Радиото във войната с музикалните стрийминг платформи

| от |

MK-CJ413_RADIO_G_20140116185723Автор: Hannah Karp, The Wall Street Journal

Изправени пред нарастващата конкуренция на дигиталните музикални услуги, традиционните радиа успяват да увеличават слушаемостта си с необичайна тактика – те предлагат по-малко разнообразно музикално съдържание от всякога. Стратегията се основава на множество проучвания, които показват, че слушателите са склонни да останат на дадена радиостанция, ако чуват познати песни, а непознатите мелодии ги карат да променят честотата.

Тази информация, както и растящия брой музикални източници, състезаващи се за вниманието на слушателите, правят радиостанциите по-склонни да се вкопчат в добре познатите хитове, отколкото да заложат на нови песни. По този начин те удължават периода, в който един сингъл трябва да изчака, за да дебютира в радиоефира.

MK-CJ407_RADIO_G_20140116174203Десетте топ песни през 2013 г. са пускани два пъти повече по радиото, отколкото хит синглите преди 10 години, твърдят от Mediabase, дивизя на Clear Channel Communications, собственик на най-голямата радио-компания в САЩ. Най-въртяната песен за миналата година е „Blurred Lines” на Робин Тик, която е пускана 749 633 по 180 радиа.

За сравнение хитът на 2003 г. „When I´m Gone” на 3 Doors Down е пускана 442 160 пъти през съответната година.

Причината за необичайния скок в броя ротации се дължи и на факта, че през последните десет години са се появили 70 нови радиостанции, които въртят хитовете от топ 40. Радиата, специализирани в рок и смуут джаз, са намалели като брой.

Задълбочаването на проблема с повторенията до голяма степен е отговор на начина, по който радиостанциите измерват слушаемостта в момента. Преди шест години индустрията започна да следи броя на слушателите, използвайки PPM устройства, подобни на пейджъри (с подобни устройства се измерва слушаемостта и в България, бел. на ред.).

Те засичат всички честоти, които слушателите в цял свят избират в домовете си, в автомобилите или която звучи на обществени места. В миналото слушателите споделяха сами за навиците си, но този вид измервания бяха далеч по-малко подробни и значително по-неточни от днешните.

Програматорите в радиата се съобразяват и с други изследвания, когато създават плейлистите за най-слушаното време. Статистиките обаче не могат да бъдат игнорирани от рекламодателите, защото все повече слушатели спират радиото, когато чуят непозната песен.

Преди години Clear Channel стартира програма, наречена „Artist Integration“, която пуска откъси от нови песни в рамките на рекламното време. Clear Channel реши да купува минутите за реклама, за да промотира нови сингли, с цел насърчаването на нови записи.

В допълнение към ограничените плейлисти, радиоиндустрията е предприела редица други мерки, за да задържи аудиторията си в дигиталната епоха. През август миналата година, под егидата на Emmis Communications Corporations (десетата по големина радио-компания в САЩ, до януари 2013г. собсвеник и на три български радиовериги, бел. на ред.), стартира апликейшън, наречен NextRadio

Приложението дава възможност на потребителите на смартфони да слушат радиото от мобилните си устройства, без това да изтощава бързо батериите на машините.

Композиторите, авторите на текстове и издателите на най-големите хитове се възползват от сегашната ситуация, тъй като получават отчисления от всяко пускане на песните им в радиоефира. На фона на това останалите автори не печелят, тъй като времето, в което новите сингли стигат до радиоефира се удължава значително.

От своя страна тези детайли са доста неприятни за самите звукозаписни компании, тъй като затрудняват продажбите на албуми. През 2013 г. продажбите са намалели с 8% до 289,4 млн., сочат данни на Nielsen SoundScan. Причината е, че дискове се продават много по-лесно, когато изпълнителят вече има няколко издадени сингъла.

Понякога обаче в програмата няма място за нови песни, въпреки желанието на програматорите да разнообразят музикалното съдържание. Поемането на рискове не се възнаграждава, така че радиата трябва да са по-внимателни от всякога в избора си.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.