Северното сближаване с НАТО

| от |

За Финландия и Швеция винаги е било много важно да запазят своя военен неутралитет. В контекста на конфликта с Русия обаче Хелзинки и Стокхолм предпазливо търсят по-тясно сътрудничество с НАТО, предава Дойче веле.

По данни на финландското министерство на отбраната руски военни самолети са нарушили за трети път в рамките на една седмици въздушното пространство на страната. Подобни инциденти се случват често по дългата 1 300 километра граница с Русия. Обикновено финландските власти не им обръщат особено внимание и ги отдават на невнимание. Но в контекста на ескалиращата украинска криза честотата на тези инциденти буди основателна загриженост. Главнокомандващият финландските въоръжени сили генерал Ярмо Линдберг наскоро заяви, че Европа трябва да се настрои за внезапно влошаване на положението със сигурността по източната си граница. Либералният финладски евродепутат и автор на книги за Русия и бившия Съветски съюз Нилс Торвалдс казва, че “ в момента не съществува заплаха за Финландия“. Според него, Русия грубо е нарушила международното право и е доказала, че е готова да употреби насилие срещу една съседна дъжава и да я окупира. „Ето защо Финландия трябва да напасне политиката си за сигурност към новите реалности“, казва той.

Закрилата важи само за членове на НАТО

Швеция също се приспособява към новите реалности. Финландия и Швеция възнамеряват на предстоящата в началото на септември среща на върха в Уелс да подпишат споразумение с НАТО за военна помощ в кризисни ситуации (Host-Nation-Support). Споразумението ще разреши на сили за бързо реагиране на НАТО да провеждат учения на територията двете страни и да оказват военна и цивилна помощ на съюзнически и приятелски държави. Военната закрила в случай на нападение важи обаче само за страните-членки на Алианса.

Нилс Торвалдс казва, че намеренията на финландското правителство „не са следствие от сегашната криза в Украйна“. Финландия преговаря за ново споразумение с НАТО от десетилетие насам. Шведското правителство все още не стигнало толкова далеч. Очаква се обаче да получи мнозинство в парламента още преди срещата на върха на НАТО в Уелс. Шведското министерство на отбраната съобщава на сайта си, че “ споразумението се базира на доброволен принцип и важи само в случай на официална покана от шведска страна за провеждане на натовски учения на територията на страната“. Споразумението ще влезе в сила през 2016 година.

Старо сътрудничество

Швеция и Финландия отдавна сътрудничат с НАТО. Двете страни са сред съоснователите на програмата „Партньорство за мир“ от 1994 година, в която участват 22 страни от Европа и Азия, в това число и Русия. Швеция и Финладия взеха участие и в ръководената от НАТО мисия в Афганистан. Дълго време обаче пълноправното членство в Алианса не бе подлагано на дискусия. Сега нещата се променят, поне във Финландия. Президентът на страната Саули Нийнистьо заяви, че присъединяването на Финладия към Алианса остава възможност за страната.

Премиерът Александър Стуб дори официално се изказа за пълноправно членство в НАТО. Резултатите от актуална анкета показват, че две трети от офицерите във Финландия са за пълноправно члество на страната в НАТО. От години насам по-голямата част от населението на двете северни страни обаче е против. Въпросът е дали общественото мнение се е променило в контекста на украинския конфликт? Последните проучвания във Финландия сочат, че в хода на кризата в Украйна процентът финландци, които подкрепят присъединяване към НАТО, се е увеличил от 22 на 26 процента. Финландският евродепутат Нилс Торвалдс смята, че ако Русия продължава агресивната си политика, след четири до пет години Финландия ще се присъедини към НАТО.

Русия губи и последните добронамерени страни

През юни един от съветниците на президента Путин обвини двете северни страни в „русофобия“ и ги предупреди за последиците от евентуално членство в НАТО. Швеция и Финландия спазват военен неутралитет, но като членки на ЕС участват в санкциите срещу Русия и категорично спадат към западния лагер. Финландия, която поддържа тесни търговски отношения с Русия, вече страда от бремето на руските контрамерки.

Според Нилс Торвалдс, Финландия няма да се остави да бъде сплашена. „Русия се заблуждава, ако вярва, че Финландия ще се дистанцира от европейските решения, за да запази особените си отношения с Русия. От друга страна, европейското членство не изключва добре функциониращите отношения“, казва той. Русия също печели от добрите си отношения с членката на ЕС – Финландия. „И Финландия може да играе конструктивна роля при определянето на европейската политика спрямо Русия“, казва Нилс Торвалдс. По всичко изглежда обаче, че Русия е на път да загуби и последните си добронамерени западни партньори в лицето на Швеция и Финландия.

 
 

Даниъл Дей-Луис приключва актьорската си кариера

| от chronicle.bg, по БТА |

Трикратният носител на награда „Оскар“ Даниъл Дей-Луис приключва актьорската си кариера, съобщиха световните информационни агенции, позовавайки се на говорителката му.

Решението е лично и обяснения за него Даниъл Дей-Луис няма да дава, каза говорителката Лесли Дарт. „Той е изключително благодарен на всички с които е работил, и на публиката“, допълни тя.

Последният филм с Даниъл Дей Луис – „Phantom Thread“ ще излезе по екраните през декември.

Даниъл Дей-Луис спечели третия си „Оскар“ за най-добър актьор през 2013 г. за ролята на президента Линкълн. Така той стана първият, печелил три пъти тази награда. Предишните му две са за „Левият ми крак“ (1989) и „Ще се лее кръв“ (2007).

Даниъл Дей-Луис, който е на 60 години, е известен с това, че подбира внимателно ролите си и прави дълги паузи между ангажиментите си. Много водещи кинокритици го определят като един от най-добрите съвременни актьори. През 2013 г. сп. „Тайм“ го включи в списъка на най-влиятелните хора.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

1.0-литровият EcoBoost на Ford отново е световен двигател на годината

| от chronicle.bg |

1.0 EcoBoost на Ford бе избран за Световен двигател на 2017 година в категорията „Най-добър двигател до 1.0 литър“ за шести пореден път, което означава, че малкият и мощен 3-цилиндров бензинов агрегат остава ненадминат в категорията си от представянето му през 2012 г.

Журито похвали комбинацията от динамика, икономичност и технологии. 1.0-литровият EcoBoost вече притежава общо 10 награди за Световен двигател на годината, включително три пъти за цялостен победител и веднъж за най-добър нов двигател.

Наличен със 100, 125 и 140 к.с., 1.0-литровият EcoBoost на Ford задвижва един от пет нови автомобила Ford, продадени в Европа, включително две от пет коли Fiesta. Бензиновите EcoBoost двигатели на Ford с обем до 3.5 литра осигуряват мощност и икономичност на автомобилите Ford по целия свят, от компактната нова Fiesta до лекотоварната гама Transit, както и спортните Ford Performance коли – Focus RS и суперавтомобила Ford GT.

Икономичният 3-цилиндров 1.0-литров EcoBoost бе избран за „Най-добър двигател до 1.0 литър“ от жури, съставено от 58 автомобилни журналиста от 31 страни. Представен за първи път във Ford Focus през 2012 г., иновативният двигател продължава да господства в сегмента си, въпреки растящата конкуренция в категорията, популярна сред поребителите и важна за автомобилните производители. Тази година в категорията до 1 литър се състезават 35 двигателя – 9 повече от дебютната за 1.0-литровия EcoBoost година.

1.0-литровият EcoBoost двигател с иновативна технология за деактивиране на един от цилиндрите, от началото на 2018 г. ще осигурява намалени експлоатационни разходи за клиентите с автоматичното изключване на единия от цилиндрите на двигателя, когато пълната мощност не е необходима, като движение по инерция или с постоянна скорост.

Като пример за напредналите технологии, които позволяват на Ford да осигурява избор от задвижване с ефективните си бензинови, дизелови и електрически двигатели, технологията може да изключва и включва единия цилиндър за 14 милисекунди – 20 пъти по-бързо от мигването на око – без компромис с мощността и рефинираността.

 
 

Новата Opel Insignia – лукс, 4×4 и авангардни светлини

| от chronicle.bg |

Новото поколение на флагмана Insignia на Opel празнува българската си премиера в присъствието на над 300 почитатели на марката, настоящи и потенциални клиенти и медии, сред тях бяхме и ние.

Директорът на представителството на Opel за България Вихрен Горанчев представи модела, като обърна внимание на авангардните матрични светлини IntelliLux LED® , високотехнологичната система за задвижване на четирите колела с torque vectoring, свръхмодерните системи за асистенция на водача, висококачествения интериор със сертифицираните от AGR ергономични предни седалки и типичната за Opel първокласна свързаност с интеграция на смартфон, която сега включва уникалната система Opel OnStar. Тези системи ни бяха визуално представени благодарение на високотехнологичното видео прожектиране върху четирите стени на залата.

Това, което чакахме с нетърпение обаче, беше близкото запознанство с модела, което се случи благодарение на двата високооборудвани автомобила в Sofia Event Center.

Няма спор, че новата Insignia получава възможно най-добрия старт в живота благодарение на голямата популярност и успех на своя предшественик. Лансираното през 2008 година първо поколение Opel Insignia поставя началото на нова ера за марката. Той предложи множество иновативни технологии и вдъхновяващ непреходен дизайн, а когато се появи за първи път беше високо оценен от публиката и медиите, които го избраха за Автомобил на годината 2009 за Европа. Година по-късно и българските медиите му присъдиха най-високото отличие за България.

Ако първата Insignia маркира началото на нова ера за Opel, второто поколение Insignia идва в началото на следващата ера, която всъщност започна преди година и половина с новата Astra, а за първи път беше обявена с Opel Monza Concept на автомобилното изложение във Франкфурт през 2013 г. Концептуалният модел е послужил за вдъхновение на дизайнерите и инженерите на новата Insignia, които са създали истински флагман.

Като цяло новият модел е значително по-лек и динамичен, като в същото време е нараснал на дължина и широчина и е загубил малко от височината си. Ярко изразената предна решетка и тънките източени предни светлини, както и високотехнологичната визия на задната част създават драматизъм в стилистиката на Insignia, осигурявайки на версията Grand Sport излъчването на купе.

Вниманието към най-малкия детайл е ясно видимо и в интериора на новата Insignia.

Кокпитът видимо отразява стилистичната философия на Opel. Водачът седи по-ниско от преди и по тази причина е по-добре интегриран в автомобила, вероятно сдобивайки се с по-спортно, по-ангажиращо и по-интензивно преживяване при шофиране (но повече за него ще ви каже, след като тестваме модела). Повече внимание е обърнато на контролните органи и инфоразвлекателният интерфейс, а head-up дисплеят подчертава дигиталния характер на инструментите, като сензорният екран без рамка на системата IntelliLink излъчва едновременно изтънчен и технократски чар.

За първи път при Opel новото поколение Insignia се предлага с интелигентна система за задвижване 4 Х 4 с torque vectoring, при която мощността се разпределя индивидуално към 4-те колела.

Много малко модели в сегмента предлагат такава широка гама от интелигентни технологии, като новото издание на флагмана на Opel, започвайки от head-up дисплея, през адаптивния круз контрол, който обожаваме, автоматичното аварийно спиране и активното поддържане на лентата на движение, до предупреждението при опасност от сблъсък отпред с разпознаване на пешеходци. Новият флагман на Opel е и първият автомобил на марката от Рюселсхайм, осигуряващ значително подобрена защита на пешеходците и с помощта на активен преден капак, който в случай на сблъсък се повдига в рамките на милисекунди, за да увеличи разстоянието до компонентите в двигателния отсек.

Може би помните, че обърнахме внимание на новото поколение на иновативните IntelliLuxLED® матрични светлини, които дебютираха с новата Astra. Е, при новия Opel Insignia те са значително усъвършенствани.

Новата Insignia предлага типичните за марката Opel инфоразвлекателни технологии и свързаност от най-високо ниво. Това е гарантирано от последното поколение системи IntelliLink с Apple Car Play и Android Auto. Естествено, за новия флагман е на разположение денонощно системата за свързаност и услуги Opel OnStar, с която ви запознахме на тестдрайва на Zafira. Персоналният асистент предлага множество услуги: от автоматична реакция и помощ при катастрофа до асистенция при откраднат автомобил, като с новата Insignia стартират и две нови услуги – резервиране на хотелска стая и търсене на място за паркиране.

Новият Opel Insignia е вече в автосалоните на дилърите на марката, а рекламната му кампания за България стартира днес. Може да видите снимки от премиерата в галерията ни.