Състав на служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев

| от |

Проф. Георги Близнашки, служебен министър-председател

Проф. Георги Петков Близнашки е роден на 4 октомври 1956 г. в с. Скравена, Софийска област.

Възпитаник е на Английската езикова гимназия и на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“. От 1983 до 1987 г. е асистент, до 1990 г. е старши асистент, а от 1988 г. е доктор по конституционно право с тема на дисертацията „Правно положение на постоянните комисии в Народното събрание“.

От 1990 г. до 2004 г. е главен асистент по Конституционно право на Република България, Катедра „Конституционноправни науки” на Юридически факултет на СУ. От 2009 г. е професор по конституционно право на Република България.

Проф. Георги Близнашки развива богата академична дейност. От 2011 г. е член на Факултетния съвет на Юридическия факултет на СУ. Преподава дисциплини в бакалавърски и магистърски програми на СУ, ЮЗУ „Неофит Рилски“-Благоевград, ВСУ „Черноризец Храбър“ и Нов български университет.

През първата половина на 90-те години Георги Близнашки е бил експерт към Националната кръгла маса, експерт към Конституционната комисия на Великото народно събрание и народен представител в 36-то Народно събрание. През 2004-2005 г. е експерт към Комисията за изменения и допълнения в Конституцията на Република България, образувана от 39-то Народно събрание.

През 2005-2006 г. е наблюдател в Европейския парламент, а през 2007 г. депутат в ЕП, член на Конституционната комисия и на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите.

В периода 2005-2009 г. е народен представител в 40-то Народно събрание, член на Комисиите по образование и наука и по европейските въпроси.

През февруари 2014 г. оглавява Инициативния комитет за произвеждане на референдум за изборна реформа.
Автора е на повече от 70 научни трудове на конституционно-правна тематика – монографии, студии и статии.

Екатерина Захариева, служебен вицепремиер по икономическа политика и министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране

zaharieva

Родена е на 8 август 1975 г.

Завършила е Eзикова гимназия „Бертолт Брехт”, Пазарджик, с изучаване на немски език.

Магистър по право от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

От 2001 г. до 2003 г. е адвокат. През 2003 г. е назначена за юрисконсулт, а от 2007 г. е директор на дирекция „Правно-нормативно и административно обслужване“ в Министерство на околната среда и водите.

От месец август 2009 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресори Законодателство; Устройство на територията и проекти; Държавна собственост; Жилищна политика; Концесии; ГРАО; Регионално развитие; Търговски дружества и държавни предприятия.

Има специализации по „Развитие на способностите за извършване на оценка на въздействие на законодателство и политики” по проект „За добро обществено регулиране: институционализиране на процеса на оценка на въздействието в държавната администрация“, Консорциум „Джейкъбс енд Асошиейтс Юръп Лимитид”; по Европейско право; „Човешки права и околна среда“ във Венецианска комисия в Триест, Италия; по „Стратегическо планиране и координация за оценка на въздействието на законодателство и политики и участие на обществеността във взимане на управленски решения“ в Института по публична администрация в Дъблин, Ирландия, и в Националното училище по администрация в Париж, Франция.

На 23 януари 2012 г. с Указ на Президента на Република България е назначена за Главен секретар на Президента.

От 13 март до 29 май 2013 г. е заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството в служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев. След това е Началник на Кабинета на държавния глава.

Владее английски и немски език.

Проф. Йордан Христосков, служебен вицепремиер по социална политика и министър на труда и социалната политика

Проф. Йордан Атанасов Христосков работи в секция „Макроикономика” на Института за икономически изследвания към Българската академия на науките. Професор е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, където преподава социалнва политика и социално осигуряване. Автор е на два монографични труда, два учебника, сборник с публицистични статии и има голям брой участия в колективни монографии. Автор е на близо сто научни студии, статии и доклади по въпроси на социална политика, пенсионното и здравното осигуряване, пазара на труда, инфраструктурата и регионалното развитие, публикувани в България и в чужбина.

Проф. Христосков има богат практически опит като зам.-министър и министър на труда и социалните грижи (1991-1994 г.), министър в служебното правителство на Ренета Инджова, съветник на Президента на Републиката по социалните въпроси (1995-1997 г.) и като Управител на Националния осигурителен институт (2000-2009 г.).

Известен е с приноса си като член на Бюрото на Международната асоциация по социално осигуряване, като консултант и експерт по голям брой проекти на Европейската комисия, Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Програмата на ООН за развитие.

Христо Иванов, служебен вицепремиер по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и министър на правосъдието

Роден е на 13 септември 1974 г. в София.

Христо Иванов е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Специализира във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program, Washington College of Law, във Вашингтон (САЩ) в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в САЩ.

От 1996 г. до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите (American Bar Association – Rule of Law Initiative). От 2002 г. до 2006 г. е независим консултант по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона.

От 2006 г. досега заема длъжността Програмен директор на Български институт за правни инициативи, където ръководи проекти в областта на съдебната реформа, превенцията на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона.

От 2002 г. е вписан като адвокат.

Владее английски и руски език.

Илияна Цанова, служебен вицепремиер по управление на средствата от Европейския съюз

Родена е на 19 януари 1976 г. в гр. София.

Магистър по финанси от Университета за национално и световно стопанство със сертификат за следдипломна квалификация по финансов мениджмънт от Университет “Джордж Вашингтон” САЩ, като стипендиант на USAID и Университета Джорджтоун.

От 2001 г. до 2003 г. Илияна Цанова работи в одиторския отдел на „Делойт-България”, като първоначално започва като стажант в отдел анализ на финансови злоупотреби и съдебни експертизи в Делойт-Вашингтон.

От 2003 г. до 2014 г. работи за Европейската банка за възстановяване и развитие. От 2006 до 2014 е в централата на ЕБВР в Лондон. Има богат опит в структурирането, договарянето и изпълнението на инвестиции в дялов капитал и дългово финансиране на инфраструктурни проекти в страни от Югоизточна Европа, Украйна и Русия, както и в съфинансирането на проекти със средства от Европейския съюз. Като представител на ЕБВР, Илияна Цанова е работила с правителства и международни финансови институции по преструктуриране на публични дружества за комунални услуги, създаването на регулаторни органи в областта на водния сектор, публично-частни партньорства, структуриране на иновативни инвестиционни инструменти за инвестиции в инфраструктура, както и фискална децентрализация.

Председател е на борда на директорите на MIDF, инвестиционен фонд за инвестиции в инфраструктура на Западните балкани. Създател е на Фонд ФЛАГ ЕАД в България и член на борда на директорите (в оставка).

От 13 март до 29 май 2013 г. е заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз в служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев.

Васил Щонов за служебен министър на икономиката и енергетиката

Роден е на 25 април 1972 г. в гр. Пловдив.

Възпитаник е на Английската езикова гимназия в гр. Пловдив. През 1995 г. завършва Университета на Пенсилвания в САЩ с дипломи бакалавър на науките по електронно инженерство и финанси, а от 1999 г. е магистър по бизнес администрация от Масачузетския Технологичен Институт (MIT).

До 2004 г. работи в САЩ като инвестиционен банкер в областта на енергетиката и технологиите и като консултант по управленски въпроси. Управлява някои от най-големите сделки по сливане и придобивания, сред които обединението на „Бел Атлантик“ и GTE. През 2004 г. основава офиса на международната консултантска фирма „МакКинзи“ в София, където работи до 2009 г., главно в банковия сектор, енергетиката и телекомуникациите.

От 2010 г. до 4 август 2014 г. заема поста Директор „Маркетинг и стратегии“ в кабелната компания „Близу“.

Владее английски език. Женен, с две деца.

Мирослав Ненков, служебен министър на здравеопазването

Мирослав Ненков е роден на 15 март 1969 г. в град София.

Завършил е специалност „Медицина“ във ВМИ-София през 1995 година. Специализирал е анестезиология и интензивно лечение. Има преминати курсове в областта на органното донорство и координирано донорство в Испания и Италия.

Работи в болница “Царица Йоанна” и болница “Лозенец” като координатор по донорство, и в кардиохирургията на болница “Св. Анна” в София. От 2009 г. досега е координатор по донорство и изпълняващ длъжността началник отделение в Клиниката по анестезиология, реаниматология и интензивно лечение при ВМА- София. В периода март – май 2013 г. е бил заместник – министър на здравеопазването в служебното правителство на Марин Райков.

Владее руски и английски език.

Йордан Бакалов, служебен министър на вътрешните работи

Йордан Бакалов е роден на 1 септември 1960 г. в град Асеновград.

Завършил е ТИХ „Асен Златаров” в гр. Димитровград, Висшия химико-технологичен и металургичен институт-София (1987 г.) и външна търговия в Пловдивския технически университет (1998 г.). През 2009 г. защитава докторска степен по научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство” – Национална сигурност.

От 2012 г. е доцент и преподавател по национална сигурност в Нов български университет, гр. София и в Колежа по икономика и администрация, гр. Пловдив.

Йордан Бакалов е народен представител в 38-то, 39-то, 40-то и 41-вото Народно събрание.

Председател е на Комисията по национална сигурност и член на Комисията по бюджета и финансите в 38-то НС. В 39-то Народно събрание е член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. В 40-то Народно събрание е председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и председател на парламентарната група ОДС.

В 41-то Народно събрание е председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

Ползва руски и английски език.

Румен Порожанов, служебен министър на финансите

Роден е на 17 август 1964 г.

Магистър е по „Аграрен бизнес, икономика и мениджмънт“ и по „Отбранителна индустрия, икономика и мениджмънт“ от Университета за национално и световно стопанство в София.

Дългогодишен служител на Министерството на финансите. От 1992 г. до 1995 г. е експерт в отдел „Финансиране на специални дейности“, който отговаря за финансите на фирмите в отбранителния сектор, а до август 2001 г. е началник на отдел „Финанси, земеделие, търговия и услуги“ в МФ. От 2001 г. до 2009 г. е директор на Дирекция „Финанси на реалния сектор“ в министерството. От август 2009 г. до март 2011 г. е началник на Кабинета на министъра на финансите, след което заема длъжността изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ до септември 2013 г. От февруари 2014 г. е председател на Управителния съвет на Центъра за стратегически анализи, финансиране и европейски фондове.

От 1993 г. до 2014 г. е заемал различни ръководни длъжности в реалния и в публичния сектор, сред които председател на Борда на директорите на „Арсенал“ АД-Казанлък (1993-1999 г.), председател и член на УС на Булгартабак Холдинг АД (2001-2005 г.), член на УС на Sofia Tobacco Company (2005-2011 г.), председател на Борда на директорите на „Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис“ и представител на Годишното общо събрание на акционерите (юни 2010-февруари 2011 г.) и председател и член на Надзорния съвет на Българска банка за развитие (от септември 2009 г.).

Румен Порожанов има специализации по публични финанси, публично управление и структурни реформи в Joint Vienna Institute, Австрия.

Николина Ангелкова, служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Родена на 30 ноември 1979 г.

Николина Ангелкова е възпитаник на Harvard Business School – Бостън, САЩ, по програма за ръководни кадри „Развитие на лидерски умения“. Магистър по право от Университета за национално и световно стопанство, завършила с грамота за отличен успех, със специализация „Фирмено управление“ от Института за следдипломна квалификация на УНСС.

Има специализации по финансово управление на структурните фондове на ЕС, по европейско право и по регионална политика и структурни фондове в Института по публична администрация в Маастрихт и в Регионалния институт за административна реформа в Нант, Франция.

От 2002 г. до 2006 г. е председател на Асоциацията за правно развитие и юридически съветник в парламентарната Комисия по регионална политика и благоустройство. От 2005 г. до 2007 г. е стажант в ГД „Околна среда“ на Европейската комисия и съветник към ръководителя на българската делегация в групата на ЕНП в Европейския парламент, където работи в областта на регионалното развитие, транспорта и околната среда.

В периода 2005-2010 г. е собственик на „Николова и партньори консулт“, последователно е генерален директор на компанията „Херчеса България“ ЕООД (2007-2009 г.) и управител на „Хелектор България ЕООД“ (2009-2010 г.).

През 2010-2011 г. е ръководител на звено „Контрол, комуникация и координация” към министъра на регионалното развитие и благоустройството. През 2011 г. е член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, а до 2013 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресор европейски въпроси, връзки с международните институции, европейско териториално сътрудничество и стратегическо планиране на регионалното развитие; Национално лице за контакт по Дунавската стратегия.

През март 2014 бе избрана за един от 214-те млади световни лидери от общността на Младите световни лидери за 2014 година (Young Global Leaders). Престижното отличие се присъжда от Световния икономически форум и е признание за изключителни постижения в областта на мениджмънта и лидерството, както на професионално, така и на социално ниво.

Владее английски, испански, италиански, френски и руски език.
Омъжена, с едно дете.

Доц. Румяна Коларова, служебен министър на образованието и науката

kolarova

Румяна Коларова е университетски преподавател и изследовател. Завършила е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност „Философия“, специализация „Социология“. Защитила е докторска дисертация на тема: „Понятието политическа сила в съвременната политическа теория“.

Специализирала е в Лондон (London School of Economics and Political Science), Ню Йорк (New School for Social Research) и Флоренция (European University Institute). Доцент по сравнителна политология в СУ „Св. Климент Охридски”, ръководител на катедра „Политология”, директор на магистърска програма „Европейска интеграция”.

Автор е на над 50 научни публикации и повече от 300 публикации в периодичния печат. Председател на Управителния съвет, на „Център за изследвания и политики за жените“, член на УС на Българската асоциация по политически науки.

На 12 декември 2013 г. с Указ на Президента на Република България е назначена за секретар по връзки с гражданското общество.

Владее английски и руски език, ползва немски и френски.

Велизар Шаламанов, служебен министър на отбраната

Велизар Шаламанов е роден на 24 декември 1961 г. в гр. Карлово.

Завършва с отличие и златен медал Математическа гимназия “Акад. Кирил Попов” през 1979 г. в Пловдив, а през 1984 завършва с отличие и златен медал ВНВВУ “Георги Бенковски” в Долна Митрополия, магистър по радиоелетроника.

През 1991 защитава дисертация в Киев – доктор по кибернетика, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление.

През 1995 г. завършва Военна Академия “Г. С. Раковски” – магистър по организация и управление на оперативно-тактическото разузнаване. Преминал е курсове в САЩ и Германия, както и в Европейския център за изследвания по сигурността „Джордж Маршал“.

От 1984-1998 г. последователно служи като офицер в поделения на Българската армия, в т.ч. в Института по системи за управление на ГЩ като началник на сектор „Военни интелигентни системи“ и в Главния щаб на Сухопътни войски – управление „Разузнаване и електронна борба“.

В периода 1998-2001 г. е заместник-министър на отбраната по воената политика, планиране и интеграция, както и член на Съвета по сигурността на МС, Междуведомствения комитет за интеграция в НАТО. Председател е на Борда на директорите на ТЕРЕМ ЕАД.

От 2001 г. до 2009 г. работи в БАН като съветник на председателя на БАН по национална сигурност и отбрана, директор е на програми в Центъра за изследване на националната сигурност и отбраната, ръководител на секция „Изследване и развитие на информационните системи“ в Института за паралелна обработка на информацията. Бил е хоноруван преподавател в Софийския университет, УНСС, НБУ, ръководител е на множество проекти с национално и международно финансиране, съосновател на Сдружение „Джордж Маршал“ – България и Асоциация на офицерите от резерва Атлантик.

От 2009 до 2012 г. е Директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по Консултации, командване и управление, а от 2013 г. е Директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО (NCIA).

В периода 2002-2012 д-р Шаламанов е член на Международния консултативен съвет на Женевския център за демократичен контрол на въоръжените сили (DCAF), а от 2013 г. е член на Изпълителния комитет и Борда на директорите на Международната асоциация на професионалистите по комуникационно-информационни системи и разузнаване (AFCEA Int).

От 2008 г. до 2010 г. е член на Европейския форум за изследвания по сигурността и иновации ESRIF.
Владее английски и руски езици.

Даниел Митов, служебен министър на външните работи

Даниел Митов е роден на 4 декември 1977 г. в град София.

Завършва СУ „Климент Охридски“, специалност „Политология“. Участва в програмите за обмен „Маршал“ на Marshall Memorial Fund (German Marshall Fund of the US), както и в „Programme des personnalites d’avenir” на френското външно министерство. Специализира „Политически умения“ в Центъра за продължаващо обучение на Нов български университет.

През 2002 г. работи в Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа, като част от екипа на Българското училище за политика и списание „Разум“. През 2006 г. става Изпълнителен директор на фондация „Демокрация“, а след това и заместник-председател на Демократи за силна България (ДСБ). Участва в създаването на ПП “България на гражданите“.

От есента на 2010 г. работи за Националния демократически институт (НДИ) на САЩ първоначално в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. Като официален представител на НДИ, работи в Брюксел, в Либия, в Демократична Република Конго, Украйна, Йемен, Тунис и други.

Мартин Иванов служебен министър на културата

Мартин Иванов е магистър по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистър е по право от Югозападния университет „Неофит Рилски“ и доктор в Института по история при Българската академия на науките. От 2000 г. работи в Института по история при БАН, а от 2008 г. е доцент там. Преподава стопанска история в СУ и във Висшето училище по застраховане и финанси.

Автор е на над 150 научни публикации и 7 монографични изследвания върху икономическата и социалната политика на България от 70-те години на ХIХ в. до наши дни. Специализирал е в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия.

От 2011 г. до 2013 г. е председател на Държавната агенция „Архиви“. Владее английски, руски, ползва сърбохърватски.

Назначен с указ на държавния глава от 15 октомври 2013 г. за Секретар на президента по култура, образование и национална идентичност.

Евгения Раданова, служебен министър на младежта и спорта

Евгения Раданова е родена в София на 4 ноември 1977 г.

Възпитаник е на 132-ро СОУ в София, спортен профил, и на Националната спортна академия.

Състезател по бързо пързаляне с кънки-шорттрек от 1987 г. до 2010 г. Първият български спортист, участвал на зимни и летни Олимпийски игри (в дисциплината колоездене на писта в Атина‘2004).

Медалист от Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити (2002 г.) и в Торино (500 м шорттрек). Световен шампион на 500 м от 2000 г. и на 1000 м от 2003 година. Седемкратен абсолютен световен шампион по шорттрек. Печели 47 медала от европейски първенства, от които 37 златни.

От 2001 г. до 2008 г. е световен рекордьор на 500 м с три поправки на световния рекорд. Бивш световен рекордьор е на 1500 метра.

През 2010 г. печели титлата на 1500 м в турнира по шорттрек на първото Световно първенство по зимни спортове за военни в Аоста, Италианска република, след което слага край на спортната си кариера.

От 2006 г. Евгения Раданова е старши-лейтенант в Министерство на отбраната. Индивидуален член е на Българския олимпийски комитет. Член е на Управителния съвет на Българската федерация по кънки и на УС на Българската асоциация на спортистите олимпийци, както и на УС на Националната военна спортна федерация.

Владее английски и италиански езици.

Васил Грудев, служебен министър на земеделието и храните

Васил Грудев е роден на 5 май 1980 г. в гр. Пловдив.

Възпитаник е на Френската езикова гимназия в град Пловдив, магистър от Юридическия факултет в университета „Franche-Comté“ в Безансон, Франция.

От април 2006 г. до август 2013 г. Васил Грудев заема различни позиции в Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). От април 2006 г. до декември 2008г. е експерт в отдел „Директни плащания на площ“. През декември 2008 г. става главен експерт в същия отдел. В периода 2009-2011 г. е началник на отдел „Технически инспекторат“. От август 2011 г. до август 2013 г. е заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, а от септември 2013 г. до ноември 2013 г. заема длъжността изпълнителен директор на ДФЗ.

Специализирал е Европейско сътрудничество в Wageningen Business School, Холандия.

Владее английски и френски език.

Женен, с едно дете.

Светлана Жекова, служебен министър на околната среда и водите

Светлана Жекова е родена на 1 февруари 1967 г. в София.

Завършва 9-а Френска гимназия в София. Магистър по Френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и специалист по Международни икономически отношения от Свободния факултет на Минно-геоложкия институт в София. От 1997 г. до 1999 г. е специализирала „Международни отношения с Европейския съюз, Развитие на Общия пазар“ в American University, School of International Services във Вашингтон (САЩ). Има специализации по „Глобален мониторинг и качество на околната среда“ и „Организация, система и дейности на ООН“ от United Nations University в Токио (Япония).

Светлана Жекова започва професионалната си кариера в държавната администрация през 1999 година в отдел „Европейска интеграция“ на Министерството на околната среда и водите. От май 2004 г. досега заема различни длъжности в Постоянното представителство на България към ЕС (до 1 януари 2007 г. – Мисия на България към Европейските общности) в Брюксел. До 2008 година е Първи секретар, представител на МОСВ в Мисията на България към ЕО. През 2008 г. е предсрочно повишена в дипломатически ранг „съветник“ за експертния си принос при защитата на националния интерес в рамките на многостранните преговори по Законодателния пакет „Климат-енергетика”, както и в двустранен формат с Председателството на ЕС и ЕК. От 2008 г. досега е ръководител на сектор „Околна среда” в Представителството.

Светлана Жекова е била хоноруван лектор в Института по публична администрация и европейска интеграция. От 1997 г. до 1999 г. е била административен асистент по проекти, свързани с Източноевропейските страни, в Washington College of Law, Вашингтон. Работила е като изследовател в Съвета на Европа в направление “Образование, култура и околна среда”.

Владее френски, английски и руски език.

 
 

Кои ще са номинираните за Еми 2017?

| от chronicle.bg |

26 юни вечерта беше крайният срок, в който членовете на Американската академия по телевизионни изкуства и науки можеха да гласуват за сериалите, които да бъдат в списъка с номинациите за най-престижните награди за телевизия – Еми.

Сега очакваме с нетърпение 13 юли, когато ще бъдат обявени номинациите. Церемонията ще се проведе на 12 септември. Изискването е сериалите тази година да са излезли в периода от 1 юни 2016 г. до 31 май 2017 г.

Несъмнено най-очакваните категории за тези за най-добър драматичен сериал и най-добър комедиен сериал. По всички личи, че тази година някои от силните продукции ще отстъпят място на по-нови заглавия. Такъв е примерът с „Игра на тронове“, който по традиция излиза през април, но седмият сезон е насрочен да излезе през юли. А пък хитовата продукция на PBS „Имението Даунтън“ свърши и ще видим дали някой ще заеме мястото й. Телевизионният сезон беше изключително силен и битката ще е оспорвана. Ето кои сериали е най-вероятно да видим в списъка с тазгодишните номинирани:

Най-добър драматичен сериал

„Короната“ (The Crown)

0a5c641e7e2e7050b86ff0dc5d55c7b9acd65ebb

Сериалът на Netflix (за който се твърди, че е най-скъпият досега) има значителна преднина пред останалите, тъй като през зимата отнесе няколко награди Златен глобус, което го прави сериозен претендент за категорията. Към това спокойно можем да прибавим и тематика: Британското кралско семейство, което се явява като идеален заместител на любимия на американците „Имението Даунтън“. Номинацията е сигурна.

„Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale)

screen shot 2017-02-09 at 50432 pm

Антиутопичният сериал по едноименния роман на Маргарет Атууд има големи шансове да се сдобие не само с тази, но и с още няколко номинации. Сериалът предизвика фурор с премиерата си и разтърси зрителите. Тематиката за жените, които са лишени от всякакви права, а светът се управлява по крайно тоталитарен начин, се оказа плодотворна. Също така присъства и Елизабет Мос, която вече шест пъти е пренебрегвана само с номинация за ролята си в „Луди мъже“, така че да се надяваме, че тя й сериалът ще си получат заслуженото (а то е поне номинация).

„Останалите“ (The Leftovers)

episode-01-06-1280

Този сериал тръгна скромно по HBO през 2014 г., получавайки смесени отзиви от критиците и още по-слаб рейтинг. От втория сезон обаче нещата тръгнаха нагоре и някои от актьорите (Джъстин Теру и Кари Куун) бяха възхвалени. Въпреки това, все още заглавието няма награди Еми. Но това предстои да се промени. Последният трети сезон скоро приключи и беше определен като най-добрият досега. Нека не забравяме и склонността на гласуващите да отличават сериали, които току що са приключили.

„Легион“ (Legion)

legion-series-premiere-1

Членовете на телевизионната академия обичат фантастичните сюжети, това вече е доказвано в минали години със сериали като „Изгубени“, „Герои“ и „Истински детектив“. Имайки предвид силното присъствие на „Легион“ този сезон и похвалите, които получи продукцията на създателят й Ноа Хоули, този сериал е напълно възможно да се окаже изненадата тази година.

„Странни неща“ (Stranger Things)

stranger-things-eleven-2

Научнофантастичният сериал побърка публиката, когато излезе на малкия екран през август. Почти веднага след това беше обявено, че ще има втори сезон през 2017 г. което е своеобразен феномен. А гласуващите често пъти са показвали, че обичат този феномен е много вероятно да изберат сериала, предвид два факта: все още със сигурност им държи влага от първия сезон, а вторият е все по-близо.

„Западен свят“ (Westworld)

Westworld9Hopkins.0

Сериалът излезе през есента на 2016 г. и взаимства елементи от едноименния филм от 1973 г. Нека не забравяме и впечатляващия актьорски състав, в който влизат Антъни Хопкинс, Танди Нютън, Еван Рейчъл Ууд и други, както и многото изненадващи обрати в сюжета. Сериалът няма да се завърне преди 2018 г., така че не е изключено гласуващите да се забързат, за да отдадат дължимото на създателите на поредицата – Джонатан Нолан и Лиса Джой.

Най-добра комедия

В тази категория по всичко личи, че няма да има големи промени. Това означава че сериали като Transparent, Master of None, Silicone Valley, Black-ish, Unbreakable Kimmy Schmidt и разбира се сигурният Veep. Това може би е първият път от много години, когато „Модерно семейство „(Modern Family) няма да се сдобие с номинация. Brooklyn Nine-Nine най-вероятно пак ще е в списъка, така че и на този фронт няма нищо ново. Въпреки това обаче има един сериал, който е нов и свеж и най-вероятно ще получи признание. Това е „Атланта“(Atlanta).

atlanta_ka_p11_1920x1080

Сериалът на Доналд Глоувър, за живота на рапърите от столицата на щата Джорджия спечели Златен глобус в началото на годината, а самият Глоувър взе статуетка за най-добър актьор. Би било голяма изненада да не видим това заглавие в списъка на номинираните на 13 юли.

Най-добър лимитиран сериал

В тази категория попадат сериали, които имат два или повече епизода и общо времетраене не по-малко от 150 минути. Сюжетната линия на сериала трябва да е завършена и да няма възможност да бъде продължавана в следващи сезони. В тази категория се очертават два сигурни претендента. „Черното огледало“(Black Mirror) е единият. Мащабният проект, стана един от най-успешните във Великобритания, след като стана част от платформата на Netflix и беше обявено, че ще бъде пуснат като лимитиран сериал. Номинацията му е много вероятна при тези обстоятелства, тъй като той е по-добър от конкурентите си в групата на лимитираните сериали, за разлика от тази на драматичните.

black_mirror

Другият сигурен претендент, който да се надяваме, че ще отнесе няколко статуетки е „Вражда: Бети и Джоан“(Feud: Bette and Joan). Негов създател е кралят на биографичните сериали – Раян Мърфи. Осемте серии разказват историята на двете легендарни актриси от Златната ера на Холивуд – Бети Дейвис и Джоан Крауфорд. В ролите влизат Сюзан Сарандън и Джесика Ланг, на които стискаме палци да си тръгнат със собствени награди.

feud-bette-and-joan-pilot-review_2qm1

 
 

Митко Павлов с видео към летния си хит

| от chronicle.bg |

След тригодишно мълчание и успешно завършило турне в Индия и Нигерия, творческият тандем Димитър Павлов и Явор Русинов, спечелил Евровизия в Етиопия и открил за света Брандемир Дефо, изригва отново. Песента ще се бори за летен хит, след като успешно се нареди в топ 3 на ФРГ и успя да вземе наградата на публиката в Неделния чарт на радио Чехословакия.

Видеото е заснето в резиденцията на тандема, в която основен акцент е инфинити пулът. Точно там хитовият дует възнамерява да прекара цялото лято и да се чувства „ол райт“.

Приятно гледане:

 
 

В багажа на самолетен пътник беше открит жив 9-килограмов омар

| от chronicle.bg, БТА |

Транспортните служби за сигурност съобщиха, че в багажа на пътник на международното летище в Бостън е бил открит жив 9-килограмов омар.

Животното било намерено при чекирането на куфарите на пътник на Терминал C. Това бил най-големият рак, открит някога в пътнически багаж.

По принцип транспортирането на омари не е забранено от летищните власти. Но това трябва да става в пластмасов контейнер, който да не се разлива.

Откритото животно в Бостън било поставено в хладилна чанта и „се държало прилично“ при преминаването си през устройствата за контрол на багажа. Снимката на намерения огромен омар беше пусната в социалните мрежи.

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.