САЩ ограничават подслушването, скандалът стигна до Азия

| от |
Индонезийското правителство е извикало днес  австралийския посланик в Джакарта във връзка със съобщения, че посолството на Австралия се използва в американските операции за електронен
шпионаж, предаде ДПА.
Външното министерство е поискало обяснения от посланик Грег Мориърти по повод съобщение в „Сидни морнинг хералд“, че посолството в Джакарта е използвано за прехващане на телефонни
разговори и други комуникации като част от ръководената от САЩ шпионска мрежа в целия свят. „Подобна дейност противоречи на духа на приятелските отношения между двете страни и
индонезийското правителство не може да приеме по никакъв начин шпионирането, за което се твърди“, се казва в изявление на министерството.
edward_snowden
Според информацията във вестника, която се позовава на сведения от Едуард Сноудън, електронен шпионаж се извърша от австралийските посолства в Джакарта, Банкок, Ханой, Пекин и
Куала Лумпур.
Индонезия вече реагира остро пред САЩ по повод твърдения, че в американски дипломатически мисии в Джакарта и други азиатски столици се извършва масирано подслушване на телефони и следене на електронни комуникации. Според германското издание „Шпигел“ в 90 американски дипломатически мисии в Китай, Малайзия, Индонезия, Тайланд и пр. има техническо оборудване за електронен шпионаж. Китай и други от споменатите държави изразиха „дълбоко безпокойство“.
Китай също поиска от САЩ разяснения относно шпионската програма на фона на информацията, че в нея са замесени дипломатическите мисии на Вашингтон в страната. Китайски държавни медии днес също така призоваха за изтегляне на американските агенти, предаде АФП.

По-рано вестник „Сидни Морнинг Хералд”, позовавайки се на разгласените от бившия разузнавач Едуард Сноудън данни, съобщи, че чрез дипломатическите си представителства Вашингтон провежда разузнавателна дейност в азиатските държави. Шпионската дейност в Източна Азия е била фокусирана върху Китай, като сред основните й центрове са били посолството в Пекин и консулствата на САЩ в Шанхай, Чънду и Съчуан.
Говорител на китайското външно министерство посочи, че Пекин е „сериозно загрижен” от тази информация.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери пък призна за първи път, че понякога американските разузнавателни служби стигат „твърде далеч“ в шпионирането, съобщи Франс прес.
На конференция в Лондон, в която участва чрез видеовръзка, Кери защити шпионирането като необходимо в борбата с тероризма, но се съгласи, че е необходим контрол.
В присъствието на своя британски колега Уилям Хейг Кери настоя, че електронният шпионаж е предотвратил сваляне на самолети, взривяване на сгради и убийства на хора. „В някои
случаи обаче признавам, както признава и президентът Обама, службите са стигали твърде далеч, но мога да ви уверя, че това няма да се случва в бъдеще“, каза държавният секретар.
john_kerry
Кери добави, че Барак Обама е твърдо решен да направи пълен преглед на програмите за следене, за да не се допусне никой да остава с усещането за злоупотреби. Той оспори съобщенията в
медиите, според които Агенцията за национална сигурност на САЩ е подслушвала близо 70 милиона души. „Не, не е така. Тези твърдения са силно преувеличени“, каза той, цитиран от ДПА.
Междувременно представител на американското правителство съобщи, че разузнаването на САЩ събира информация в Япония и Германия, въпреки че двете страни са сред най-близките съюзници
на Вашингтон. Съответните мощности за подслушване са разположени във военни бази и в посолствата на САЩ в тези страни, допълни служителят в интервю за японския тв канал Ен Ейч Кей. Той потвърди, че американските специални служби заедно с колеги от Канада, Великобритания и Нова Зеландия образуват тайна общност под името „Пет очи“ (Five Eyes) за обмен на разузнавателна
информация. Както съобщи „Вашингтон пост“, членовете на „Пет очи“ събират данни от 250 милиона интернет акаунта в Gmail, Yahoo, Facebook и Hotmail и ги предават на АНС на САЩ. Тази
операция се извършва по отношение на ползвателите на интернет в целия свят.
Britain Northern Ireland G-8 Summit
В Париж френският президент Франсоа Оланд даде вчера да се разбере, че в момента се води диалог на най-високо равнище за изработване на „кодекс за добро поведение“ между съюзниците в
областта на събирането на данни и следенето на комуникации, предаде Франс прес. Френският държавен глава е уведомил за това парламентарна делегация, която прие в Елисейския дворец.
Оглавяващият делегацията сенатор Жан-Пиер Сьор заяви, че Оланд е изразил пред парламентаристите дълбока загриженост от разкритията за електронния шпионаж и е формулира конкретни искания, които да представи пред президента на САЩ Барак Обама.
Президентът на САЩ Барак Обама е разпоредил на Агенцията за национална сигурност да не подслушва телефонните разговори в централите на Международния валутен фонд и Световната банка.
Това съобщи американски служител, запознат с материята, предаде
Ройтерс.
Заповедта е част от усилията на Белия дом да демонстрира воля да намали поне отчасти електронното следене след разкритията на Едуард Сноудън за програмите на АНС за шпиониране на американски съюзници и врагове и на американски граждани, посочва Ройтерс.
Служителят отказа да уточни дали досега АНС е подслушвала телефоните на двете финансови организации.
Сенатска комисия в САЩ подкрепи законопроект, въвеждащ ограничения върху програмата за електронно следене на Агенцията за национална сигурност, която бе разобличена от бившия й
служител Едуард Сноудън, съобщи ДПА.
Комисията по разузнаването на Сената одобри с 11 срещу 4 гласа текст, изискващ специални условия като например данни за тероризъм, за да се подслушват телефонни разговори и да се следят електронни комуникации. Предвижда се присъда до 10 години затвор за непозволено наблюдение и шпиониране. Подсилва се също надзорната роля на Конгреса на САЩ и се въвежда утвърждаване в
Сената на кандидатите за постовете директор и главен инспектор на АНС.
Председателката на комисията по разузнаването Даяна Фейнстейн, която е вносител на законопроекта, изрази надежда, че той ще бъде съгласуван бързо с юридическата комисия, която разглежда собствен текст, и ще бъде внесен за разглеждане от целия Сенат в най-кратки срокове.
 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.