Сашо Дончев: Искров представя цялостен доклад за КТБ на 21 септември

| от |

На 21 септември гуверньорът на БНБ Иван Искров ще представи цялостен доклад за Корпоративна търговска банка (КТБ), съобщи Сашо Дончев, председател на УС на БСК на среща във формат 4+2, на която присъстваха работодатели, синдикати и финансисти, предаде репортер на БГНЕС.

Очевидно е, че има умишлени действия срещу КТБ и организатори на тези действия, отговори Дончев на въпрос на БГНЕС какви са причините довели до дестабилизирането на банката. Според него и главният прокурор не знае още подробности, но при всички случаи става дума за пари, допълни Дончев. Темата на срещата наистина е била КТБ и е била провокирана от изказванията на главния прокурор, които той е направил през седмицата. Идеята за днешния разговор е била на бизнеса, призна Сашо Дончев. Според него наистина не е нормално главният прокурор да влиза в ролята на медиатор и да събира различни становища и компетентни мнения. В тази връзка Дончев каза, че наистина БНБ е допуснала определени пропуски. Мнението на събралите се при главния прокурор Цацаров е, че банката трябва да бъде оздравена и да бъде направено всичко възможно тя да отвори врати. Дончев поясни, че това на този етап няма как да стане без използването на публични средства. Но ако ситуацията продължи както е сега, след известно време тя няма да може да бъде спасена и с публични средства. Представителят на бизнеса увери, че при главния прокурор днес са хора, които не са били лично заинтересовани от бъдещето на КТБ, което означава, може би че нямат депозити или кредити там, но това не важи за членовете на неговата организация, чиито бизнес силно е пострадал от затварянето на банката. Очаквайте подробности. /БГНЕС

 
 

WhatsApp става водещ източник на новини

| от chronicle.bg |

WhatsApp бързо се превърна в място, където хората могат безопасно да споделят и да получaт последните новини.

Според проучване, проведено от Ройтерс институт за изследване на журналистика, все повече и повече хора започват да разчитат на услугата за съобщения, а не на Facebook (компанията майка) за новини. Разбира се, 47 процента от анкетираните (71 805 души) от 36 страни все още предпочитат Facebook, за да научават какво се случва по света. Но процентът на хората, които използват Facebook за новини, е намалял наполовина в тези 36 страни в сравнение с миналата година.

Над половината от WhatsApp потребителите в Малайзия и 46 процента от бразилците заявяват, че използват WhatsApp за новини. Услугата изглежда е особено популярна в Чили, Сингапур, Хонконг, Испания и Турция.

Някои оператори в тези страни предлагат WhatsApp комплекти безплатно за достъп до различни услуги, включително абонаменти за новини, което не е за пренебрегване. В изследването се съобщава, че криптирането от край до край също е фактор, който кара хората да предпочетат WhatsApp.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.

 
 

Светът е пред Апокалипсис…както винаги

| от Мануела Геренова |

Нещата никога не са били толкова зле!

С тази идея живее човечеството през последните десетилетия. Всеки, който внимателно следи събитията в последните години, си мисли с ужас, че краят явно наближава.

САЩ изпадна в небивала досега международна изолация. Следим с тревога обтегнатите отношенията между световните сили Америка и Русия.

Конфликтите на расова основа бележат своя пик. Западните правителства се борят да се справят със сблъсъците между родните им радикалисти и наплива от мигранти.

Самият Доланд Тръмп в интервю по ABC възкликна, че „светът е кочина“.

Тези и много други събития са причината да се чувстваме все едно сме се втурнали стремглаво към края на света. Имаме усещането, че в момента е по-лошо от всякога, но дали наистина е така?

Според експертите-хуманисти Апокалипсисът все още е далеч. Всъщност човечеството е преминало през доста кошмарни години. И все пак, е преживяло опустошенията, глада, болестите и сривовете на политически системи.

Положението в Западния свят не се влошава чак толкова рязко, а модерният човек не е толкова прецакан, за колкото обича да се мисли. Общо взето живеем по-сигурно от всякога.

Ако погледнем 20, 30 или 50 години назад, в момента шансът да умрем внезапно или в млада възраст е много по-малък. Продължителността на живота непрекъснато се увеличава. Дори и да вземем предвид чистите факти, все по-трудно ни е да не идеализираме миналото. Хората просто обожават носталгията.

Поколението на „милениалите“ е обсебено от картини от 90-те и 80-те, които представят романтичната светлина на периода.

Пин-ъп визията и роклите тип „Великия Гетсби“ са издигнати в култ. Показателно е, че САЩ избра президент, който открито призовава да се върнем назад във времето.

Нещо повече – последните няколко поколения непрекъснато обясняват с възторг колко издръжливи са били техните прадеди. Хей, те са ходили 15 километра пеш до училище, преживели са войни и са търпели расизъм и сексизъм и са оцелели.

Разбира се, бедствия и очаквания за Деня на страшния съд съществуват откакто има човечество. А вероятно и доста по-отдавна.

През 1348-а Черната смърт – пандемия от бубонна чума – унищожава 1/3 от населението на Европа. Тогава хората са убедени, че това е знак от Бога и Четирите конника вече са на път.

Три века по-късно – през 1666-а – освен нова епидемия от чума, Англия преживява Големия Лондонски пожар и война с нидерландците. Религиозни служители и астролози обявяват, че това е „Годината на звяра“ и са сигурни – всички тези събития предвещават края. И все пак, днес, през 2017г., краят все още не е настъпил. За добро или лошо.

Другата причина за предсказанията за Апокалипсиса е твърде бързият технологичен прогрес, който масово плаши хората. Винаги, когато човечеството бележи напредък в тази област, прогнозите за наближаващата кончина на света не закъсняват.

Хората са се страхували от редица нови изобретения – електричеството, компютъра, а сега и от изкуствения интелект и роботите.

Прекрасен пример е Чикагският панаир през 1893-а, на който за първи път е показана електрическата крушка. По същото време обаче Америка е раздирана от протести срещу корпорациите заради ниско заплащане. Затова мнозина считат, че това е краят на държавата.

Нашето съвремие също е образец – в момента технологиите се развиват по-бързо от всякога, буквално с месеци. Западният човек разполага със свръх-модерни устройства на все по-достъпни цени.

Въпреки това или точно заради него, поне един съвременен шаман на година предвижда Апокалипсис.

В историята ни само последните 100 години имаме достатъчно доводи да мислим, че фаталният развой на събитията далеч не е толкова лесен.

Струва си да споменем, че превъзмогваме създаването на ядрената бомба през 1940-а, последвалите ядрени бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, трагедията в Чернобил.

Оцеляваме по време на Студената война и дори през Карибската криза, когато съдбата на света действително е била заложена на карта. Преки свидетели сме на атентатите на 9-ти септември 2001г. и на икономическата криза от 2008-а.

Очаквахме Апокалипсиса заедно с Милениума, година след Милениума, а истерията „2012“ дори вдъхнови едноименен филм. Притеснявахме се от астероиди, земетресения, спиране на земята, ядрени удари, катаклизми.

Защо обаче паниката за края на света ни обхваща толкова лесно?

На първо място, информационният поток, който ни залива, е по-голям от всякога. Медиите ежедневно ни заливат с черни хроники, а социалните мрежи само влошават нещата.

Паниката стана модерна за добре информирания човек, особено сред младите. Те непрекъснато споделят шеги относно заобикалящата ги реалност, но често зад тях прозира искрен страх за случващото се.

Страхът обаче не е нищо повече от гнида, която е добре да смажем. В крайна сметка, далеч по-вероятно е да умрете от удавяне във ваната, отколкото от глобалното затопляне…

 
 

Киното и „другата“ любов

| от Дилян Ценов |

28 юни е Международният ден на ЛГБТИ общността. И ако днес в по-голямата част от света хората могат спокойно да го честват, то преди десетилетия темите за еднополовата любов и другите отношения, различни от традиционните „мъж-жена“, са били абсолютно табу.  До степен, в която дори изкуството не е имало право да ги интерпретира. А когато все пак някой дръзне да го направи, то продуктът (било то книга, филм, картина, фотография) не получава разпространение и не е разглеждан според художествената му стойност.

За наше щастие, ситуацията днес не е такава. И киното определено дава своя принос към дългия процес на приемственост и равнопоставеност, по който върви световната ЛГБТИ общност. Немалка част от най-добрите заглавия в световното кино стъпват именно на тази тематика. И до колко това е търсен ефект, популизъм или политическа стратегия, не е тема на този материал. Важен е художественият продукт и това с какво той може да ни промени, да ни покаже другата гледна точка. Да покаже какво е от другата страна. Все пак това е целта на изкуството. И когато то е направено качествено, зрителят извлича ползи.

Как киното разглежда темата за ЛГБТИ? В какво се изразява неговият дан към тази общност? В галерията горе можете да видите едни от най-добрите филми, които изследват, представят и интерпретират „другата“ любов… В която всъщност няма нищо „друго“.