Радостина Войчева: Сбъднах мечтата си. Танцувах с Майкъл Джаксън

През 2009г. „The New York Times” написа: „Джаксън е музикален феномен. В света на поп музиката има Майкъл Джаксън и всички останали“. Това със сигурност е така за милионите фенове на Краля на поп музиката, за които датата 29 август е особено специална.

На 29 август, през далечната 1958 г., в Гари, Индиана, САЩ, в бедното семейство на Джоузеф и Катрин Джаксън се ражда човекът, който завинаги промени музикалния и шоу бизнес – Майкъл Джаксън.

На този ден, феновете по цял свят празнуват живота на своя идол. Ние успяхме да открием един от малкото български фенове, имали шанса да се докоснат до Майкъл.

Това е Радостина Войчева от гр. Дупница, на 37 години. Годината е 1993. Кралят на поп музиката осъществява своето второ световно турне Dangerous World Tour. След отложен концерт през 1992г., датата 23.09.1993г. е насрочена за концерт в гр. Истанбул. Група български фенове се организират отново и заминават за Турция, за да зърнат своя идол. Малко известен факт е, че Майкъл имаше традиция да кани дами от публиката, за да танцува с тях на своя балада (в случая на Радина – „She’s Out Of My Life“). Щастливката на концерта в Истанбул е именно Радостина.

Радостина, ти не си просто фен на Майкъл Джаксън. Ти си един от малкото щастливци, имали възможността, буквално да се докоснат до него. Разкажи как започна всичко? От кога си фен на Краля на попа, какво те впечатли?

Всичко започна в началото на тийнейджърски ми години, когато със семейството ми се преместихме да живеем в град Варна. Бях пети или шести клас, не си спомням с точност. Не познавах никого от нашия блок. Само след няколко дни се запознах с едно момиче на моята възраст – Ралица. След като се опознахаме, Ралица ме покани на гости и ми показа снимки и плакати на Майкъл Джаксън. Пусна на касетофона албума „Трилър“ и това беше моето Crash, Boom, Bang… Ta, от тогава.

Кое те впечатли първоначално?

Бях много силно впечатлена от визията на Майкъл. За онова време тя беше доста завладяваща – страхотните костюми, прическите, аксесоарите, клиповете като кратки филмчета – истории със сюжет. Всичко това грабна вниманието ми, но най-вече бях запленена от очите му и от нещо, което не можех да си обясня. По-късно, когато пораснах, научих думата за това усещане – харизма. А Майкъл имаше от нея в изобилие.

Разбираше ли за какво пее или харизмата му ти беше достатъчна, за да се превърнеш в негов фен?

Тогава все още не бях започнала да уча английски език и изобщо не знаех за какво пее Майкъл, но само мелодията на песента ми беше достатъчна.

Датата 29 август е може би най-специалният ден за феновете на Майкъл по цял свят. От кога са твоите първи спомени за празнуване на рождения му ден?

От времето, когато още живеех във Варна. В онези години манията по Майкъл тъкмо набираше сила в България. Във всеки голям град, а и в по-малките имаше фен клубове. Варна беше един от тях. Започна традицията да празнуваме рожденния ден на Майкъл. Всяка година на 29 август се събирахме и отбелязвахме деня, който се превърна в празник и за нас. Тази традиция продължих и след като се върнах в родния ми град Дупница с феновете от града.

Какво е чувството да празнуваш, но не своят рожден ден, а на идола си?

През последните години на този ден се чувствам особено. Въпреки, че вече не празнувам с фенове, аз празнувам със спомените за този ден.

Животът на Майкъл е белязан, както от ненадминати успехи, така и от множество скандали. Връх бяха обвиненията за педофилия през 2005 г. Как приемаш тези неща?

Тези твърдения никога не са ми повлияли и аз нито за миг не съм се усъмнила в невинността на Майкъл. Защитавала съм тезата си винаги, когато се е налагало, но в един момент прецених, че просто е безсмислено да споря с човек, чийто поглед върху проблема е фокусиран за твърде кратко върху него и с края на разговора приключва интереса на същия този човек.

Нека не се фокусираме върху лошите моменти в живота на Майкъл, а да пристъпим към най-интересната част на нашия разговор. Ти си една от щастливците, виждали Майкъл на живо, дори си имала възможността да се докоснеш до него. Това със сигурност е сбъдната мечта. Какво е чувството?

Много пъти, когато съм виждала падаща звезда съм си пожелавала да се срещна с Майкъл. Случи се. След това преживяване наистина вярвам в мечтите си. Но до този момент, никога не съм си представяла, че ще танцувам с Майкъл Джаксън на сцената.

Как се случи така, че отиде на концерта?

Още в момента, в който разбрах, че ще има концерт в Истанбул, знаех, че ще отида. Започнах да събирам пари, трябваше да си извадя и паспорт, а времето беше ограничено. Когато всичко беше готово, майка ми ме изпрати на автогарата и заедно с още фенове заминахме със специално оранизираната за концерта екскурзия от София. После нещата се случиха много бързо. След пристигането се настаних в хотела и започнах да се приготвям за концерта. Тръгнахме за стадиона, защото трябваше да сме сред първите – все пак това е шанс да сме по-близо до сцената и съответно до Майкъл. Спомням си, че бях пред вратите на стадиона и когато ги отвориха, започнах да тичам адски бързо. Стигнах до ограденията и това беше огромно щастие, защото бях съвсем близко до сцената. Хванах се много здраво за тях и повече не се пуснах. Чаках с трептящо сърце началото на концерта и момента, в който щях да видя Майкъл за пръв път.

Какво почувства в този момент?

Чувството е неописуемо – за пръв път в живота си преживявах и усещах нещо такова. Плачехи в същото бях безкрайно щастлива. Щастлива, че мечтата ми се сбъдва. Концертът започна и публиката беше в екстаз.

Разкажи за момента, в който се качи на сцената, за да танцуваш с Майкъл.

Бях стиснала много здраво огражденията, обляна в сълзи, с пресъхнали устни, но с най- щастливото сърце на света. Видях как висок мъж се приближи до мен, наведе се към лицето ми и ме попита: “Do you want dance with Michael?”. Успях да кажа само “Yes, yes…”. Тогава той ме гушна и ме издърпа от хватката на публиката, отведе ме до стълбището и ми каза да изчакам. Тогава настъпи моментът. Подкани ме да се кача по стълбата. Усетих осветяването на горещия прожектор, и когато стигнах до подиума, видях Майкъл пред себе си. Повярвайте ми, беше вълшебно, беше магическо – мечтата ми се сбъдваше, а аз не можех да повярвам. Приближих се към него, той ме хвана за ръката и ме прегърна. Потънах в топлата му прегръдка, чувах го как пее, усещах вибрациите по тялото му, танцувахме, а аз не спирах да плача. След това той ме пусна, аз го пуснах, охраната ми подаде ръка и слязох по стълбата, за да седна долу пред сцената и да продължа да гледам концерта. Бях безмълвна, опитвах се да разбера какво точно ми се случи. Вълшебството свърши, но магията на Майкъл остана завинаги в сърцето ми.

А била ли си на друг негов концерт?

Да, три години по-късно, през есента на 1996г. Тогава присъствах на концерт в Румъния. Преживяването отново беше невероятно. Това беше и последният ми концерт, който посетих.

Въпреки, че днес светът отбелязва раждането на гения Майкъл Джаксън, няма как да не те попитам и за една друга дата – 25 юни. Датата, когато всички се сбогувахме завинаги с него. Как прие новината за смъртта на Майкъл?

Когато чух новината по телевизията рано сутринта не можех да повярвам. Веднага потърсих информация в интернет, превключвах от канал на канал, за да чуя дали ще съобщят за трагедията. Трудно ми беше да повярвам.Много плаках, но същевременно се опитвах и да сдържам емоциите пред сина си, който тогава беше на 2 годинки. Такава липса не се преживява никак лесно. Мъката и днес е осезаема – въпреки че са изминали 5 години от 25.06.2009.

Много ти благодаря за разказа. Какво би казала на хората, които в момента четат интервюто ти?

Ще си използвам цитат от моята любима песен „Man In The Mirror”: „Ако искаш да направиш света по-добро място, започни със себе си и направи тази промяна!“.