СЕМ разкъсват с въпроси шефа на БНР. Радослав Янкулов: „Не знам.”

| от |

16ff36ae4eca06190557494bc1cf764e

На редовното си заседание на 28 януари, членовете на СЕМ, Георги Лозанов, Мария Стоянова, Иво Атанасов и Анна Хаджиева (отсъства Анюта Асенова) провеждат среща с Генералния директор на Българското Национално Радио, Радослав Янкулов.

Стенограмата от заседанието е прелюбопитно четиво за интересуващите се данъкоплатци – как се управлява общественото БНР, какви са плановете за бъдещето развитие, какво мисли директорът му по актуалните проблеми…

Цитираме най-интересните части от разговора.

За заплатите на служителите

Мария Стоянова: „ По време на управлението на Вашия предшественик, колегите ми в СЕМ често поставяха въпроса за заплащането на служителите в БНР. Сега ще иззема тяхната инициатива, за да попитам за увеличението на заплатите. Към август миналата година, когато провеждахме конкурса за генерален директор на БНР, данни, с които разполагам сочат, че разликата в заплащането на журналистите от БНТ и БНР е в размер 22% в полза на журналистите от БНТ. Знам, че сте обещали на колегите от БНР, че ще получат увеличение от януари тази година. Това е и въпросът ми: кога ще се зарадват те на увеличение?”

Радослав Янкулов: „Никога не съм казвал, че през януари, ще има увеличение на заплатите, но съм казвал, че увеличение на заплатите ще има следващата година т.е. 2014. Надявам се, че ще се случи от април нататък.”

Анна Хаджиева: „За цялата система?”

Радослав Янкулов: „За цялото БНР – 1480 човека.”

Мария Стоянова: „Т.е. “от април нататък” означава, че няма да бъде през април, а заплатите ще се увеличават поетапно от април.”

Радослав Янкулов: „Аз мисля, че това не е въпросът. Въпросът е да се разпредели бюджета, който получихме, ние в момента това правим и увеличението на заплатите може да се случи само, ако се реализира едно добро разпределение на бюджета и се реализират икономии по различни пера в бюджета, плюс собствени приходи.”

Мария Стоянова: „Като се има предвид, обаче, че вие за разлика от БНТ, които страдат от намаление на бюджета, за щастие нямате такъв ущърб във вашите финанси и като се има предвид, че вече започнахте реформиране, оптимизиране на системата, би ли могъл да се ускори този процес?”

Радослав Янкулов: „Защо трябва да се ускорява?”

За рейтингите

Радослав Янкулов: „Миналият път обясних, че социологически изследвания няма защото нямаме финансови средства. За да се направи социологическо изследване трябва да се направи обществена поръчка и т.н. колкото и парадоксално да Ви звучи. Сега в новия бюджет разпределяме нещата, подготвили сме обществена поръчка и тя ще стане факт.”

Георги Лозанов: „Не се ли притеснявате, че показателите може да са се променили неблагоприятно?”

Мария Стоянова: „Вие наистина сигурно имате такива данни, защото са Ви важни за рекламодателите. С г-н Янкулов сме имали щастието да работим в частни медии и знаем, че там също непрекъснато се държи сметка за слушателската аудитория и интерес. Т.е. такива данни има?”

Радослав Янкулов: „Нямаме никакъв проблем в това отношение, не се притесняваме.”

Георги Лозанов: „Имате някаква индикация, че не пада аудиторията?”

Радослав Янкулов: „Нямаме никаква индикация, че пада аудиторията.”

Георги Лозанов: „Имате ли някакви индикации, че не пада аудиторията?

Радослав Янкулов: „Имаме разбира се, само за няколко месеца аудиторията на радио „София” се увеличи. Но положението със сайта не е добро. Сега трябва да купуваме нови сървъри, тъй като тези вече не издържат на посещенията.”

За „положението със сайта“

Мария Стоянова: „Е нали скоро бяха купени?”

Радослав Янкулов: „Не издържат на посещенията в сайта.”

Георги Лозанов: „Г-н Янкулов, моля Ви, на база обективни изследвания в съпоставителен план, когато се говори за „Бинар”, ако нещата наистина са в положителна посока, да се види преди и да се измери сега. Това са обективни показатели, на база на които може да се оцени дейността и управлението на радиото. Тъй като Вие знаете, че имахме кореспонденция с бившия директор Паулиана Новакова, която смята обратното, че тогава радиото е имало модел, смисъл и т.н., а сега всичко се е разпаднало и никой не знае, какво се прави там и няма никакъв резултат.”

Радослав Янкулов: „Тука има известно разминаване в интерес на истината, защото ние днес дойдохме за да разговаряме за Петър Волгин, тъй като в писмото, което получихме това беше темата. И за това не нося нищо, което е свързано с продължението на разговор ни за отчета.”

За Петър Волгин

Мария Стоянова: „Добре, нека тогава да говорим конкретно. Тези коментарни монолози, които си позволява авторът на предаването и негов водещ Петър Волгин, са странни от гледна на това, че първо, те се правят от ефира на Националното радио на България, второ, от честота, която представлява държавен ресурс на България, трето, тези коментарни монолози са доста патетични и емоционални, като тука вече може да се задълбочим на журналистическо-етична тема и да поговорим и за стандартите в БНР – до каква степен въпросните монолози са издържани, балансирани, обективни, до каква степен те са подплатени с факти, когато са насочени да информират публиката и каква всъщност е тяхната цел, защото това е основния въпрос. Когато застанеш пред микрофона ти имаш цел. Каква е целта, когато се изрича всичко това? Какво иска да ни каже водещият с него? До каква степен той цели информираността на аудиторията, когато казва, че еди-кой си е еди-какъв си и т.н., а не дава възможност на засегнатите да кажат мнението си? Търси ли изобщо такова насрещно мнение? Това са въпроси, които се слагат под общ знаменател с плурализъм и професионализъм. За целта си направих труда, седнах и прочетох един от най-утвърдените професионални журналистически кодекси в света и това са т. нар. редакционни правила на ВВС. С удоволствие бих ви ги предоставила, макар, че съм убедена, че ги познавате, ако не разполагате с тях. Говорихме дълго с колегите по това, колко либерално сме отворили вратата на журналистиката в България, от страх и уплаха да не би случайно някой да ни обвини в цензура. Докато слушах програмата и други обществени радиа, извън България, си дадох сметка, че ние доста широко сме си отворили вратата, за жалост в ущърб на професионализма. Говорехме си за това, че може би е редно обществените медии, каквито са БНР и БНТ, да помислят отново, като се вдъхновят може би от правилата на ВВС, отново се връщам на тях, защото те са утвърдени в световен мащаб и там колегите са си положили доста труд за да ги обобщят, за да ги проверят в практиката, да ги докажат в тяхната принципност. Разбира се, в състояние съм веднага да ви цитирам някой от тях, но това, за което си мислехме е, че може би всички журналисти и в радиото, и в телевизията трябва да бъдат запознати с кодекс за поведение пред микрофона, с вътрешни правила.”

Радослав Янкулов: „Има и са запознати.”

Мария Стоянова: „Кога се запознават с него?”

Калина Станчева: „Аз не си спомням последните години в „Хоризонт” да не е имало кодекс. Но и правилника и етичния кодекс в „Хоризонт” правят разлика, че журналистът и водещият трябва да имат собствена позиция и да го маркира.”

Мария Стоянова: „И това е във вашите правила?”

Калина Станчева: „Мисля, че във всички правилници е така.”

Радослав Янкулов: „Тука пише ли, че трябва да има позиция?”

Мария Стоянова: „Точно обратното пише.”

Калина Станчева: „Мнение на водещия трябва да се разграничи, че не е позиция на цялото радио и да провокира с това мнение на водещия.”

Георги Лозанов: „Мнението не може да го забраним.”

Мария Стоянова: „Ще цитирам, за да говорим конкретно, понеже г-н Янкулов обърна внимание върху текста. Има различни глави в този кодекс на ВВС. Тази, от която ще цитирам, се отнася до безпристрастността: „Точка 4.4.13. Водещите, репортерите, кореспондентите са общественото лице и глас на ВВС. Те могат да имат значително въздействие върху възприятията за това дали е постигната съответната безпристрастност. Нашите зрители и слушатели не бива да могат да кажат по продукцията на ВВС, какви са личните предразсъдъци на нашите журналисти или на водещите на новини и актуални предавания свързани с обществената политика противоречиви, политически или индустриални въпроси, или спорни теми от някоя друга тема. Те могат да предложат професионалната си преценка, базирана върху доказателства, но не могат да изказват лични мнения в продукции на ВВС, включително и онлайн. Когато става въпрос за спорни теми ние трябва да гарантираме, че широкият спектър от мнения и гледни точки са получили съответното внимание и перспектива особено, когато полемиката е активна, мнението следва да бъде ясно разграничено от факта.” В предаването „Деконструкция” мнението и факта са свързани и слушателят има проблем да разграничи мнението от факта. Друго: „Постоянни водещи и репортери свързани с новинарски или с обществено политически продукции, могат да предлагат професионалното си мнение на базата на доказателства, въпреки това, като цяло не е уместно те да презентират програми или да пишат сценарии, базиран върху личното му мнение относно обществена политика, противоречиви политически или индустриални въпроси, или спорни теми.” Т.е. това схващане в България, че ние имаме право на лично мнение е доста спорно от професионална гледна точка. Знаете ли защо? Защото, когато журналист застава пред микрофона, не заставаш в своето лично качество, а като ти служител на една компания, в случая медия. Той работи там и получава заплата за това, че говори по радиото. От него слушателят очаква, че той изразяваш позицията на тази медия, така както в ВВС са формулирали това доста конкретно. Друго нещо, което ми прави впечатление – ние в България забравяме, това не е свързано конкретно с г-н Волгин, обаче всеки от нас, когато е ставал журналист е научавал едно от първите условия, за да бъде професионалист, а именно да не превръща сам себе си в звезда, а звездата да бъде събеседникът му. Той трябва да “изкара“ от него информацията, която е ценна и важна. В случая, се притеснявам от факта, че ние в България започнахме твърде много да обръщаме фокуса на внимание върху самите личности, върху самите журналисти, а не върху продукцията, която те произвеждат.”

Радослав Янкулов: „Това за звездите е малко спорно. Моите впечатления са, че световни медии се гордеят с факта, че при тях работят звезди-журналисти.”

Анна Хаджиева: „Само че работата им ги е направила звезди, а не тяхното самопровъзгласяване през собственият им разказ за личните им достойнства с акцент върху незаменимостта им. Това е разликата.”

Радослав Янкулов: „Вие имате нещо предвид?

Мария Стоянова: „Ние водим в момента професионален разговор.”

Радослав Янкулов: „Някой който се е провъзгласил за звезда?”

Мария Стоянова: „Имам такова усещане, да. ”

Мария Стоянова: „Говорим за кодекс, все пак хората са седнали и са си написали.”

Радослав Янкулов: „Помогнете ми да анализирам следния факт: 99% от писмата свързани с Волгин са заради някакво несъгласие, заради неговата работа и с проявите му в предаванията. Не подобен процент, но огромен процент гласове за Волгин, има той да стане №1 на програма „Хоризонт” за миналата година.”

Мария Стоянова: „И какво ни казва този факт?”

Радослав Янкулов: „Не знам.”

Анна Хаджиева: „Да говорим по същество. Ако г-н Волгин започне да се занимава с политическа дейност от БНР ще има ли някаква реакция? И може ли неговото предаване да се счита за пропаганда?”

Радослав Янкулов: „Ако Волгин започне да се занимава с политическа дейност ще го уволня.”

 
 

Сините очи и големите амбиции на Себастиан Курц

| от chronicle.bg, по Haaretz |

Поддръжниците му го виждат като бъдещето на страна, която досега винаги е гледала предимно към миналото, отколкото към бъдещето. Противниците му го виждат като обикновен кариерист, жаден за власт.

Където и да е истината, малцина австриици оспорват това, че техният 31-годишен външен министър, Себастиан Курц, вече остави дълбока следа в историята на централноевропейската държава. След агресивна кампания и спечелени предсрочни парламентарни избори, той стана най-младият министър-председател на страната и един от най-младите лидери в Европа.

Мъжът с детско изражение и арийска осанка омая населението. Спиран е на улицата, хората си правят селфита с него, други искат автографи, сякаш е кинозвезда. Младостта се отразява в небрежния му подход към работата. Политикът е известен с това, че настоява да го наричат Себастиан, вместо „господин Министър“. Някои австрийци дори отиват по далеч, обръщайки се към него с умаленото Басти. Ако се возите в самолет за Австрия е напълно възможно той да седне на мястото до вас. Според ново решение, представители на чужди правителства и техните началници следва да пътуват в икономична класа, вместо в бизнес класа.

Нека обаче нищо от това не ви заблуждава. Себастиан Курц е повече от поредния политик с грабващо бебешко лице. Зад сините очи се намират увереността, лидерските качества и големите амбиции на един млад политик, когото все по-често ще виждаме редом до световните лидери с побелели коси.

Роден е през 1986 година и завършва гимназия през 2004 година. Следва право, но прекъсва, за да се посвети на политическата си кариера. Започва на общинско ниво, влизайки в Градския съвет на Виена през 2010 година. Може би единствената част от биографията му, която би искал да изтрие е именно от този период. Слоугънът на кампанията през 2010 година е „черното е готино/секси“. Във видеото 23-годишният кандидат се вози в Хамър, придружаван от жени с изкусителни форми. Фокусът е върху гърдите им. Една от спирките в клипа е клубът Мулен Руж, където е организирано черно „готино/секси“ парти. По-късно Курц излиза на улицата да раздава презервативи, обяснявайки как е загубил девствеността си на 15 години. По време на сегашната му кампания това му беше натяквано неколкократно и противниците го използваха, за да го компрометират.

Големият скок идва през 2011 г. Тогава Курц става директор на отдела по интеграция в министерството на вътрешните работи. „Виждам себе си като човек, при когото имигрантите да идват за помощ“, казва той тогава, опитвайки се да изгради нов имидж на Австрия, като гостоприемна страна за чужденците. С изкачването по стълбите на властта обаче, възгледите му се променят. През 2013 година, когато заема поста на външен министър и хиляди имигранти нахлуват в страната, той започва да говори за опасностите на масовата имиграция. Промените в идеологията му политолозите обясняват с помъдряването, което неминуемо се появява, колкото по-големи стават отговорностите на съответния пост. От другата страна са коментарите, които го определят като човек, желаещ да се издигне до властта, използвайки крайнодесни подходи. Също така е привърженик на идеята за ограничаване на преференциите, които Европейският съюз дава на имигрантите.

Негови са решенията за спирането на външните средства за построяването на джамии и забраната на бурки на обществени места. „Искаме ислям в австрийски стил, а не такъв, диктуван от други държави“ е аргументът му.

Един от най-напрегнатите моменти в кариерата му и изпитание за качествата му , е през 2016 година, когато затваря Балканския бежански коридор. Първоначално решението е остро критикувано и изглежда като действие срещу най-силната жена в днешна Европа – Ангела Меркел. Самата тя е известна с отворената си политика към бежанците, позволявайки на близо половин милион имигранти да влязат в Германия. С течение на времето обаче възгледите се променят и Меркел признава, че това е било правилното решение.

Твърдата му позиция се появява и по отношение на Турция. Австрийският политик се изказва остро против президента на Турция, Реджеп Таийп Ердоган, твърдейки, че в него се наблюдават „диктаторски тенденции“. През юли тази година, той отказа на турския министър на икономиката да лети до Австрия за церемония по случай една година от преврата в Турция. В момента политикът е за прекратяване и на преговорите за членството на Турция в Европейския съюз.

Излишно е да споменаваме, че тази година е най-напрегната в кариерата му досега. Преди няколко месеца, преди да навърши 31 години, Курц беше избран за лидер на Австрийската народна партия. Шокът дойде, когато той обяви, че се оттегля от коалицията със социалдемократичната партия , довеждайки Австрия до ситуация на предсрочни парламентарни избори.

Във видеото в кампанията го виждаме как изкачва планина. Посланието е: „Правилният път не е задължително лесен. Да постъпваш правилно е ситуация, в която често си сам.“ А слоугънът в кампанията му  за лидер на партията беше: „Време е за нещо ново“. Предстои да видим какво ще е това ново, освен затягане на мерките по отношение на нелегалната имиграция – това вече е ясно, че е един  от най-големите му приоритети.

 
 

Вижте как мина премиерата на Huawei Mate 10

| от chronicle.bg |

16:24 ч. – Mate 10 Pro ще се продава за 799 евро за 128-гигабайтовата версия, като продажбите ще започнат през ноември. Стандартният Mate 10 ще е със 100 евро по-евтин. България не присъства в първата вълна на проджаби, но най-вероятно скоро след това телефоните ще пристигнат и тук.

Премиум моделът Mate 10 Porsche Design ще струва 1395 евро (256 GB и 6 GB RAM), като ще с продава само на избрани пазари.

16:12 ч. EMUI поддържа вграден режим за декстоп, който позволява да движите прозорците на различни приложения. Екранът на телефона може да се превърне в допълнителен тъчпад, като клавиатурата може да се появи във всеки момент, когато ви потрябва.

С USB-C към HDMI кабел, телефонът може да се върже към външен монитор, като работи като десктоп-устройство.

Телефонът може да се използва и като независимо устройство, докато е в режим декстоп, така че да можете да копирате текст от него и да го използвате в приложение на втория екран.

618x346

16:03 ч. Телефонът поддържа високо качество аудио сигнал с 384Kb/s и 32бита. Mate 10 Pro няма 3.5 mm жак за слушалки, само Mate 10.

Любопитно е, че телефонът може да разпознае гласът ви, докато водите разговори по него и да изчисти звука, така че да се акцентира на него.

618x346

15:56 ч. Благодарение на бързото изчисляване на процесим свързани с машинно обучение, камерата успява бързо да разпознае какъв обект стои пред нея и да се настрои така, че да оптимизира снимката за него.

15:48 ч. Очаквано телефоните пристигат с двойна камера. Камерите повтарят технологията на старите телефони на Huawei – един цветен сензор и един монохромен, този път двете са с отделен процесор за изображението и с f/1.6 бленда. Според презентацията, когато изображенията биват наложени едно върху друго се равнява на 1.1 бленда – тоест на теория камерата трябва да се представи доста добре при слаба осветеност.

Процесорът с изкуствен интелект позволява „хибриден зуум“ до 2х. Стабилизацията обаче е само на цветния сензор.

15:45 ч. Телефонът няма безжично зареждане, но Mate 10 поддържа Supercharge – технология, която дава възможност за 4 пъти по-бързо презареждане на батерията в сравнение с безжичното. Системата за зареждане е първата, сертифицирана за качество от TUV.

15:40 ч. Компанията демонстрира по-добър GPS от конкурентите си. Huawei твърдят, че чипът им се справя много по-добре в тунели, огромни кръстовища или натоварени места. Дори сигналът да се загуби, телефонът бързо успява да намери новия.

15:37 ч. Huawei Mate 10 идва с Kirin 970 – процесорът на Huawei оптимизиран за изчисляване на невронни схеми и процеси, свързани с изкуствен интелект. Невронният чип на Kirin 970 e 25 пъти по-бърз от CPU, но е 50 пъти по-ефективен от гледна точка на използваната мощност.

Демонстрацията показва колко време отнема разпознаването на обекти в 100 снимки – при Mate 10 този процес отнема 5 секунди, което е по-бързо от конкуренцията на Apple и Samsung.

Процесорът прави телефона до 60% по-реактивен. Технологията позволява запазване на нивото на производителност в течение на времето – дори след 18 месеца използване, телефонът остава по-добър от конкуренцията.

15:25 ч. Представят и Mate X Porsche Design

Mate 10 Porsche Desighn e с ръчно изработен екстериор, напомнящ на керамично покритие, но създадено от стъкло. Устройството ще дойде със специален интерфейс, разработен от дизайнерите на Порше, като ще се предлага с най-високата вградена памет от 256 GB. Телефонът ще има две устройства за бързо зареждане, два кожени калъфа и слушалки.
618x346

5:23 ч. – Mate 10 Pro ще идва в четири цвята – титаниево сиво, мока кафяво, нощно синьо, розово злато. Mate 10 идва в розово злато, златно шампанско, черно и мока кафяво.

620x231
15:20 ч. – Ричард Ю използва примери с iPhone X и Samsung, за да изтъкне лекотата, с която се отключва Mate 10 – само едно вместо три движения (както е при лицево разпознаване на Apple), докосване в предната част на корпуса, вместо да цапате лещата на камерата, докато нацелите къде се намира четецът за пръстови отпечатъци.

620x231

15:17 ч. – Huawei въвежда FullView дисплей, с изтъняване на рамките на екрана до постигане на съотношение екран/тяло от 81,79% при Mate 10 и 81,61% при Mate 10 pro.

15:15 ч. Батериите на двата модела са с 48% повече мощност в сравнение със старите модели. Зарядът на батерията при Mate 10 и Mate 10 pro е 4000 mAh.

15:06 ч. – Виждаме за първи път официално и потвърдено как ще изглеждат новите Mate 10 и Mate 10 pro, които ще бъдат захранвани от чипа Kirin 970.

Mate 10 Pro идва с 6-инчов екран, (разделителна способност 2160 х 1080) OLED HDR дисплей. Екранът ще бъде със съотношение от 18:9.

Mate 10 ще бъде с 5,9 инчов екран и съотношение 16:9, 2560 х 1440 FHD+.

618x346

15:04 ч. – На сцената излиза главният изпълнителен директор Ричард Ю, който разказва за промените, които смартфоните внасят в живота на потребителите през последните 10 години

14:59 Мелодията от Деспасито в изпълнениe на класически инструменти звучи преди началото.

****

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.

 
 

Почина Андрония Попова – Рони

| от chronicle.bg |

Вчера сутринта, след тежко боледуване, почина певицата Андрония Попова – Рони.

Тя беше вокал на „Насекомикс“ и „Help Me Jones“, а след това беше и част от българското суинг трио „Sentimental Swingers“. Участва и в създаването на „World Melancholy“ на „Блуба лу“, а песните й озвучават нови български филми като „Източни пиеси“ на Камен Калев и „Каръци“ на Ивайло Христов.

Рони беше майка на две деца, певица, инструменталист, преподавател и приятел. Работи като композитор и изпълнител в много български и международни, театрални постановки, кино и телевизионни филми и най-вече музикални албуми за пораснали и деца.
Тя беше и преподавател е в НМУ „Любомир Пипков“ в специалност поп и джаз. През годините участва в създаването на няколко групи, от които
най-основна и знакова за нея е „Насекомикс“, с която записва два студийни албума с авторски музика и текст, признати от критиката и публика в целия свят!

Надяваме се българската публика да почувства любовта, смелостта и свободата, която им инжектира.

Да почива в мир!

 

Мотото на Рони беше „Има два начина да изживееш живота си. Единият е, като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е, като мислиш, че всяко нещо е чудо.“ (Айнщайн)