Самюел Чарап: Западът бута Украйна в погрешна посока
Материалът на Самюел Чарап от Международния институт за стратегически изследвания е публикуван във вестник „Ню Йорк таймс“
Когато миналия месец бяха затворени изборните бюра след президентските избори в Украйна, насилието избухна и обхвана източната част на страната. Бунтовниците са превзели Донецк, а правителството им отговори с въздушни удари.
Източна Украйна се превърна в хранителна среда за въоръжен метеж. И ако не бъде намерено скоро всеобхватно политическо решение, Украйна може да затъне в един тежък граждански конфликт. Западните правителства трябва да работят повече с властите в Украйна и да ги убедят, че такъв изход трябва да бъде за тях водещ приоритет.
Досега Западът поставяше като приоритет провеждането на свободни и честни президентски избори и сега празнува мисията като успешно приключила. Както високопоставен официален представител на Щатите оцени: „Беше забележителен ден за народа на Украйна, който имаше правото да си избере нов президент и да каже на своето правителство и на света, че хората искат единно бъдеще, демократично, проспериращо и което е вкоренено в Европа“. Не стои под въпрос, че да имаш легитимен държавен глава е положителна стъпка – поне така стоят нещата, след като олигархът Петро Порошенко спечели над 50% от вота и поради това избегна балотаж /който е почти задължителен в Украйна/ за първи път от 1991 г. досега. Но реакциите на Запада и особено на Америка, подвеждащо описват насилието като един нещастен фон на иначе успешни избори, а не като симптом на новопоявяващи се пропасти в украинското държавно устройство, които могат да имат сериозни последствия. Като подчерта трудностите на гласуване в Донецк и съседния Луганск и като похвали „смелостта и решителността“ на хората, които работеха в изборните секции там, в изявлението за изборите на държавния секретар на САЩ Джон Кери дори не беше заклеймено кръвопролитието, макар че смъртността на свирепите битки между украинската армия, подкрепяна от новосформираната и лошо обучена национална гвардия и въоръжените бунтовници вече достига трицифрено число.
Всяко правителство има правото да отстоява правата на своята собствена суверенна територия. Но тази „антитерористична операция“ е провеждана в райони, болшинството от чието население се противопоставя на правителството в Киев. В средата на април проучване на общественото мнение показа, че около 70% от населението и в Донецк, и в Луганск възприема това правителство като „незаконно“. Друга анкета показа, че 80 на сто от хората са убедени, че правителството не представлява цяла Украйна. Със сигурност правителствената атака срещу тези региони е затвърдило споменатите мнения. Както показват първата война в Чечня на руското правителство или кампанията на турското правителство срещу кюрдските сепаратисти, контратерористичните мисии могат да се превърнат в дълбоко непродуктивни, когато цивилното население изпитва много повече симпатия към обвинените в тероризъм, отколкото към воюващите срещу тях военни. Украинското правителство и неговите западни партньори трябва да се фокусират върху три приоритета, които могат да допринесат много за стабилизирането и обединяването на Европа и то повече, отколкото президентските избори: прекратяване на „антитерористичната операция“ и добронамерен опит за договорено решаване на проблемите със сепаратистите от източните райони; съставяне на по-приобщаващо правителство; и реформа на конституцията, която децентрализира властта.
Вместо да се засилват атаките срещу бунтовниците, които допринасят само за повече убийства на украинци от украинци, правителството в Киев има нужда от прекратяването им и да направи добронамерен, на високо ниво опит за договаряне на решение. Наказателната операция трябва да бъде възобновена единствено ако правителството може да покаже убедително на местното население, че сепаратистите отказват да приемат основателен компромис.
Второ украинското правителство трябва да внесе регионален баланс в управлението, което в момента е доминирано от представители на западна Украйна: около 2/3 от министерските и други високи постове отидоха в тези региони, които представляват само 12 на сто от населението на страната. Президентските избори показаха, че правителството не само е регионално изкривено, то е и политически непредставително; крайнодясната партия „Свобода“, чийто лидер получи само 2% при вота, притежава една трета от високите постове. Някои от тях трябва да бъдат пренасочени към представители на южните или източните области. И последно, конституционната реформа, обсъждана в момента, може да трансформира в сила многообразието на Украйна. Процесът на изработване на проекта трябва да бъде разглеждан като приоритет от украинското правителство и неговите западни партньори. Страната отчаяно се нуждае от децентрализирана политическа система, така че не-украинците да чувстват, че неговият или нейният жизнен път е живот е заплашен от промяна във властта в Киев. Това може да се случи само чрез овластяване на регионалните правителства с преки избори и даването на далеч по-голяма власт при взимането на решения по широк кръг въпроси, с изключение на външната политика и тази в областта на отбраната. За съжаление, настоящите проекти за конституционни реформи не позволяват прекия избор на губернатори.
В същото време украинското правителство трябва да избягва политики, които задълбочават регионалните дивизии. За съжаление САЩ и ЕС изглеждат абсолютно обзети от идеята да подкрепят Киев да прави точно това чрез натиск в посока бързо институционално интегриране на Украйна към Запада.
Тази програма продължава да задълбочава разделението в Украйна. Когато в средата на април украинците бяха запитани коя политическа или икономическа ориентация – към Русия, към Европа или към двете – ще бъде по-добра за страната, жителите на страната се разделиха: 82% на запад предпочетоха Европа, само 2 на сто – Русия и 9% и двете опции; на изток само 16% предпочетоха Европа срещу 46 на сто за Русия и 26% и за двете възможности.
Президентските избори бяха стъпка в правилна посока. Но те не приближиха страната към намиране на изход от многообразната криза и не доведоха до изграждане на мостове над дълбокото разделение между регионите. Би било стратегическа грешка за създателите на западната политика да пренебрегват на други, далеч по-важни стъпки, необходими, за да се уеднакви Украйна, или да се придържат към дневен ред, който раздалечава страните в конфликта още повече.
