С вълна от уволнения Ердоган затегна хватката върху медиите
Под натиска на властта в Турция десетки от най-сериозните журналисти са безогледно уволнявани, пише електронното издание на в. „Заман“.
В голяма статия под заглавие „Какво могат и какво не трябва да пишат публицистите“ авторът Бехрам Кълъч анализира политическите и икономическите зависимости на медийните собственици, силово налаганата цензура и уволненията на майсторите на перото. Историята на турските медии преживява невиждана ликвидация след 2011 г., когато Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ сериозно засили влиянието си. Когато през 2008 г. тръгна делото за закриване на ПСР, журналистът Хасан Джемал започна да пише във в. „Миллиет“ статии, възприемани като манифест. На изборите през 2011 г. ПСР спечели 49% подкрепа и се опияни от могъществото си. Вече беше налице един недосегаем премиер, а всеки коментиращ журналист се превърна в негова мишена. На един митинг той се зарече, че ще ги поведе на каишка. В собствеността на медиите настъпиха структурни промени. „Стар“, „Йени шафак“, „Акшам“ и „Сабах“ бяха близки до правителството вестници. Айдън Доган продаде в. „Миллиет“ на групировката Демирйорен. В. „Сабах“ и телевизия ATV по особено интересен начин попаднаха в ръцете на близката до кабинета групировка Чалък. Тургай Чинер с „Хабертюрк“ и Ферит Шахенк от групировката Доуш със Star TV и NTV бяха господарите на словото в медийния свят на Турция. Медийните босове категорично не желаеха да имат проблеми с властта.
Протестите за парка Гези още повече засилиха натиска на правителството върху медиите. И накрая операцията „Антикорупция“ от 17-25 декември 2013 г. доведе до безпрецедентни рокади, а много журналисти бяха уволнени. Периодът след 28 февруари т.г. беше още по-тежък, Турция въведе забрани като в страните от Третия свят – спря достъпа до You Tube и Twitter. Комисията за наблюдение и контрол на медиите наложи жестоки глоби от трилионни суми на много телевизии.
Вследствие на правителствения натиск започнаха масови уволнения на журналисти. Министърът по евроинтеграцията Волкан Бозкурт опроверга мнението, че уволненията са поради натиска на кабинета и прехвърли топката на собствениците на медиите, като ги обвини в икономически интереси. „Днес имаме проблем с имиджа. Някои медийни босове си позволяват контрол върху съдържанието на материалите заради икономически зависимости. Това обаче се разбира косвено. Ние знаем за тези тежки времена, които журналистите изживяват“, заяви той.
Заради публикациите си по кюрдския въпрос във в. „Миллиет“ журналистката Нурай Мерт бе персонално избрана от премиера Ердоган за мишена (въпреки новите собственици на изданието). Това стана на митинг в град Коня, когато той потърси сметка за източниците на информация. Мерт се оказа под силния натиск на ръководството на вестника да излезе в дълга отпуска. Дни по-късно, на 15 февруари 2012 г., тя напусна. „Свободата за информиране на обществото е приоритет за нас. Винаги има някой, който да харесва или отхвърля политическите ми виждания, но вместо насилствено наложеното мълчание, трябваше да има дискусия или дори незабелязване, това обаче не се случи“, написа тя в отворено писмо.
Босовете на „Миллиет“ държаха да са добре с властта.
На 1 ноември 2012 г. известният майстор на словото Метин Мюнир получи заповед за уволнението си в електронната си поща. Подател беше новата главна редакторка Дерия Сазак. Причината за отстраняването му се оказа статията със заглавие „Не вярвам в демокрацията на Ердоган, Гюл и ПСР“ от 13 юни. На 18 март 2013 г. Сазак уволни анализатора Хасан Джемал под претекста, че от 2 седмици не е написал нищо. Истинската причина е статията му за посещение на делегация при заточения на остров Имларъ кюрдски лидер Йоджалан, а следващата му публикация по темата е привлякла вниманието на премиера Ердоган. В реч в Балъкесир премиерът извика „Долу вашата журналистика!“. Две седмици по-късно Джемал не написа и ред за вестника и беше отстранен от работа.
Заради желязната цензура „Миллиет“ изгони и Джан Дюндар. Опитите на ръководството да го натирят в принудителна отпуска бяха неуспешни и той замина в командировка в Египет. Обаче и пратените оттам репортажи също не се харесаха и още при завръщането му посочиха вратата.
Причината за трусовете в „Миллиет“ през 2013 г. беше ясна – натискът на премиера Ердоган върху вестника. В интернет бяха разпространени клипове, в които медийният бос Демирйорен хлипа пред Ердоган с въпроса „Обидих ли ви, шефе?“, а държавникът го напада, че вестникът е взривил и посрамил всичко наоколо.
През юни т.г. остана без работа и известната с острия си тон Пелин Бату, след нея бяха уволнени други двама коментатори. „Грехът“ на единия Мустафа Мутлу беше, че критикува икономическия съветник на премиера. В края на март т.г., 10 дни преди местните избори, Чалък холдинг продаде „Сабах“ и ATV на „Зирве холдинг“. Операцията „Антикорупция“ от 17 декември м.г. взе главата и на журналистката Назлъ Ълъчак. На страниците на „Сабах“ тя подчерта, че оставките на 4 министри от кабинета на Ердоган са наложителни. Това се оказа и последната й публикация в този вестник.
Правителственият натиск не пожали и дългогодишната анализаторка Нур Батур, отдала последните 7 г. на „Сабах“. Икономическите наблюдатели Сюлейман Яшар и Мелиха Окур, както и кореспондентката в Рим Ясемин Ташкън също излетяха от редакцията.
В. „Стар“ бе купен от близкия на Ердоган индустриалец Етем Санджак. Сред уволнените впоследствие имаше и такива, които поддържаха правителството. Още през януари 2012 г. бе уволнен Мехмет Алтан заради готвена, но непубликувана статия. От клипове в интернет стана ясно как главният редактор на „Стар“ настоява пред Ердоган по телефона Алтан да бъде изхвърлен от работа. Каквото трябва направете, няма смисъл от протакане, казва премиерът от записа. Тогавашният президент Абдуллах Гюл обаче потърси уволнения журналист и засвидетелства съжалението си. Мехмет Алтан продължава яростните си критики срещу политиката на ислямистите в други медии.
„Мълчи, за да оцелееш“, написа в „Хабертюрк“ журналистката Едже Темелкуран. Няколко седмици по-късно тя бе уволнена. След операцията „Антикорупция“ от 17-25 декември беше опасно не само да пишеш срещу кабинета на Ердоган, но дори да работиш в медиите. Остър постинг в Туитър коства работата на Осман Йозсой във в. „Ейни шафак“ след 6 000 споделяния. Критична статия на колегата му Мурат Аксой стана повод да бъде изгонен от редакцията. Фикри Акюз съобщи в Туитър за уволнението си от в. „Акшам“. Това не вестник, това е пресбюлетин на ПСР, написа той. Фикрет Айдемир, Гюркан Хаджър и Тууче Татари също бяха отстранени от редакцията.
Заради „неподходящи“ титри на екрана на телевизия „Хабертюрк“ Ердоган позвъни на собственика й и заповяда те да се премахнат – записът от разговора изтече в мрежата. Последва друг запис, в който премиерският син Билал Ердоган се договаря с известните журналисти Фатих Алтайлъ и Фатих Сарач за манипулация на резултатите от анкета за рейтингите. Тогава Алтайлъ, който 5 г. ръководеше новините, огласи оставката си и вече пише кратки коментари във вестника.
След „Ало, Фатих“ избухна и скандалът „Ало, Нермин“. Главният премиерски съветник Ялчън Акдоган разговаря по телефона с шефката на NTV Нермин Юртери и нарежда да се прекрати употребата на думата „корупция“. В друг разпространен запис премиерът Ердоган нарежда на собственика на телевизията Ферит Шахенк да внимава с репортажите от протестите за парка Гези. Така на 31 май 2013 г. телевизиите NTV, CNN Turk и „Хабертюрк не излъчиха нито на живо, нито показаха репортажи от сблъсъците с демонстрантите. CNN Turk показа документален филм за пингвините. /БГНЕС
