С парад за Путин Сърбия действа предпазливо

Мат Робинсън от Ройтерс

В мемоарите си от 1949 година, озаглавени „Източно сближаване“, британският офицер Фицрой Маклин пише, че е стоял горе в крепостта на Белград и е наблюдавал как нацистите отстъпват през река Сава, оставяйки столицата на Червената армия и югославските партизани.

Денят 20 октомври 1944 година става Ден на освобождението. Първоначално той е честван с военни паради, а след това с възпоменания в памет на убитите. В четвъртък оръжия, танкове и самолети отново ще се върнат в града, сега столица на Сърбия, за парада по случай Деня на освобождението, който ще се проведе четири дни по-рано заради почетния гост – руският президент Владимир Путин, който ще пристигне тук на път за срещата в Милано. Това е жест с голяма символика в стила на Студената война и източно-западното разединение по въпроса за Украйна, което поставя Сърбия – политически задължена на Русия, но търсеща икономическо бъдеще в Европейския съюз, в деликатната роля на балансьор.

Съединените щати не приветстват идеята Путин и главнокомандващият армията му да получават почести на парад с участието на 4500 сръбски военнослужещи докато НАТО казва, че руски войници все още водят война в Източна Украйна.

„Може да имаш добри отношения с Русия и Китай и със Съединените щати. Но гледните ни точки относно посещенията на китайски и руски длъжностни лица се различават; китайците не са нападнали никой, но руснаците са“, каза миналия месец в интервю за в. „Вечерне новости“ Майкъл Кърби, американски посланик в Сърбия.

Кърби след това посочи, че не се опитва да казва на Сърбия кого може да кани, но неговите изявления разкриха деликатното положение, в което се намира Сърбия.

След отстраняването от власт на Слободан Милошевич през 2000г. след десетилетие на война, санкции от Запада и изолация, Сърбия твърдо се обърна към Европа. Цифрите говорят сами: между 2007 и 2013 държавата с население от 7,3 милиона души е изнесла стоки за 32,6 милиарда евро за ЕС спрямо само 4,2 милиарда евро за Русия.

За същия период ЕС е бил източник на 9,2 милиарда евро преки чуждестранни инвестиции в Сърбия в сравнение с 2,5 милиарда евро от Русия.

Косово, където живеят предимно албанци и което се отдели от Сърбия след конфликта през 1998-99, който бе прекратен от въздушни удари на НАТО, остава проблем. Сърбия отказва да признае Косово за независима държава. Освен това, както и повечето от източноевропейските държани, Сърбия е зависима от руския газ.

Това принуждава Белград да лавира между Изтока и Запада – стратегия, ползвана превъзходно от Тито по време на Студената война, но след падането на Берлинската страна това вече не е така просто.

Сърбия се обяви в подкрепа на териториалната цялост на Украйна, чиито крачки към ЕС предизвикаха анексирането на Крим от Москва и проруски бунт в източната й част. Но Белград отказа да се присъедини към санкциите на Запада срещу Русия. По-късно тази година Сърбия ще приеме руски войници за съвместно военно учение близо до границата с членката на НАТО Хърватия.

„Това не е никак умно“, казва Йелена Милич, директор на белградския Център за евроатлантически проучвания. Тя описва сръбската политика като „лавираща и криволичеща“. „Няма стратегия за външната политика и съответно няма политика за сигурността“, казва Милич.

Външният министър на Сърбия Ивица Дачич казва обаче, че политиката е „кристално ясна“.

„Какво трябва да направи Сърбия? Да каже, че понеже искаме да се присъединим към ЕС, Русия, съжаляваме, вече не сме приятели с теб? Къде е нашият национален интерес тук?“, каза той по обществената телевизия миналата седмица. „Русия и Китай са единствените наши защитници от това Косово да се присъедини към Обединените нации“.

За Сърбия от значение е и споразумението за свободна търговия с Русия, подписано през 2000г., което привлича чужди фирми, възнамеряващи да се установят на Балканите. Сърбия има желание да го разшири с включване на автомобилите, които италианската компания Фиат прави тук, като направи цената им по-ниска на руския пазар. Икономическата криза в ЕС тества ентусиазма на сърбите и много от тях чувстват, че споделят повече ценности с православните руснаци, отколкото с либералните европейци.

„Имаме общи корени, език, вяра, обичаи и култура“, каза пред руската телевизия сръбският президент Томислав Николич. „Във всички войни винаги сме били на една страна“.

Бившият югославски външен министър Горан Свиланович смята обаче, че колкото повече Сърбия напредва към членството си в ЕС, ще трябва да приспособява външната си политика към тази на ЕС. Знак, че тя вече прави това, стои в поле, северно от Белград, където през ноември миналата година един оксиженист даде официален старт на сръбския участък на „Южен поток“. Строежът трябваше да започне през юли. Но поддавайки се на натиска на ЕС Сърбия изглежда, че тихомълком го е отложила. Никакво официално съобщение не бе направено, но министър-председателят Александър Вучич каза пред репортери миналата седмица: „Няма смисъл в това газопроводът да започне и свърши в Сърбия“.

За посещението на Путин той каза:

„Путин ще чуе, че Сърбия е на европейския път. Имаме други отношения, които развиваме с руската федерация, но стратегическата цел не се поставя под въпрос – Сърбия е на европейския път“. /БТА, със съкр./