Путин и новият световен ред
Посещението на Путин в Латинска Америка е с голяма програма – среща на БРИКС, финал на Световното първенство и още две държавни визити. Това определено е знак за стратегическото значение на континента, смята Ута Тоферн от Дойче веле.
Първо кратка спирка в Куба, след това посещение в Аржентина, междувременно присъствие на финала на Световното футболно първенство в Рио, а накрая – среща на върха на държавите от групата БРИКС /Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка/ във Форталеза. Кадрите от тези събития несъмнено ще са впечатляващи – като например от тържественото посрещане в Хавана. Или в Буенос Айрес с президентката Кристина Кирхнер, която разчита на Путин за присъединяването на страната си към БРИКС. А на финала Бразилия: първо на трибуната на стадиона Маракана, след това в разговор с президентката Дилма Русеф, която се бори за преизбирането си, а и вероятно и за главната роля на срещата на върха във Форталеза. Макар че Путин със сигурност би предпочел той да застане в центъра.
Стари контакти и нови зависимости
Латиноамериканската обиколка на руския президент е добре режисирана и той ще се възползва пълноценно от планираните посещения. Куба я чака опрощаването на 32 милиарда долара дългове, както и съдействие за проучването на нефтените залежи на страната. Кристина Кирхнер положително ще получи подкрепа в борбата ѝ срещу исковете на инвестиционните фондове и договорености за общи енергийни проекти. А на Дилма Русеф най-вероятно ще бъде предложено приятелско рамо за подобряване на взаимния търговски баланс и същевременно няма да бъде пропуснат шансът за съвместно явяване на двамата като представители на мултиполярния световен ред. Където и да има проблем – Путин се явява като спасител.
Русия поддържа стари контакти и установява нови зависимости: във вижданията на Путин за нов световен ред Латинска Америка играе важна роля и има особено очарование като противник на хегемонията на САЩ.
В началото на годината руският премиер Медведев подчерта значимостта на континента и заяви: „Русия е дошла, за да остане“. Като ставаше дума не за стратегическо партньорство, а по-скоро за руските военни бази в Латинска Америка.
Латинска Америка да не се подценява
Латинска Америка обаче няма да се даде на Русия. Жени като Дилма Русеф и новата чилийска президентка Бачелет не бива да се подценяват, а и аржентинската подкрепа за руската анексия на Крим не е случайна. Държави като Мексико и Перу притежават достатъчно самочувствие, за да не допускат намеса в политиката си, докато някогашната най-близка съюзничка на Русия – Венецуела – се е превърнала в най-проблемния случай на континента. А не на последно място и самата Русия, която е заплашена от санкции, има нужда от подкрепа.
Руският флирт с южноамериканския континент е игра, в която има сериозни конкуренти. Китай отдавна напира с огромни инвестиции към Латинска Америка и е сред най-важните купувачи на суровини. Новоизбраният премиер на Индия – Нарендра Моди – пък несъмнено ще представи с ново самочувствие страната си на срещата на държавите от БРИКС.
Остава само въпросът защо Европа, защо Германия остават безучастни? В икономически план значението на Латинска Америка е безспорно, общото в културен план е много, но политическата значимост изостава. Европа не би трябвало да възприема традиционно добрите връзки със „своя“ някогашен „Нов свят“ като нещо, което се разбира от само себе си.
