Родителите искат нов подход към семейната политика

| от chronicle.bg |

 

Повечето съществуващи семейни политики засягат родителите, но без да са обвързани в система от целенасочени действия за подкрепа. Около тази теза се обединяват родители, присъствали на днешното „родителско кафене“, организирано от Национална мрежа за децата и Сдружение „Дете и пространство“ .

У нас действат повече от 20 нормативни и поднормативни акта, регламентиращи подкрепата към семействата и децата, но те не са интегрирани, така че да адресират комплексно нуждите и проблемите, посочват от Национална мрежа за децата (НМД). Това се потвърждава и от фокус групите с родители и семейства, които експерти от Института за изследване на населението и човека към БАН, проведоха в началото на годината.

Резултатите показаха, че 91% от участвалите родители смятат, че политиката за подкрепа на семействата в България е неефективна. Съществена част от техните критики са свързани с липсата на качествени услуги за деца, както и с ресурсите, отделени от държавата за подкрепа на семействата.

Като пример за това родителите извеждат и въведените от 01.01.2015 г. данъчни облекчения, според които от годишните данъчни основи се приспадат суми (200 лв. за едно, 400 лв. за две и 600 лв. за три и повече деца), както и се регламентират облекчения в размер на 2000 лв. от данъчната основа за отглеждане на дете с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане. Тези стъпки са далеч от реално семейно-подоходно облагане, тъй като данъчното облекчение на практика е в размер на 1,67 лв. на дете на месец. Ефектът от подобен тип политики „на парче” доказва, че липсата на цялостна политика и комплексен подход за намаляване на неравенствата не може да бъде запълнена с частични финансови стимули, посочват от НМД.

Факт е, че българските семейства получават едни от най-ниските семейни помощи в ЕС (средно 42.4 лв. на дете за месец) за отглеждане на деца, при това с ограничения, свързани с дохода, разпределян върху всеки член на семейството. В страна, в която процентът на децата, живеещи в риск от бедност е 45%, това ниво на семейно подпомагане не е нито истинска семейна политика, нито мярка в рамките на устойчива демографска политика, нито пък допринася за социалната защита и интеграция на уязвими родители и общности, посочват от НМД.

Затова Национална мрежа за децата настоява за разработване на самостоятелна семейна политика с ясни цели и мерки, въвеждане на реално семейно подоходно облагане, с необлагаем минимум, равен на средномесечния доход на член от семейството за предходните 12 м., даващ право на получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Подобни мерки биха довели до стимулиране на родителите да работят и печелят повече и ще доведе до ползи за цялата икономика. Тези мерки биха прекратили и практиката на дискриминация на децата според поредността на тяхното появяване в семейството. Според Национална мрежа за децата в момента в България действа рестриктивна политика, която третира раждането на трето и следващо дете като нежелателен акт.

 
 

Кръсти детето си Алцек – вземи 200 лв.: 12 неща, които ще се случат след това

| от |

- Здрасти, как се казваш?

- Здрасти, аз съм Алцек, приятно ми е!

- Как?

- АЛЦЕК. Алцек Иванов. А ти?

- Аз съм Уя, приятно ми е. Уя Петкова.

- Хубаво име. Откъде идва, кръстена ли си на някого?

- Не, просто нашите са искали кратко, звучно и модерно име. А ти на кого си кръстен?

- Ааа, на хан Алцек, брат на Аспарух, пети син на хан Кубрат, гасталд в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия. Наш’те са ме кръстили на него, щото едни са раздавали по 200лв. да си кръстиш детето така. Супер оферта.

Ето такива диалози ще се водят след двайсетина години, когато кръщаваните днес деца ще се запознават на бутилка „Шуменско“ бомбичка, която дотогава ще е изчезвала от пазара два пъти и отново ще е излязла, защото ретрото пак ще е на мода.

18527164_1806758336318782_3450110848834296977_o

През последните години положението с имената на българските деца излиза извън контрол. Все още сме далеч от една България, в която начело на мъжките имена стои Магнъс, а на женските – Рапсодия, но тенденция за отдалечаване от българщината в кръщаването на децата има.

Затова патриотите (ама не в политическия смисъл) от фондация „Въздигане“ обявяват своята инициатива за поощряване на младите семейства да кръщават децата с истински, български имена. Родителите, които кръстят своите отрочета Аспарух, Кубрат или Алцек, ще получат 200 лв. за това, че са подкрепили българското. Безвъзмездно. От фондацията не уточняват дали ако някой реши да кръсти бебето си Алциок вместо Алцек, ще получи сумата. Някои историци твърдят, че Алциок и Алцек са една и съща историческа личност, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези няма преки доказателства.

Все пак нека си представим и още 12 неща, освен обичайния диалог от бъдещето, който ще се случи в резултат от тази патриотична благотворителност: 

1. Двеста майки на деца с името Аспарух излизат на протест пред парламента, защото са избързали с раждането и няма да получат 200 лв., въпреки че синовете им са носители на българското име. Ще изискват изплащане със задна дата.

2. 2/3 от бебетата от квартали „Христо Ботев“ и „Факултета“ в София през идната година получават имената Кубрат-Аспарух, Алцек-Кубрат и Аспарух-Алцек. За двойно застъпване на родните имена от „Въздигане“ би трябвало да дават по 400 лв.

3. Пенсионерите, които се казват Аспарух, Кубрат и Алцек, отправят протестна нота до всички институции с искане да получат поне по 150 лв. бонус към юнската пенсия.

4. Ромски босове влизат в мръсни схеми с подкупни лекари в АГ отделенията на болниците и на ромите се назначават ин витро процедури, за да се раждат повече близнаци. Парите, дадени за братята Куби и Паро, се разделят между родителите им, босовете и медиците. Всички стават много богати.

5. Валери Симеонов внася в парламента законопроект българите, които кръщават децата си с родоотстъпнически имена да бъдат облагани с данък „чуждестранно име“.

6. Във Facebook се създава група на майките на деца с имена Калоян, Тервел, Кардам, Омуртаг и Крум, в която младите майки, които никога нямат никакво време, по цял ден пишат във Facebook колко е несправедливо, че никой няма да кихне 200 лв. за техните хлапета. А имената им пак са хански.

7. Инициативата се разраства и през 2020г. най-популярните имена сред малките българчета са Вихтун, Котомер и Звинич за момченцата, и Енравота, Чепа и Перина за момиченцата.

8. В родилните отделения се въвежда система за проследяване имената на предишните деца на родилката и се забранява трето подред момченце да се кръщава Кубрат.

18595167_1809583052702977_6456666332929372966_o

9. Родителите, които харесват името Вълчан повече от Алцек, роптаят защо за Вълчан се дават само по 100 лв. Да не би името да е османско?

10. Собствениците на деца, които искат да припечелят някой лев, но и да кръстят децата си с нещо модерно, ще прибегнат до комбинации като Аспарух-Роберто, Кубрат-Фернандо и Алцек-Алфонсо. Това ще има дълготрайни последици върху психичното здраве на децата и много психотерапевти ще забогатеят след петнайсетина години.

11. Любопитни тълпи ще се поинтересуват за произхода на нестандартните имена и ще установят, че изначално те не идват от братята Кубрат и Тервел Пулеви.

12. За момичета с имената Кубрат и Аспарух ще започне да се плаща двойно.

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Коя е групата, която виждаме в новия „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

На сцената в бара от “Туин Пийкс” Роудхаус сме свикнали да виждаме русокосата Джули Круз, която с магическия си глас изпълнява песни, създадени от композитора Анджело Бадаламенти.

В новия „Туин Пийкс“ обаче нейното място е заето от друга русокоса жена с не по-малко магнетично излъчване. Тя се казва Рут Раделет и е вокал на американската банда от Орегон Chromatics. На сцената бандата изпълнява парчето Shadow, което се вписва съвършено в атмосферата на сериала.

Групата е създадена през 2001 година. Състои се от Рут – вокали, китара, синтезатор, Адам Милър – китара, вокодер, Нат Уолкър – барабани, синтезатор, Джони Джуъл – продуцент, мултиинструменталист.

Бандата има специфично звучене, в което се преплитат пънк и лоу фай, описвани са като шумни и хаотични. Постепенно вкарват в музиката си синтпоп и постпънк елементи. Техни парчета сте чували и в „Клюкарката“, „Mr Robot“, „Bates Motel“ и във филма „Drive: Живот на скорост“ (2011).

От бандата казват, че видеото към парчето представлява отдаване на почит към филма на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ и „легендарната Джули Круз“.

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!