Русия не очаква финансови претенции по „Южен поток“

| от |

Русия не очаква да бъдат предявени финансови претенции по междуправителствените споразумения, сключени за строителството на „Южен поток“. Това заяви руският министър на енергетиката Александър Новак.

„Без съмнение спирането на „Южен поток“ беше премислено решение, защото такива въпроси не могат да се решават спонтанно. Взимането на решението зависи, включително и от позицията на другата страна, дали тя е готова да изгради алтернативен маршрут. Тази тема беше засегната по време на преговорите в Турция“, каза Нова в интервю, публикувана във вестник „Комерсант“.

Русия разбира, че страните, през територията на които трябваше да премине газопроводът, разчитаха на инвестиционния проект, създаването на работни места, увеличаване на приходите от данъци. Но да се реализира проект, когато за него няма разрешение, е невъзможно. По междуправителствените договори, които бяха подписани през 2008-2009 г., тече юридически анализ, каза Новак и добави, че в споразуменията не са договорени финансови претенции. /РИА „Новости“, БГНЕС

 
 

Актьори, използвали дубльори за голи сцени

| от chronicle.bg |

Голите сцени са кофти изживяване. Независимо дали ви звучи яко да сте без дрехи в леглото с Брад Пит, ако всичко е на ужким, а наоколо щъкат оператори, режисьор, гримьори и случайни статисти, едва ли ще искате да показвате гърдите си.

Именно затова мнозина избират да ползват дубльори.

Може би най-известен в последните години е случаят с Лина Хийди от Game of Thrones. Актрисата е в ролята на Церсей, която трябва да преживее „похода на срама“, за да може да се прибере в дома си, след като е държана като затворник от религиозна секта. Героинята на Хийди трябва да премине през целия град напълно гола. Актрисата обаче отказва и вместо нея виждаме тялото на дубльорка.

В галерията ви предлагаме още няколко примера за подобни случки.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.    

 
 

Гостите на премиерата на „Туин Пийкс“ бяха помолени да пазят тайна

| от chronicle.bg, по БТА |

Режисьорът Дейвид Линч представи първия епизод от продължението на сериала „Туин пийкс“, като заговори за високите дугласки ели, станали символ на загадъчния малък град, предаде Ройтерс.

„Дугласките ели са красиви дървета и ние можем да чуем шепота от игличките им, движейки се в гората, докато се приближаваме и приближаваме и ето, вече сме тук“ – каза Линч пред публиката в Лос Анджелис снощи във все така енигматичния си стил.

Актьорският състав и създателите пазят в тайна подробностите за новия сезон, преди дебюта му по телевизия Шоутайм утре. Затова гостите на премиерата бяха призовани да не разкриват никакви детайли от сюжета на първите два епизода, показани в петък вечерта.

Загадъчността и чудатостите са част от есенцията на „Туин пикс“ от началото на сериала, излъчван от телевизия Ей Би Си през 90-те години на миналия век. Той проследи пристигането на агента от ФБР Дейл Купър (Кайл Маклоклан) в малкото градче, за да разследва странните и свръхестествени обстоятелства около смъртта на тийнейджърката Лора Палмър.

Сценаристът и съпродуцент Марк Фрост каза, че новият сезон „трябва да е самостоятелен, изненадващ, различен и приковаващ вниманието, като първия“.

„Това не е упражнение по носталгия, това е опит топката да бъде претърколена напред, както от разказвателна гледна точка, така и кинематографически“ – каза той.

Много актьори от първоначалния състав се върнаха към ролята си, като Шерил Лий (Палмър), Медхен Амик (Шели Джонсън), Дейна Ашбрук (Боби Бригс). Към тях се присъединиха Наоми Уотс и Лора Дърн