Сърбия и ЕС – между разума и чувствата

| от |

Преди да стане член на Европейския съюз, Сърбия трябва да извърши много промени, които засега не са факт. А политиците в страната настояват за максимално бързото присъединяване към Общността, пише Дойче веле.

vuchich

Преди няколко години сръбските противници на членството в ЕС се постараха да „разгромят“ идеята, разпространявайки в интернет изображение, на което жълтите звезди на европейското знаме образуват не кръг, а пречупен кръст. „Истинският сърбин“ не би трябвало да бъде поддръжник на ЕС, а да търси близостта с Русия, гласи и до днес убеждението на патриотично ориентираните партии и организации.

От другата страна на политическия спектър пък безброй неправителствени организации и политици не виждат никаква алтернатива на европейското членство. Допитванията сочат, че сръбското население проявява известна дистанцираност спрямо Запада, но смята, че именно европейската интеграция ще сложи край на бедността в страната.

Маратон с препятствия

Свалянето на Слободан Милошевич през 2000-та година е безспорната повратна точка в сръбската история – с него приключи кървавото десетилетие, започнало с югославските войни и продължило с натовските въздушни нападения. С изборното поражение на Милошевич настъпи и краят на международната изолация и на болезнените санкции. Тогавашното демократично правителство обеща бляскаво европейско бъдеще и пророкуваше, че през 2007 г. Сърбия вече ще е член на Общността. И до момента обаче единственото постигнато е признаването на официалния статут на страната като кандидат-член на Европейския съюз.

Това, че пътят към Европа се оказа маратон, е свързано с наследството от 90-те години, смята Марко Вуячич от неправителствената организация „Европейско движение за Сърбия“. Травматизираното от войната поколение се обръща не към постнационалистическата интеграция, а в точно противоположната посока, коментира Вуячич. И не на последно място по тази причина е трудно приложението на необходимите икономически и административни реформи. Вуячич припомня в този план за убийството на бившия сръбски премиер Зоран Джинджич, платил с живота си опита за извършването на радикални промени.

Сърбия – „подчинената държава“

Александър Вучич, който в момента е най-силният човек в Белград, е изцяло зад реформаторските планове на Джинджич. Само допреди няколко години Вучич беше отявлен националист, настроен враждебно срещу хърватите и албанците, пледиращ за защита на сръбските военнопрестъпници. От 2008 насам обаче се проявява като прагматик: когато неговата Радикална партия се разцепи заради разликите в отношението към европейската интеграция, той заложи на европейския курс.

Наскоро Вучич, чиято актуална партия – Сръбската прогресивна – разполага с абсолютно мнозинство в парламента, се срещна с бившия федерален канцлер Хелмут Кол – за обмяна на мнения в сферата на европейската политика. Заключението на Вучич: не трябва да обичаш Европа, за да се стремиш към нея.

Очевидно и отношението на сръбския народ е сходно: както показват данните в проучванията – над 50 процента от сърбите биха гласували за европейското членство, само една четвърт биха били против. Подкрепата е значително по-малка, отколкото преди десет години, но доста по-голяма, отколкото преди две години. Разумът надделява в борбата с емоциите, които са на страната на Русия, казва Вуячич.

Допитванията показват и, че най-голямото препятствие по пътя към Европа ще е „западната политика на поставяне на условия“. „Диктатът от Брюксел“ представлява садистична игра на котка и мишка, заявява по този повод сръбският историк Чедомир Антич. Визирайки например Косово: бившата сръбска провинция обяви едностранно независимост през 2008 и междувременно е призната от 100 държави, сред които са и 23 членки на Европейския съюз. Макар Белград да не приема официално суверенитета на Косово, на правителството му се наложи да сключи множество споразумения с Прищина в името на кандидат-членския статут за ЕС. По тази причина сега Сърбия може да се присъедини само като „подчинена държава“, смята Антич. „Разпадът на Сърбия ли е цената, която трябва да се плати за европейското членство? Дали с присъединяването си към европейската „В“ или „Г“ група няма да се превърнем в един вид европейски кюрди?“, пита историкът.

Реформи и желания

Европейският съюз гледа на Сърбия като на инструмент за решаването на най-различни проблеми, е мнението на политолога професор Йован Теокаревич. „Сърбия никога няма да напредне толкова, колкото е напреднала Германия. Но ни оставете поне да стигнем нивото на балтийските страни, които днес изглеждат по съвсем различен начин, отколкото по време на съветската окупация“, призовава професорът.

„Балтийското ниво“ има съответното цифрово изражение: в Сърбия брутният вътрешен продукт е приблизително 6000 долара, в Латвия е двойно по-висок, а в Естония – дори тройно. За да достигне това равнище, правителството в Белград би трябвало да приложи болезнени мерки: да подобри инвестиционния климат, да укрепи икономиката и най-вече да ограничи властта на партиите. Тъй като партиите и до днес си разпределят местата в администрацията – от седемте милиона сърби 800 000 работят като държавни служители. А до момента нито една политическа сила не е проявила готовност да промени това. „Много сръбски политици гледат на интеграционния процес като на листче с желания – не предприемаш нищо особено, а в един момент се оказваш реформиран и европейски“, отбелязва Марко Вуячич.

За професор Теокаревич бавното темпо на реформи е източник на разочарование. „Илюзиите са разбити. Макар процесът да продължава, ще трябва още дълго да чакаме за присъединяването към ЕС.“ Колко дълго? Днешните политици избягват прогнозите, но наблюдателите предполагат, че преговорите ще продължат между седем и десет години.

 

 
 

Проверяват спинърите на българския пазар

| от chronicle.bg |

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) извършва извънредна проверка на антистрес продукти – спинъри, съобщават от пресцентъра на агенцията. Мотивите за проверката са, че устройствата „имат игрови функции“ и трябва да отговарят и на изискванията на Наредбата за съществени изисквания и оценяване съответствието на играчките.

Проведени изследвания в трети страни показват, че в някои случаи моделите съдържат наднормено количество олово и живак. Затова в хода на инспекциите ще бъдат взети продукти, които ще бъдат подложени на допълнителни изпитвания.

Фиджет спинърът, хенд спинърът или просто спинерът е най-новият популярен продукт, който се разпространява много бързо сред децата и у нас. Основната му употреба е да помага на деца със синдром на дефицит и на деца, страдащи от аутизъм, но той все повече се разпространява и като играчка, пишат от агенцията.

 
 

Tака щяха да изглеждат, ако бяха дебели

| от chronicle.b(i)g |

Стопли се и започнаха голотиите! Супер! Гледаме момичета по телевизията, по корици, в трамвая – всичките едни кльощави, едни еднакви. Има толкова малко по тях, че тъкмо ги разгледаш и ти станат скучни.

Друго си е да има плът и пичовете от сайта fatworld.wikia.com го осъзнават много добре. Какво да ви кажем за този сайт. Велик е! Така не сме се смели от похищението на Волен в НАТФИЗ, а тогава отворихме две хернии от смях.

Сайтът представя снимки на известни личности, жени основно, които са манипулирани така, че те да изглеждат дебели. Резултатът е велик, както можете да се убедите от галерията ни.

Имаме една забележка към сайта и тя е, че никнеймът на админа не е Рубенс. Всичко останало е съвършено, както можете да видите в галерията!

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.

 
 

Съдят Disney заради „Inside out“

| от chronicle.bg |

„Inside out“, история за петте основни чувства в главата на едно младо момиче, е един от най-големите успехи на Pixar. Филмът е спечелил над 857 милиона долара и любовта на критиците.

В момента обаче срещу Disney, който притежава Pixar, е заведено съдебно дело.

Денис Даниелс е експерт по детско развитие, съосновател на National Grief Institue. Тя твърди, че от Disney са базирали „Inside out“ на детската му телевизионна програма „The Moodsters“. Част от концепцията за нея била книга, където емоциите били закодирани със символи в определен цвят – червено за гняв, синьо за тъга и жълто за щастие. По-късно по тази концепция бил направен пилотен епизод, който Даниелс предложила на Дисни няколко пъти между 2005 и 2009 година, но от студиото й отказали.

Това не е единствения случай, в който Didney са обвинявани в крадене на идея за някой от големите си филми… в последните 6 месеца. През март Гари Голдман, създателят на „Total Recall“, съди студиото за това, че базират „Zootopia“ на негови идеи без да го компенсират за това. Отговорът беше, че „в обвинението е пълно с неверни твърдения“, но към момента няма отговор по делото-тема на този текст.

Интересно е защо Денис съди чак 2 години след пускането на филма.