Саундтракът на филмовото лято

| от |

Някои свързват киното през лятото с неизменните блокбъстъри. Все филми, които имат за цел да изхабят максимално количество пуканки за никакво качество на лентите. Но това невинаги е така, нали?

С годините кинокомпаниите се научиха, че киното, дори и с експлозии и по-леки сюжети, трябва да бъде готино. Да забавлява. Да те накара да избягаш. Да се влюбиш. Да се изгубиш.

С времето, освен сюжетите и актьорите, има и още нещо, което обичаме във филмите – тяхната музика. Все повече саундтракът на филма е точно толкова впечатляващ, колкото самия филм, а понякога дори и повече. Затова тук ние сме събрали саундтрака на филмовото лято, в който се влюбихме от първо слушане. И разбира се, препоръчваме.

Мъжът от U.N.C.L.E.

Освен, че е страхотна шпионска комедия, новият филм на Гай Ричи може да се похвали и със страхотна музика. Най-доброто от 50-те и 60-те години на миналия век, малко джаз, блус, известни парчета и няколко теми, написани специално за филма, които може да се слушат с кеф. Нашият личен фаворит е финалната тема „Compare to What“ на Роберта Флак.

Вечната Аделайн

Последният филм с участието на Блейк Лайвли не е най-доброто кино, което гледахме в началото на това лято, но за сметка на това музиката му е страхотна. На младата Лайвли адски й отива ретро визията, вечността и нежната лирична музика на Лана дел Рей, Боб Дилън и Ела Фицджералд, които са само малка част от филмовия саундтрак. Нашето парче? „Life is beautiful“ на Лана Дел Рей.

Хартиени градове

Наскоро Джон Грийн навърши 38 години. Той е един от най-продаваните автори в света и е нещо като краля на Y&A литературата. Затова трябва да разберете нашия ентусиазъм по повод появата на втория му филмиран роман – „Хартиени градове“. Най-добре платеният модел в света – Кара Делевин и младият Нат Улф играят главните роли. А Грийн е наблюдавал всеки един момент от правенето на лентата. Говори се, че е взел участие и в избора на песните за саундтрака. Дали е вярно или не, не е важно –  саундтракът на „Хартиени градове“ е точно толкова готин и меланхоличен, колкото и самият филм. Поздрав с “Taxi cap” на The Vampire Weekend.

Антураж

Най-забавният филм на лятото, безспорно. Очакван с нетърпение и точно толкова готин, колкото сериала, филмът „Антураж“ събира любимите ви персонажи от сериала на HBO точно четири години след финала на шоуто. Филмът прилича на един гигатски епизод на сериала и ако сте фенове, ще искате още и още. Саундтракът на филма е точно толкова як, колкото и самият филм. Поздрав с „Figure in out“ на Royal Blood – парчето от откриващата сцена на филма, в която, само за подсказка, освен Винсънт Чейс, може да видите няколко мега яки мацки, всичките по монокини. Споменахме ли, че това е един от най-яките филми на лятото?

Истински детектив 2

Последен, но не на последно място е вторият сезон на „Истински детектив“ на HBO. Много хора останаха разочаровани от него. Нашият екип е по средата. Имаше много готини моменти и много слаби такива. Дали сезонът беше по-слаб от първия е ненужен въпрос – те бяха като два различни сериала. Най-якото и в двата обаче? Музиката. Сезонът може и да разочарова, но музиката в него – никога. Ти Боун Бърнет отново участва тук, както и великолепната Лера Лин. А най-готиното е „Nevermind“ на Ленард Коен, с чийто мрачни лирики се открива всеки епизод. Парчето пък е от последния албум на канадеца – „Popular Problems“.

 
 

20 филма, които излизат през декември

| от chronicle.bg, по msn.com |

Е го къде е декември!

Дойде отпускарски сезон номер две. Не е задължително, разбира се, но е много приятно човек да отиде на кино. Всеки, обаче, е седял с тъп поглед пред касите на киното, чудейки се кой постер му харесва най-много, докато зад него се образува опашка, които го ругаят, вместо да си изберат филм преди да е дошъл техният ред.

Представяме ви 20 филма, които дебютират през последния месец на 2016 година. Някои от тях ще бъдат прожектирани и в България. С другите ние не знаем как ще се справите.

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.