Разсипаната култура на Донецк

| от |

Сраженията в източноукраинския град Донецк разрушиха голяма част от града. Независимо от това културният живот продължава да тече, а в операта дори има премиери. Само че не всяко изкуство е вече „добре дошло“, пише Дойче веле.

Ноемврийският афиш на операта в Донбас съдържа все ведри заглавия като „Царицата на чардаша“, „Прилепът“ и „Севилският бръснар“. Културата явно е призвана да създава добро настроение сред хората от полуразрушения град.

„Първо играем безплатно, за да видим дали изобщо ще дойде публика. Хората имат нужда да се откъснат от ужасите на войната“, казва младата хористка Лидия, която работи в операта от декември 2012 година. Тогава била премиерата на „Летящият холандец“. Днес спектакълът вече не се играе, защото всички декори и целият реквизит са изгорели. Много от певците и хористите са напуснали Донбас. „Всичко е много тъжно. Нашият театър се намира на територия, на която се води война“, споделя известният хореограф Вадим Писарев, от чието балетно училище се излезли много известни солисти.

Между политиката и войната

Културата в Донецк е двоен заложник – на войната и на политиката. Хората в града обаче не говорят открито за това. В миналото донецкият театър беше едно от най-активните средища на културен живот и на съвременна драматургия. Представленията бяха предимно на украински. „Нацията“, по романа на Мария Матиос, беше една от последните премиери. Действието се развива по време на украинската съпротива срещу съветската власт през 30-те години на миналия век. Сега обаче, театърът е принуден да промени на 180 градуса репертоарния си план и културната си политика. „Биха разстреляли хората на място, ако се опитват да поставят украински пиеси“, казва украинският министър на културата Евгений Нишук. „Ние обаче продължаваме да играем. Имаме и предостатъчно руски пиеси в репертоара“, казват актьорите.

По официални данни, над 30 културни институции в Донецк са или напълно разрушени, или сериозно засегнати. Почти изцяло е резрушен мемориалът Савур Могила, издигнат през 60-те години на миналия век в памет на жертвите от Втората световна война. На възвишението, на което днес се виждат останките от мемориала, през 1943 година са се водили кървави сражения между германския Вермахт и Червената армия. През юли и август 2014 година на същото място отново се стигна до кървави сблъсъци – този път между украинската армия и проруските сепаратисти.

Друга жертва на войната е популярният Донецки музей за историята на региона. По сградата му има следи от 15 попадения на базуки. Директорът на музея Евгений Денисенко казва, че над 30 процента от всички експонати са напълно разрушени. Като по чудо е оцелял скелетът на един праисторически мамут“, казва главната реставраторка Татяна Койнаш. Загубите са щели да бъдат още по-големи, ако сътрудниците на музея не бяха евакуирали голяма част от експонатите. „При това те работят на доброволни начала, от чист идеализъм. Последните заплати са изплатени през пролетта“, казва директорът Денисенко. Той смята, че за възстановяването на музея ще се необходими около 6 милиона евро. В момента доброволци помагат за зазимяването на онова, което е оцеляло.

„Това тук не е изкуство“

Пострадал е и Центърът за съвременно изкуство „Изолация“. Преди известно време частна фондация превърна една стара фабрика в покрайнините на града в Център за модерно изкуство, заимствайки от примера на Рурската област. Центърът за модерно изкуство беше завзет и окупиран от проруски сепаратисти, които разрушиха произведенията на изкуството и плячкосаха библиотеката. Един от новите „господари“ на Центъра възмутено показа пред камерите фотоалбум на известния украински фотограф Борис Михалков: „Не съм специалист, но мога да различа истинското изкуство от тази порнография. Мога само да ви обещая, че в република Донбас няма да има такова „изкуство“, казва един от окупаторите Леонид Баранов.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

Час и половина в аварирал самолет

| от chronicle.bg |

Преди няколко седмици направихме подбор на едни от най-ужасяващите съобщения на пилоти на самолети до пътниците. Днешната история разказва какво се случва в детайли и в каква ситуация понякога се налага управляващите самолета да бъдат крайни в посланията си към хората, които зависят от тях.

Вчера(25.06) пътници в полет от Пърт (Австралия) до Куала Лумпур са били посъветвани „да кажат молитва“ след като самолетът започва да се тресе като при центрофуга на перална машина. Пилотът поема курс обратно към Пърт, който продължава час и половина. Накрая, за щастие, самолетът каца безопасно, три часа след първоначалното си излитане.

Пътниците с ужас си спомнят за тежкото изпитание, което започва след оглушителен шум, идващ от левия двигател. Софи Никола казва, че съобщението на екипажа е било меко казано стряскащо: „Капитанът обяви: „Надявам се всички да се помолите. Аз също ще се помоля и дано стигнем у дома живи.“

I thought I might die….. Today was my beginning the trip,but I backed to the Perth due to technical issue…. Anyway I still arrive!!! Thank you God!!! #airasia #perth #flight #tokualalumpur

Публикация, споделена от saya mae (@maesaya) на

Друг пътник казва, че изведнъж целият самолет е започнал да се тресе. „Двигателят се развали, поне така ни казаха. Чувствахме се буквално все едно сме върху пералня. Всичко наоколо се клатеше. През прозорците можехме да видим двигателя, който се тресеше върху лявото крило на самолета. Когато кацнахме разбрахме, че една от перките е изхвърчала от турбината.“ Австралийската служба по безопасност на транспорта докладва, че е получила съобщение за аварирал двигател по средата на полет и разследва случая. Нискотарифната авиокомпания AirAsia казва, че причината за инцидента е „техническа неизправност“. Служител на компанията обясни, че в момента тече проверка по техническата изправност на самолета.

Отговорът на институциите обаче не задоволява някои от пътниците.

Ирански пътник, който се връщал към дома със семейството си, се оплаква от това, че на пътниците не е предложена повече помощ. „В такива ситуации трябва пътниците да бъдат успокоени. Дъщеря ми беше толкова уплашена. Преминахме през много трудна ситуация, изключително напрегната.“

Друга пасажерка пък се отказва да ползва услугите на въпросната авиокомпания. „Вместо това ще отида на Хаваите. Изпитвам тревога, свързана както с този конкретен маршрут, така и с цялата авиокомпания.“

 
 

В багажа на самолетен пътник беше открит жив 9-килограмов омар

| от chronicle.bg, БТА |

Транспортните служби за сигурност съобщиха, че в багажа на пътник на международното летище в Бостън е бил открит жив 9-килограмов омар.

Животното било намерено при чекирането на куфарите на пътник на Терминал C. Това бил най-големият рак, открит някога в пътнически багаж.

По принцип транспортирането на омари не е забранено от летищните власти. Но това трябва да става в пластмасов контейнер, който да не се разлива.

Откритото животно в Бостън било поставено в хладилна чанта и „се държало прилично“ при преминаването си през устройствата за контрол на багажа. Снимката на намерения огромен омар беше пусната в социалните мрежи.