Сълзотворен газ вместо демокрация

| от |

Десетки хиляди демонстрират в Хонгконг срещу предвидената реформа на изборното право и настояват за истинска демокрация. Китайското ръководство обаче не е готово да отстъпи, освен в детайли. Коментар на Филип Билски за Дойче веле.

Това бяха кадри, каквито досега не бяхме виждали в Хонгконг – радикални сблъсъци между полиция и демонстранти в сърцето на мегаполиса. Десетки хиляди протестираха, въоръжени с пластмасови наметала, очила за плуване, които да ги предпазят от сълзотворния газ, и с плакати в ръце. Полицията използва срещу тях сълзотворен газ, гумени палки и водни струи. Това бяха най-тежките сблъсъци от връщането на бившата британска колония Хонгконог на Китай през 1997 година насам. Причината за размириците: планираната реформа на изборното право през 2017 година. Реформата предвижда провеждането на преки избори, но само измежду кандидати, които са били предварително одобрени от китайското държавно ръководство.

В реформата на избирателното право няма и следа от истинска демокрация. При подобни правила кандидатура на критично настроени към правителството политици е практически невъзможна. Оттук и настояването на демонстрантите за свободен избор на кандидати, включително и при изборите за губернатор на Хонгконг, нещо което според Пекин изобщо не стояло на дневен ред. Миналата седмица студентски организации отидоха още по-далеч. Те публикуваха манифест, в който настояват Пекин да се извини пред гражданите на Хонгконг. Те настояват и за оставка на хонгконгското ръководство, при положение, че исканията им не бъдат удовлетворени.

Протестиращите били екстремисти

В неделя ръководството на Хонгконг се показа по-сговорчиво. Правителството щяло наскоро отново да обсъжда реформата на избирателното право. Никой обаче не говори за детайли или за някакъв конкретен план-график. Сигналите, идващи от Пекин, говорят съвсем друг език. Демонстрантите били „екстремисти“ и „радикали“, които представлявали едно нищожно малцинство. А външното министерство категорично се противопостави на каквато и да било намеса от чужбина.

Според близкия до правителството вестник „Глобъл таймс“ демонстрантите били знаели много добре, че решението на Постоянната комисия към Китайския народен конгрес, свързана с реформите в Хонгконг, не може да бъде променено. Китайските власти взеха спешни мерки по отношение на информациите за събитията в Хонгконг като блокират и цензурират интернет-съдържанията и дискусиите в социалните мрежи.

Засега е ясно само едно: под натиска на протестите може да се стигне само до дребни козметични промени по отделни детайли. Води се например дискусия за конкретния състав на комитета, който трябва да избира кандидатите. Води се дискусия и по въпроса дали поне някои от членовете на комитета не биха могли да бъдат избирани пряко. Ясно е също, че Пекин няма да отстъпи и на милиметър по основните въпроси на реформата, независимо от това колко души в Хонгконг настояват за правото на свободни избори.

Пекин се страхува да не загуби контрол над Хонгконг

И то главно по две причини. Първо Пекин се страхува да не загуби контрол над Хонгконг. Кошмарът за Пекин би бил един независим губернатор на Хонгконг, който да се разграничи от континентален Китай. Губернатор, който поставя под въпрос властовия монопол на Китайската комунистическа партия. Освен това Пекин се опасява, че „моделът Хонгконг“ може да намери последователи и в други части на Китай. Опасява се, че хората в Народната република, въодушевени от демонстрантите в Хонгконг, биха могли да последват техния пример и да настояват за повече демократични права. Оправдани са опасенията, че истинска демокрация в Хонгконг в обозримо бъдеще едва ли ще има.

 
 

„Да убиеш присмехулник“ и други лоши заглавия от книгите

| от chronicle.bg |

След като американците изключиха „Да убиеш присмехулник“ от програмата в училищата заради повтарящата се дума „негър“, всички си отдъхнахме, че нещата тръгват в правилна посока.

Но това е само началото на политическата коректност, която трябва да погълне творческата продукция.

Ето няколко предложения за преименуване заглавията на други книжни класики, които, като се замислим, не звучат угодно на цялото население на Земята:

 „Борба за територия и мир“

„Война“ е лоша дума. Това е нещо, от което трябва да се страхуваме и като всяко нещо, от което се страхуваме, да не го назоваваме. Както правят героите от „Хари Потър“ с Волдемор. Та нека бъде „борба за територия“.

„Умствено изостанал в тежка степен“

„Идиот“ е обидна дума. А нейният еквивалент в учебниците по психиатрия е „умствено изостанал в тежка степен“. Та хайде да не се обиждаме. И Достоевски ще се съгласи, че „идиот“ не звучи добре в рамките на съвремието.

„Десет малки афроамериканчета

Какво е това „негърчета“? Срам за българските преводачи.

„Трима души в една лодка (като броим и кучето)“

Ей! И животните имат права!

„Възрастният мъж и морето“

„Старец“ звучи грозно. Каква е тази дискриминация на възрастните?

„Материално подсигурен и нуждаещ се от финансова помощ“

„Богат, беден“ всява класови различия и конфликт между слоевете

„Прекратяване на жизнените функции край Нил“

Думата „смърт“ не е хубава.

„Мемоарите на една репресирана жена“

Гейшите все пак не са виновни, че са проститутки, животът ги е принудил.

От българските класики също има какво да се желае, що се отнася до коректност.

„Под игото“, например, следва да се прекръсти на „Под османското присъствие“. „Маминото детенце“ може да обиди 30-годишните, които живеят с техните и е по-добре да се преименува на „Момчето, което обичаше майка си“, а за „Крадецът на праскови“ да не говорим. Да не искате някой да реши, че е хубаво да се краде?

 
 

Да не ти мине котка път…

| от Мануела Геренова |

Те не се познават от пръв поглед и не носят бадж на ревера си, но в някакъв момент ще разкрият истинската си същност – суеверните хора. Много внимават с кой крак стават от леглото, имат червен конец на ръката или синьо око на врата, датата петък 13-ти е оградена в календара с черно и се счита за фатална.

Вторият им въпрос към вас след името ви е коя зодия сте.

Факт е, че понякога сме склонни да вярваме на суеверия, а най-често споменаваната реплика от човек, който плюе през рамо или ръси сол е „То може и да има нещо вярно…“. Поне не вредят на никого със странните си ритуали.

Разбира се, всеки народ има своите суеверия и е абсурдно да считаме, че сме по-различни. Но за сметка на това в България сме склонни особено ревностно да спазваме различни поличби. Какво толкова, може и да има нещо…

На първо място, разбира се, е петък 13-ти, за който дори легендите от Клуб НЛО направиха песен.

Петък 13-ти е и дъщеря ти води негър за зет, блъска те кола и те посещават данъчните. В съвременния свят може да станеш жертва на хакерска атака или да ти откраднат смартфона.

Всъщност петък 13-ти е просто дата – денят след четвъртък 12-ти и преди събота 14-ти. Няма нужда от излишен фатализъм, сърдита физиономия от сутринта до вечерта и черни мисли. Лоши неща се случват без оглед кой ден от седмицата сме. Това не звучи особено успокояващо, но е факт.

Друг задължителен аксесоар на суеверния човек е червеният конец на китката.

Счита се, че е за здраве и предпазва от уроки. Напоследък се продава и в тунинговани варианти с украса от сребърни фигурки.

Всъщност червеният конец стана популярен покрай източното учение Кабала. Парадоксално е, че това учение няма почти никакви последователи в България, но за сметка на това имате поне трима познати червени конци по китките. Ако питате такъв човек за какво му е, отговорите ще варират от „За здраве, късмет…“ до „Какво толкова, няма да ми натежи?!“.

Освен това винаги можете да каже, че освен него червен конец носят Бойко Борисов, Сергей Станишев и Сотир Цацаров.

Синьото око е ориенталският еквивалент на червения конец, също толкова разпространено е в България. Можете да го срещнете във вариант за китката или гердан, но има и такива за входната врата. Подобно на гривната от текстил в определен цвят, сините очи няма да ви предпазят от нищо.

Зодиите от своя страна не са суеверие, но има хора, които ще се опитат да ви убедят, че астрологията е точна наука колкото математиката. Във зодии вярват изключително много хора по целия свят. Те четат хороскопи, мога да смятат асценденти и знаят кога идва ретроградният Меркурий.

Лошото е, че са склонни да оправдаят абсолютно всичко с астрологията – от неприятности в живота до това защо даден човек да е с непоносим характер. Имате семейни проблеми – нормално, партньорът ви е скорпион. Ударили сте колата – ами, да, луната е в трети дом.

За съжаление подобни заключения никак не ви помагат, дори има риск сериозно да ви подразнят.

Да разубеждавате фен на астрологията е безсмислено. Най-добре е да смените темата, защото в противен случай рискувате да се стигне до скандал.

Всъщност ако сте здравомислещ, здраво стъпил на земята и категоричен противник на суеверията, астрологията и псевдонаучните вярвания, най-добре е да подминавате техните почитатели със снизходителна усмивка. Спестете си нервите от безпочвените разправии и ги оставете за по-съдържателни спорове.

 
 

Най-гиздавите SUV автомобили на Автосалон София

| от chronicle.bg |

SUV автомобилите отдавна излязоха от калните пътища и влязоха по тесните, софийските улички. В началото това ни дразнеше, но впоследствие чарът на вдигнатите, едри коли ни спечели.

На автосалон София SUV колите доминират категорично. В галерията може да видите най-атрактивните от тях.

 
 

Cry, baby, cry. Софи Търнър обяви годежа си

| от chronicle.bg |

Плачете, фенове на Санса! Актрисата Софи Търнър, която влиза в ролята на голямата сестра Старк в Game of Thrones, обяви годежа си.

Търнър постна снимка на годежен пръстен с диамант в Instagram профила си.

I said yes.

A post shared by Sophie Turner (@sophiet) on

Щастливият годеник е фронтменът на DNCE Джо Джонас.

giphy

Звездата от и Джонас започнаха да се срещат в края на миналата година. Оттогава, те са били забелязани из Лос Анджелис да се държат за ръце, заедно на концерт в Ротердам и отново заедно на миналия Хелоуин и на деня на благодарността.

Да са живи и здрави!