Разхищение по време на криза

| от |

Автомагистрали, които почти не се използват, голф-игрище за милиони, на което никой няма да играе. Във време на криза това си е чисто прахосничество! Хората в Португалия гледат с критично око на подобни проекти, пише Дойче веле.

Замислено е спортно съоръжение, което да буди възторг у младите хора в Лисабон. Но резултатът сочи нещо съвсем друго: “Чисто прахосничество. Игрище за голф за няколко милиона, на което никой няма да играе! На фона на кризата, в която страната се намира, това си е чисто разхищение”, не крие гнева си студентката Тамара Сантош. Тя смята, че във време на топящи се доходи и растящи такси за следване държава би следвало по-разумно и предпазливо да изразходва средствата си.

В скоро време ще е завършено студентското игрище за голф, за което са заделени седем хектара земя и два милиона евро – половината от средствата са от европейски субсидии. Дори спортни функционери като директорът на стадиона Жоао Рокет смятат, че сегашният момент не е особено подходящ за подобен строеж. „Проблемът около финансирането на съоръжения за голф е този, че голфът е стигматизиран като спорт за богаташи. Във време на криза като сегашното повечето хора смятат, че е абсурдно да се заделят инвестиции за строеж на голф-игрища”, казва Рокет.

Моделът отпреди кризата

Университетското игрище за голф обаче е замислено преди повече от пет години – във времена, когато европейските субсидии се изсипваха щедро над Португалия и страната можеше да си позволи и някои по-луксозни проекти. Така някои малки кръстовища внезапно се превърнаха в гигантски кръгови движения със скъпо струващи фонтани и паметници. Почти всеки окръжен град си строеше конгресни центрове, в които обаче не се мяркаше жива душа, а правителството опаса цяла Португалия с луксозни аутобани, по които не пътува почти никой поради повишените цени на винетките. Всички тези начинания бяха осъществени по един и същ модел: ЕС плащаше близо две трети от нужните средства, за остатъка – правителството взимаше банков кредит. В сегашната криза обаче дори и смислените проекти стават обект на критика.

por

Директорът на стадиона Жоао Рокет е привърженик на идеята за строеж на голф-игрище. “Традиционните видове спорт като ръгби и футбол вече не привличат толкова много студенти както едно време, така че трябва да се преориентираме. А щом като искаме студентите и занапред да спортуват, трябва да покажем с нещо, че сме модерен университет, който знае какво се търси”, казва Рокет. Освен това голф-игрището ще бъде отворено за всички, а от това университетът ще получава и странични приходи.

Последиците от „грешните сметки“

Допълнителни ползи очаква и град Елвас в бедната южнопортугалска провинция Алентежо. Във времената, когато парите не бяха проблем, градът си построи най-голямата изкуствена ледена пързалка на Иберийския полуостров, заедно с многофункционална спортна зала за седем милиона евро. Покривът на залата дори може да се отваря през горещите летни месеци, когато там се провеждат концерти и кориди. ”Ледената пързалка ни носи много приходи, уверява Мануел Валерио, който отговаря за поддръжката на общинските съоръжения. През коледната ваканция от съседна Испания пристигат много туристи, които я ползват и оставят парите си при нас.”

Факт е, че пързалката в Елвас се ползва почти само от испанци. За обеднелите в кризата португалци е трудно да отделят по три евро за 30 минутно ползване. Испанците обаче са във възторг от съоръжението: “Фантастично е”, хвали го Хосе Антонио, който е пропътувал близо 100 километра от съседна Испания, за да кара кънки с децата си. “Съоръжението е добре поддържано, входът е евтин, на децата им доставя огромно удоволствие”, казва той.

За съжаление, поддръжката на повечето подобни съоръжения струва прекалено скъпо. За разлика от Елвас, доста други общини обмислят закриването на луксозните плувни басейни и спортни съоръжения. “Някои хора преди години явно са си правили грешно сметките, признава общинският служител Валерио от Елвас. А ЕС не само е одобрявал повечето от тези “грешни сметки”, но и ги е финансирал с много милиарди.

 
 

Различното име срещу „хилавото кино на новия век“

| от Амелия Понд |

Само ден след като приключи 70-тото издание на фестивала в Кан, той беше охулен от мнозина и прехвален от останалите.

Много чужди издания вече изразиха мнение за лошата селекция или както я нарекоха някои – „хилавото кино на новия век“. Неприятни емоции предизвика и платформата Netflix, която се бори за участие в престижния фестивал от два сезона и тази година за първи път беше допусната, като филмът им Okja беше част от претендентите за „Златна палма“.

Проблемът дойде от факта, че Netflix отказаха да се съобразят с изискването на фестивала и да пуснат за разпространение филмите си в различни салони, а държат те да се предлагат единствено през тяхната платформа.

Въпреки тези дребни неуредици, фестивалът в Кан си остава (и 70-тото му издание е поредното доказателство за това) най-престижното, елитно, красиво и въпреки всичко, отнасящо се с почит и достойнство към седмото изкуство, събитие.

Тази година журито, оглавявано от испанския режисьор Педро Алмодовар, награди София Копола за режисура и гръка Йоргос Лантимос за оригинален сценарий. Филмът „Площадът“ , който отчасти се вдъхновява от известните Дионисиеви мистерии, грабна голямата награда. А Андрей Звягинцев и неговият „Loveless“ получи наградата на журито. Даян Крюгер и Хоакин Финикс даже няма нужда да ги споменаваме. Снимките им обиколиха половината свят.

Нашият акцент на тазгодишните фаворити обаче пада върху един човек, в чието кино вярваме с плахост и надежда. И това е Йоргос Лантимос.

йоргос лантимос, колин фаръл, колин фарел, никол кидман

Гръцкият режисьор и неговото второ англоезично заглавие „The Killing of a Sacred Deer“ изправиха публиката на крака след премиерата си. Всички смятаха, че той ще грабне Златната палма, която режисьорът си е заслужил още с „Омарът“. Той вече има две награди от фестивала, но не и най-важното.

Не се случва точно това, но появата на „The Killing of a Sacred Deer“, е ясна заявка, че Лантимос е едно от новите имена на различното, алтернативно, сюрреалистично кино, което публиката трябва да следи.

Още през 2009-а, след снимане на музикални клипове, ТВ продукция и реклами, Йоргос Лантимос прави първия си „различен“, почти бунюелски, пълнометражен филм. Dogtooth или Kynodontas – както е на гръцки, е заглавието, което показва на света начина, по който откачения грък вижда нормите, моралните ценности, етиката, живота и семейството. И в неговата версия няма нищо нормално.

Dogtooth е клаустрофобичен, тъжен разказ за семейство, което е принудено от своя патриархален глава да живее изолирано, без да има никакви познания за света навън. От лъжливи думи, които заместват реални термини от живия живот, през измислени, почти фантазни начини за появата на нови хора и животни в изолирания свят на брата и двете му сестри, до свеждането на най-фундаменталните нужди, всичко в света на Dogtooth е сведено до тотална механика и обслужване на физиката за сметка на духа. В този ред на мисли Dogtooth е притеснителен и плашещ, защото изглежда много истински. От насилието до секса и порно филмите, през диалога за жена, която ще роди куче, до това, че котката е най-голямото зло, дадено на планетата, за Йоргос Лантимос не съществува нищо свято.

Той взима познатите норми и правила и ги набучва на вилица. След това ти я завира в очите, ако не си успял да я видиш добре. Всичко при него е озъбена, злостна, изкривена, изнасилена версия на перфектния свят, към който човечеството така жадно се стреми, ама все не успява да достигне.

Dogtooth се превръща в първия гръцки филм, селектиран за Кан от десетилетие, става и претендент за „Оскар“. Изкривената версия на идеалното консервирано семейство, носи на своя автор наградата „Особен поглед“. Йоргос поема по дългия път към киното, което иска да прави и нито веднъж не изменя на извратения си стил.

Две години след Dogtooth се появява филма Alps, който този път проследява процесите на тъга, скръб и полудяване в човека. Alps няма чак такъв успех като Dogtooth, но помага на Йоргос Лантимос да се доближи до световното кино. Така 4 години след него светът се запознава с перфектния свят на гръка – онзи, който той обрисува в „Омарът“.

Леа Седу, колин фарел, колин фаръл, рейчъл уайз

„Омарът“ е шедьовърът на Лантимос. Той носи в себе си нотките на тъга, клаустрофобия и лудост от гръцките му заглавия и същевременно е като пораснала и страшна версия на света, който познаваме. Отново стремежът към перфектност и изчистеност е в основата на сюжета и визията. Но този път те са пречупени през идеята за любовта, близостта и интимността.

Сексът, любовта и човешките нужди са сведени до механични и почти ненужни, но някак полезни за здравето, духа и спортната натура действия, които човек продължава да извършва, защото така е свикнал. Киното на Йоргос Лантимос обича да разбива фундаменталните представи и да ги пъха в криви кутии.

„Омарът“ е шедьовър. Натъпкан до горе с насилие, злоба, тъга и механичен секс. Той е идеалният свят, в който никой не иска да живее. Ако някой още не си е позволил да го е гледал, нека го направи. Разбира се, предупреждаваме, че за Йоргос Лантимос, ви трябва специална настройка. Нека „Омарът“ дойде в перфектния момент.

Две години след „Омарът“ публиката, имала шанс да види „The Killing of a Sacred Deer“, твърди че това е заглавието, което ще донесе на Лантимос нужното комерсиално призвание от добрата привилегирована Америка. Не, че това е необходимо непременно.

Йоргос Лантимос работи за втори път с Колин Фарел и успява да изкара от него нещо тотално различно. От безхаберник и лошо момче, гръцкият режисьор превръща този ирландец в различен мъж всеки път. Тук компания му прави и Никол Кидман. Една от най-красивите жени на Кан тази година, заслужава адмирации за повечето си роли. Тази не прави изключение.

The Killing of a Sacred Deer трябва да дойде у нас на някой от предстоящите филмови фестивали, а дотогава се запознайте с извън рамковия страховит свят на Йоргос Лантимос. Дори гръцкият диалог няма да ви подразни. И се пригответе за филми, които са като крошета в лицето. Може и да звучи мазохистично, но колкото повече боли, толкова повече ще ви хареса.

 
 

Bulgaria Air подарява самолетни билети и вход за фестивала Lollapalooza в Париж

| от chronicle.bg |

По повод стартирането на обновения си и по-функционален уебсайт, Bulgaria Air реши да изненада пътниците с интересна игра.

#Билети, фестивал и един приятел късметлия ще спечели два двуспосочни самолетни билета до Париж и вход за известния фестивал Lollapalooza, който тази година ще се проведе на 22 и 23 юли във френската столица.

Механизмът за участие е много лесен – в различните страници и подстраници на уебсайта www.air.bg са скрити имена на музикални изпълнители. Участниците трябва да ги открият и да посочат тяхна песен като коментар под публикация за играта във Fаcebook. Всеки ден имената на музикантите ще бъдат различни. Във Facebook страницата на авиокомпанията са описани подробно условията и стъпките за участие.

Жокер към участващите е, че най-много изпълнители ще бъдат скрити в новите секции на уебсайта. Обновеният интерфейс на интернет страницата вече предлага възможност пасажерите да проверят и следят полета си онлайн с услугата „Полетно разписание“.

Играта #Билети, фестивал и един приятел започва на 22 май – понеделник, и ще продължи до 11 юни. Победителят ще бъдат изтеглен на 12 юни и ще бъде обявен на Facebook страницата на авиокомпанията.

 
 

Приянка Чопра: „Индийските актьори трудно си проправят път в Холивуд“

| от chronicle.bg, по БТА |

Приянка Чопра е на мнение, че индийските актьори се затрудняват да пробият в Холивуд, съобщи Контактмюзик.

Красавицата от филма „Спасители на плажа“ стана известна в САЩ, както и в родината си Индия. Приянка обаче увери, че за боливудските актриси е трудно да станат знаменитости в САЩ заради стереотипите, които ги обграждат.

„С тези стереотипи трябва непрестанно да се бориш – довери актрисата. – Смятам, че на това може да бъде сложено край посредством намесата на образовани хора, които да видят индийски актьори в значими филми. Така ще докажем, че можем да се справим с предизвикателствата.“

Според 34-годишната Чопра, развлекателната индустрия се нуждае от по-голямо разнообразие. „Когато в даден вид бизнес има търсене, винаги ще има и предлагане – каза тя. – Дори публиката и потребителите в развлекателната индустрия искат да виждат различни хора в значими филми, а не единствено даден тип актьори или хора, които изглеждат по определен начин.“

Приянка, която партнира на Зак Ефрон и Дуейн „Скалата“ Джонсън в новия филм „Спасители на плажа“, поясни, че е важно да се променят западните стереотипи за индийската филмова индустрия. „Сега се осъзнава, че Боливуд е голяма филмова индустрия, но стереотипите все още съществуват“, отбеляза тя.

 
 

Видео показва новия Samsung Galaxy J7

| от chronicle.bg |

Серията Galaxy J на Samsung – това са J5 (2017) и J7 (2017) вече премина през няколко сертификации в национални регулатори, като наскоро това стана и в Южна Корея.

През това време в YouTube е качено ново руско видео, което дава доста информация за все още необявения официално Galaxy J7 (2017).

Новият модел изглежда различен от настоящата J серия: това, което се вижда на видеото са стандартен 3.5-милиметров аудио жак и microUSB порт, физически бутон с вграден сензор за оптечатъци. Дисплеят трябва да е 5.5-инчов Super AMOLED в 1080р, а чипсетът е Exynos 7870. Очакват се и голяма 3600 mAh батерия и 3GB RAM памет, допълвани от задна 13MP, f/1.9 камера.