САЩ: Турция може да направи повече срещу „Ислямска държава“, но не е ясно колко

| от |

Аршад Мохамад, Ройтерс

Турция изглежда бавно се придвижва към по-голяма роля във водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“, след като групировката освободи 46 турски заложници, но остава неясно колко далеч ще стигне в борбата срещу бойците.

В момент когато САЩ градят военна коалиция, включваща арабски държави, за да се сражава с радикалните сунитски войнстващи групи, Турция бие на очи с отсъствието си, като не взе никаква публична роля в ударите на САЩ по Сирия тази седмица.

Макар че Анкара първоначално изключваше възможността за военни действия срещу своя съсед, тонът й се промени след въздушните удари, при които пет близкоизточни арабски страни се присъединиха към САЩ в атаките срещу цели на „Ислямска държава“ (ИД) в Сирия.

„Сериозно обмисляме военна операция със САЩ за борба срещу ИД,“ каза за Ройтерс високопоставен турски представител.

За промяната извести във вторник турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който часове след удара на силите, предвождани от САЩ, бе цитиран да казва: „Ще дадем нужната подкрепа на операцията. Помощта може да е военна или логистична“.

Това изглежда е първият път, когато турски представител гласно заявява желание за военен принос към кампанията, водена от САЩ.

Изказването бе направено след освобождаването в събота на 46 турски заложници, с което бе отстранена директната причина за нежеланието на Турция да участва във военни действия. Преди освобождаването им представители на САЩ често обясняваха неохотата на Турция с уникалното деликатно положение, в което се намира.

То идва и след разширяването на коалицията зад Съединените щати с добавянето на Йордания, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Катар и Саудитска Арабия, всички от които участваха в ударите във вторник.

Американски самолети поразиха цели на „Ислямска държава“ за втори ден в сряда.

Има признаци също, че водената от САЩ коалиция може да се разрасне, създавайки допълнителен натиск върху Турция, чийто голям размер и дългата й граница със Сирия я правят една от стратегически най-важните страни в кампанията, която САЩ оглавяват.

„По определен начин те са тласкани към действие от срам, понеже всички го правят, а турците седят отстрани“, казва Хенри Барки, бивш служител на Държавния департамент, който сега преподава в университета Лихай.

„Когато най-важната страна, страната, която граничи с ИД, не участва, това изглежда ужасно зле“, каза той, добавяйки: „Не ми е ясно колко далеч той (Ердоган) иска да отиде“.

В речта си пред Общото събрание на ООН в сряда Ердоган не спомена изрично борбата срещу ИД.

Никой от фундаменталните фактори, които стоят зад колебанието на Турция, обаче не се е променил.

Сред тях, казват анализаторите, е страхът от отмъщение на „Ислямска държава“, както и симпатиите на част от турското общество към ислямистката ориентация на групировката, а също и желание от турска страна да не бъде взимана за даденост от САЩ и да извлече максимална полза от подкрепата.

„Турският супертанкер бавно, но сигурно променя курса“, казва Кемал Киришчи, анализатор в института „Брукингс“ във Вашингтон. Запитан колко далеч би могла да стигне Турция в подкрепата си за коалицията, той отговори: „Ще видим“.

Основно искане на САЩ е Турция да кионтролира по-добре своята 900-километрова пропусклива граница със Сирия, която е основен транзитен пункт за чуждите бойци, които се присъединяват към „Ислямска държава“, известна още като ИДИЛ.

Публично американските представители казват, че са доволни от турската подкрепа. На въпроса дали САЩ получават това, от което имат нужда, от Турция, американският държавен секретар Джон Кери във вторник отговори с една единствена дума: „Да“.

„Турците предприеха по-агресивни действия по отношение на чуждите бойци и на границата и очаквам, че това ще продължи“, каза американски представител при условие за анонимност. „Истината е, че виждаме реално подобрение“.

Барки обаче даде да се разбере, че Турция може да направи далеч повече, за да премахне инфраструктурата, която ускорява притока на чужди бойци в Сирия.

„Те изпитват необходимост да направят нещо, защото чувстват, че светът ги гледа“, каза той, добавяйки, че Турция е започнала да възпрепятства трафика на петрол от Сирия и да изпраща допълнителни сили да охраняват границата. „Все още обаче не става въпрос за напълно разгърнато усилие“.

Друг важен напредък от турска страна, от американска гледна точка, може да е използването на военновъздушната база Инджирлик за поразяващи удари – нещо, което Анкара досега отказва да разреши.

Лъкатушенето около турската роля е част от по-широко неразбирателство предвид желанието на президента на САЩ Барак Обама да не бъде въвлечен в сирийския конфликт, което е в разнобой с предпочитанието на Ердоган за по-всеобхватна стратегия, която да се опита да свали от власт сирийския президент Башар ал Асад и да осигури по-стабилно правителство в Ирак.

„Вашингтон гледа на това почти изцяло като на кампания за обезсилване и унищожаване на ИДИЛ, докато за Турция ИДИЛ е провал на управлението в Сирия и Ирак. Симптом,“ казва Синан Юлген, гостуващ преподавател във фондация „Карнеги“ за международен мир – неправителствена организация в Брюксел.

Юлген казва, че предложенията на Турция включват създаване в Сирия на зони за сигурност, защитавани от забранена за полети зона, и инфраструктура, която да позволи да бъдат поети хилядите сирийци, избягали от боевете, както и да се обучават и оборудват сирийски бойци.

„Посланието на Ердоган, че е готов да допринесе във военно отношение, ще доведе до още една стъпка напред и (вероятно) ще позволи Инджирлик да бъде използвана за военни удари“, каза той. „Но същевременно Турция ще продължи да настоява на това, че нещо трябва да бъде направено по въпроса за Сирия“. /БТА/

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.