СЕМ разкъсват с въпроси шефа на БНР. Радослав Янкулов: „Не знам.”

| от |

16ff36ae4eca06190557494bc1cf764e

На редовното си заседание на 28 януари, членовете на СЕМ, Георги Лозанов, Мария Стоянова, Иво Атанасов и Анна Хаджиева (отсъства Анюта Асенова) провеждат среща с Генералния директор на Българското Национално Радио, Радослав Янкулов.

Стенограмата от заседанието е прелюбопитно четиво за интересуващите се данъкоплатци – как се управлява общественото БНР, какви са плановете за бъдещето развитие, какво мисли директорът му по актуалните проблеми…

Цитираме най-интересните части от разговора.

За заплатите на служителите

Мария Стоянова: „ По време на управлението на Вашия предшественик, колегите ми в СЕМ често поставяха въпроса за заплащането на служителите в БНР. Сега ще иззема тяхната инициатива, за да попитам за увеличението на заплатите. Към август миналата година, когато провеждахме конкурса за генерален директор на БНР, данни, с които разполагам сочат, че разликата в заплащането на журналистите от БНТ и БНР е в размер 22% в полза на журналистите от БНТ. Знам, че сте обещали на колегите от БНР, че ще получат увеличение от януари тази година. Това е и въпросът ми: кога ще се зарадват те на увеличение?”

Радослав Янкулов: „Никога не съм казвал, че през януари, ще има увеличение на заплатите, но съм казвал, че увеличение на заплатите ще има следващата година т.е. 2014. Надявам се, че ще се случи от април нататък.”

Анна Хаджиева: „За цялата система?”

Радослав Янкулов: „За цялото БНР – 1480 човека.”

Мария Стоянова: „Т.е. “от април нататък” означава, че няма да бъде през април, а заплатите ще се увеличават поетапно от април.”

Радослав Янкулов: „Аз мисля, че това не е въпросът. Въпросът е да се разпредели бюджета, който получихме, ние в момента това правим и увеличението на заплатите може да се случи само, ако се реализира едно добро разпределение на бюджета и се реализират икономии по различни пера в бюджета, плюс собствени приходи.”

Мария Стоянова: „Като се има предвид, обаче, че вие за разлика от БНТ, които страдат от намаление на бюджета, за щастие нямате такъв ущърб във вашите финанси и като се има предвид, че вече започнахте реформиране, оптимизиране на системата, би ли могъл да се ускори този процес?”

Радослав Янкулов: „Защо трябва да се ускорява?”

За рейтингите

Радослав Янкулов: „Миналият път обясних, че социологически изследвания няма защото нямаме финансови средства. За да се направи социологическо изследване трябва да се направи обществена поръчка и т.н. колкото и парадоксално да Ви звучи. Сега в новия бюджет разпределяме нещата, подготвили сме обществена поръчка и тя ще стане факт.”

Георги Лозанов: „Не се ли притеснявате, че показателите може да са се променили неблагоприятно?”

Мария Стоянова: „Вие наистина сигурно имате такива данни, защото са Ви важни за рекламодателите. С г-н Янкулов сме имали щастието да работим в частни медии и знаем, че там също непрекъснато се държи сметка за слушателската аудитория и интерес. Т.е. такива данни има?”

Радослав Янкулов: „Нямаме никакъв проблем в това отношение, не се притесняваме.”

Георги Лозанов: „Имате някаква индикация, че не пада аудиторията?”

Радослав Янкулов: „Нямаме никаква индикация, че пада аудиторията.”

Георги Лозанов: „Имате ли някакви индикации, че не пада аудиторията?

Радослав Янкулов: „Имаме разбира се, само за няколко месеца аудиторията на радио „София” се увеличи. Но положението със сайта не е добро. Сега трябва да купуваме нови сървъри, тъй като тези вече не издържат на посещенията.”

За „положението със сайта“

Мария Стоянова: „Е нали скоро бяха купени?”

Радослав Янкулов: „Не издържат на посещенията в сайта.”

Георги Лозанов: „Г-н Янкулов, моля Ви, на база обективни изследвания в съпоставителен план, когато се говори за „Бинар”, ако нещата наистина са в положителна посока, да се види преди и да се измери сега. Това са обективни показатели, на база на които може да се оцени дейността и управлението на радиото. Тъй като Вие знаете, че имахме кореспонденция с бившия директор Паулиана Новакова, която смята обратното, че тогава радиото е имало модел, смисъл и т.н., а сега всичко се е разпаднало и никой не знае, какво се прави там и няма никакъв резултат.”

Радослав Янкулов: „Тука има известно разминаване в интерес на истината, защото ние днес дойдохме за да разговаряме за Петър Волгин, тъй като в писмото, което получихме това беше темата. И за това не нося нищо, което е свързано с продължението на разговор ни за отчета.”

За Петър Волгин

Мария Стоянова: „Добре, нека тогава да говорим конкретно. Тези коментарни монолози, които си позволява авторът на предаването и негов водещ Петър Волгин, са странни от гледна на това, че първо, те се правят от ефира на Националното радио на България, второ, от честота, която представлява държавен ресурс на България, трето, тези коментарни монолози са доста патетични и емоционални, като тука вече може да се задълбочим на журналистическо-етична тема и да поговорим и за стандартите в БНР – до каква степен въпросните монолози са издържани, балансирани, обективни, до каква степен те са подплатени с факти, когато са насочени да информират публиката и каква всъщност е тяхната цел, защото това е основния въпрос. Когато застанеш пред микрофона ти имаш цел. Каква е целта, когато се изрича всичко това? Какво иска да ни каже водещият с него? До каква степен той цели информираността на аудиторията, когато казва, че еди-кой си е еди-какъв си и т.н., а не дава възможност на засегнатите да кажат мнението си? Търси ли изобщо такова насрещно мнение? Това са въпроси, които се слагат под общ знаменател с плурализъм и професионализъм. За целта си направих труда, седнах и прочетох един от най-утвърдените професионални журналистически кодекси в света и това са т. нар. редакционни правила на ВВС. С удоволствие бих ви ги предоставила, макар, че съм убедена, че ги познавате, ако не разполагате с тях. Говорихме дълго с колегите по това, колко либерално сме отворили вратата на журналистиката в България, от страх и уплаха да не би случайно някой да ни обвини в цензура. Докато слушах програмата и други обществени радиа, извън България, си дадох сметка, че ние доста широко сме си отворили вратата, за жалост в ущърб на професионализма. Говорехме си за това, че може би е редно обществените медии, каквито са БНР и БНТ, да помислят отново, като се вдъхновят може би от правилата на ВВС, отново се връщам на тях, защото те са утвърдени в световен мащаб и там колегите са си положили доста труд за да ги обобщят, за да ги проверят в практиката, да ги докажат в тяхната принципност. Разбира се, в състояние съм веднага да ви цитирам някой от тях, но това, за което си мислехме е, че може би всички журналисти и в радиото, и в телевизията трябва да бъдат запознати с кодекс за поведение пред микрофона, с вътрешни правила.”

Радослав Янкулов: „Има и са запознати.”

Мария Стоянова: „Кога се запознават с него?”

Калина Станчева: „Аз не си спомням последните години в „Хоризонт” да не е имало кодекс. Но и правилника и етичния кодекс в „Хоризонт” правят разлика, че журналистът и водещият трябва да имат собствена позиция и да го маркира.”

Мария Стоянова: „И това е във вашите правила?”

Калина Станчева: „Мисля, че във всички правилници е така.”

Радослав Янкулов: „Тука пише ли, че трябва да има позиция?”

Мария Стоянова: „Точно обратното пише.”

Калина Станчева: „Мнение на водещия трябва да се разграничи, че не е позиция на цялото радио и да провокира с това мнение на водещия.”

Георги Лозанов: „Мнението не може да го забраним.”

Мария Стоянова: „Ще цитирам, за да говорим конкретно, понеже г-н Янкулов обърна внимание върху текста. Има различни глави в този кодекс на ВВС. Тази, от която ще цитирам, се отнася до безпристрастността: „Точка 4.4.13. Водещите, репортерите, кореспондентите са общественото лице и глас на ВВС. Те могат да имат значително въздействие върху възприятията за това дали е постигната съответната безпристрастност. Нашите зрители и слушатели не бива да могат да кажат по продукцията на ВВС, какви са личните предразсъдъци на нашите журналисти или на водещите на новини и актуални предавания свързани с обществената политика противоречиви, политически или индустриални въпроси, или спорни теми от някоя друга тема. Те могат да предложат професионалната си преценка, базирана върху доказателства, но не могат да изказват лични мнения в продукции на ВВС, включително и онлайн. Когато става въпрос за спорни теми ние трябва да гарантираме, че широкият спектър от мнения и гледни точки са получили съответното внимание и перспектива особено, когато полемиката е активна, мнението следва да бъде ясно разграничено от факта.” В предаването „Деконструкция” мнението и факта са свързани и слушателят има проблем да разграничи мнението от факта. Друго: „Постоянни водещи и репортери свързани с новинарски или с обществено политически продукции, могат да предлагат професионалното си мнение на базата на доказателства, въпреки това, като цяло не е уместно те да презентират програми или да пишат сценарии, базиран върху личното му мнение относно обществена политика, противоречиви политически или индустриални въпроси, или спорни теми.” Т.е. това схващане в България, че ние имаме право на лично мнение е доста спорно от професионална гледна точка. Знаете ли защо? Защото, когато журналист застава пред микрофона, не заставаш в своето лично качество, а като ти служител на една компания, в случая медия. Той работи там и получава заплата за това, че говори по радиото. От него слушателят очаква, че той изразяваш позицията на тази медия, така както в ВВС са формулирали това доста конкретно. Друго нещо, което ми прави впечатление – ние в България забравяме, това не е свързано конкретно с г-н Волгин, обаче всеки от нас, когато е ставал журналист е научавал едно от първите условия, за да бъде професионалист, а именно да не превръща сам себе си в звезда, а звездата да бъде събеседникът му. Той трябва да “изкара“ от него информацията, която е ценна и важна. В случая, се притеснявам от факта, че ние в България започнахме твърде много да обръщаме фокуса на внимание върху самите личности, върху самите журналисти, а не върху продукцията, която те произвеждат.”

Радослав Янкулов: „Това за звездите е малко спорно. Моите впечатления са, че световни медии се гордеят с факта, че при тях работят звезди-журналисти.”

Анна Хаджиева: „Само че работата им ги е направила звезди, а не тяхното самопровъзгласяване през собственият им разказ за личните им достойнства с акцент върху незаменимостта им. Това е разликата.”

Радослав Янкулов: „Вие имате нещо предвид?

Мария Стоянова: „Ние водим в момента професионален разговор.”

Радослав Янкулов: „Някой който се е провъзгласил за звезда?”

Мария Стоянова: „Имам такова усещане, да. ”

Мария Стоянова: „Говорим за кодекс, все пак хората са седнали и са си написали.”

Радослав Янкулов: „Помогнете ми да анализирам следния факт: 99% от писмата свързани с Волгин са заради някакво несъгласие, заради неговата работа и с проявите му в предаванията. Не подобен процент, но огромен процент гласове за Волгин, има той да стане №1 на програма „Хоризонт” за миналата година.”

Мария Стоянова: „И какво ни казва този факт?”

Радослав Янкулов: „Не знам.”

Анна Хаджиева: „Да говорим по същество. Ако г-н Волгин започне да се занимава с политическа дейност от БНР ще има ли някаква реакция? И може ли неговото предаване да се счита за пропаганда?”

Радослав Янкулов: „Ако Волгин започне да се занимава с политическа дейност ще го уволня.”

 
 

Даян Крюгер: пътят към наградата в Кан

| от chronicle.bg |

След като на кинофестивала в Кан снощи Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса във филма „Изневиделица“, погледите се насочиха към нея. Киноманите, разбира се, знаят коя е Даян Крюгер, но ние сме длъжни да припомним:

Даян се ражда на 15 юли 1976 в семейството на банков чиновник и компютърен специалист. Има по-малък брат – Щефан. От малка успешно се занимава с балет и даже е приета в елитното балетно училище Royal Ballet School. Контузия обаче рано прекратява балетната и кариера. Когато е на 13 години, родителите й се развеждат и тя е отгледана от майка си. Оттогава досега не поддържа връзка с баща си, чиито проблеми с алкохола са причина за развода.

След травма загубва възможността да се занимава професионално с балет и се мести в Париж, където работи като фотомодел. Паралелно започва и да се снима в епизодични роли във френски филми.

MV5BMTQ1MDM1NDQyM15BMl5BanBnXkFtZTgwMTg1MDc3MTE@._V1_SY1000_CR0,0,674,1000_AL_

Дебюта си на голям екран прави през 2002 г., когато се снима с Денис Хопър и Кристоф Ламбер в „The Piano Player“. Големият пробив обаче идва през 2004 г. с участието в хита Троя, където играе Хубавата Елена. Същата година се снима в друг голям филм – Съкровището, където си партнира в главната роля с Никълъс Кейдж. През 2007 г. участва в продължението на филма и е водеща на церемонията по откриването и закриването на кинофестивала в Кан.

През 2009г. се снима във филма на Куентин Тарантино „Гадни копилета“ , за което е номинирана за Най-добра поддържаща женска роля за Screen Actors Guild Award.

В галерията може да видите ролите й, които със сигурност си струва да гледате.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.