Психолиери

| от |

„Психолиери“ е разказ за изследването на човешката душа. Това е вторият разказ на Добрина Добрева за chronicle.bg. Героите са опиянени в прекия и преносен смисъл от експеримента си да измислят формула, с която да овладеят пороците, чрез които човек  унищожава хармонията в в името на собственото си его. Думата „психолиер“ е неологизъм , чието съдържание прави семантична връзка с думата сомелиер, но в случая  значението е човек, който изследва душевността.

Бутилка вино съдържа повече философия, отколкото всички книги на света.

Луи Пастьор

Темпраниото влезе в  главата й, но не с оня романтичен звън на вино в специална чаша. Нищо общо с кристала. А така и се искаше кристална глава, като оная способна топка, която може да прави чудеса, да подрежда света и да го оглежда. Темпраниото си беше евтино вино от Ла Манша, но вкусно. Пийваш, отпиваш и главата ти става за резил. Всичко можеше да извлече това вино, като прахосмукачка. Латинският беше прав за виното – истината си е истина. Само бутилка и си като опитно зайче на собствените си мисли. Вечността на есенциите кристализира от това темпранио. Една бутилка и ъгъла ти е готов. Този ден имаше странен ъгъл. Тя се почувства като психолиер. До нея някой беше оставил тест, който никой не може да реши в земния си живот. Това вино не напиваше, а отрезвяваше мисълта и образ след образ се редяха, живееха и после изчезваха. Но докато стояха при нея имаха претенции за внимание.

Този път в мисълта й пак се заклатушка един стар обезумял от идеи рицар, който тя познаваше – испанец  на име Дон Кихот. Чудеше се защо пък тоя, дали заради виното или заради смелите мисли, които се въртяха като кристална топка из главата й. И защо се въртяха заради виното в главата или защото тя е пълна със зараза за отрезвяване.

Държеше се на крака, но във високата и точка връхлитаха алкохолни бури. Но това не беше пиянство, а чиста сметка. Редяха се като магазинни фактури за малки и  много продукти, но сметката не излизаше на хартия, а се изливаше в душата.  От този процес дишането й се пресичаше от внезапен задух. Напоследък и ставаше така често, но лекарите не знаеха от какво й е. Не отчитаха клинични промени. В търсене на лек, тя си беше въобразила, че й минава, ако излезе от себе си, от мислите и сметките, които си правеше. Търсеше хора, но все на един и същ попадаше. Понякога не го познаваше и питаше:

–         Здравей, ти Дон Кихот ли си?

–         Доня Вина, аз съм твоя верен приятел Дон Бирон.

Дон Бирон също си имаше своя ефект на темпранио. Неговите измерения бяха бирени кристали. В неговата топка  – същата воня. Какъв свят, каква смрад…Вътре всички малки втасали ечемичета. Нямаше чисти и тук.

Като нейните „темпраниота” – евтини като сорта на това грозде. Произвеждат го испанци и го пласират там, където има масови пияници със скромни възможности. Те нали са бедни, традиционалисти, пият много на малка цена всичко и от уважение към виното, са склонни и мухлясали ферментации да смучат. Приспособяват се към всякакви „ета” или както им викат в алкохола. Даже и с тях могат да прозрат истината за евтините неща. За пореден път  „етата”в живота ескалираха.

–         Ти пак си на бира, а ?

–         О, да! Резерва.

–         Бира с резерва? А след това?

–         Глава –  бутилка без тапа, но с вкус на плод. Пия я отскоро, щото много се разсмърдя на мая и сега се тъпча с плодове.

–         А твойто вино? Женско ли е?

–          Още е евтино. За разлика от мен.

–         А водата как е?

– Не пия вода. Юго е бил прав за водата и виното „Бог е създал водата, а човекът създал виното”.

–         Като пестиш от вода, що не смениш тогава виното?

–          Няма смисъл– в криза сме, пък и всички , които бълбукат после са  евтини.

–         Не се ли давят?

–         Гадините знаят да плуват.

– А твойта бира как беше?

– Хънтър Томпсън е казал, че добрите мъже пият добра бира.“ – „Good men drink good beer“  и аз го потвърждавам. Това е друга бира.

–  С резерва ли каза?

– С резервоар…

– Пълниш ли го?

– Да, но е запълнен до горе и няма място.

– И какво?

– Правя друг. Резервен.

– Не боли ли глава?

– Не, празня се така – Не  там, откъдето пикая, а там – откъдето живея.   „Бирата е доказателство, че Бог ни обича и иска да бъдем щастливи“ –  прозрението е отдавна и е на Бенджамин Франклин. И аз съм „за”.

– Отваряш ли го този резервоар?

– Не смея.

– Това е мъжки страх, но недей! Ще те залеят. Бирата може да носи щастие за Франклин, но на теб може да ти изиграе лоша шега, защото не дави, само се услажда, лепне и пикае.

– Танинът не е ли по – лесна химия за нашата работа?

– Производствени количества ни трябват. Малко вино – лекарство, много – фатална отрова. Така поне твърди Авицена. Можем да го проверим.

– Значи не мога да разчитам на бирата.

–  Не я хаби тогава!

–  Това е крайно и ми зучи като женска заповед. Не мога да спра, защото иначе не мога да ги следя.

– Няма нужда да ги следиш като знаеш какви са. Просто истината идва след виното. От виното изплуват тайните – това са открили германците. Те са точни хора. Дай да  ги послушаме и да намерим формулата.

– Да пробваме с танин в резервоара,а? Нали Омир е казал – «виното е  подбудител”.

– Казал го е за думите, че „виното може да изрича  думи, които е по-добре да не бъдат изричани”.

Трябваше им точно съединение. Помнеха бегло историята  на  формулата. «Във виното е истината», «Бъчва вино може да направи повече чудеса, отколкото църква, пълна със светии”,  «Кръщават с вода, но причестяват с вино”. Бяха се заровили с едно старо мазе. Тарашуваха из кашоните с книги, които си бяха събрали на едно място като тайник и на бегла светлина от  стар ръждясал фенер  търсеха онова, което им трябваше – съединението за решението.  Бяха  достигнали пределната си точка да възприемат ограничени единици в социумите, в които попадаха и решиха да ги очистят като преди това пречистят себе си със знанието за това как се ликвидират вредни, дребни, изпразнени душици.

–         Не се сещам. Пък и съм жена, не е необходимо да разбирам от формули. Това са мъжки знания.

–         Търси!Модерните жени правят всичко по формули. Трябва да я има и тази  някъде. Няма смисъл виното да е на толкова години и да е хиляди преди Христа. За това и символиката за истината е силна и непротиворечива, но никой не казва защо точно.

–         Щом и историята мълчи значи наистина не е за казване, но има значение, че Ной си приписва заслугата пръв да е отглеждал лози около 2300 години преди н.е. Авраам е пил вино в Кана 2000 години преди н.е., а Моисей – 1570 години преди н.е. Какво ли е ставало?

–         Защо  ли са били толкова верни на виното и дали са ни завещали цялата истина за личните си винени истории? Щом го величаят толкова, значи има още нещо.

–         Значи трябва и ние да победим, щом можем да пием и търсим смисъл още от първата бутилка.

–         Виж,  Джонатан (Суифт) казва за виното ,че  би трябвало да се яде.

–         Това какво … ?

–         Да ги изядем?

–         Не ми се оригва и повръща. Предпочитам да станат на сок.

–         Амиииии  – тогава да ги сварим.

–         По-добре да ферментират.

–         Това е мъст. Да ги вари и ферментира който иска , когато стигнат при апостол Петър. Ние трябва да ги оставим живи, но безсилни докато са тук и сега.
Така Хемингуей ще бъде прав отново: „Виното е най- цивилизованото нещо на света”, а Сенека три пъти по – прав ,че виното смекчава гнева.

–         Стига  си философствала, а вземи поспи малко. Така може да ти се изясни нещо.

–         Трудно спя. Тия гадини ме преследват и в съня ми, но не съм спала отдавна и е време.

Тръгнали сме към резервоарите с няколко дози танин за инжектиране. По план си нося с мен  дамски душ за улеснение и двоен ефект – хем да ги залеем, хем да ги всмучем.  Докато настройвам този душ стигаме до резервоарите. Как сме стигнали не знам, как сме намерили пътя – също не знам. Бяхме го минавали само на темпранио – бирен галоп. Лентата се въртеше без да я връщаме. Вървяхме  бавно, не залитахме. Виждах всичко, което на галоп бяхме изпуснали- гадини в змийски кожи, дълги нокти, червени очи, рижи коси, бледи лица, смалени хора с дребни крака и къси пръсти. Виеха със здрави гърлища и подправени гласове. Звукът им нито човешки, нито животински. Не се припознаваха сред живата природа. Не приличаха и на извънземни. Не носеха души, а нещо в полето им дрънчеше. Това тракане ми беше познато. Като го чуя и цялата ставам на болка. Казах му да спрем.

–         Трябва да мисля.

–         Няма време.

–         Защо?

–         Тук няма време.

–         Къде сме?

–         Извън времето. Виж, тук няма ден, няма нощ, няма час. Няма измерение. Извън хората са – сърцата им бият с каменни удари без минути. Извън живота сме – при тях няма въздух.

–         А смъртта?

–         Тук няма и смърт. Тук не се умира.

–         Тъмно е.

–         Това не е тъмно, няма луна и слънце не стига. Това е тяхната Вселена и ако останем тук още малко ще ни претопят душите.

–         В метал?

–         Не, в ламарина, която дрънчи и ръждясва.

Събуди се обляна в кортизол. Изтри потта си, но миризмата не се триеше ,нито пък миеше. Пак си тръгна с нея, но днес имаше спокойствието ,че може да спаси поне себе си и биреният си приятел. Трябваше да му разкаже това бързо. Посегна към телефона и прочете СМС от нощта.

Дон Бирон: „Здравей! Търсих те цяла нощ, но не те открих.  Исках да ти кажа, че резервоарите се пръснаха. Някой ги е отворил. Гадините са на свобода”.

–         Ах, този сън! Да не бях си лягала без вино, както правех преди. Тъкмо почна да се ругае, когато си спомни, че току – що беше видяла тези гадини и това не е случайно. Замисли се  за това, което не видя в света им и  побърза да звънне на Дон Бирон.

–         Здравей, трябва ни светлина.

–         Вино ли си пила?

–         Не, от известно време не пия.

–         О. К. – да я търсим тогава!

–         Спри бирата и тогава!

–         Изпил съм си я всичката.

–         Дадено! Среща при стълбата!

 

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

Видео показва новия Samsung Galaxy J7

| от chronicle.bg |

Серията Galaxy J на Samsung – това са J5 (2017) и J7 (2017) вече премина през няколко сертификации в национални регулатори, като наскоро това стана и в Южна Корея.

През това време в YouTube е качено ново руско видео, което дава доста информация за все още необявения официално Galaxy J7 (2017).

Новият модел изглежда различен от настоящата J серия: това, което се вижда на видеото са стандартен 3.5-милиметров аудио жак и microUSB порт, физически бутон с вграден сензор за оптечатъци. Дисплеят трябва да е 5.5-инчов Super AMOLED в 1080р, а чипсетът е Exynos 7870. Очакват се и голяма 3600 mAh батерия и 3GB RAM памет, допълвани от задна 13MP, f/1.9 камера.