“Руският“ Крим и дилемата на Китай

| от |

Китай не иска да разваля отношенията си с Русия, но в същото време държи на политиката си на ненамеса във вътрешните работи на чужди държави, пише Дойче веле. Каква ще е в такъв случай официалната позиция на Пекин относно кризата в Крим?

0307-chinarussia_full_600

От десетилетия насам основният принцип на китайската външна политика гласи: ненамеса във вътрешните работи на чужди държави. Това ще рече, че Китай запазва неутралитет в подобни конфликти, но и очаква същото от останалите държави – например от Русия. В случая с Крим този принцип става проблематичен, защото влиза в противоречие с един основен политически интерес на Китай: поддържането на добри отношения с Русия.

„Китайско-руските отношения изживяват в момента най-добрата си фаза“, подчерта външният министър Ван И по време на сесията на Китайския народен конгрес през март. Двете страни се подкрепят взаимно, а президентите им са близки приятели. Освен това Китай има нужда от Русия – като съюзник срещу Запада.

Включително и по въпроса за кризата в Крим, в Китай има немалко гласове, които представят Запада като агресор. „Ръководеният от САЩ Запад не желае мирно развитие и се меси навсякъде, а това създава неспокойствие“, заяви по германската телевизия Чен Синмин, експерт по проблемите на Източна Европа от Народния университет в Пекин. Според него Русия и Китай се нуждаят един от друг по стратегически причини – за да се противопоставят на западната доминация.

Как ли ще реагира Пекин?

„Усещането на Пекин, че е притиснат от Запада – и най-вече от САЩ, играе важна роля в китайската външна политика“, смята и експетът по проблемите на Китай Свен Гарайс, политолог от университета в Мюнстер. „Китай вижда в лицето на Русия свой важен съюзник, на който може да се опре и от който се надява да получи подкрепа. И затова не може да си позволи да сочи с пръст Москва“, казва Гарайс.

Пекин иска и занапред да се придържа към принципа на ненамеса във вътрешната политика на чужди държави. Нищо чудно тогава, че Китай се въздържа от официална позиция относно законосъобразността на референдума в Крим. Китайският заместник-външен министър Ли Баодун на два пъти дипломатично заобиколи въпроса, ограничавайки се до най-общи фрази – като например, че трябва да се търси политическо решение на конфликта и че е много важно да се избегне допълнителна ескалация на напрежението.

Наскоро обаче се случи нещо неочаквано. Когато малко преди референдума в Крим Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция за Украйна, Китай се въздържа от глас. Западни дипломати окачествиха това като „плесница“ за Русия, тъй като обикновено Китай винаги се присъединява към руското решение. А люксембургският външен министър Жан Аселборн, който в момента председателства Съвета за сигурност, изрично похвали Китай за това, че се противопоставял на всякакви едностранни стъпки, целящи промяната на държавни граници.

Този пример ясно демонстрира дилемата на Китай, твърди Свен Гарайс. От една страна Пекин не иска да даде на руснаците пълна свобода на действие по отношение на Крим. В същото време обаче не желае да подкрепи резолюцията на Запада.

И още нещо: важни вътрешнополитически причини карат Пекин да не защитава прекалено отявлено плановете на Путин за анексиране на полуострова. Китай има сходни проблеми в Тибет, Хонгконг и Тайван. Ако Китай признае референдума за Крим, би било логично да допусне обявяване на независимост и на своя събствена територия. От тази гледна точка на китайците вероятно им прилошава при мисълта, че някой отвън може да предизвика отцепване на част от китайската територия по силата на референдум, организиран с помощта на военен натиск, казва Свен Гарайс.

Двама се карат – трети печели?

Докато на политическо равнище позицията на Китай е противоречива, в икономическо отношение страната би могла да извлече ползи от санкциите на Запада срещу Москва. „Оттук нататък Русия ще се отдръпва все повече от Европа, а печелевш от тази криза ще се окаже Китай“, казва Екхард Кордес, председател на Източната Комисия на германската икономика.

Китай, който и сега е най-големият вносител на руски петрол, вероятно няма да е недоволен от подобно развитие. „Не вярвам обаче, че Китай ще допусне да се ръководи от краткосрочни конюнктурни съображения с цел да извлече някакви печалби от тях“, смята политологът Свен Гарайс. Според него Пекин е заинтересован предимно от запазването на дългосрочна стабилност в региона.

 

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.

 
 

Другите роли на актрисите от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Има редица причини, поради които харесваме Game of Thrones – фантастичен свят, политически интриги, военни сблъсъци, кръв… Но нека си признаем – красивите жени са сред водещите ни мотиви.

Те изглеждат величествено в света на Вестерос, но със сигурност ще се изненадате да ги видите и в други роли, които са играли на малкия и големия екран.

Предлагаме ви някои от най-секси кадрите с тяхно участие, които ще ви накарат да изгледате филмите, за които става дума.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.