Русия срещу „безбожната култура“
Каква е задачата на хората на изкуството? Да хвалят властта или да подтикват към размисъл? Малкото критични интелектуалци в Русия днес имат тежка съдба. Преследват ги най-вече собствените им колеги в „двора“ на Путин, пише Дойче веле.
Истински „лов на вещици” срещу непокорни интелектуалци организира в Русия една група, нарекла се „Главплакат”. На официалния ѝ сайт всеки може да разгледа нейните продукти – доста евтини и плоски пропагандни карикатури, колажи и плакати, превъзнасящи политиката на президента Путин. Групата се смята за „удължена ръка на Кремъл” и организира родолюбиви хепънинги на домашния фронт. „Главплакат” изправя пред стената на позора всички, които си позволяват да критикуват Путин – писатели, рок-звезди, интелектуалци, журналисти. Акцията им, озаглавена „Чуждите сред нас”, издирва руски дисиденти, които обругава като „пета колона”. Наскоро в тази рубрика попаднаха писателката Людмила Улицкая, нейният колега, авторът на бестселъри Борис Акунин и рок-легендата Алексей Макаревич от групата „Машина на времето”: от покрива на най-голямата московска книжарница беше спуснат огромен плакат, който не рекламираше книги, а насъскваше срещу критиците на Путин и призоваваше хората да не си купуват книгите и дисковете на въпросните „родоотстъпници”.
Швейцарският вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг” констатира, че подобни акции явно могат да разчитат на подкрепата на повечето руснаци, чиито мозъци са промити от пропагандата на медиите. „Очевидно мнозинството приема офертата на Путин и с радост се идентифицира с една силна империя. А целебното хапче, което им предлагат критичните автори, явно доста им нагарча.” Вестникът припомня, че преследването на интелектуалци, които не спазват „генералната линия” е стара традиция в Русия и че още Тургенев е трябвало доста да пати заради симпатиите си към Запада. Друг немскоезичен вестник, германският „Ди Цайт” смята обаче, че тенденцията е световна, а Путин просто яхва надигащата се антилиберална вълна:
Отклонение от „правилната линия“
Главплакат” не са сами. В интернет се разпространяват списъци с имената на „национални предатели”, „врагове на отечеството” и „слуги на фашизма”. Омразата и издевателствата са насочени към онези хора на изкуството, които се отклоняват от „правилната линия”. Тоест, срещу онези, които не застават решително на страната на държавата и народа, както му е редът, а защитават Запада и неговата „безбожна култура”. Това са предателите, това са „чуждите сред нас”. Ако доведем докрай логиката на тази кампания, ще се окаже, че разделението между политика и изкуство е някакво сатанинско изобретение на същия този Запад, което начаса трябва да се ликвидира. Впрочем, идеите на Путин за Евразийска империя също водят натам, те също звучат някак феодално: човекът на изкуството няма какво да търси „навън”, сред обществото, неговото място е в Двора, близо до властта. Политиците, писателите, художниците, музикантите, интелектуалците – за Путин всички те са „общи работници” в градежа на руския мит. На вечната истинност на този мит те придават съвременна форма и позлатяват до блясък фигурата на всепобеждаващия княз.
Арогантност и неразбиране демонстрират обаче онези на Запад, които смятат, че мечтите на Путин за държавна естетика са просто някакъв специфичен руски път или средно опасна заблуда от времената на царизма. Не, потребността от единенине между политика и естетика е кодирана и в самите либерални западни общества. Та нали десните популисти в държавите от ЕС днес също обещават на избирателите си „изкуство, близко до народа”, което ще смени произволния капиталистически авангард, продал душата си на пазара. По цял свят критиката срещу либерализма се завръща с пълна сила. А Путин просто крачи начело.”
