Разумът тегли към ЕС, сърцето – към Русия

| от |

Сръбската икономика е много зле, а Русия помага с пари и търговски контакти. В същото време Сърбия иска да влезе в ЕС и трябва да се придържа към общата външна политика. Страната се намира в трудно раздвоение, пише Дойче веле.

Само това ѝ липсваше на Сърбия: войната в Украйна! Страната и без това си има достатъчно други, собствени проблеми: последствията от войните през 90-те години на миналия век, закъсалата икономика, корупцията и масово разпространеното връзкарство. Независимо от това украинската криза вълнува всички в Сърбия. Все по-често откъм Брюксел и Вашингтон се дочува настояването, че Белград е длъжен да се присъедини към санкциите срещу Русия, ако иска да влезе в ЕС. Откъм Москва пък, редом с традиционните славянско-православни обяснения в любов, съвсем отчетливо се чува и категоричното предупреждение: „Само да сте посмели!” – пише германският „Тагесцайтунг“

„Нойе Цюрхел Цайтунг“ припомня още, че ЕС е предупредил държавите-кандидатки за членство да не се възползват от пазарните ниши, които отвори ембаргото срещу Русия. След като Русия наложи забрана за внос на храни от ЕС, на руския пазар нахлуха редица други страни, като Турция, например, която изобщо не се плаши от предупрежденията на Брюксел. Различно е положението с балканските държави, които искат да влязат в ЕС. Албания и Черна гора незабавно възприеха европейския курс, в Македония обаче – и особено в Сърбия – колебанието е голямо.

Шпагат между Изтока и Запада

Сръбският премиер Александър Вучич се опитва да направи шпагат между Изтока и Запада. Като някаква мантра той непрекъснато повтаря, че Сърбия признава териториалната цялост на Украйна заедно с Крим, но не възнамерява да налага санкции на Русия. Очевидно разумът тегли Сърбия към ЕС, но сърцето – към Русия, коментира „Тагесцайтунг“. Вестникът припомня, че руският „Газпром“ купи сръбския петролен монополист NIS (Naftna Industrija Srbije) и че от проекта „Южен поток“ в Сърбия очакват инвестиции за над 2 милиарда евро.

Русия отпусна на Сърбия кредит от 800 милиона долара, за да модернизира железниците си, както и още два кредита (200 и 500 милиона долара) за консолидиране на бюджета. На летището в Ниш Русия изгради „база за хуманитарни операции“ на стойност 20 милиона долара, която беше многократно посетена от руският министър на отбраната Сергей Шойгу. Според сръбското външно министерство, двете страни си сътрудничат успешно и в областта на отбраната.

Германските медии посочват, че Сърбия се намира в много лошо икономическо положение и почти съдбовно зависи от руската помощ и търговията с Русия. След Германия и Италия тъкмо Русия е най-големият търговски партньор на Сърбия. Да не говорим, че Сърбия изцяло зависи от руския газ. Ако Русия увеличи цените на газа, това може да доведе Сърбия до банкрут.

Ембаргото върху храните обаче дава сериозни шансове на сръбските фермери, защото страната им има споразумение за безмитна търговия с Русия. Още преди избухването на настоящата „търговска война“ между Запада и Москва, сръбският износ за Русия отбеляза рязко покачване, а в момента сръбските производители на млечни продукти, плодове и зеленчуци направо са затрупани с поръчки от Русия. Проблемът обаче е в това, че те почти нямат възможност допълнително да увеличат производството си.

ЕС има лостове за натиск над Сърбия

Наказателните мерки срещу Русия са непопулярни сред сърбите не само по икономически причини. Мнозинството сърби изпитват приятелски чувства към Русия. В основата им са общата православна религия, славянското роднинство и спомените за руската подкрепа през 19-ти век. Сърбия щяла да си направи мечешка услуга, ако подкрепи западните санкции срещу Русия, заяви в прав текст руският посланик в Белград. Брюксел обаче разполага с важен лост, чрез който може да принуди държавите-кандидатки за членство да се придържат към общата външна политика на общността.

Очаква се през 2015 година да бъде отворена първата глава от преговорите със Сърбия. Най-късно тогава ще се окаже, че Белград трябва да се придържа към линията на Брюксел, ако държи да се присъедини към ЕС. Разбира се, тези преговори ще траят поне едно десетилетие, а това означава, че натискът откъм Брюксел няма да е толкова силен. Според един западен дипломат, засега Германия проявява търпимост към Сърбия. Но доколкото Германия играе ролята на водеща европейска сила на Балканите, става ясно, че в бъдеще Берлин едва ли ще търпи подобни своеволия от страна на страни-кандидатки, коментира „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

 
 

Netflix поръча първия си турски сериал

| от chronicle.bg |

Забравете времената, когато турските сериали бяха забавление в национален ефир, предназначено за бабите и хората без работа. Netflix поръча първия си оригинален турски сериал, като така платформата ще набере популярност на още един много перспективен телевизионен пазар.

Сценарият на новия сериал е вдъхновен от историята и легендите на Османската империя. Главният герой ще бъде „млад мъж, който открива, че притежава свръхспособности, като събира група приятели, с които да спаси Истанбул от заплахата на зли сили“.

Продуцент на шоуто, което все още няма заглавие, е турската филмова компания О3 Medya. Новият сериал ще бъде написан и продуциран в Турция, като Netflix се надява да разшири базата си от потребители в страната, в която има много висок интерес към местните продукции.

Към момента Netflix разпространява през платформата си историческата драма „Великолепният век“, двата сезона на „Езел“ и „Чучулигата“.

 
 

#Bookclub: Как се пише сценарий?

| от Мартин Касабов |

Човек и добре да живее… решава да напише сценарий. Както отбелязва и самият Сид Фийлд в книгата си „Киносценарият” (изд. Колибри, 2017): „Всеки пише сценарии, от сервитьора в любимия ви бар или ресторант до шофьора на лимузина, лекаря, адвоката или барманката, сервираща лате“. С какво ще навреди още един на фона на хилядите, които се бълват всяка година? Нищо, разбира се, но откъде се започва?

Основният проблем, който измъчва и спъва повечето хора, които се наемат със задачата да разказват истории за киното и телевизията, е доста семпъл и същевременно критичен. Какви са границите и неписаните правила, които оформят един добър сценарий, какви са капаните, които трябва да се избягват и как в крайна сметка резултатът да не изглежда като аматьорска драсканица? Дразнещото чувство, че не си достатъчно наясно с материята може да подкопае и най-добрата идея. Именно тук идва на помощ Сид Фийлд.

В книгата си „Киносценарият“ известният холивудски гуру обръща внимание на всички основни елементи, които добрият сценарий задължително притежава. Ясна тема, интригуващи образи, добре обусловени (и свързани) начало и край, силна конфронтация и разумно разрешение на поставения проблем. „Гражданинът Кейн“, „Американски прелести“, „Шофьор на такси“ и „Ани Хол“ са все примери, които предоставят отличен учебен материал за всеки, който тепърва иска да се занимава с професията. Да бъдеш киноман, който поглъща филмите заради самото удоволствие от гледането, не е достатъчно. Следващата стъпка е да откриеш от каква материя са изтъкани историите в тях и как става така, че работят толкова ефикасно.

Едно от основните качества на книгата е начинът, по който Фийлд преодолява много от потенциалните предразсъдъци, които някой самонадеян млад писател може да има.

Трудно е да се отпуснеш в непознати ръце, особено на хора, свикнали да проправят сами пътя си във високите треви. Възможно е да има бунт (показан чудесно във филма „Адаптация“ на Спайк Джоунз) срещу всякакви експерти и авторитети, които налагат правила на свободолюбивата професия на писането. С приятелски тон и без да прекалява с абсолютни закони, Фийлд звучи повече като доверен приятел, който е нетърпелив да прочете добри нови истории, отколкото като някакъв гуру. Единствената амбиция на книгата му е да постави стабилни основи, върху които могат да се изградят и най-чудатите структури.

„Киносценарият“ е книга, която носи удоволствие и на обикновения киноман, който няма амбициите да създава измислени светове. Десетки са филмите и режисьорите, с които Фийлд дава примери. Почти всяка страница е разнообразена с непрестанни препратки към стари и нови продукции. В стихията от заглавия най-често се появяват „Властелинът на пръстените“, „Ръшмор“, „Шофьор на такси“ и „Чайнатаун“ (последният му е особено любим, като част от сценария е препечатан и в самата книга). Поради ясната си структура и добре изградени персонажи тези филми са станали еталон за добър сценарий. Фийлд се е познавал лично с повечето режисьори и сценаристи, от което книгата изобилства от любопитни случки и не толкова известни факти, свързани с изготвянето на сценариите.

Любопитен е примерът с Ф. Скот Фицджералд, който въпреки умението си да пише забележителни романи, бил парализиран като автор на сценарии.

За него големият режисьор Били Уайлдър казва: „Велик скулптор, нает да свърши работата на водопроводчик. Не знаеше как да свърже тръбите, така че водата да потече по тях“. Именно на тази болест предлага лек Сид Фийлд в книгата си. Всеки, който чувства, че има добра история, но не знае езика, на който трябва да я преведе, може да открие между страниците разрешението или поне някои от симптомите на разпадащата му се история.

„Киносценарият” е като буквар и граматика в едно. Не може да ви каже какво да напишете, но може да ви предостави инструментите и основните правила, които движат подредбата на думи в една добра история.

Спонсорирано съдържание

 
 

Новите сериали през 2017/ 2018 година

| от chronicle.bg |

Ето ги! Идват!

Ако и вие сте на път да си хвърлите компютъра през прозореца и да си отидете на село – недейте! Първо трябва да чуете какво ни очаква през следващия телевизионен сезон 2017/ 2018 година.

Периодът на пилотните епизоди беше тежък, но свърши. Сериалите в галерията ни го преминаха успешно. Сега единственото, което се иска от тях, е да продължават постепенно напред и нагоре, да наберат фен база – и са златни!

Със сигурност ще се влюбите поне в няколко.

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта