползите и вредите от отцепването, БиБиСи допълни, че в момента кралството се радва на известността и печалбите от малка „силиконова долина“ в Дънди. Там са локализирани фирми, много силни в производството на компютърни игри, включително най-известната игра в момента „Майнкрафт“. Дънди е и място за развитие на природните науки.
Според политолози няма да има връщане назад. Шотландците, които не искат независимост, оценяват факта, че са в една от най-големите световни икономики, а независимостта може да струва много скъпо в буквалния смисъл. Други пък са чакали цял живот Шотландия да стане независима. Само след броени седмици референдумът ще покаже коя кампания е била по-успешна.
Отсега икономисти и военни в Обединеното кралство се чудят и маят какво ще стане с военнопромишления гигант BAE systems, произвеждащ военни кораби. В него са заети над 3000 работници. При евентуална независимост производството ще се премести другаде. Тезата на собствениците е „произвеждат военна продукция в Обединеното кралство и за Обединеното кралство. Така че няма да има възможност да останат да работят в независима Шотландия“.
Поддръжниците на кампанията за отделяне

искат да са като в Швейцария

Малкото може да работи и да е ефективно – като Швейцария, та тя е същия размер като Шотландия, твърдят от Шотландската национална партия SNP. Икономисти коментират, че не може да се спекулира дали Шотландия ще забогатее или пък ще обеднее при отделянето. Според тях най-вероятно ще остане същата.
Според БиБиСи големият въпрос е – трябва ли Шотландия да е независима? Защото ако се окаже, че е ужасна грешка, най-вероятно връщането назад ще е невъзможно. Но в крайна сметка важно ще е чувството им за идентичност като нация.

Ето какво мислят българки, женени за шотландци:
„Ако са умни, няма да се отделят, но знае ли човек…“
„Шотландците винаги са искали да са свободни и независими. Чувала съм, като роптаят, че над 50% от данъците им отиват в Англия. Те искат тези пари да си остават тук. Роптаят, че по закон всички големи фирми трябва да имат офис в Англия и да са регистрирани там. Определено не искат да членуват в ЕС. Искат да са самостоятелни, със своите банки, пари и закони.“
„В моето семейство ще гласуваме против. Отделянето няма да донесе това, което искат, защото има прекалено много хора тук, които не работят и не носят нищо в системата, но получават помощи, които идват от английския бюджет. Въпрос на време е населението, което получава помощи, да надмине по брой това, което плаща данъци, затова и дефицитът ще е голям.“
„Омразата на шотландците към англичаните е голяма и аз се опасявам, че вотът за независимост ще се ръководи не от икономически, а от чисто емоционални подбуди. Аз лично считам, че отделянето ще бъде катастрофа за страната“.
„Хубаво е да си горд, но разумно ли е да си глупав?“/Галя Кларк за вестник Дума


АКО ШОТЛАНДИЯ ПОЛУЧИ НЕЗАВИСИМОСТ – ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЩЕ БЪДЕ В РАМКИТЕ НА 143 МИЛЛИАРДА ПАУНДА

АКО ШОТЛАНДИЯ ИЗЛЕЗЕ ОТ ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО, ТЯ ТРЯБВА ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ПАУНДА

 
 

Кери Мълиган: нежното лице на Холивуд

| от chronicle.bg |

Кери Мълиган може да изглежда като сладко и невинно момиченце, но е играла на една снимачна площадка с Райън Гослинг, Леонардо ди Каприо и Майкъл Фасбендър. Освен това, е един от ярките таланти на Холивуд и участва във филми, които трябва да присъстват във видеотеката ви (имаме предвид тази в ума ви, явно е, че никой вече не събира касетки“.

Мълиган дебютира в света на филмовото изкуство заедно с Розамунд Пайк и Кийра Найтли в „Гордост и предразсъдъци“ през 2005 година.

Впоследствие тя ще участва в още един филм заедно с Найтли – излязлата през 2010 драма „Никога не ме оставяй“, която й носи отличие за главна женска роля от фестивала в Палм Спрингс и от церемонията на Британските независими награди. По това време престижните награди вече не са новост за Кери, която през 2009 спечели сърцата на зрителите и критиците с ролята на Джени Мелър – гимназиална ученичка, която е на път да получи първите си истински житейски уроци.

Нежната англичанка има рожден ден днес и в галерията може да видите 10 нейни роли, които просто не стават за изпускане.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.