С амбициозни решения НАТО се ангажира да даде повече сигурност

| от |

Петко Азманов от БТА

Много преди началото на двудневната среща на върха на НАТО в Нюпорт, Уелс, завършила в петък, тя беше повсеместно окачествявана като най-важната и решаваща в историята на алианса след края на студената война, провеждаща се в повратен моментза евроатлантическата сигурност.

Колкото и да звучаха като помпозни клишета, тези оценки наистина се основаваха на нови реалности на международната сцена, които поставят на изпитание ролята и предназначението на създадената преди 65 години организация: агресивните действия на Русия срещу Украйна, нарастващата нестабилност около южните граници на НАТО – от Близкия изток до Северна Африка, най-вече настъпващият ислямски фундаментализъм, тероризмът, множенето на киберзаплахите и кибернападенията…

За сериозността на новите заплахи говореха и безпрецедентните мерки за сигурност по време на форума, които бяха усетени най-вече от жителите на Нюпорт и съседния град Кардиф, както и над хилядата журналисти, отразявали срещата. Над десет хиляди войници и полицаи, някои тежко въоръжени, мобилизирани от цялото Обединено кралство, бдяха денонощно по основните пътни артерии и района на събитието – огромния курортен комплекс „Селтик манър“ в околностите на Нюпорт.

Представителите на медиите бяха щателно проверявани неколкократно,  преди да стигнат до пресцентъра и дори до хотелите си. Десетки улици  на Кардиф бяха отцепвани, създавайки главоболия за местните жители, при преминаването на кортежите с делегации от над 60 държави от НАТО и нейните партньори, участвали в срещата. Замъкът „Кардиф“, който и така си  изглежда непристъпен с  високите си стени, допълнително беше обезопасен с метална ограда и кордон от силите за сигурност по време на вечерята на ръководителите на делегации.

В продължение на два дни на интензивни дискусии и консултации 28-те успяха да приемат решения, ясно показващи,  че северноатлантическият съюз продължава да е основният  източник на стабилност в този непредсказуем свят и че той продължава да е единен и сплотен, въпреки че не всички държави споделят едни и същи оценки за съществуващите заплахи. Най-важното от тези решения беше приемането на План за действия на НАТО, съдържащ пакет от мерки за реагиране на промените в условията на сигурност по границите на алианса и отвъд тях. Този план, в който България  ще участва с конкретни дейности и инициативи, беше съставен в отговор на предизвикателствата, поставени от Русия и техните стратегически последици, както и на рисковете и заплахите, идващи от съседни на алианса региони – Близкия изток и Северна Африка.

Макар че планът не беше  подробно изложен, в 35 страничната заключителна декларация от срещата се споменават някои от  мерките , които пряко засягат и България. Предвижда се продължително присъствие на военновъздушни, сухопътни и военноморски сили и целесъобразна военна дейност в източната част на северноатлантическия съюз, които ще се извършват на ротационна основа. Значително ще се засили оперативността на Силите за реагиране на НАТО чрез създаване на комплекти от сили, способни бързо да се придвижват и да реагират на потенциални предизвикателства и заплахи. За тази цел алиансът ще създаде Обединена оперативна група с повишена готовност – нови обединени сили на НАТО, които ще са способни да се развърнат за няколко дни в отговор на заплахи най-вече по периферията на територията на НАТО. Ще се провеждат и повече учения с акцент върху колективната отбрана. За всичко това обаче ще е необходима не само воля. Както посочиха 28-те в заключителната си декларация, „нашата обща сигурност и отбрана зависят от това колко средства изразходваме и как ги изразходваме“. По този болезнен за много страни въпрос в условията на продължаваща икономическа криза лидерите от НАТО все пак решиха, че трябва да се промени тенденцията на съкращаване на бюджетите за отбрана, да се използват по-ефективно средствата и по-равномерно да се разпределят финансовите разходи и задължения между страните.

България напълно подкрепя това решение  и ще изпълни поетия ангажимент за инвестиции в отбранителните си способности , заяви президентът Росен Плевнелиев, който участва в срещата заедно с министрите на външните работи и на отбраната в служебното правителство Даниел Митов и Велизар Шаламанов.

Срещата в Уелс даде повод на най-високо равнище да бъдат „решително осъдени действията на Русия по ескалацията и незаконната й военна намеса в Украйна“, и да бъде поискано от Русия „да ги прекрати и да изведе войските си от територията на съседната държава или до нейната граница“, както се посочва в заключителната декларация.  В същото време 28-те, които прекратиха всякакво практическо военно и гражданско сътрудничество с Русия, увериха, че продължават да държат отворени политическите канали за диалог, че НАТО не се стреми към конфронтация и не представлява заплаха за Русия.

Още през първия ден от форума лидерите от алианса обещаха да предоставят силна подкрепа на Украйна в усилията й да подобри собствената си сигурност на среща с украинския президент Петро Порошенко. Тази подкрепа ще бъде в четири области: лечение и рехабилитация за ранени украински военни, киберотбрана, логистика, както и командване, контрол и комуникации. За засилване на сътрудничеството с Киев НАТО реши да задели близо 15 милиона долара. България се ангажира да участва с 500 хиляди лева в доверителен фонд за лечение и рехабилитация и ще се присъедини към доверителен фонд по киберотбрана.

Ако не беше украинската криза и спешната необходимост за адаптиране на алианса към новите заплахи, срещата на върха вероятно щеше да бъде доминирана от Афганистан. До края на годината там се планира приключването на операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан /ИСАФ/ и преобразуването й в мисия за обучение и подпомагане на афганистанските сили за сигурност. Неслучайно форумът започна именно със специална среща за Афганистан на най-високо равнище.

Разговорите обаче приключиха без дългоочакваното споразумение за бъдещата мисия, защото Афганистан така и не успя да избере и изпрати в Уелс приемник на президента Хамид Карзай, който да подпише необходимото споразумение за сътрудничество в сигурността. А без подпис не може да има мисия, както заяви на срещата генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Но дори след подписването на документа, което рано или късно ще стане, бъдещето на страната се очертава повече от несигурно.

„Афганистан ще рухне под напора на талибаните“, заяви пред БТА британски сапьор, участвал в операцията на ИСАФ и изгубил няколко свои братя по оръжие, загинали от експлозии на самоделни взривни устройства. Военният, който демонстрираше край пресцентъра специалния брониран костюм на британските сапьори, беше категоричен, че продължилата повече от десет години най-голяма военна операция на НАТО в крайна сметка ще се окаже напразна. По думите му афганистанската армия е неспособна да се справи сама с талибаните, които стават все по-силни и дръзки, а част от войниците просто дезертират и дори преминават в редиците на врага.

Още несправили се окончателно с терористичната заплаха, идваща от територията на Афганистан, лидерите на НАТО вече са принудени да действат бързо и на друг фронт –  срещу новата заплаха в лицето на сунитската джихадистка групировка „Ислямска държава“, която бе сред най-обсъжданите въпроси на срещата в Уелс.

Призивът на президента на САЩ Барак Обама за незабавни действия за унищожаване на джихадистите, контролиращи все по-големи територии в Ирак и Сирия и превръщащи се в заплаха за страните членки на алианса, намери бърз отклик. Още преди края на срещата в Уелс САЩ и още осем натовски държави плюс партньора им Австралия сформираха ядрото на нова международна коалиция, която да унищожи „Ислямска държава“ с военна сила, дипломатически натиск и военни санкции./ПТА/

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.