Сам Нън: Студената война в Европа не е неизбежна

| от |

Макар че Украйна не е държава-член на НАТО, продължаващият конфликт в тази страна заплашва сигурността и стабилността в цяла Европа.

Срещата на НАТО, която се проведе в Уелс на 4 и 5 септември, е най-важното по своите последици съвещание на алианса след 11 септември 2001, когато беше извършено нападението срещу Световния търговски център и Пентагона. Днес Русия представлява много по-сериозна заплаха, отколкото преди шест месеца назад. Как НАТО ще отговори на тази заплаха се превърна в главния въпрос на срещата. Залозите днес са толкова високи, както никога досега.

Срещата на НАТО: успокоение, отбрана и сдържане

В Уелс алиансът отдели най-подробно внимание на завръщането си към своята главна мисия: защитата на страните-членки, което е посочено в Член 5 от Северноатлантическия договор. В това няма нищо учудващо: НАТО трябва да предприеме и решително да осъществи план за действие, имащ за цел повишаването на общата отбранителна способност за успокояване на страните-членки, по-конкретно на онези от тях, които имат обща граница с Русия, а също така за по-ефикасното възпиране на агресията във всяка направление.

Успехът до голяма степен зависи от фактическото отпускане на ресурси и средства, което беше признато за необходимо в Уелс, макар че икономиите са актуални за всички членове на алианса. Ясно е, че в предстоящите години ще е необходим по-голям принос на европейските членове и Вашингтон за осъществяването на стратегията за „успокоение“ и укрепвана на отбранителната способност на НАТО.

Дали всички страни-членки на НАТО ще останат верни на ангажиментите за увеличаване на разходите за отбрана? Ще направи ли алиансът ревизия на своите ядрени сили, включително на разполагането на тактическо ядрено оръжие в Европа, и ще премине ли към по-безопасни, надеждни и по-евтини ядрени сили, за да се използват икономисаните пари за усилването на традиционните възможности на НАТО? Държавите-членки трябва да отговорят на тези въпроси през следващите месеци и години, за да „успокоят“ не само съюзниците, но и Русия.

Президентът Обама и двупартийното ръководство на Конгреса биха могли да дадат силен сигнал, отказвайки се от бюджетните боричкания, които влияят на военната готовност и възможностите на САЩ. Настоящият подход за намаляване на бюджетния дефицит чрез съкращаването на парите за отбрана е опасен. Дългосрочният подход, при който разходите за отбрана, ще бъдат по-ефективни, ще изпрати ясен, положителен и недвусмислен сигнал на световната общност.

Членовете на НАТО се нуждаят от отчетност

НАТО и занапред трябва публично да отчита приноса на отделните страни-членки в укрепването на отбранителната способности и изпълнението на ангажиментите, поети в Уелс. На всеки шест месеца трябва да се прави анализ на постигнатия напредък. Исторически така са се стекли нещата, че държавите-членки често поемат ангажименти и обещават да осъществят необходимата военна модернизация, но след това обещанията се оказват завишени, неотговарящи на възможностите. Страните-членки трябва да носят отговорност за изпълнението на поетите ангажименти.

Украйна: новата Студена война в Европа не е неизбежна.

Макар че Украйна не е член на НАТО, продължаващият конфликт в тази страна заплашва сигурността и стабилността на цяла Европа. НАТО и нейните членки трябва да свършат своята работа с украинските лидери и нейната армия, за да се стабилизира положението в сърцето на Европа, а след това да продължим напред и да помогнем на Украйна в нейната херкулесова задача да възстанови своята икономика. Това е много трудно без сътрудничество между Украйна, Русия, Европа и САЩ. Необходимо е, също така, да се укрепи отбранителната способност на Украйна и да се реализира програма за обучаването на украинските военни.

Едновременно с това, думите трябва да бъдат последвани от дела. Политическите лидери в Евроатлантическия съюз заявяващи, че военно решение на украинската криза няма, трябва да работят за разрешаването на кризата чрез политически диалог. Но ако не подкрепим дипломацията в този труден момент с повишена отбранителна способност, безкрайният конфликт между Изтока и Запада ще бъде грижа на още едно поколение.

Новата студена война в Европа не е нещо неизбежно, но ако Русия, Европа, САЩ и Украйна не намерят дипломатически и икономически подход, то ние ще се движим в тази посока. Но на някакъв етап руските лидери ще трябва да признаят, че разпадащата се държава край техните граници ще бъде сериозна опасност за дългосрочната стабилност на самата Русия. Ако настоящият конфликт продължи или се разшири, победители няма да има.

Залози за САЩ, Русия и Европа

НАТО трябва да остави отворена вратата си за сътрудничество с Русия по въпросите, интересуващи двете страни, като предотвратяването на разпространението на ядрените оръжия, ядрения тероризъм и по-широкото сътрудничество в областта на евроатлантическата сигурност. Възстановяването на доверието ще отнеме време, но НАТО трябва да изпрати сигнал, че ще направи за целта всичко необходимо.

Всички лидери трябва да се концентрират върху залозите, които са прекалено високи. Русия остава единствената страна в света, способна да унищожи Америка и Европа 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, даже с цената на собствената си гарантирана гибел. Обратното твърдение също е вярно. Това означава, че даже когато се подкопава или отслабва доверието между лидерите, ние продължаваме да имаме жизненоважни интереси.

Без ядреното сътрудничество между САЩ и Русия, което съществуваше през последните две десетилетия, вероятността светът да се сблъска с катастрофален ядрен тероризъм с използването на оръжия за масово унищожение е огромна.

Освен това, новите кибервойни повишават заплахата пред ядреното оръжие. Във всички девет страни, притежаващи ядрено оръжие, командването и управлението може във всеки един момент да бъде умишлено заблудено от изпратен лъжлив сигнал за тревога. Макар да постигнахме значителен успех при повишаването на сигурността в съхраняването на ядрените материали, използвани в системите за въоръжение, а също така техните съкращения, работата не е приключила. С оглед на това, че все още съществуват идеалните условия за тероризъм с катастрофални последици и че сътрудничеството между САЩ, Русия и Европа е необходимо, за да предотвратим подобен фатален сценарий, ние всички трябва да се замислим над това, докъде може да ни доведе настоящите стратегии и посока на развитие.

В днешната трудна атмосфера трудно можем да си представим действия, които имат за цел намаляването на напрежението. В тази връзка бих искал да дам четири препоръки на страните-членки на НАТО.

1. Русия не трябва да има възможност да забранява на суверенна нация да става член на НАТО

2. Категорично не съм съгласен с често повтарянето мнение, че Украйна, Грузия или която и да било друга страна имат „право“ да влязат в НАТО.

3. НАТО трябва сама да решава кого да приема в алианса, като се ръководи единствено от принципите на своята собствена сигурност и тази на региона.

4. Фундаменталният въпрос, за който в НАТО често забравят през последните години: можем ли да защитаваме страната, претендираща за членство в организацията? И готови ли са страните-членки и подаващата молба страна да повишат своята отбранителна способност и да харчат пари затова. Под „защита“ нямам предвид изпреварващ ядрен удар, който може да унищожи голяма част от Европа и ще има сериозни последици за САЩ и Русия.

В първата част от филма „Студена война“ допуснахме няколко сериозни грешки и само късметът спаси всички нас, които се намирахме от двете страни на желязната завеса, от най-лошия сценарий. Не трябва да залагаме своето бъдеще и живот в продължението на този „сценарий“. /БГНЕС

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Различното име срещу „хилавото кино на новия век“

| от Амелия Понд |

Само ден след като приключи 70-тото издание на фестивала в Кан, той беше охулен от мнозина и прехвален от останалите.

Много чужди издания вече изразиха мнение за лошата селекция или както я нарекоха някои – „хилавото кино на новия век“. Неприятни емоции предизвика и платформата Netflix, която се бори за участие в престижния фестивал от два сезона и тази година за първи път беше допусната, като филмът им Okja беше част от претендентите за „Златна палма“.

Проблемът дойде от факта, че Netflix отказаха да се съобразят с изискването на фестивала и да пуснат за разпространение филмите си в различни салони, а държат те да се предлагат единствено през тяхната платформа.

Въпреки тези дребни неуредици, фестивалът в Кан си остава (и 70-тото му издание е поредното доказателство за това) най-престижното, елитно, красиво и въпреки всичко, отнасящо се с почит и достойнство към седмото изкуство, събитие.

Тази година журито, оглавявано от испанския режисьор Педро Алмодовар, награди София Копола за режисура и гръка Йоргос Лантимос за оригинален сценарий. Филмът „Площадът“ , който отчасти се вдъхновява от известните Дионисиеви мистерии, грабна голямата награда. А Андрей Звягинцев и неговият „Loveless“ получи наградата на журито. Даян Крюгер и Хоакин Финикс даже няма нужда да ги споменаваме. Снимките им обиколиха половината свят.

Нашият акцент на тазгодишните фаворити обаче пада върху един човек, в чието кино вярваме с плахост и надежда. И това е Йоргос Лантимос.

йоргос лантимос, колин фаръл, колин фарел, никол кидман

Гръцкият режисьор и неговото второ англоезично заглавие „The Killing of a Sacred Deer“ изправиха публиката на крака след премиерата си. Всички смятаха, че той ще грабне Златната палма, която режисьорът си е заслужил още с „Омарът“. Той вече има две награди от фестивала, но не и най-важното.

Не се случва точно това, но появата на „The Killing of a Sacred Deer“, е ясна заявка, че Лантимос е едно от новите имена на различното, алтернативно, сюрреалистично кино, което публиката трябва да следи.

Още през 2009-а, след снимане на музикални клипове, ТВ продукция и реклами, Йоргос Лантимос прави първия си „различен“, почти бунюелски, пълнометражен филм. Dogtooth или Kynodontas – както е на гръцки, е заглавието, което показва на света начина, по който откачения грък вижда нормите, моралните ценности, етиката, живота и семейството. И в неговата версия няма нищо нормално.

Dogtooth е клаустрофобичен, тъжен разказ за семейство, което е принудено от своя патриархален глава да живее изолирано, без да има никакви познания за света навън. От лъжливи думи, които заместват реални термини от живия живот, през измислени, почти фантазни начини за появата на нови хора и животни в изолирания свят на брата и двете му сестри, до свеждането на най-фундаменталните нужди, всичко в света на Dogtooth е сведено до тотална механика и обслужване на физиката за сметка на духа. В този ред на мисли Dogtooth е притеснителен и плашещ, защото изглежда много истински. От насилието до секса и порно филмите, през диалога за жена, която ще роди куче, до това, че котката е най-голямото зло, дадено на планетата, за Йоргос Лантимос не съществува нищо свято.

Той взима познатите норми и правила и ги набучва на вилица. След това ти я завира в очите, ако не си успял да я видиш добре. Всичко при него е озъбена, злостна, изкривена, изнасилена версия на перфектния свят, към който човечеството така жадно се стреми, ама все не успява да достигне.

Dogtooth се превръща в първия гръцки филм, селектиран за Кан от десетилетие, става и претендент за „Оскар“. Изкривената версия на идеалното консервирано семейство, носи на своя автор наградата „Особен поглед“. Йоргос поема по дългия път към киното, което иска да прави и нито веднъж не изменя на извратения си стил.

Две години след Dogtooth се появява филма Alps, който този път проследява процесите на тъга, скръб и полудяване в човека. Alps няма чак такъв успех като Dogtooth, но помага на Йоргос Лантимос да се доближи до световното кино. Така 4 години след него светът се запознава с перфектния свят на гръка – онзи, който той обрисува в „Омарът“.

Леа Седу, колин фарел, колин фаръл, рейчъл уайз

„Омарът“ е шедьовърът на Лантимос. Той носи в себе си нотките на тъга, клаустрофобия и лудост от гръцките му заглавия и същевременно е като пораснала и страшна версия на света, който познаваме. Отново стремежът към перфектност и изчистеност е в основата на сюжета и визията. Но този път те са пречупени през идеята за любовта, близостта и интимността.

Сексът, любовта и човешките нужди са сведени до механични и почти ненужни, но някак полезни за здравето, духа и спортната натура действия, които човек продължава да извършва, защото така е свикнал. Киното на Йоргос Лантимос обича да разбива фундаменталните представи и да ги пъха в криви кутии.

„Омарът“ е шедьовър. Натъпкан до горе с насилие, злоба, тъга и механичен секс. Той е идеалният свят, в който никой не иска да живее. Ако някой още не си е позволил да го е гледал, нека го направи. Разбира се, предупреждаваме, че за Йоргос Лантимос, ви трябва специална настройка. Нека „Омарът“ дойде в перфектния момент.

Две години след „Омарът“ публиката, имала шанс да види „The Killing of a Sacred Deer“, твърди че това е заглавието, което ще донесе на Лантимос нужното комерсиално призвание от добрата привилегирована Америка. Не, че това е необходимо непременно.

Йоргос Лантимос работи за втори път с Колин Фарел и успява да изкара от него нещо тотално различно. От безхаберник и лошо момче, гръцкият режисьор превръща този ирландец в различен мъж всеки път. Тук компания му прави и Никол Кидман. Една от най-красивите жени на Кан тази година, заслужава адмирации за повечето си роли. Тази не прави изключение.

The Killing of a Sacred Deer трябва да дойде у нас на някой от предстоящите филмови фестивали, а дотогава се запознайте с извън рамковия страховит свят на Йоргос Лантимос. Дори гръцкият диалог няма да ви подразни. И се пригответе за филми, които са като крошета в лицето. Може и да звучи мазохистично, но колкото повече боли, толкова повече ще ви хареса.

 
 

Палеонтолози откриха останки от морско чудовище на брега на Волга

| от chronicle.bg, БТА |

Международна група учени откри останки от плиозавър на брега на р. Волга край Уляновск.
Огромното чудовище Luskhan itilensis (главния дух) е живяло преди 130 милиона години. Само черепът му е бил дълъг 1,5 м.

Плиозаврите с къси шии са разновидност на плезиозаврите. Те в действителност не са били динозаври, но са живели заедно с тях и са били топ хищници. Имали са необичайно тяло с четири големи плавника, твърд торс, а дължината на шията им е варирала.

Новооткритото чудовище е било с тънка и дълга муцуна, която изненада специалистите. Тя е характерна за речните хищници. Според специалистите това означава, че плиозаврите са имали по-широка екологическа ниша.

Чудовището от Волга не е най-големият известен плиозавър. През 2009 г. в Дорсет беше открита фосилизирана двуметрова глава на Pliosaurus kevani.