Само глас и X-фактор не стигат

| от |

Поредното музикално риалити превзе телевизионния ефир от тази седмица. И най-вероятно телевизията, която го излъчва ще отчете страхотни рейтинги, а социалните мрежи ще бъдат изпълнени с хейт за журито, продуцентите, водещите и в известна степен участниците. И след един месец (или два) това поредно шоу ще мине и замине в историята, давайки ни поредната звезда, която ще запише 1-2 песни, ще се снима в 1-2 реклами и накрая ще бъде поканена я в Черешката на тортата, я в Като две капки вода, в краен случай в някоя Ферма или ВИП брадър.

След няколко издания на Гласът на България, X-фактор, Music idol и едно неособено успешно на Star academy можем да кажем, че млади, талантливи българи със страхотен глас има и то много. Още толкова са тези, които имат X-фактор, както е модерно да се казва.

И въпреки всичко на тези формати, които са взети, купени, адаптирани от чуждите такива, нещо им липсва. И то е естественост. Не, не е достатъчно да сложиш известен поп / поп-фолк / рок / рап изпълнител, който да повтаря две заучени фрази за вибрато, потенциал или орнаментика. Още по-малко стига да дадеш на тези млади таланти с прекрасен глас по една песен на Енрике Иглесиас, Риана или Лара Фабиан и толкова.

Зрителите искат емоция, а не изкуствени сълзи. Искат изненади, а не написани по сценарий заучени реплики и табелка „Applause“ над сцената, която да подсеща платената публика в залата кога да ръкопляска.

Ето  нещо като съвети за продуценти как следващият (за този май е късно) Глас, Айдъл или Фактор да не бъде поредното скучно риалити, което да е номер едно по рейтинг само защото се бори с Бразди или 1258 серия на поредния индийски сериал. Така и така нищо ново не е измислено, а всичко в ефира е адаптирано, поне се постарайте да адаптирате като хората. Вкарайте малко истинска емоция, така че на всички да ни се прииска да оставим Тодорка от Хасково за още една седмица в ефир.

Първо, второ, трето и така до 1877-мо : ИЗНЕНАДАТА. Изненадвайте участниците постоянно, непрекъснато, до сълзи.

Какво като са се явили като соло. Съберете ги в дует. Или група. Така че и те да се изненадат от себе си. Да се открият какво могат. Пример: One direction. По идея на гост съдията Никол Шерзингер по време на кастингите петимата са събрани в група. И с всяка песен изпълнена на сцената явилите се като соло кандидати искрено се радват, че помежду им се получава.

Не съм предполагал, че някой ще ме накара да настръхна само с Ааааа аааа аааа. Още по-малко, че това ще са One direction. О, безспорно тук не звучат толкова добре, колкото сега. Но предпочитам това изпълнение, пред всичките им песни с вложени в тях стотици хиляди лири и донесли милиони.  И вижте реакцията им накрая на песента. Не, това няма как да стане с „Яна и накрая ще се разплачеш от радост“.

Изненадвайте журито. Ето така, като в Гласът на Италия:

Не, нито една заучена реплика за вибрато не може да се сравнява с погледите на журито, когато виждат сестра Кристина.

И отново изненадвайте участниците.

Между двама от участниците в Star Academy 3 пламва искра. Любовта им е прекъсната от отпадането на Едуар, а на следващия голям концерт Елоди пее песента „Ще те обичам“. С друг участник, както ѝ е казано. На репетицията получава указания : Заставаш тук, погледждаш натам и… (получаваш изненада в гръб). Емоцията до края на песента може и да доведе до няколко фалшиви тона, но за разлика от България, във Франция Star Academy има точно 9 сезона и едва на последните два не бие рекорд след рекорд.

Не е достатъчно да пеят с известни изпълнители. Не е достатъчно дори да пеят с любимите си изпълнители. За предпочитане е да не знаят за това.

За този голям концерт Матю си спомня и до днес. „Ще пееш тази песен с Люси, заставаш тук, тя ще се присъедини към теб…“ И Люси не мърда в дадения момент, а зад него се появява любимата му изпълнителка.


Tous les bateaux, tous les oiseaux – Mathieu et… by MathieuJohannNet е

Сменете стила на песента, аранжимента, изненадайте всички с изпълнението. От публиката през журито до самия изпълнител. Ако докарате журито до сълзи най-вероятно няма да чуете за орнаментиката, а вместо за вибрато ще получите заекване и несвързани приказки за Космос, но си заслужава.

Връщайте елиминирани участници за сценично присъствие, за една песен или просто за изненада. Емоциите са гарантирани. Приятелствата сред участниците са за това, използвайте ги максимално. Като тук, с Люси, която „отговаря на повика“ да се появи. Е, докрая песента не е като за студиен запис, но гарантирано ще разплаче поне половината аудитория.

За останалото има достатъчно Х-фактор сред участниците. Липсва ви просто Y-фактора на сценаристите и режисьорите. И е време да се постараете. Успех!

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.