Радостина Войчева: Сбъднах мечтата си. Танцувах с Майкъл Джаксън

| от |

През 2009г.  „The New York Times” написа: „Джаксън е музикален феномен. В света на поп музиката  има Майкъл Джаксън и всички останали“. Това със сигурност е така за милионите фенове на Краля на поп музиката, за които датата 29 август е особено специална.

На 29 август, през далечната 1958 г., в Гари, Индиана, САЩ, в бедното семейство на Джоузеф и Катрин Джаксън се ражда човекът, който завинаги промени музикалния и шоу бизнес – Майкъл Джаксън.

На този ден, феновете по цял свят празнуват живота на своя идол. Ние успяхме да открием един от малкото български фенове, имали шанса да се докоснат до Майкъл.

Това е Радостина Войчева от гр. Дупница, на 37 години. Годината е 1993. Кралят на поп музиката осъществява своето второ световно турне Dangerous World Tour. След отложен концерт през 1992г., датата 23.09.1993г. е насрочена за концерт в гр. Истанбул. Група български фенове се организират отново и заминават за Турция, за да зърнат своя идол. Малко известен факт е, че Майкъл имаше традиция да кани дами от публиката, за да танцува с тях на своя балада (в случая на Радина – „She’s Out Of My Life“). Щастливката на концерта в Истанбул е именно Радостина.

1

Радостина, ти не си просто фен на Майкъл Джаксън. Ти си един от малкото щастливци, имали възможността, буквално да се докоснат до него. Разкажи как започна всичко? От кога си фен на Краля на попа, какво те впечатли?

Всичко започна в началото на тийнейджърски ми години, когато със семейството ми се преместихме да живеем в град Варна.  Бях пети или шести клас, не си спомням с точност. Не познавах никого от нашия блок. Само след няколко дни се запознах с едно момиче на моята възраст – Ралица. След като се опознахаме, Ралица ме покани на гости и ми показа снимки и плакати на Майкъл Джаксън. Пусна на касетофона албума „Трилър“ и това беше моето Crash, Boom, Bang…  Ta, от тогава.

Кое те впечатли първоначално?

Бях много силно впечатлена от визията на Майкъл. За онова време тя беше доста завладяваща – страхотните костюми, прическите, аксесоарите, клиповете като кратки филмчета – истории със сюжет. Всичко това грабна вниманието ми, но най-вече бях запленена от очите му и от нещо, което не можех да си обясня. По-късно, когато пораснах, научих думата за това усещане – харизма. А Майкъл имаше от нея в изобилие.

Разбираше ли за какво пее или харизмата му ти беше достатъчна, за да се превърнеш в негов фен?

Тогава все още не бях започнала да уча английски език и изобщо не знаех за какво пее Майкъл, но само мелодията на песента ми беше достатъчна.

Датата 29 август е може би най-специалният ден за феновете на Майкъл по цял свят. От кога са твоите първи спомени за празнуване на рождения му ден?

От времето, когато още живеех във Варна. В онези години манията по Майкъл тъкмо набираше сила в България. Във всеки голям град, а и в по-малките имаше фен клубове. Варна беше един от тях. Започна традицията да празнуваме рожденния ден на Майкъл. Всяка година на 29 август се събирахме и отбелязвахме деня, който се превърна в празник и за нас. Тази традиция продължих и след като се върнах в родния ми град Дупница с феновете от града.

Какво е чувството да празнуваш, но не своят рожден ден, а на идола си?

През последните години на този ден се чувствам особено. Въпреки, че вече не празнувам с фенове, аз празнувам със спомените за този ден.

Животът на Майкъл е белязан, както от ненадминати успехи, така и от множество скандали. Връх бяха обвиненията за педофилия през 2005 г. Как приемаш тези неща?

Тези твърдения никога не са ми повлияли и аз нито за миг не съм се усъмнила в невинността на Майкъл. Защитавала съм тезата си винаги, когато се е налагало, но в един момент прецених, че просто е безсмислено да споря с човек, чийто поглед върху проблема е фокусиран за твърде кратко върху него и с края на разговора приключва интереса на същия този човек.

Нека не се фокусираме върху лошите моменти в живота на Майкъл, а да пристъпим към най-интересната част на нашия разговор. Ти си една от щастливците, виждали Майкъл на живо, дори си имала възможността да се докоснеш до него. Това със сигурност е сбъдната мечта. Какво е чувството?

Много пъти, когато съм виждала падаща звезда съм си пожелавала да се срещна с Майкъл. Случи се. След това преживяване наистина вярвам в мечтите си. Но до този момент, никога не съм си представяла, че ще танцувам с Майкъл Джаксън на сцената.

Как се случи така, че отиде на концерта?

Още в момента, в който разбрах, че ще има концерт в Истанбул, знаех, че ще отида. Започнах да събирам пари, трябваше да си извадя и паспорт, а времето беше ограничено. Когато всичко беше готово, майка ми ме изпрати на автогарата и заедно с още фенове заминахме със специално оранизираната за концерта екскурзия от София. После нещата се случиха много бързо. След пристигането се настаних в хотела и започнах да се приготвям за концерта. Тръгнахме за стадиона, защото трябваше да сме сред първите – все пак това е шанс да сме по-близо до сцената и съответно до Майкъл. Спомням си, че бях пред вратите на стадиона и когато ги отвориха, започнах да тичам адски бързо. Стигнах до ограденията и това беше огромно щастие, защото бях съвсем близко до сцената. Хванах се много здраво за тях и повече не се пуснах. Чаках с трептящо сърце началото на концерта и момента, в който щях да видя Майкъл за пръв път.

2

Какво почувства в този момент?

Чувството е неописуемо – за пръв път в живота си преживявах и усещах  нещо такова. Плачехи в същото бях безкрайно щастлива. Щастлива, че мечтата ми се сбъдва. Концертът започна и публиката беше в екстаз.

Разкажи за момента, в който се качи на сцената, за да танцуваш с Майкъл.

Бях стиснала много здраво огражденията, обляна в сълзи, с пресъхнали устни, но с най- щастливото сърце на света.  Видях как висок мъж се приближи до мен, наведе се към лицето ми и ме попита: “Do you want dance with Michael?”. Успях да кажа само “Yes, yes…”. Тогава той ме гушна и ме издърпа от хватката на публиката, отведе ме до стълбището и ми каза да изчакам. Тогава настъпи моментът. Подкани ме да се кача по стълбата. Усетих осветяването на горещия прожектор, и когато стигнах до подиума, видях Майкъл пред себе си. Повярвайте ми, беше вълшебно, беше магическо – мечтата ми се сбъдваше, а аз не можех да повярвам. Приближих се към него, той ме хвана за ръката и ме прегърна. Потънах в топлата му прегръдка, чувах го как пее, усещах вибрациите по тялото му, танцувахме, а аз не спирах да плача. След това той ме пусна, аз го пуснах, охраната ми подаде ръка и слязох по стълбата, за да седна долу пред сцената и да продължа да гледам концерта. Бях безмълвна, опитвах се да разбера какво точно ми се случи. Вълшебството свърши, но магията на Майкъл остана завинаги в сърцето ми.

3

А била ли си на друг негов концерт?

Да, три години по-късно, през есента на 1996г. Тогава присъствах на концерт в Румъния. Преживяването отново беше невероятно. Това беше и последният ми концерт, който посетих.

Въпреки, че днес светът отбелязва раждането на гения Майкъл Джаксън, няма как да не те попитам и за една друга дата – 25 юни. Датата, когато всички се сбогувахме завинаги с него. Как прие новината за смъртта на Майкъл?

Когато чух новината по телевизията рано сутринта  не можех да повярвам. Веднага потърсих информация в интернет, превключвах от канал на канал, за да чуя дали ще съобщят за трагедията. Трудно ми беше да повярвам.Много плаках, но същевременно се опитвах и да сдържам емоциите пред сина си, който тогава беше на 2 годинки. Такава липса не се преживява никак лесно. Мъката и днес е осезаема – въпреки че са изминали 5 години от 25.06.2009.

Много ти благодаря за разказа. Какво би казала на хората, които в момента четат интервюто ти?

Ще си използвам цитат от моята любима песен „Man In The Mirror”: „Ако искаш да направиш света по-добро място,  започни със себе си и направи тази промяна!“.

 

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Седмичен астрологичен обзор: предприемачество и авантюризъм

| от Селена Астро |

В понеделник Луната ще продължи да преминава през знака Водолей, най-независимият, оригинален и пълен с идеи знак от зодиака. Денят ще бъде подходящ за работа с нови технологии, телевизия, политика или астрономия. Бихме могли да се впуснем в преследване на целите и мечтите ни, да отделим време за социални контакти или обществени дейности.

Денят ще бъде най-успешен за въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Не е изключено те да получат изненадващи обаждания или съобщения, които да ги насочат в правилна за тях посока.

От вторник до четвъртък Луната ще пребивава в знака Риби. Докато Светилото, което отговаря за емоционалното ни състояние преминава през най-мечтателния и отнесен знак от зодиака, е възможно да сме доста объркани и разсеяни. Няма да ни е лесно да се организираме и да сме достатъчно ефективни, но също така не е изключено и в обстоятелствата около нас да цари хаос и по един или друг начин всичко, с което се захващаме да се размива и протака.

През тези три дни най- не във форма ще бъдат подвижните знаци Риби, Стрелец, Близнаци и Дева, както и  хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. На тях ще им е изключително трудно да реагират обективно на ситуациите, в които попадат, понеже ще са с изострена чувствителност и емоциите силно ще влияят на преценките им. За тези знаци е добре да намерят време за разпускане и отделяне от стреса, най-добре биха им се отразили занимания с плуване, йога, танци или творчество.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Овен и поради тази причина тези два дни са изключително подходящи за отстояване на позициите, поставяне на нови начала, предприемачество, спортни активности, авантюризъм и състезания от всякакъв тип.

Най-успешен ще бъде периодът за огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат важни и значими за тях неща и ще се натъкнат на хора, които да им помогнат със съвет или препоръка.

В неделя Луната ще преминава през знака Телец, поради което вторият почивен ден е изключително подходящ за кулинария, архитектура, отдаване на почивка и удоволствия, грижа за тялото и външния вид. Добър е също така за сключване на договори, правене на инвестиции, започване на професионални, но също така и на лични партньорства.

Най-успешен ще бъде този период за земните знаци Дева, Телец и Козирог, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях е вероятно добро стечение на обстоятелствата да им помогне да разгърнат по много добър начин потенциала и възможностите си.

През цялата седмица много силно ще действа аспекта секстил между Марс и Сатурн. Марс е планетата, която отговаря за начина, по който се отстояваме и борим се за нещата, докато Сатурн символизира пречките, спънките,  ограниченията, авторитетите, но също така и стабилността, реда и статуковото.

Конфликтът между двете планети дава амбиция и желание за постигане на успех, но също така пречи на правилното концетриране на енергията, която влагаме. Поради тази причина в периода е възможно прекалено целенасочено да преследваме някоя своя цел, с риск да смачкаме и нараним някой потърпевш, да изгубим границите си или да се изложим на риск (т.е. да се подадем на Марсовата си енергия) или да сме прекалено нерешителни и сдържани, пропускайки добри възможности и страхувайки се да се откроим и да защитим позициите си. Тогава ще съществува риск да бъдем смачкани и потиснати от останалите (т.е. ще се оставим Сатурн да ни завладее).

За да не се развие нито първия нито втория сценарии е важно да влагаме точното количество усилия и старание, за да постигнем максимално добри резултати, стремейки се да не сме прекалено агресивни и настъпателни, но също така и не прекалено пасивни и сдържани. Важно е да съумеем да запазим вътрешния си баланс и да запомним, че нещата, които се случват по време на Сатурнови аспекти не стават лесно, но за сметка на това са на стабилна структура и здрава основа.

 

 

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.