Ще напуснат ли британците ЕС?

| от |

Откакто преди година британският премиер Камерън обяви намеренията си за провеждането на референдум за оставането на страната в ЕС, постоянно се говори за излизане от Общността. Но има и други предложения, пише в свой анализ Дойче веле.

uk-eu-doors-web

Резултатите от допитването, проведено по поръчка на британския „Обзървър“ миналия декември, са еднозначни: на въпроса дали смятат страната си за европейска, 84 процента от германците отговарят утвърдително, докато при британците такъв отговор дават само 40 на сто.

За популистката Партия на независимостта, както и за някои медии и представители на консерваторите, Брюксел е основен виновник за всичко, което не върви: имиграцията, бюрокрацията, прахосването на пари. В този контекст последните данни от допитванията изобщо не звучат неочаквано, изтъква социологът Питър Келнър: „В момента има минимално мнозинство, което поддържа излизането на страната от Европейския съюз – 45 процента искат това, 35 процента са за оставането на страната в Общността и 20 на сто се колебаят“.

Преди една година британският премиер Камерън обеща на сънародниците си, че ако бъде преизбран, през 2017 година ще организира референдум за европейското членство: „Време е народът да си каже думата, време е нещата с Великобритания и Европа да се изяснят“, твърди Камерън.

Договарянето на нови правила в ЕС бе второто обещание на Камерън. Премиерът настоява за същностна реформа в Общността, която до доведе до повече гъвкавост, намаляване на бюрокрацията и без да се налага хармонизация във всичко. Британският премиер е на мнение, че така реформираният Европейски съюз ще стане и по-конкурентоспособен – в него Брюксел ще има по-малки правомощия, а националните парламенти ще взимат повече решения.

UK-Representation-to-the-EU

За общите правила

Апелът на Камерън е адресиран не само към останалите страни-членки на ЕС, а най-вече към публиката във Великобритания. При това не без известен успех – председателят на Съюза на индустриалците Джон Кридланд заяви следното: „И големите, и малките британски фирми казват: трябва да останем в променения Европейски съюз, а не извън него и без влияние“. Инвеститори като Хонда, Нисан, Форд, Ситигруп или Унилевър предупреждават, че ако Великобритания излезе от ЕС, ще се изтеглят от страната.

И тези изказвания, и стратегията на Камерън обаче не впечатляват особено противниците на ЕС от Партията на независимостта и от Консервативната партия. Те поставят нови, нереалистични изисквания като например за край на свободата на придвижване в рамките на Общността.

Само преди две седмици десетина консервативни депутати поискаха в писмо парламентът да получи правото на вето над всяко решение на ЕС. В този случай дори и критично отнасящият се към ЕС външен министър Улиям Хейг се почувства длъжен да се намеси: „Това, което в система с общи правила не е възможно, включително и в зона за свободна търговия, е отделните парламенти едностранно да могат да казват – няма да правим това. Вътрешният пазар не би могъл да функционира така“.

Интересите на Лондон

Оттогава насам хардлайнерите възприемат Хейг като предател. Те гледат по същия начин и на финансовия министър Джордж Озбърн след като преди седмица той заяви, че Великобритания иска да остане в Европейския съюз, но с нови договори: „Сегашните не са изготвени за съюз, в който някои страни-членки държат на много по-дълбока интеграция от другите. Вместо да се изправи срещу истината, Брюксел използва еквилибристики, за да нагоди съществуващите договори към ситуация, на която те не съответстват“, твърди Озбърн.

Лондон се опасява най-вече от това, че без промени в договорите интересите на държавите извън еврозоната ще отстъпват все повече на заден план. Според Питър Келнър много е важно как ще бъде формулиран въпросът за референдума: „Ако британците бъдат попитани, например, дали биха подкрепили оставането в ЕС ако консервативното правителство предоговори правилата, а Дейвид Камерън призове за оставане в Общността, тогава повечето британци биха подкрепили членството“, твърди социологът.

 
 

Арнолд Шварценегер ще играе в новия „Терминатор“

| от chronicle.bg |

Първите два Терминатора са едни от най-иконичните филми на 80-те и 90-те. Тогава Арнолд Шварценегер е на върха на кариерата си, реплики от диалога мигновено стават любими на хора по целия свят, а като хвърлим един поглед от днес, можем да кажем, че филмите остаряват доста добре. Това е и причината феновете да искат франчайза да извади нов филм, въпреки последните няколко по-слаби ленти.

Сега обаче Арнолд Шварценегер се завръща в новия, шести поред „Терминатор“!

По време на присъствието си на Фестивала в Кан, Арнолд потвърди пред журналисти завръшането си, заедно с Джеймс Камерън. Той каза: „Връща се. Движи се напред. Той (Камерън) има няколко добри идеи как да продължим историята. Аз ще участвам във филма.“

Това са чудесни новини за всички фенове! Франчайзът не беше същия без Арнолд. Той също така каза колко е доволен, че е пропуснал ужасния „Терминатор: Спасение“. След напускането му филмите са малко или много неуспехи и падения един след друг.

„Терминатор 6″ има и още един жокер – Джеймс Камерън. Той не е режисирал филм от франчайза от „Терминатор2: Страшният Съд“ през 1991 година, за който се смята, че е най-добрият. Нищо чудно, че Арнолд е съгласен да се снима в новя филм.

Във време на носталгия и ребути, нищо чудно, че Терминатор получава внимание. С междузвезден каст от Арнолд Шварценегер, Емилия Кларк, Джей Кортни и Дж. К. Симънс изглежда, че следващият филм ще бъде доста добър.

 
 

Shazam се включи в борбата с Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Ако сте в Англия и сте ползвали Shazam през последните няколко дни, може да ви е направо впечатление, че приложението за разпознаване на песни се държи като болен от деменция.

Shazam се затрудняваше в опитите си да разпознае песента, която тече, все едно не може да си спомни.

Нормално бе да си помислим, че приложението страда от някакъв бъг, но се оказва, че то всъщност е част от проекта The Shazam Forgot, който цели повишаване информираността за болестта на Алцхаймер.

Когато приложението в крайна сметка успява да идентифицира песента, то показва и реклама на организацията с нестопанска цел Alzheimer’s Research UK. В резултат на тази кампания, повече от 5000 души са посетили страницата на организацията.

 
 

Страшни мъже, модерна телевизия

| от Амелия Понд |

Човек обича да се страхува, макар и понякога да не си признава. Но една неделя е нищо без доза приятни страшни мъже, които искат да те хванат и разкъсат на парчета. Без причина, ей така, просто защото не ги кефиш.

Страшната телевизия и нейните най-ярки персонажи могат да се похвалят, че са докарали повече безсънни нощи в човешката история от всяко друго ентъртеймънт събитие.

Този понеделник един от сериалите, който изкарваше акъла на много от нас през 90-те се завръща. „Туин Пийкс“ е телевизионното събитие на годината. В центъра му, макар вече да го няма, винаги ще остане Боб. Страшният сивокос мъж, който обича да се забавлява с хората е от онези плашещи преживявания, които се помнят дълго.

Той и още четирима приятни младежи са част от нашата скери селекция днес. В галерията горе.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.