Самюел Чарап: Западът бута Украйна в погрешна посока

| от |

Rusia-Ucrania-Consejo_de_Seguridad-ONU_LNCIMA20140602_0243_29

Материалът на Самюел Чарап от Международния институт за стратегически изследвания е публикуван във вестник „Ню Йорк таймс“

Когато миналия месец бяха затворени изборните бюра след президентските избори в Украйна, насилието избухна и обхвана източната част на страната. Бунтовниците са превзели Донецк, а правителството им отговори с въздушни удари.

Източна Украйна се превърна в хранителна среда за въоръжен метеж. И ако не бъде намерено скоро всеобхватно политическо решение, Украйна може да затъне в един тежък граждански конфликт. Западните правителства трябва да работят повече с властите в Украйна и да ги убедят, че такъв изход трябва да бъде за тях водещ приоритет.

Досега Западът поставяше като приоритет провеждането на свободни и честни президентски избори и сега празнува мисията като успешно приключила. Както високопоставен официален представител на Щатите оцени: „Беше забележителен ден за народа на Украйна, който имаше правото да си избере нов президент и да каже на своето правителство и на света, че хората искат единно бъдеще, демократично, проспериращо и което е вкоренено в Европа“. Не стои под въпрос , че да имаш легитимен държавен глава е положителна стъпка – поне така стоят нещата, след като олигархът Петро Порошенко спечели над 50% от вота и поради това избегна балотаж /който е почти задължителен в Украйна/ за първи път от 1991 г. досега. Но реакциите на Запада и особено на Америка, подвеждащо описват насилието като един нещастен фон на иначе успешни избори, а не като симптом на новопоявяващи се пропасти в украинското държавно устройство, които могат да имат сериозни последствия. Като подчерта трудностите на гласуване в Донецк и съседния Луганск и като похвали „смелостта и решителността“ на хората, които работеха в изборните секции там, в изявлението за изборите на държавния секретар на САЩ Джон Кери дори не беше заклеймено кръвопролитието, макар че смъртността на свирепите битки между украинската армия, подкрепяна от новосформираната и лошо обучена национална гвардия и въоръжените бунтовници вече достига трицифрено число.

Всяко правителство има правото да отстоява правата на своята собствена суверенна територия. Но тази „антитерористична операция“ е провеждана в райони, болшинството от чието население се противопоставя на правителството в Киев. В средата на април проучване на общественото мнение показа, че около 70% от населението и в Донецк, и в Луганск възприема това правителство като „незаконно“. Друга анкета показа, че 80 на сто от хората са убедени, че правителството не представлява цяла Украйна. Със сигурност правителствената атака срещу тези региони е затвърдило споменатите мнения. Както показват първата война в Чечня на руското правителство или кампанията на турското правителство срещу кюрдските сепаратисти, контратерористичните мисии могат да се превърнат в дълбоко непродуктивни, когато цивилното население изпитва много повече симпатия към обвинените в тероризъм, отколкото към воюващите срещу тях военни. Украинското правителство и неговите западни партньори трябва да се фокусират върху три приоритета, които могат да допринесат много за стабилизирането и обединяването на Европа и то повече, отколкото президентските избори: прекратяване на „антитерористичната операция“ и добронамерен опит за договорено решаване на проблемите със сепаратистите от източните райони; съставяне на по-приобщаващо правителство; и реформа на конституцията, която децентрализира властта.

Вместо да се засилват атаките срещу бунтовниците, които допринасят само за повече убийства на украинци от украинци, правителството в Киев има нужда от прекратяването им и да направи добронамерен, на високо ниво опит за договаряне на решение. Наказателната операция трябва да бъде възобновена единствено ако правителството може да покаже убедително на местното население, че сепаратистите отказват да приемат основателен компромис.

Второ украинското правителство трябва да внесе регионален баланс в управлението, което в момента е доминирано от представители на западна Украйна: около 2/3 от министерските и други високи постове отидоха в тези региони, които представляват само 12 на сто от населението на страната. Президентските избори показаха, че правителството не само е регионално изкривено, то е и политически непредставително; крайнодясната партия „Свобода“, чийто лидер получи само 2% при вота, притежава една трета от високите постове. Някои от тях трябва да бъдат пренасочени към представители на южните или източните области. И последно, конституционната реформа, обсъждана в момента, може да трансформира в сила многообразието на Украйна. Процесът на изработване на проекта трябва да бъде разглеждан като приоритет от украинското правителство и неговите западни партньори. Страната отчаяно се нуждае от децентрализирана политическа система, така че не-украинците да чувстват, че неговият или нейният жизнен път е живот е заплашен от промяна във властта в Киев. Това може да се случи само чрез овластяване на регионалните правителства с преки избори и даването на далеч по-голяма власт при взимането на решения по широк кръг въпроси, с изключение на външната политика и тази в областта на отбраната. За съжаление, настоящите проекти за конституционни реформи не позволяват прекия избор на губернатори.

В същото време украинското правителство трябва да избягва политики, които задълбочават регионалните дивизии. За съжаление САЩ и ЕС изглеждат абсолютно обзети от идеята да подкрепят Киев да прави точно това чрез натиск в посока бързо институционално интегриране на Украйна към Запада.

Тази програма продължава да задълбочава разделението в Украйна. Когато в средата на април украинците бяха запитани коя политическа или икономическа ориентация – към Русия, към Европа или към двете – ще бъде по-добра за страната, жителите на страната се разделиха: 82% на запад предпочетоха Европа, само 2 на сто – Русия и 9% и двете опции; на изток само 16% предпочетоха Европа срещу 46 на сто за Русия и 26% и за двете възможности.

Президентските избори бяха стъпка в правилна посока. Но те не приближиха страната към намиране на изход от многообразната криза и не доведоха до изграждане на мостове над дълбокото разделение между регионите. Би било стратегическа грешка за създателите на западната политика да пренебрегват на други, далеч по-важни стъпки, необходими, за да се уеднакви Украйна, или да се придържат към дневен ред, който раздалечава страните в конфликта още повече.

 
 

Просто Мерил

| от Дилян Ценов |

Днес всички с вкус към красивото празнуват. Мерил Стрийп има рожден ден.

Какво да кажем за Мерил, което вече не е казано поне милион пъти? Че е жива легенда? Че е рекордьор? Че е феномен? Че е единствената актриса в историята на киното, която е на върха вече близо 4 десетилетия? Че е умопомрачително красива? Че може да изиграе всичко? Че е майстор на акцентите? Всичко това вече е казвано и повтаряно многократно. Вече е достатъчно просто да кажеш „Мерил Стрийп“ – ако има човек, който не се нуждае от представяне, това е тя. Наистина всичко е казвано за нея (дори, че е надценена). Остава само да я гледаме. Отново и отново. И да храним душата си с нейните изпълнения.

Днес няма да пишем за Мерил Стрийп. В галерията горе може да видите сцените, заради които актрисата Мерил Стрийп се превръща просто в Мерил.

 
 

Самостоятелният филм за Хан Соло остана без режисьори

| от chronicle.bg, по БТА |

Фил Лорд и Кристофър Милър няма да режисират самостоятелния филм за Хан Соло от „Междузвездни войни“ поради творчески различия с „Лукасфилм“, съобщи президентът на компанията Катлин Кенеди, цитирана от Асошиейтед прес. Тя добави, че скоро ще бъде избран нов режисьор.

Фил Лорд и Кристофър Милър работиха по продукцията с актьора Олдън Ерънрайх в главна роля от месеци. Други звезди, които ще участват във филма, са Доналд Глоувър, Уди Харелсън, Фийби Уолър-Бридж, Емилия Кларк и Танди Нютън.

„За съжаление възгледите ни не съвпадаха с тези на партньорите ни по проекта. Обикновено не сме фенове на израза „творчески различия“, но веднъж поне това клише е вярно. Гордеем се с невероятната работа на световно ниво, която свършиха нашият екипа и актьорите“, гласи официалният коментар на двамата режисьори.

Филмът за Хан Соло, който все още няма име, ще излезе през май 2018 г.

 
 

Няколко неща, по които звездите се отличават от нас

| от chronicle.bg |

Да, и звездите са хора… но понякога правят нечовешки неща. За някои от тях ние можем само да си мечтаем.

От това да харчат невероятни суми за привидно дребни предмети до какви ли не други екстравагантности – звездите никак не са като нас. В галерията ни днес сме събрали няколко момента, в които най-малко можем да се идентифицираме с познатите ни до такава сладка болка лица.

Моменти като този, в който Дуейн Джонсън Скалата подари на човек чисто нова кола. Човекът е негова фенка, а колата е Форд Мустанг! Той също така я покани на премиерата на последния му филм „Baywatch“.

 
 

Референдумите – новата мода

| от |

В Трън с референдум се реши да няма добив на злато от мината „Злата“. След бай Тошо природата в Трън е с най-висок рейтинг – цели 93% гласували за нея. В Стара Загора пък 85% от гласувалите искат местността „Бедечка“ да се съхрани като парк. За жалост гласувалите са само 15% от всички с право на глас, така че референдумът е невалиден. Но е имало референдум!

Референдумите станаха като протестите – започват да се правят за щяло и нещяло. Така и трябва – щом държим на демокрацията, нека хората решават сами и си носят отговорността. Нека има референдуми за всичко! Или поне за жизнено важните неща.

Кога да има режим на нещо си

Когато няма да има вода една седмица, заради смяна на тръбите, защо просто не се направи един референдум кога да е тази седмица? И не става въпрос всички да гласуват с „Никога“ и да имаме топла вода вечно. Става въпрос, че половината хора на света в България са на море след месец и ще е много по-комфортно, ако изчакате малко. Тръбите са седели в земята 10 години. Дали ще седят още един месец или не – все тая.

Дали да има интервю с националния отбор след мач

И като цяло какво да се дава по телевизията. Нека хората си изберат от палитра с неща какво да гледат. След като никой не иска да слуша футболистите „пак да казват“ за енти и найсти път, нека се забрани със закон. Живеем в демокрация! Свободата на словото трябва да е право само за тези, които не говорят глупости. Дори можем да разширим тази логика – нека всяко предаване направи свой референдум за това кой да коментира. Но отново – нека избира от палитра с предложения. Защото народът на две магарета сено не може да раздели, а ако ги няма магаретата, това сено няма да знае какво да го прави.

Референдум за това кой да гласува

Някои хора не искат да гласуват. Други пък искат само определени хора да гласуват. Нека народът реши колко да решава народът! Всичко останало е дискриминация.

Референдум за нефинансови професионални бонуси

Вижте, ако заплатата ви е ниска и вършите безперспективна и изморително монотонна работа, може да сте кисели и вулгарни едновременно. Ако продавате ужасни, но и прекалено скъпи дрехи в магазин, където по цял ден никой не влиза и сте в добро настроение, или сте луд, или лицемерен. Нека с един референдум се решат нещата, на които тези хора да имат право. Например, да могат да си допушат цигарата преди да влязат след теб. Или да могат да си взимат пълния 1 час обедна почивка.